Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

"За" и "против" да кажеш на приятел, че си си купил нещо скъпо?

  • 10 161
  • 249
  •   1
Отговори

Анкета

"За" и "против" да кажеш на приятел, че си си купил нещо скъпо?

Опции:

  • Мнения: 771
Темата е ясна. Ще ми е интересно да прочета мненията Ви. Ако трябва да дам някакви параметри на "скъпото", да кажем при заплата 1000 лв. да си купя нещо за 50 000 евро.

# 1
  • Мнения: 2 637
На мен изобщо не ми е ясна темата. Ако вземам 1000 лв, как така ще си купя нещо за 50000 евро? Откъде са парите? Какъв е този приятел, който няма да разбере, че съм си купила къща, да речем и защо трябва да го крия от него, ако не съм откраднала сумата? Не знам кое ти е ясно на темата...

# 2
  • София
  • Мнения: 18 807
Ако ти е приятел, защо трябва да криеш? Ако се замисляш да криеш, значи не ти е приятел.

# 3
  • Мнения: 1 737
А каква е причината да се крие - източникът на парите, страх от завист, някаква тактичност или..?

# 4
  • Мнения: 2 144
Ти ако получаваш 1000 лева,ще си купиш нещо за 50 000 евро точно никога.Колко точно от тези 1000 лева можеш месечно да заделиш,че и да спестиш 100 000 ?

# 5
  • София
  • Мнения: 18 807
Какво значение спрямо темата има откъде са парите, ако не са крадени?

# 6
  • Мнения: 2 637
Има значение, защото искаш да криеш от приятеля. Защо искаш да криеш от приятеля, ако парите са със законен произход? Каква е въобще ролята на този приятел, че трябва да криеш от него покупката?

# 7
  • Мнения: 1 737
Ти ако получаваш 1000 лева,ще си купиш нещо за 50 000 евро точно никога.Колко точно от тези 1000 лева можеш месечно да заделиш,че и да спестиш 100 000 ?

Печалба от тотото, наследство, продажба на имот, щедър донор... Simple Smile

# 8
  • Мнения: 771
Произходът на парите са семейни спестявания в период от десетина години. Няма кражби и донори.

Аз също съм на мнение, че ако приятелските взаимоотношения са наистина такива, не е проблем да го кажеш веднага.

# 9
  • Мнения: 4 160
Той приятелят ми и без това ще разбере, че съм си купила скъпото нещо, като го поканя в новото си жилище или го повозя на скъпарската ми кола. Simple Smile
А ако завижда, сори, не мога да му помогна!

# 10
  • София
  • Мнения: 28 369
Явно ти си имаш някакви съмнения как ще реагира този човек...

# 11
  • Мнения: 771
Аз не съм пряко замесена. Мой близък е. И когато коментирахме темата, казах че не бих имала притеснение да го кажа. Винаги предпочитам да казвам истината, за да не се налага да лъжа и да мажа допълнително.

# 12
  • Мнения: 21 835
При вариант "печалба от тотото", не бих казала на никой, освен на най-най-близките ми (с които ще споделя парите и които също няма да кажат на никого). Стига да не го обявят по телевизията - в някои случаи е задължително.
После ще си купя каквото си искам, без да се опитвам да се крия, но и без да се хваля; приятелите и познатите ми не знаят точно какво имам (като имоти), а и не биха ми поискали отчет. 

# 13
  • Мнения: 1 737
Просто не разбирам защо трябва да се крие? Твоят познат е на друго мнение ли, нищо не се разбира... Чувала съм, че някои крият, за да не им завиждат или да не ги урочасат. Приятел ще се зарадва на успеха ти/радостта ти. Това е обикновена информация, като "ще сменям работа", "брат ми ще се жени" и т.н.

# 14
  • Мнения: 771
Познатият се опитва да скрие за момента от тактичност, но по стечение на обстоятелствата генерално няма да може. Затова според мен е редно да се каже веднага. Какво ще си помисли другият вече е божа работа.

Така или иначе частният случай няма никакво значение. Въпросът е как Вие бихте постъпили?

# 15
  • София
  • Мнения: 28 369
Ами обичам да се хваля - човещина. Ще кажа.

# 16
  • Мнения: 21 835
Според мен, да не кажеш не е като да скриеш - приятелите и познатите ми не знаят какво и колко си пазарувам всяка седмица, това не е тяхна работа. Същото се отнася и за големите покупки.
И аз не бих искала да ми съобщат специално, ако примерно си купят апартамент на морето - той си е техен и няма нищо общо с мен.

# 17
  • Мнения: 304
Аз имам странен кръг от приятели,рядко си казваме какво сме решили да си купим,говоря за къща,кола или други скъпи неща,просто като ги видят си казваме честито и това е.
Ако искаш съвет от приятел относно покупката е нормално да кажеш,да поискаш мнение,не мисля че е голям проблем ако сам си решил да си купиш нещо и го споделиш след покупката.
Все едно отиваш да разглеждаш коли и на момента те грабва една и я купуваш и приятеля да се расърди,че не си му казал по рано,че ще си харесаш колата

# 18
  • Мнения: 1 304
Темата  е доста неясна.Зависи какъв е приятелят.Ако ми е близък,разбира се ,че ще кажа и ще знам,че ще се зарадва за мен.
Другите не ги интересуват личните ми дела.

# 19
  • Мнения: 19 432
Много зависи от конкретиката. Какви са хората, колко са си близки, завиждат ли си, как се отнасят към успехите си...
Може наистина ситуацията да е деликатна – приятелят да е бил на зор, да е поискал пари назаем (например за здравословен проблем) и да са му отказали. Особено ако е било с оправданието „Съжалявам, но нямам“. И после да си купят скъпото нещо, което не е от първа необходимост например.
Или някой да се оплаква непрекъснато, че не му стигат парите, да муфти редовно приятелите си и изведнъж хоп!, купил си нещо скъпо...
Абе, причини могат да се измислят много. Ако е чак толкова трудно да се обяви наличието на семейни спестявания (което е много странно), може да се излезе от ситуацията, като се представи за подарък от родители, наследство или нещо друго от този род.

