Хранене на дете, което не яде готвено?

Описвам нещата като различни вероятности, защото има неща, които не се знаят. Нещата имат биологичен и културен елемент.
Ако детето няма някакви здравословни проблеми, свръхчувствителност или потисната чувствителност в устната кухина и поради това да се налага да е на различна диета, то няма никакъв смисъл семейството да си променя обичайното хранене заради него. Хубаво, ще се приготвят някои неща, които детето обича, но не може всички да се въртят чак толкова около него. Налага се децата да свикнат с общата храна. Гладни не седят - като не иска да яде супа, ще яде хляб и салата. Ще гледа веднъж само на хляб, ще гледа два пъти, на третия ще хапне нещо друго. А най-злоядите деца много обичат да ядат на гости. Там изведнъж злоядството изчезва.

Естествено, никой няма да си остави детето гладно само и само да прояде. Но и всичко да се върти около него не може, особено вече като е станало на 3 години. Да е бебе разбирам, но на 3 доста добре се оправят. А в детската градина има деца, които първите дни седят на филийка хляб, но покрай другите деца прояждат, стига никой да не ги кара насила. Просто им се дава хратана на масата и  колкото иска и както иска да яде или да не яде. Децата имат периоди на злоядство. Евентуално в особения вариант може да има прекалена чувствителност и затова някои консистенции да са им непоносими, или визуално да им иглеждат отвратителни. Зависим от сетивата си, те са входът на информацията, затова не става насила. Щом отбягва готвено, много вероятно просто консистенцията да не му харесва, затова го оставете, нека яде каквото обича, явно търси по-твърди консистенции. И на сухоежбина от типа шунка и кашкавал и домати и красавици могат да изкарат, така или иначе вкъщи се ядат плодове и зеленчуци. Затова давайте на детето това, което яде, но не превръщайте яденето в тормоз или промяна на цялото семейство. Каквото за другите - това за детето, за да не се дели от другите. И заедно на масата - сервира се и който каквото иска от сервираното. Хлябът също е храна. Но не и лигавене  - има ядене за всички, детето мрънка, и дай да му дадем вафличка. Така никога няма да се научи да спазва ритуала с цялото семейство. Само при болни деца се налага семейството да промени хранителните си ритуали и навици, а при едно здраво дете това би изострило допълнително отношенията вкъщи заради изнервяне на всички - да се прибере човек от работа и да не може да яде нормално, защото детето не ядяло това или онова. Затова просто не се вторачвайте в това какво яде и какво не яде детето. Това е проблем на белите държави, защото има изобилие от храна, а майките се изнервят, все едно идва краят на света или защото ще ги критикуват околните. Храната е за ядене и за сближаване на семейството. Не си образувайте нерви.

Не мога да си представя да има пържени картофи, бисквити, чипсове и пица и някое дете да не иска тях, а да яде супа и эелен боб. Иначе и моето дете харесва хляб и си яде сух хляб често, но не виждам проблем. Това е проста храна, не е вредна. Аэ вкъщи не давам достъп до вредни храни и баткото си яде эдравословно с удоволствие. Е, яде си и сухи храни, например хляб или сурови чушки, кашкавал и тн, но това са си хубави храни. Ако не иска да се храни, много се иэнервям и тичам по него с лъжицата и увещанията, но не предлагам вредни храни.

Защо тичаш по него с лъжицата, за да се изнервяте взаимно ли? А ако аз тръгна така да те гоня с лъжицата дали ще ти е добре? Оставете ги малко тези деца, няма да умрат от глад! Не може да превръщате храненето в игра на силата и на авторитета!

Силвъртопк1, какво означава "ще чакам да проговори"?

Моето изкара четири години в градината на хляб и ябълки. Един път не опита някаква манджа. Вкъщи всеки ден има готвено, но детето не опитва. Отдавна съм се примирила, че не яде манджи. Не го гоня с лъжицата. Давам му суха храна. Ако е гладен яде, ако не е, не го насилвам. Пържени картофи и чипсове не предлагам.

И аз съм така и вече бях решила, че съм ужасна и не мога да се справя с елементарно нещо. Но като те прочетох и се успокоих. Ми така де, вече сме две, не е като да съм сама, усещам виртуална солидарност!

Малко неща ме напрягат повече от болно или неядящо дете. Та тичам и се моля и увещавам.
А като беше болен от кашлицата повръщаше и не ядеше. Няма такъв филм. Эа мен не е проблем ако понякога пропусне някое яденео, но ако се съберат два-три дена с непълноценно хранене много се напрягам. Имаше И период, в който проспиваше вечерята. Все пак са подрастващи органиэми и им трябват витамини, протеини. Моят от эайчето Питър се беше научил, че иска хляб, мляко и къпини. Цял месец се беше обсебил с тия хляб, мляко и къпини. Мисля си, че ако някой герой яде все супа топчета, може и това да му стане интересно.

Разбира се, познаваш си детето. Само някаква граница е добре да се държи, всички сме минали през такива периоди с децата, после се чудим защо сме реагирали пресилено в част от случаите.