"Искам бебе" ни събра и вече гушкаме своята мечта- Тема 1

Няколко момичета писаха ,че имат проблеми от ранното си захранване. Моля , опишете какви. Само казате,че си носите последствията, а никой не казва какви.
Когато вземах решение кога да захраня се водих от няколко неща. На първо място развитието на детето. Второто, което е ние със сестра ми също сме от захранените рано бебета. Аз нямам  никакви проблеми нито с хранене , нито с отделителна система, но сестра ми винаги е страдала от запек. Със сестра ми , майка ми е нямала капка кърма, с мен е имала обаче. Баща ми от своя страна обаче цял живот си го помня със содата. Страшни проблеми с отделителна система. Като бебе е захранен изключително късно по стечение на обстоятелствата. Баба ми го е кърмила над годинка и със сигурност захранването е било далеч от 6 месец. Винаги съм подозирала,че на сестра ми си е наследствено и трудно някой ще ме убеди в противното. Аз и тя сме захранвани по една и съща схема, че даже мен с малко по-голяма скорост, защото съм по-малката и сестрата е помагала.
Друг пример ни  девера.Питах специално и той късно е захранен, но е алергичен към един куп неща. Като тръгнем да се събираме майка изпада в ужас какво да сготви, а няколко пъти се е налагало по спешност да се ходи до бърза помощ за урбазон, ама някак си свикнахме. Мъжа ми е от схемите за захранване със сок от първия месец. Никакви проблеми няма. Такива буламачи яде,че чак му се чудя стомах ли е или стоманен търбух. Може да изкара всичко от хладилника ,да го сложи в блендера, да изпразни половиния стилаж за плодове и зеленчуци и това го изсипва в чаша. На тези коктейли им викам буламачи. Аз където съм непретенциозна към храна и какво ли не съм яла даже не сме да опитам. Той как го издържа не знам
Та седя и си задавам въпроса от толкова случаи покрай нас и рано и късно захранени как да знам,че нещо идва точно от захранването, а не от продукти и начин на живот?
Някак си от толкова случаи ,които прочетох и за нисък хемоглобин и ниско желязо взех решение да захраня рано. Предпочетох ранното захраанване пред това да си тъпча детето с химически лекарства (хранителни добавки). Но това си е моя избор. От години не харесвам лекарствата.
Пиех ужасно много лекарства. Постоянно боледувах. Беше някакъв кошмар.  В един момент взех решение да прекратя всички химически извлеци на какво ли не. Започнах да се лекувам с билки и само в краен случей посягах към някакви лекарства.  Даже шефката ми е казвала, че се ччуди как единия ден изглеждам зле и си мисли,че другия няма да ида на работа, а аз отивам и цъфтя. След като "лиших" тялото си от всички химии, предлагани на пазара доста по-рядко имах нужда от тях, а когато се наложи да прибегна до тях дествието им е в пъти по-добро и от малко количество. Затова за мен решението дали да избера естествена храна или хапче беше ясна.

Жасминче, за сядането се водих по нея. По принцип от към третия месец слагам на стола за хранене, но нашия е с няколко позиции и последната е доста полегата. Физически беше доста добре. Дигаше се на лакти , държеше глаата стабилно
това е точно на третата месечинка
Захранване в 4 месец
Това са снимки в албумчето 5 месеца, която означава,че са в периода от четвъртата месечинка до петата.
6-7 месец си е седяла свободно, но пак оставях възглавницата за всеки случей зад нея, че се хвърляше от време на време.
Сега е 9+ Става сяда, ходи подпряна на мебели, стои бе опора,но не смее да направи крачка. С пръст може да се държи, но не смее да се пусне. Никога не съм я карала да прави нещо, което не може. Жилава си е от бебе. Чакам да направи нещо и чак тогава "помагам". По-скоро си играем. Оставям сама да се справя. Даже мъжа ми вика,че приличало на спартанско училище. Коггато започне нещо да я затрууднява и да мрънка я оставям да пробва сама да се измъкне/ да се справи, колкото и да надува гайдата не помаггам. В почти 100% от случаите се справя. Даже вече и не мрънка , пъшка пуфти, като се измъкне се хили. Гледам да се учи сама. За момента доста добре се справя. Днес за малко да бъде "бебето беглец". Баща и се върна да си вземе телефона  и остави входната за секунди отворена. Измъкна се,застана на входната и си бърбори с комшията, който се прибира хахаха