# 20
  • Мнения: 5 219
Моят съвет е да криеш Мерцедеса. Най-вече от приятели.

# 21
  • Мнения: 247
Не бих крила умишлено, но ако човекът отсреща е притеснен финансово няма да му го навирам в очите, ще го обсъдим, ако той повдигне темата (примерно видял е новата кола).
Работил си честно, кътал си си парите 10 години (за това време може и 3 работи да си сменил и заплатата да се е променила, да е паднало наследство, да си продал имущество). Парите са си твои, ти решаваш как да ги похарчиш. Приятелското мнение няма особено значение, както ти не им държиш сметка как си управляват бюджета, нали? Та, респективно, какъв е смисълът от криенето. Ако са някакви токсични отношения, отписваш този "приятел" и си решаваш проблемите за 20 г. напред.

# 22
  • Мнения: 42 227
Зависи от случая. Например, ако си взема имот за живеене, ще кажа, разбира се, то така или иначе ще се види.
Но ако инвестирам в имот, не е задължително да го кажа, освен ако не искам някакъв съвет или стане дума за идеи къде да се вложат определена сума пари.
Просто не смятам, че приятелите ми или пък ние трябва за всеки доход/разход да си показваме "тефтера".
Намирам го за излишно.

# 23
  • Мнения: 1 593
Аз пък не виждам причина да казвам на приятелите си кое колко ми е струвало о от къде имам парите за това . Темата все още ми е неясна .

# 24
  • Мнения: 4 160
Тези, които крадат, най-много ще се хвалят с придобивката. Това доста ще ги издигне в очите на приятелите им, без съмнение, също крадци.

# 25
  • Мнения: 3 099
Аз не бих имала потребност да казвам на приятелите ми каква скъпа покупка съм направила. Не обичам да се хваля. Жилище или кола няма как да се скрият, но други неща може.

# 26
  • Мнения: 18 107
Материалния си статус крия и от приятели, и от роднини. Особено второто. Не им е работа да знаят, а ако узнаят ме чакат или завист и одумки, или опити да изкрънкат някаква помощ. А и като цяло разликите в материалното положение не са укрепили никакво приятелство. Стига им да знаят, че се оправяме и сме ОК, но колко точно не знаят даже и родителите ми.
С покупките обаче е друго - как да скриеш апартамент или кола? А ако нещо не може да се скрие, по-добре да не се и опитваш. Но за по-дребни неща (скъпи уреди, козметики, обувки, дрехи) няма да тръбя. Няма смисъл - не ми е кеф да се фукам, не искам и завист да предизвиквам. Ако някой забележи, добре. А за инвестиционни покупки вече няма какво да се говори - това си е тайна и то от най-дълбоките.

# 27
  • София
  • Мнения: 6 567
Много рядко изпадам в подробности, касаещи пари, доходи и пр.
И това е с най-най-близкия ми кръг от хора, когато комуникацията е двустранна, искаме си съвети или обсъждаме решения.
А произход на парите мога да обсъждам само с банката, попълвайки декларациите за произход.

# 28
  • София
  • Мнения: 28 369
Обаче, ако е кола...

# 29
  • Мнения: 771
Понеже доста хора казват, че темата им е неясна, ще се опитам да опиша нещата.

Аз и Пена сме приятелки от 10 години и си помагаме, когато трябва. Пена вижда, че съм си купила робот за чистене и казва, че този робот не може да си го позволи. След две седмици си купувам апартамент в Поморие. Гана ( позната на Пена е нотариус и по стечение на обстоятелствата ще изповяда моята сделка). Какво правя аз? Казвам веднага на Пена, защото е ясно, че почти веднага ще го разбере от Гана, или тактично си замълчавам и се правя на разсеяна, докато Пена не ми намекне за покупката.

# 30
  • София
  • Мнения: 28 369
Ами Пена явно ти е достатъчно близка - познавате се от 10г, идва у вас... Така че, не виждам защо да криеш от такъв човек.

# 31
  • Мнения: 1 671
Пена вижда, че съм си купила робот за чистене и казва, че този робот не може да си го позволи.
Защо се чувстваш неудобно от факта, че друг човек има по-малко пари? Нали не си ти причината? Според мен е редно да се замислиш най-вече над това.

# 32
  • Мнения: 2 637
Що за тъп казус? Първо, няма да отида при Гана като е такъв непрофесионалист и ще клюкари из целия град, а на Пена въобще няма да се обяснявам къде какви апартаменти съм си купувала - ако пита, казвам, ако не - като я поканя на гости на морето ще ѝ стане ясно. И изобщо няма да се чувствам неудобно, че си купувам някакви неща. Продължавам да не разбирам драмата. Защо беше споменато в първия пост несъответствието между заплатата ми и покупката, след като проблемът е очевидно някакъв друг, макар и да не мога да го разбера...

# 33
  • Мнения: 3 099
Гана би трябвало да пази професионална тайна.

# 34
  • София
  • Мнения: 28 369
Има някаква скрита драма....

# 35
  • Мнения: 21 835
Щом Пена така или иначе ще разбере, няма смисъл да се крие (третият отговор в анкетата).

# 36
  • Далече, далече
  • Мнения: 4 745
Според мен никой не е длъжен да се обяснява колко пари има и за какво ги харчи. Даже е по-добре да крие, защото винаги ще се намери някой използвач.

В конкретния случай бих си намерила друг нотариус и не бих казала. Принципно също не бих казала такова нещо.
Ако някой ме разпитва за имоти, пари, спестявания, наследство и др., ми става антипатичен и се опитвам да го отрежа.

# 37
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 2 497
Темата е странна, факт.
Обаче на мен също ми се случва да се чувствам адски гадно, когато съм на гости у добри познати или дори приятели, които зная, че са доста по-добре финансово от нас. Все треперя децата да не счупят някоя бутилка уиски от 500лв или пък някой скъп сувенир от 'нам_къде_си...
Дори и да изключа възможността да счупя или повредя нещо, без да искам, и без децата ни да са наоколо, ако например сме нагости сами - пак ми е някак неудобно. Като сираче гледам, разглеждам и се дивя вътрешно. Старая се да не изглеждам като хваната от гората, ама ми е трудничко...
Естествено, че се радвам за хората, че са с добро и многа добро материално състояние. Не бих и тръгнала да разпитвам кое колко струва от любопитство, но пък - за информация питам.
Става ми гадно, защото в мен се поражда въпросът: С какво те са по-добри от мен, че успяват да са по-успешни във финансов аспект? Замислям се за това как аз да стигна това ниво и по-добро от него, но не успявам да си отговоря...
Старая се да не завиждам, или поне да е "благородно".
ТА
В духа на горенаписаното, бих казала и бих показала радост от такава покупка. Не бих и скрила причината. Факт е, че истинските приятели се радват на щастието и сполуката на приятелите си. Както и аз се радвам за моите приятели.

# 38
  • Далече, далече
  • Мнения: 4 745
Хората, които парадират със скъпи вещи са позьори. Аз изобщо не бих обръщала внимание кой какви прахосъбирачки има. Други неща са много по-важни.

# 39
  • Мнения: 2 637
Не бих и тръгнала да разпитвам кое колко струва от любопитство, но пък - за информация питам.

Сериозно ли? Много невъзпитано и неприятно за приятелите ти. Аз не съм с кой знае какви финансови възможности, но имам приятели, които са по-зле от мен. Ако ги каня на гости, просто се държа нормално, но ако започнат да ме питат кое колко струва, ми става много неприятно. По същия начин не разпитвам и като съм на гости при по-заможни хора, просто се опитвам дискретно да разгледам, ако има кой знае какви чудесии.

# 40
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 932
Сори, ама това са пълни глупости. Кой какво си купил, пък колко струва, пък дали да кажа. Айде, нЕма нужда.

# 41
  • София
  • Мнения: 2 350
Голяма драма, голямо чудо. Вместо да хванеш Ганка и Пенка пък да почерпиш по чаша вино за придобивката, чудене как да се скрие.
Всичко което сме купували с ММ, е било с честно изкарани пари. Нямам какво да крия, ако някой ме пита за нещо доволна ли си, има ли недостатъци, как върви като цена и тн, винаги ще отговоря. Както и ще питам ако нещо ми стане интересно, не виждам защо да не се обменя опит и ноу-хау.

# 42
  • Мнения: 18 107
Като цяло смятам, че демонстрацията, че си нещо повече от другите в някаква област, разваля приятелства. Не е само до пари, а и кариера, известност, успехи на децата и какво ли не. И да, не всеки приятел е чувствителен към всичко, на някого няма да му пука за парите, но ще се почувства зле от служебните успехи, друг от това, че детето печели конкурси по пиано...Като цяло да не се парадира с успехи си е даже въпрос на добър вкус, а вече до криенето нещата са малко по-обтекаеми. А ако е за нещо, което не се вижда, като семейните инвестиции, си е направо задължително да не се разтръбява.

# 43
  • Мнения: 1 671
Аз пък, ако се чувствам неудобно от някого за това, което съм или имам, даже не бих го поканила у нас. Пораснах и нямам време за такива сложни отношения.
Скрит текст:
Какво да питам собственика на Ферари или живеещия в наследствена вила кое колко му струва. Който има, си ги харчи - нищо лошо не виждам, ако е легално.

# 44
  • София
  • Мнения: 4 439
Аз не крия от приятели очевидни факти. Ако ме попитат, няма да излъжа. Но и не се хваля, нито обсъждам с тях покупките, приходите, разходите, имотите и/или инвестициите на семейството ни. Няма да звънна специално да кажа какво съм си купила.
Когато приятели си купят нещо, винаги се радвам искрено.

# 45
  • Мнения: 4 160
Понеже доста хора казват, че темата им е неясна, ще се опитам да опиша нещата.

Аз и Пена сме приятелки от 10 години и си помагаме, когато трябва. Пена вижда, че съм си купила робот за чистене и казва, че този робот не може да си го позволи. След две седмици си купувам апартамент в Поморие. Гана ( позната на Пена е нотариус и по стечение на обстоятелствата ще изповяда моята сделка). Какво правя аз? Казвам веднага на Пена, защото е ясно, че почти веднага ще го разбере от Гана, или тактично си замълчавам и се правя на разсеяна, докато Пена не ми намекне за покупката.
Казвам на Пена. Явно, че и това не може да си позволи, но по-добре да разбере от мен, иначе няма да сме приятелки повече.

# 46
  • Мнения: 1 006
Защо трябва да се дава отчет кой какво и как си е купил, особено ако не е попитан? Ако Пена ми е толкова близка приятелка, най- малкото ще знае, че си търся жилище. Щом съм сметнала, че не е необходимо да знае, няма защо да споделям и че съм се сдобила с такова.

# 47
  • Мнения: 247
Ами и аз не считам, че мога да си позволя прахосмукачка робот. Това не значи че настрани нямам петцифрена сума, която след 2-3г. искам да инвестирам в жилище. Въпрос на приоритизиране на бюджета и разпределението му. Така че накрая всичко опира до базовите отношения между хората.

# 48
  • Мнения: 1 997
Зависи. И зависи от това какъв точно е доходът и възможностите на приятелите ми.
Друг подобен казус е за щастието в любовта. Близо пет месеца криех от приятели, че имам перфектен мъж. Разбраха го, чак на парти на рожденният ми ден. И понеже вече го видяха, че не е толкова красив, а в моите очи е най-красивият, спокойно си го възхвалявам...🤪 Но някои неща от характерът му, изключително хубави и редки черти, не споделям. Защото знам, че те не попадат на такива мъже.... Защо да си навирам щастието след като те са  си нещастни?

# 49
  • Мнения: X
Наистина не знам как да го кажа така, че да не прозвучи безсърдечно, но колкото и добра приятелка да ми е Пена и да си помагаме, няма да се съобразявам с нейните финансови възможности. Също, колкото аз съм нейна добра приятелка и си помагаме, не виждам защо тя да се съобразява с моите финансови възможности.
В конкретния случай за имота много зависи дали бих споделила от две неща - дали Пена е завистлива и дали има навика да муфти - пари, почерпки, нощувки на аванта/промоция. Ама пък ако отговорите и на двете дали-та са положителни, то и Пена няма да ми е приятелка.

# 50
  • Мнения: 576
Честно казано, не съм от хората, които тръбят наляво и надясно, че съм си купила нещо скъпо. Ако ме попита колко струва - няма да излъжа. Но не и да ми държат сметка, каква заплата взимам и как си я харча. Също както аз никога не съм се интересувала от това кой какви възможости има и как си определя попупките.