Жасминче спрях фолиевата, но започнах да пия бирена мая. Полезна е ,вътре си има всичко с една дума. А цикъла ми е мешена скара. Дойде ми още като ми свършиха лохиите и от тогава е когато си иска. Само предния месец беше точен, този пак закъснява. Преди раждането беше по-точен даже

Аз написах в едно изречение, че цял живот съм с проблемен стомах и в какво се състои. Преди като малка доста често просто беше толкова разстроен, че трябваше да живея на хляб, сухари и картофи със седмици, докато спра да повръщам и да съм с разстройство. Говоря за 4-годишна възраст. Това продължи почти до студентските ми години. До ден днешен като сменям климат, стомахът ми е разбрицан поне месец, винаги на почивки драйфам в несвяст (не само морски, да кажеш морски вирус). После вече нещата минаха в другия спектър с киселините и болките в стомаха и наличния колит от 19-годишна. Пак казвам и сега получавам киселини от 90% от плодовете и най-вече от ябълките, с които съм захранена. И изведнъж на 22 години почнах да имам непоносими болки в стомаха, обиколих сигурно 20 специалиста и накрая един гастроентеролог ме светна, че имам Хашимото. Изследвах се и беше потвърдено. Човекът ми обясни, че се получава от стрес ... и много болен стомах. Само стрес не би го отключил, а трябва и яко разбрицан стомах, защото имунната система на човека е именно там в полезните бактерии. 😊 Минах на хранителен режим, изключих почти всички храни, които причиняват дискомфорт и киселини, и нещата малко по малко си дойдоха на мястото. Но това стана едва на 27 години, преди да забременея. Мисълта ми е,че моето слабо звено винаги е стомахът, разболея ли се, първо там удря. Сменя ли климата или обстановката, дори града, винаги драйфам/съм с разстройство. СЗО не случайно препоръчват захранване след 6-тия месец, защото стомахчето на бебето не е готово и не е развито до степен да храносмила твърди храни. Пак казвам, не обвинявам майка си, тя е нямала кърма и това е бил единственият начин за нея, нямало е и адаптирани млека, с които да ме храни. Но факт, моят прецакан стомах за мен се корени баш в захранването.

Така като пишете за вас...аз изобщо не съм се сетила да питам кога са ни захранвали и с какво. Нямаме проблеми със стомасите. Аз, брат ми, мъжът ми (за нас зная със сигурност)  сме били на кисело мляко, защото не са имали кърма майките ни. Трябва да питам за захранването, ама каквото и да са правили, добри са ни храносмилателните системи, да чукна на дърво.

Бат, малчо така се набира сам без да се държи за нищо, а ако те докопа за пръстите си се набира и сяда. Е, аз го пускам де, че ми се вижда рано. Ортопедът каза като го видя на ехографа, че рано ще излязат зъби, рано ще иска да седи и рано ще проходи. Каза, че е много жилав, нетипично за тримесечно. Да видим дали ще познае. Е, за зъбите позна. Обръща се сам, като понякога така му харесва, че си прави серия. От 7 пъти обръщане 2 заседна оная вечер 😀
Излизаме навън често, защото така спи най-добре

П.с. Алесандра, добре дошла 💙
Мизи, колко време трябва да работи кинезитерапевт с малкия?

Включвам се набързо само да кажа, че малкия е на 7+ и има някои проблеми. Не държи стабилно главата, не опитва дори да сяда. Та дойде една рехабилитаторка, която ни препоръчаха д-р Масларска и д-р Масларски. Дойде вкъщи да ни покаже упражнения и е много добра. Подхода й също. Казва се Габриела Сивриева, ако не се лъжа, така че ако някой има нужда да свирка.

Здравейте и от мене. Синът ми се роди на 28.08 и сега е на 4+++. Само на кърма е, но ЛЛ ми препоръча захранване от 5+, без да замествам хранене, да въведа картоф, морков, пащърнак, тиква и сладък картоф. След това ще ми препоръча другата храна. Още не съм решила, има време, но той миличкия вече се крием от него като ядем,така жално ни гледа. Тя ми беше препоръчала да давам вода, но аз не съм му давала, мое си решение. Та ще видим.
За спането, той спинка с лице забито в стената на кошарата (от плат е). Извърта си само главата. Аз му местих кърпички която слагам под главата ту от едната страна където е главата, ту към крачета и съответно го обръщам  на обратно в кошарата. Така той се въртеше ту в ляво, ту в дясно. Уж му е добре главичката. Имах съмнение за ушенцето, че ще е щръкнало, но и то се оправи.
Със сигурност искам второ и то колкото се може по-скоро. Мишлето ми е много кротичък и може би за това съм толкова смела няма да се пазим, пък когато стане
Анимор завиждам ти, на мене много ми липсва малкото бебенце което си прибрахме от болницата. Беше точно 3кг и толкова мъничък ... уникално чувство да гушкаш и целуваш толкова малко бебече и то лично твое наслади му се
Още много бяхте писали, но ще наваксвам

Жасминче, на 5++ и давах пръсти да се набира по малко. На 6 започнах да я оставям седнала. Е, чак на 8 медеца реши да стои сама седнала. Явно ще си е мързел като майка си.. 😄 Свекито сега я "учи" да пълзи. Направо ме е побъркала тая жена. Постоянно я юрка да прави нещо, докато не се разплаче. Че и като разбрах днес, че като сме излезли от стаята с мм и казала "котката като я няма, мишките пируват", направо ми падна пердето... Аз съм мега либералната майка, оставям да ми мъчат детето и пак нищо не казвам и накрая да ми викат "котката".. Е, не! Райбер имат в спалнята си и го слагала, моля ви се, да не би да вляза и да видя, че прави нещо, което не удобрявам. Та да питам - като ходите на гости при бабите, те язимат ли ви децата в спалните си и да се чудите какво става с тях? Май направих грешка като го допуснах това нещо...

Относно ранното захранване: и аз на 40 дни съм поела първия си ябълков сок. Та като се замисля, в детството си започвах всяко разболяване с повръщане до стомашен сок. Израстнах го това, но може и да има някаква връзка. Иначе на СЗО не вярвам аз. Следвам собствения си инстинкт. Предполагам, че сега е по-добре захранването към 6-я месец, защото храните, които даваме на децата си са с мнооого повече химия от колкото по наше време.

Точно майка ми онзи ден ми обясняваше как мо е давала кисело мляко с вода и захар на 4месеца, понеже и е ебила намаляла кърмата. Аз се смея и тя супер виновно ме гледа и вика "Ми така ми е казвала баба ти, че трябва, така съм правила". На нея вместо биберон едно време са и давали кърпа със захар навита в нея, та мерси да ми казват, колко качествена им е била храната. Като не са имали познания, все тая.
Моите свекари като им водим малкия, поне веднъж в седмицата, е през цялото време в тях. Играят си с него и го разнасят, въобще не се усещат когато бъркат нещо, но аз им казвам примерно "Ти като не те бърка го оставай да те скучен, аз мене не му давам" или разнасяй го на ръце, че вкъщи няма кой" И те се усещат, че не е редно Пробвай с нещо такова

Добре, приемам, че така е било навремето, ама защо и захар?
Скоро във фейсбук групата една мама писа, че за коликите дава чай от копър и анасон (дотук добре) със захар. Попитах я защо причинява това на толкова малко същество, каза, че лекарят така казал
Нашият организъм не може да преработи захарта, камоли бебче на 2 месеца.
На мен ми се иска да се забавя със захранването, обаче ще видим.
Аз я подпирам с възглавници понякога (полулегнала) и тя много се радва. Усеща, че е самостоятелна и се пъчи 😆.
Като й хвана ръчичките и тя се напъва да вдигне глава, ама още е мноооого рано. Скоро започна да вдига по-стабилно главата, когато е по корем. Мъниче си е.
Много обича да прави "колело" и само като усети, че й хващам крачетата и започва да се радва и да рита 😆. Това в случаите, когато не е кисела, а тя е такава в 90% от времето...или ще е супер сериозна, или ще скимти, или ще плаче, без да знае за какво. Ако не се наспи и яденето й е трудно, защото се унася, а ако я събудя, за да си довърши малкото надава страшен вой. Ако я оставя да спи (в ръцете ми, защото се буди като я легна в креватчето), продължава да е гладна и се буди с рев и тогава не знае кое иска по-напред - да яде или да спи. Сънят ни е мираж общо взето.
От Нова Година насам не е наддала почти нищо. 200 грама някакви. На дължина расте и започва да изглежда още по-слабичка. За 3 месеца от 42 см. преди няколко дни беше 60
Дала съм й време до следващата консултация и ще говорим за смяна на млякото. Възможно ли е да не й е вкусно просто?! Все се надявам да е нещо такова, че като се зарових да чета, стигнах до алергия към белтъка на кравето мляко. Дано не!!!!!
Иначе като се наспи хубаво е едно усмихнато създание, щастливо и весело. Обаче, както казах, трябва да ми е ръцете, което означава, че и до тоалетната не мога да отида тогава. Като в момента 😆.