# 51
  • Мнения: 18 107
Наистина не знам как да го кажа така, че да не прозвучи безсърдечно, но колкото и добра приятелка да ми е Пена и да си помагаме, няма да се съобразявам с нейните финансови възможности.

Предполагам, че не го мислиш за всички области от живота. Например съвсем нормално е ако правите сбирка на приятели или на класа, и не всички са заможни, да се избират по-евтини кръчми. Или ако ще ходите заедно на хотел ще се задоволиш с по-ниска категория или изобщо няма да тръгваш.

# 52
  • Мнения: 21 835
"Изобщо няма да тръгваш" е най-добрият вариант. Ако на човек не му харесва дадено място, защо да ходи?

# 53
  • Мнения: 1 737
"Изобщо няма да тръгваш" е най-добрият вариант. Ако на човек не му харесва дадено място, защо да ходи?

Заради радостта от общуването и компанията.

# 54
  • Мнения: 21 835
Така е, всеки прави каквото му е приятно. Аз не съм виждала моите съученици откакто завърших гимназия. С едно, две изключения.

# 55
  • Мнения: 18 107
"Изобщо няма да тръгваш" е най-добрият вариант. Ако на човек не му харесва дадено място, защо да ходи?

Заради приятеля, да се видите. На никого няма да му падне короната от евтина кръчма, ако иска да се види с приятел.

# 56
  • Мнения: 21 835
Да, не съм казала нищо за кръчми, по-горе написах за съучениците. С приятелите ми сме горе-долу с еднакви възможности.

# 57
  • Мнения: 18 107
Нямаш ли стари приятели от някога? А и ние се събираме (събирахме) редовно съучениците.

# 58
  • Мнения: 21 835
Имам, но и те са с подобни възможности на моите, не съм толкова космополитна личност и не съм се сприятелява с хора от разнообразни социални прослойки. А на съучениците (без изключенията), вече не им помня и имената.

П.п. аз вече и студентските си години започнах да забравям, а не бяха толкова отдавна...

# 59
  • Мнения: X
Едно е да се съобразя с нея къде да ходим двете, съвсем друго е умишлено да си кютам с нисък личен (или семеен) стандарт, стари уреди, малко жилище и т.н.,само защото тя не може да си позволи. В конкретния случай ми се вижда абсурдно аз да не си взема румба, само защото Пена не може да си вземе. Пена ли ще дойде да ми чисти къщата?
Между другото, в моите приятелства или сме на равна нога, или аз съм по-бедната. Точно от позицията на Пена такива отношения според мен са много сбъркани.

# 60
  • София
  • Мнения: 6 567
За мен е безкрайно странно това с поставянето на различните финансови възможности като фактор за приятелството.
Винаги ще има по-богати, по-умни, по-красиви, респ. по-бедни, грозни, тъпи от нас. Неосъзнаването на този факт е незрялост.

# 61
  • Мнения: 21 835
Естествено. Просто в ежедневието си човек обикновено среща хора, които са подобни на него (като финансово положение). Освен ако не е приключенец и не живее по-бурен живот.

# 62
  • София
  • Мнения: 28 369
Аз пак казвам - мисля, че ако си истински приятел с някой от 10 г, би трябвало да можеш да му кажеш почти всичко. Защо ще го мислиш, че и тема ще пускаш? Що за колебания? Що за приятелство?
Аз впрочем, имам един такъв случай - уж бяхме приятелки и то 4 г, обаче аз леко дръпнах, купих си билети за рок фестивал  и й се похвалих и седмица след това, тя ми направи е@си драмата /за друго/. Стана ясно колко й е дребна душата и колко заслужава да ми е приятелка.

# 63
  • Мнения: 3 640
Понякога не искам да дразня хората, не искам да ме коментират, не искам да привличам нежелани апетити и не коментирам много-много с какво съм се сдобила. Понякога виждам, че човекът е в тежък момент - защо е нужно допълнително да му подбивам самочувствието. Едно време бързах да се похваля със всички, с което съм се сдобила, сега се въздържам, освен за видимите неща.

# 64
  • Мнения: 9 283
И аз не разбирам анкетата.Също зависи,как точно ще кажеш на приятеля.Надменно,високомерно или между другото.Какво ново при теб?Ами купих си апартамент в Поморие.Чакам с нетърпение при първа възможност да отида там.Вариянт да се крия и да лъжа,че отивам под наем в един апартамент в Поморие,ми е много идиотски.

# 65
  • Мнения: 531
Аз лично не разбирам с какво чуждото имане на къщи, коли, телефони, ходене по почивки, концерти и кръчми може да ти подбие самочувствието.. Много ниско ниво ми е да се рови и завижда от къде толкова пари за нещо си.. Дай като нямаш ти нещо (временно или постоянно), другите да лягат да умират, едва ли не. Лош манталитет, вкоренен от отминали времена.

Ако не можеш да се радваш за чуждото щастие и възможности, можеш да си гледаш в своята паничка. По-леко се живее така.

Аз също не бих тръбила какво имам, но и не виждам нищо срамно, ако средствата са законни. Нотариусът не би трябвало да издава подробности около сделката.

# 66
  • Мнения: 3 640
Аз лично не разбирам с какво чуждото имане на къщи, коли, телефони, ходене по почивки, концерти и кръчми може да ти подбие самочувствието.. Много ниско ниво ми е да се рови и завижда от къде толкова пари за нещо си.. Дай като нямаш ти нещо (временно или постоянно), другите да лягат да умират, едва ли не. Лош манталитет, вкоренен от отминали времена.

Ако не можеш да се радваш за чуждото щастие и възможности, можеш да си гледаш в своята паничка. По-леко се живее така.

Аз също не бих тръбила какво имам, но и не виждам нищо срамно, ако средствата са законни. Нотариусът не би трябвало да издава подробности около сделката.

Ами, например, седя в новата си кола и виждам една моя съученичка. Не ми е много близка, но сме учили от първи клас заедно, живеем в един квартал. Вижда се, че жената изживява някаква драма и е в страхотна депресия. Върви с втренчен поглед и пуши нервно. Е, не намирам, че това е моментът да изскоча от колата и да поведа жизнерадостен разговор.