Леле, ако на МП майка му ми спогоди тоя номер, ще бъде брутално овикана и скалпирана. Аз доста я търпях и продължавам да търпя, ама подобни реплики нека си ги запази за себе си. По време на бременността ме влуди. Постоянно заръки от кои магазини и сайтове да гледам, да сме си купували всичко от техния град и да го мъкнем обратно в София, то аз сама нямало да се оправя, ами тя да дойдела в София да пазарува с мен. Всякакви такива. После като се роди, почнаха акълите за щяло и нещяло. Особено за тъпите сокове. Джихад щеше да стане, като ми каза, че било вече време да ги почвам. Там играя по тънката лайсна “Педито така каза” и хем аз си измивам ръцете, хем тя не смее да противоречи. А като дойдоха на гости, се държа толкова неадекватно, че детето беше като маймунче в зоопарк. Постоянно се опитва да му привлича вниманието или друга подобна тъпотия и после “Ма защо не ме гледа, защо не иска да го гушкам”. Еми не си му майка, затова. Но пък Филип е още много малък, за да ми прави такива номера свекито. Вече един път обяснявах чие дете е, нямам проблем да обясня и хиляда пъти

Борнче, аз смело смених АМ няма и десет дни преди консултацията. Исках да видя дали проблема, който подозирах, че е от млякото ще изчезне и да има какво да обсъдя с педиатърката.
Не исках да си мъча дете още време, за да ми каже тя нещо от сорта "Ами да сменим млякото и да видим."
Все по-често разчитам на инстинкта си.

Смених го само за две дози и пак върнах Фризолака. Страх ме хвана. Знам ли кое ще й хареса?! Да не се наложи пак да го сменям, че не е хубаво

Да ви кажа понякога се опитват да ми дават акъли от едно време майка, свекървата и лелите, ама аз не се държа любезно, казвам си им троснато каквото имам да казвам 😀
Например защо вече не съм започнала да давам сокчета или вода със захар, или да захранвам примерно, а той е само на 4 месеца. Често ми дават примери с други деца, които примери са далеч пт моите разбирания за гледане на дете... Иначе ме хващат лудите като вземат да му се радват, а на него му се спи и после аз отнасям кривотата му... Но като цяло не мога да се оплача - помагат ми много и се разбираме доволно 😊
А за ходенето до тоалетна - два пъти вече ходя с него в слинга 😀
Меги, може да не й допада това мляко вече.