# 67
  • Мнения: 531
Аз лично не разбирам с какво чуждото имане на къщи, коли, телефони, ходене по почивки, концерти и кръчми може да ти подбие самочувствието.. Много ниско ниво ми е да се рови и завижда от къде толкова пари за нещо си.. Дай като нямаш ти нещо (временно или постоянно), другите да лягат да умират, едва ли не. Лош манталитет, вкоренен от отминали времена.

Ако не можеш да се радваш за чуждото щастие и възможности, можеш да си гледаш в своята паничка. По-леко се живее така.

Аз също не бих тръбила какво имам, но и не виждам нищо срамно, ако средствата са законни. Нотариусът не би трябвало да издава подробности около сделката.

Ами, например, седя в новата си кола и виждам една моя съученичка. Не ми е много близка, но сме учили от първи клас заедно, живеем в един квартал. Вижда се, че жената изживява някаква драма и е в страхотна депресия. Върви с втренчен поглед и пуши нервно. Е, не намирам, че това е моментът да изскоча от колата и да поведа жизнерадостен разговор.

Tова е съвсем друга ситуация. Естествено, че би било нелепо най-малкото.
Имах предвид всички онези, които непредизвикани с нищо от "щастливеца" започват да завиждат, защото друг имал с нещо повече. Да, винаги ще има някой по-. Колкото по-рано свикнем, толкова по-добре. Да си гледаме собствените дела и да работим в посока да сме щастливи и ние.
А за парадиращите няма какво да кажем. Празни души.

# 68
  • Мнения: 15 427
Произходът на парите са семейни спестявания в период от десетина години. Няма кражби и донори.

Аз също съм на мнение, че ако приятелските взаимоотношения са наистина такива, не е проблем да го кажеш веднага.

Днес, ако е способен да работи за не повече от 1000 лева, преди 10 години едва ли е работел за толкова. Говоря за еквивалентна работа като тип и работно време. Преди 10 години да взимаш 1000 лева, беше все едно днес да взимаш около 3000. Днешните заплати от по 1000 лева тогава бяха от по около 300. Няма как да е спестил 100 хиляди лева човек с това равнище на доходите. Той за 10-годишен период не е изкарал толкова. Единствено е възможно, ако другият в семейстото получа толкова много, че да им остават пари да спестяват по 3 масови заплати на месец. И тогава не е чудно как со купуват скъпи неща, въпреки че единият не изкарва много.

# 69
  • София
  • Мнения: 11 129
А защо трябва да давам отчет какво съм си купила?
Нотариуса не би трябвало да разтръбява сделките, които е изповядал.
От примера - робота за чистене не е непосилен. Купих си от Лидл за 300 лв, в Кауфланд продаваха друга марка за 200.
От къде са парите за имота не е работа дори на най-добрата приятелка. Може да е взет заем и да се изплаща години наред.  Харесали си имот и са инвестирали. Ако по-бедната  "приятелка" се тръшне в изгаряща завист - значи не ми е приятелка. Според реакцията ще реша дали да огранича контактите с подобна особа.

# 70
  • София
  • Мнения: 13 297
Коментирането цената на придобивките е изключителна безвкусица.
Както интересът - Колко струва? Така и - А, пък, колко много пари дадооох.
С много близки коментирам доходи, разчети и цени, ма дет се вика и кътните зъби си знаем, истински приятели тоже.

# 71
  • Мнения: 386
Нито едното, нито другото. Не си говоря за пари с приятели. Ако ме питат нещо - казвам, защо ми е да крия? Случвало се е и аз да питам за някои техни придобивки (по-скоро подобрения). И това е. Не съм останала с впечатление да им става неприятно от мои покупки, на мен също не ми е неприятно от техни. Що за приятели, които се сърдят, ако си си купил нещо си и не си им дал отчет или пък нещото струва повече, отколкото те могат да си позволят?! Днес не могат, но утре може да могат, а аз да не мога и обратното. Човек трябва да е наясно как работи светът и той често не е справедлив. Но ако аз завиждам на приятелите си или те на мен, то ние приятели ли сме изобщо?

# 72
  • Мнения: X
Справедливост и еднаквост са две различни неща.
Ако човек има по-високи доходи, именно справедливо е да има повече, по-скъпи и по-хубави вещи и изживявания. Иначе за какво си дава зор да ги изкарва тия пари?

# 73
  • Мнения: 1 282
Ако Пена ме кара да се чувствам зле, поради имамето ми, ако го прави умишлено и злобно- няма да ми е приятелка.

# 74
  • Мнения: 2 637
Аз пък не видях проблем при Пена, а при субекта с парите. Пена е коментирала, че не може да си позволи нещо, а авторката го е изтълкувала като завист. И аз не мога да си позволя айфон, въпреки че ме кефи, но пък мога да си позволя обучение за същите пари. Въпрос на приоритети. Абе няколко страници от тема, която беше обявена като ясна още с първото изречение, а аз все още не разбирам за какво всъщност става въпрос.

# 75
  • Мнения: X
Авторката нищо не е изтълкувала като завист, това бяха интерпретации на отговарящи.
Също, не говорим за гъзареене с айфони, а за домакински уреди и жилища, разликата е доста голяма. Аз например предпочитам да си улесня домакинстването тук и сега, вместо да харча за курс, който е със съмнителна реализация някога си в бъдещето. Или може пък да кътам за покупка на жилище, което пак е малко по-конкретно от курс. Смислени приоритети имам от моя гледна точка.
Дописвам - в интерес на истината, предпочитам да вложа в степен и квалификация от ВУЗ, защото са по-авторитетни. Плюс това дори във ВУЗ специалностите стават все по-бошлаф, а какво остава за някакъв си курс.

Последна редакция: чт, 17 дек 2020, 19:20 от Анонимен

# 76
  • Мнения: 16 427
Не виждам проблем да се каже на близък приятел/ приятелка..не виждам и смисъла от обявяването на заплатата в задачата, щом става дума за харчене на семейни пари....
Не е чудо невиждано в нашенско родата да дава пари за имот и т.н..

# 77
  • Мнения: 771
Ако не съм автор на темата, като прочета въпроса, просто ще отговоря със "за" и това е. Всеки си определя сам за какво да си дава парите. Не бих се чувствала неудобно да спомена покупката, но ще гледам да го кажа тактично и да мине просто като информация.

# 78
  • München, Deutschland
  • Мнения: 4 644
Не сме от хвалещите се, но когато е ставало дума, не сме лъгали приятелите си дали имаме или нямаме жилище, кола и т.н. Та то и с колегите (по-близките) си обсъждаме ако някой ще купува или строи къща, не ми се вижда нещо толкова тайно... Колите ги коментираме също - дали, кога и с какво бихме сменили настоящите, защо... Факт е обаче, че когато финансовата среда на говорещите е силно разнородна, то за този с по-малкото възможности, всякакви разговори за придобивки, инвестиции и каквото и да е, струващо пари, стават силно неприятни и нежелани.

Също често установявам, че хора, тръгнали от едно ниво, се оказват със съвсем други възможности след време заради начина на управление на парите си. Последното, както и пестенето, често са тема-табу в ежедневни разговори, което за мен е доста странно. Не се и търсят съветите на хората, постигнали повече, а ако случайно някой си позволи подобен съвет към много близки приятели или роднини, често бива отсвирен. Това важи не само за финанси, а и за хранене, спорт....

Мисля си понякога, че някои хора целенасочено искат да живеят, абстрахирайки се от чуждите успехи, някак за да потвърдят собственото си превъзходство и това, че те правят нещата най-добре и най-правилно, когато обективните параметри очевидно сочат друго. В балона може би се живее доста по-лесно, а постигнатото от другите често е с "връзки" и "късмет".

# 79
  • Мнения: 15 427
Аз не знам как живее с мъжа си тази с 1000-левовата заплата и спестяванията от 100К, ако силно разнородната финансова среда я кара да се чувства неприятно и дискомфортно.

# 80
  • Мнения: 1
Определено "За".Няма нищо лошо в това да споделиш на приятел.Ако започнеш да се чудиш дали е правилно да му кажеш,и как той ще реагира,значи нещо не е наред в приятелството Ви.Разбира се,че си има една граница в споделянето,но това не виждам да е нещо лошо да споделиш.Ако го чувстваш близък,и знаеш,че това е човека,който ще те подкрепи и няма да тръгне да говори зад гърба ти,няма нищо лошо да споделиш.Истинският приятел би се зарадвал за теб,другите щяха да завиждат.

# 81
  • Мнения: 1 671
Не бих се чувствала неудобно да спомена покупката, но ще гледам да го кажа тактично
На мен по стечение на обстоятелствата по-често ми се налага да бъда Пена и ти казвам честно, че, ако човекът отсреща ми харесва, никога не бих помислила, че казва нещо нетактично. Тоест това как нещо ще бъде възприето има повече общо с чуващия, отколкото с казващия. И ако си на седмото небе, защото си си позволила нещо, което те радва, не се чувствай зле, че не можеш да го поднесеш "просто като информация". Мисля, че хората предимно споделят от щастие, а не от хвалба. А вече, ако някой си е закачил комплексите на ушите.. Над това вляние нямаме.

# 82
  • Мнения: 756
Зависи от приятелите, с най-добрия ми приятел постоянно си се хвалим за новите си придобивки и сумите, които сме дали за тях. Но като тийнове нямахме нищичко и сега ни се е паднало Grinning
Имам и малко по- особени приятели, които могат да изтълкуват всичко като хвалене и т.н.
Всеки е различен, аз не се впечатлявам от тези неща или от въпроси от типа на "каква ти е заплатата". Стига питащият да не прави опити да те унижи по някакъв начин.
П.П. Сега се сещам точно за по- особените ми приятели как процедират, издразнят се на някой въпрос примерно, и така след известно време се споменава уж случайно в някой разговор, направено да изглежда че не е свързано с теб.

# 83
  • Мнения: 10 548
Това дали ние бихме казали или не, няма значение за участниците в казуса, защото техните отношения си ги знаят само те. Може да са приятелки от типа с конкуренция помежду си, може да не са толкова близки, че да обсъждат големи суми и разходи. Може роднината да не каже на една, но да каже на друга - по-близка приятелка.

# 84
  • Швейцария
  • Мнения: 333
С най-близките ми приятелки си обсъждаме финансите и покупките. Хвалим се кой какво си е купил и си даваме съвети кое къде сме намерили изгодно, дали сме доволни от качеството и т.н. Ако не са ми много близки не се хваля, нито давам обяснения. Ако са финасово зле, също не казвам нищо. Не бих обсъждала покупка на апартамент с човек, който не може да си го позволи. Много е нетактично. Но няма да го скрия, ако ме попита. Ще кажа да, купих го и толкова.

# 85
  • Мнения: 437
Да! Защо не Simple Smile ако е истински приятели или поне добронамерен човек, не би следвало да има проблем. В едни прилични взаимоотношения е ок да се коментират подобни неща.

# 86
  • Мнения: 4 160
Мисълта какво може да си позволи приятел, а ти не, не е много приятна.
Не всички сме извисени гуру учители, за да приемаме своето безпаричие и лош късмет чак пък съвсем философски и да не изпитаме понякога горчивина, че на някого му върви повече.
Все пак на тези хора и в тези ситуации мога да кажа, че винаги има и по-лошо и им пожелавам никога да не разберат колко съм била права да го напиша.

# 87
  • Мнения: 2 637
Мисълта какво може да си позволи приятел, а ти не, не е много приятна.
Не всички сме извисени гуру учители, за да приемаме своето безпаричие и лош късмет чак пък съвсем философски и да не изпитаме понякога горчивина, че на някого му върви повече.
Все пак на тези хора и в тези ситуации мога да кажа, че винаги има и по-лошо и им пожелавам никога да не разберат колко съм била права да го напиша.

Кои са "тези хора" и "тези ситуации", има по-лошо от кое, за кое пожелаваш да не разберат, че си била права и въобще не те разбрах какво казваш.
Не изпитвам и никога не съм изпитвала горчивина, че на някого му върви повече, не знаех, че това ме прави гуру учител. Може да изпитам горчивина, че нещо не ми се случва на мен, а не, че се случва на друг.

# 88
  • Мнения: 386
Точно така, много правилно го каза Спиритлайт! Защо пък да сме гуру учители... Радвам се, че на хората им върви и си го пожелавам за себе си. Прекалено силно ми е да кажа, че никога не съм изпитвала завист или горчивина в живота си, но да речем, че е почти никога. Към приятели обаче не ми се е случвало. Те са ми приятели, радвам се за тях.