И ние сме на АМ. Не кърмя, защото в Токуда ме накараха да пусна микробиология на кърма и се оказа, че имам някаква бактерия- по- точно клебсиела пневмония. Категорично върреболнична мултирезистентна бактерия. Откривали я при хора лежали дълго в болница. Чувствителна само към много тежки венозни аб и един, който се бие мускулно. Еми проведох лечение с мускулния аб по антибиограма и нищо, има си я. С бебе няма как да вляза за венозен аб в болница, да го остая вкъщи, а аз да вляза сама абсурд. Нямам симптоми.. нищо. Ако не беше мб от Токуда нямаше да рабера. С тази бактерия обаче не се кърми. Ревах и гопреживявах около месец, но се примирих вече, каквото такова. Междодругото всеизвестната Ася Демирева се оказа супер несериозна, в потрес съм. Значи свързах се с нея заради тази бактерия, дойде в нас да вземем заедно проба за микробиология, за да била правилно взета... трагедия. Нищо не направи, взе я по абсурден начин, замърси пробата и мъжа ми ходи за нова стерилна чашка, та сама си я взех ( то си има условия как се взима).. както и да е. После ми вика ама споко, само да излезе мб ако още я има бактерията веднага ще ти изпратя един познат да ти сложи абокат и вкъщи ще ти слагаме венозен аб. Викам супер- светлина в тунела, най- после решение. Ами излезе след 2 дни мб и познайте. Още я чакам Ася да ми изпрати въпросноя човек. Чухме се по телефона да я подсетя- и ми вика да, да ще ти вземя утре рецептата и ще дойде човека, ти се цеди не спирай. Писахме си след още няколко дни.. всеки момент щяла да ми прати човека. Минаха 2 седмици от тогава... ни вест ни кост. Не съм и звъняла вече, не се и цедя. Недоумявам обаче как може да подведеш някой, който е в ситуация на спешност по този начин. И то по твоята специалнот, нали защото тя е много добра в набиването на вина ако някой не кърми. Ами като не можеш да свършиш работа я отвори тази уста и го кажи, не да лъжеш и мажеш. Просто нямам думи. Изнервиха ме с нейната дружка педиатър Бояна накоя си още на уебинара за недоносени, който проведоха, но както и да е, не ми се влиза в подробности.
Та ние сме на Нан Прематюр в момента, защото в болницата са го хранили с това и ктегорично ми забраниха да я сменям докато стигнем 3.5 кг. Е, забраниха в смисъл ми обасниха защо не трябва да го правя. Лошо ми стана, че яде нещо на Нестле, аз техни продукти не докосвам, но се оказа, че не е чак толкова лошо АМ млякото им като характеристики спрямо другите. Добре си му поснася и на него. Обаче наближаваме термин и 3.5 кг и ще трябва да сменяме и ми е малко стресово, точно защото не се знае кое мляко как ще понесе на детето.. ще видим. За сега смятам да му взема Лактана Био може ми козе млякото. Отделно неонатолога ни каза да махнем едно хранене и от 8 да минем на 7 кратно, та сега правя едни схеми, едно чудо как да стане, защото детето си има режим и се чувства добре с него. Беше като часовник до сега на 3 часа, но сега ще видя, дано свикне бързо с новия режим.
Иначе пак заради думи на Ася, че недоносените деца, лежали в неонатология, които като се приберели вкъщи били спокойни и не плачели означавало, не че са отчаяни бебета..Били свикнали никой да не ги отразява ако плачат и затова не плачели и щели да имат емоционални проблеми като порастнат...Айде и за това колко рев изревах, защото нашия не плаче или поне е рядко. Яде си по час, спи си. И в мен заспива и в леглото си сам и викам край детето е травмирано.. после говорих с неонатолога и се оказа, че детето още там не е плачело и е било много спокойно, даже се сещам, че по телефона всеки път ми кзваха, че е много спокоен, а до него имало една Беатрис, която само плачела. Явно е до дете. После и с майка ми говорих и ми обадняваше как съм била бебе по часовник за храна, за сън, абе същата работа, а аз в неонатологоя не съм лежала.. та се успокоих и за това. Последното, за което позволих да ми се вмени чувство за вина и от свекърва ми и от Ася беше позата на хранене. Храня го легнал на антирефлуксна възглавница, с едната ръка държа шишето, с друата го милвам по главата, по гръбчето или той ме държи за пръста. Така мога да следя и количеството мляко в биберона, дали преглъща и тнт защото много се давеше в началото. Два кг. бебе хранено със сонда до онзи ден, не ядеше особено лесно.. абе беше много страшно в началото, докато не издиша след задавяне ми идеше да се гръмна всеки път. Просто гушнат някак се свиваше в ръката ми, не виждах добре биберона колко е пълен и си свикнехме с възглавницата и нещата потръгнаха. Да АМА как можело така да го храня, трябвало да е гушнат.. и аз им се обяснявам, че за мен е по- важно да яде и наддава това дете, без риск да се задави лошо.. Сега се чудя защо съм се обяснявала даже, защото отстрани е много лесно, но това малко същественце като ти се задави в ръцете и сърцето ти спира от страх. Трябваше да им го дам да го нахранят по веднъж да ги видя, но експеримент с детето не бих направила. Всъщност тя Ася тръгна да го храни в някаква нейна поза, но той се задави.. и тя вика а споко той само кашля, викам не не и си го взех и го нахраних по моя начин. Приключих с чувството за вина, май ми се понаместиха и хормоните и сега като съм съвем на себе си ще съм лоша към странични хвърлячи на вина.