# 89
  • Мнения: 9 111
Показност за мен е грозна дума.
Ако си купим имот-събираме приятели да почерпим.
Ако си купим кола-също.
Обаче ,ако си купя скъп телефон ,домакински уред или парцалки няма да парадирам пред приятелите си,нито ще им обяснявам колко пари съм дала.Смятам,,че това е грозно .И аз също не обичам хора,които го правят.

Не обсъждам с приятели какви са източниците ни на доходи,освен заплата.
Имоти,наеми,ренти-това са семейни въпроси,които не обсъждаме с външни хора.
Както и аз не бих разпитвала приятел от къде има пари да си купи къща.

# 90
  • Мнения: X
Може да изпитам горчивина, че нещо не ми се случва на мен, а не, че се случва на друг.
А, точно!

# 91
  • София
  • Мнения: 2 350
Това "върви му на някого" може да се каже ако е спечелил от тотото. Ако обаче е учил, работил и работи за придобивките си, е доста самозалъгващо. Върви му/не му върви е някакво външно имагинерно нещо, сякаш не зависи от нас, пък то не винаги е точно така.

# 92
  • Между гори и планини
  • Мнения: 6 731
За финансови възможности или невъзможности никога не говоря с друг, освен мъжа ми.
И когато сме били много състоятелни, и когато сме били на дъното, никой не е разбирал. Защото не сме се изхвърляли със прескъпи вещи, винаги сме били на златната среда.
Да, събрах приятели на среща, да им кажа че сме си купили къща и се местим и толкова. Но това колко получавам и какво спестявам си го знаем само у дома.

# 93
  • Мнения: 756
Интересна ми е тази потайност, аз винаги съм била отворена книга за тези неща, но може би защото и нямаме чак толкова много "да крием" от хорските очи. Grinning

# 94
  • Между гори и планини
  • Мнения: 6 731
Ами приеми, че има хора които имат други теми за разговор освен пари и секс.

# 95
  • Мнения: 18 107
Нищо лошо няма в разговорите за пари и секс, стига да са общи и принципни, а не да се обсъжда конкретно някой от разговарящите. Тогава това си е обмен на информация, нищо лошо няма в това.

# 96
  • Мнения: 1 671
Не изпитвам и никога не съм изпитвала горчивина, че на някого му върви повече,
Мисля, че това е само тогава вероятно, когато мислиш, че другият не заслужава (респ. ти заслужаваш повече от него). Не виждам обаче тогава как може се нарече приятел; предполага се, че ги обичаме и харесваме като хора.

# 97
  • Мнения: X
Ами приеми, че има хора които имат други теми за разговор освен пари и секс.
Котки? (това и във филм го имаше, какво си мислят хората : пари-секс-пари-секс-пари-секс... котки?! )

Интересна ми е тази потайност, аз винаги съм била отворена книга за тези неща, но може би защото и нямаме чак толкова много "да крием" от хорските очи. Grinning
И аз така. И по принцип се хваля и споделям съвсем дружелюбно и приятелски. Честно казано, бих се почувствала много конфузно, ако 'приятел' разчете в споделянето ми опити да го уязвя. И със сигурност ще се замисля този човек какво прави в обкръжението ми.

# 98
  • Мнения: 2 825
Аз се хваля само на една приятелка и то за прозаични неща. Тя ми казва, че съм луда да дам определена сума за палитра сенки, аз й казвам, че е луда да харчи толкоз пари в секс шоп и то не за вибратор, а за стимулиращи един муньо облекла.
На никого друг не казвам какво съм купила или колко струва, ако случайно питат. Като питат буквално отговарям със "Защо?". Слава богу никой немец не се тревожи от цената на вещите ми, а нашенци  са рядкост наоколо.

# 99
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 482
Просто не разбирам защо трябва да се крие? Твоят познат е на друго мнение ли, нищо не се разбира... Чувала съм, че някои крият, за да не им завиждат или да не ги урочасат. Приятел ще се зарадва на успеха ти/радостта ти. Това е обикновена информация, като "ще сменям работа", "брат ми ще се жени" и т.н.
Ами какво да ви кажа моята приятелка е такава покрита купува си официална рокля за сватбата на племенничката,ама мълчи като риба.Аз не я питам ,защото бащата на момичето се похвалил на майка ми ,че ще я женят.Гледам сеир кога ще ми каже.Мина сватбата и тя го смъкна,че са я оженили и само негативни неща от сватбата,а че е била с лимузина булката не казва.Всичко за семейството си укрива,ама за мен и съседите пита директно.Аз също почнах да се крия ,но това ме натоварва.На два пъти й казах,че си търся имплантолог за два зъба и тя директно ми заяви ,че било много скъпо и първо трябвало да си събера парите.Що то има и кредити.Купих си пералня за 420 лв за три месеца на изплащане и тя ми вика ти за 12 м ли я пусна.По всякакъв начин се държи все едно съм някоя клошарка.Е затова ,ако ми паднат много пари или си купя нещо скъпо няма да й кажа

# 100
  • Мнения: X
Като гледам, ти самата се чувстваш клошарка.
И аз моята пералня - 500 лв - я купих за 3 месеца изплащане. Всички ме питаха защо само 3 месеца - но не защото ме смятат за клошарка, а защото тогава доходът ми беше 750 лв и плащах наем 200. При такава финансова ситуация да давам 170 лв месечно за пералня за кратък срок, вместо 50 лв за по-дълъг, им се виждаше лошо планиране. За мен обаче не беше лошо планиране, защото изплатих пералнята още през летните месеци и като дойде зимата с трицифрените сметки за ток, вече нямах борч 'уред на изплащане'.
Плюс това повечето хора си правят изплащането за дълъг срок за лично удобство, не е задължително поради липса на средства.
Ако си от тези, дето обясняват надълго и нашироко за ниския си доход, колко трудно се справят и каква далавера/промоция/евтино са уцелили, е напълно нормално да избягват да ти говорят за неща, които надхвърлят твоята черга. Вика му се такт на това.
Имам една приятелка, която ходи на маникюр и педикюр веднъж на 3 седмици. Знае, че аз пари за такова нещо не бих дала, но не е тръгнала да си крие ръцете в джобовете - знае че нито й завиждам, нито й броя парите.
Та, ако някой крие скъпа покупка от теб, може би трябва да се замислиш дали причината е само в дохода ти като число, или си показала, че си склонна към завист и гледане на чуждото канче.