Alessandra, много ме изкефи.
Момичета, интересно ми е мнението ви по въпроса с дете на почивка и по точно дали бихте завели 3 месечното си дете на планина?

Здравейте, момеченца-кокиченца и вече горди мами на сладурски бебешори. Скоро не съм писала, но ви следя редовно. Пак да кажа, че съм Кийпи, в търсене на нов, по-ненатрапващ ник. Че минах от запази надеждата, до госпожата винаги е права, ама вече не се чувствам винаги права в някои ситуации

Провокира ме поста на Алесандра да се включа. Значи аз семинари почти вече не гледам, защото първо говорят общи приказки, второ са супер базисни като информация, трето са противоречиви съветите понякога, и четвърто - основно се правят, за да рекламират нечии продукти. А и време нямам, повечето пъти държа беб с едната ръка, а с другата разцъквам, пия кафе в движение, абе знаете как е.

Аз не стигнах до среща с Ася и не съжалявам. Да, успя да ми набие и на мен чувство на вина дори в телефонния ни разговор, а аз си го имах вече де. После ме търси да види как е ситуацията, но аз вече бях решила да продължа на АМ и не вдигнах. Наговори ми някакви безумни съпоставки за пещерите, как там нямало часовник и се кърмели постоянно бебетата, или че в Африка жените не се хранели пълноценно, а пък имали кърма. Еми, аз нямах достатъчно и точка. Спря ми дори без достинекс, а на струя в редки случаи ми е текла, месец и половина го мъчих детето и себе си, та само му развалих режима от болницата.

Никога не позволявайте да ви вменяват чувство за вина хора, които са при вас временно или само да се радват на бебето, а после отговорността остава на вас. И аз си храня бебето полегнало на възглавница срещу мен, леко повдигнато - да виждам как яде и да не се задавя. Това ми беше най-голям страх в началото, да не се задави. Е, голям праз, че не е гушнато. А дано пък баш заради това да няма емоционални проблеми. Гледаме се в очите и ми се усмихва. Абсолютни глупости ми се сруват и останалите неща, които ти е наговорила, извинете, ама нямам думи.

Не знам защо не харесваш Нестле, аз го храня с Нан, първо бяхме на Хип комбиотик от болницата. НАН имат различни формули. Сравнявала съм съставки, хубаво мляко е. Мога да кажа по акитата, че вече са му кашави и не така зловонни, както като беше на Хип. Също хубаво мляко чувам, че е лактана био и едно в ДМ, ама го забравих в момента точно как се казва, което било почти същото като лактана био - една акушерка от МД ми ги обясняваше веднъж нещата, но аз тогава току що бях родила и не знаех къде се намирам и не взех под внимание съветите. Даже дори не възнамерявах да храня с АМ на онзи етап.

Същото и със захранването. Акъли много - за сокове, хранене с краве или козе мляко и прочие. Но ако получи разстройство и стане проблем, кой ще го отнесе ?? Майката, разбира се. Така чеее любезно или не, според случая и степента на нахалитетност, отклонявайте подобни опити за вмешателство, че после ще ни става и по-трудно.

Моите лични наблюдения от платени педиатри и такива по ЗК са, че избягват да дават препоръки относно конкретни марки млека или когато дават, са предубедени - тоест плащат им, за да рекламират. Да, малко съм бъгната от професията си, но никога не бива да се подценява комерсиалния момент. Пак наша е отговорността да четем съставки, да сравняваме, да се интересуваме и да не оставяме на педиатрите да решават вместо нас.

Е, дано вашите лекари не са такива, надявам се да има и по-задълбочени специалисти, които са в час за млеката и за много други въпроси, които обичайно се неглижират.