# 101
  • Мнения: 756
В случая приятелката й е потайна за нейните неща, но разпитва нея. Ако си истински приятел не би тръгнал така да разпитваш човек, който няма много възможности, освен ако не е с цел да му помогнеш по някакъв начин.
Има и още нещо относно тези дребни коментари и въпроси. Питащият може всъщност да не иска да обиди някой, но другият човек просто да е докачлив на дадена тема и да го тълкува по друг начин.

# 102
  • Мнения: 1 737
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите... Simple Smile

# 103
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 482
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите... Simple Smile
Да както и мен ме дразни да ми обясняват кое е скъпо за мен и на колко вноски според тях съм си пуснала пералнята не че се чувствам като клошарка както констатира една дама.

# 104
  • Мнения: 756
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите... Simple Smile
И аз имам такава колежка, просто е пестелива и любопитна жена. Не съм се дразнела (много рядко), но пък от нея съм научила много трикове за спестяване на пари.

# 105
  • Мнения: X
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите... Simple Smile
И аз имам такава колежка, просто е пестелива и любопитна жена. Не съм се дразнела (много рядко), но пък от нея съм научила много трикове за спестяване на пари.
И аз така. А някои хора не умеят или ги мързи да търсят в нета неща и цени, затова питат извора-собственик. Не е много възпитано, но чак пък да се втелясвам, че някой питал със задни мисли, ми е в повече.

# 106
  • Мнения: 15 427
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите... Simple Smile
И аз имам такава колежка, просто е пестелива и любопитна жена. Не съм се дразнела (много рядко), но пък от нея съм научила много трикове за спестяване на пари.
И аз така. А някои хора не умеят или ги мързи да търсят в нета неща и цени, затова питат извора-собственик. Не е много възпитано, но чак пък да се втелясвам, че някой питал със задни мисли, ми е в повече.

Аз пък това не го разбирам. Значи, за да се покажеш пред другите като нелюбопитен, неинтересуващ се и над нещата, ще търсиш тайно в нета като луд информция за нещо, което те интерсува, сакън да не попиташ човека отсреща за 15 секунди, че да не си помисли, че си точно такъв, какъвто си.

Примерно аз не следя модата изобщо, ама от време на време все пак ми се налага да купувам обувки и облекло, за да не ходя скъсана. Ако съм харесала кафявите ботуши на Мичето и искам и аз да си взема такива, ама в друг цвят, колко време ще ми отнеме да ги намеря сама в нета, вместо да попитам Мичето откъде са?

# 107
  • Мнения: 18 107
Ама разликата е в детайлите, в нюансите на въпроса.

- Уау, Миче, страхотни ботушки, много ти отиват, и аз откога искам такива. Откъде ги взе да видя има ли нещо и за мен?

- Уау, Миче, пак си се изръсила яко, тези ботушки май са много скъпи, да не си взела премия? Или са били намалени? От къде са?

Реално един и същ въпрос, ама ...

# 108
  • София
  • Мнения: 4 439
Покрай тази тема разбрах колко е хубаво, че работя само с близките си, че не бъркам понятията за колега и приятел и нямам толкова широк близък приятелски кръг, че да си отчитам всяка покупка.

# 109
  • Мнения: 21 835
Мислех, че говорим за големи покупки. На мен би ми било досадно колега да ме известява всеки път, като си купи нещо...

# 110
  • София
  • Мнения: 4 439
За големите (хаха, редакторът ми ги изписа като коледни, дай Боже, всекиму) покупки също ли уведомявате специално колеги и приятели, ако те няма къде да ги видят. Изключвам ежедневен разговор в стил:
- Къде ще карате лятната отпуска?
- В апартамента ни в Бургас.

# 111
  • Мнения: 756
Обсъждам и подаръци и покупки с колеги/приятели, които обсъждат техните с мен. Мога да говоря на всякакви теми и не се притеснявам да обсъждам такива неща с хора, на които им е инетересна тази тема. Не се чувствам застрашена, защото Мичето знае че блузата ми е намалена на 20лв, а не съм я купила на редовната й цена.

# 112
  • Мнения: 21 835
Не знам, за мен това дори не е тема. Просто не би ми дошло наум да обсъждам покупки.
Скрит текст:
Даже ми е странно като ме попитат "ти днес с нова блуза ли си, много ти отива?" (още по-странно, ако е купена преди години) - дали е нова или стара, няма значение - изобщо е все едно с каква блуза съм, не се обличам със стратегически план и мисъл дали даден цвят ще се хареса повече на колегите ми и ще ги провокира да ми направят комплимент, просто си взимам дрехи, които ми харесват и ги нося.
Виж, промоциите са нещо, за което ми е интересно да разговарям - да се коментира, че нещо хубаво се продава изгодно, е смислена тема, за разлика от "купих си това и това".

# 113
  • Между гори и планини
  • Мнения: 6 731
Колегите ми не са приятели. На работа ходя, за да работя, а не да си бъбрим. Приятелка съм станала само с една, 3 години работехме рамо до рамо и не си обръщахме внимание, защото и тя е като мен. Когато напуснах, се открихме.
За сметка на това имах една отровна колежка, която беше мила и добра, само ако си зле - болен, нещастен. Тогава беше първа на среща да помага. Но ако си добре, се държи гадно. Мъжът ми се прибра от чужбина и ми донесе пръстен, златен и скъп. Не съм се хвалила, но си го сложих - веднага го фиксира. Просто виждаш реално как сърцето ѝ се гърчи от завист. Така и като си купихме кола, пренесохме се в нов апартамент... На нея парите никога не стигаха, въпреки, че взимаха големи заплати с мъжа ѝ.
За мен е проява на лош вкус и като ме питат за колко пари сме си купили къщата и други подобни.

# 114
  • Мнения: 1 671
За мен е проява на лош вкус и като ме питат за колко пари сме си купили къщата
Аз за къща или кола по-добре бих разбрала, отколкото за бижу примерно. Мисълта ми е, че бих предположила, че някой си прави сметка за собствен имот и разпитва за цена на квадрат, нотариус и други такива, за да е подготвен с някакъв ориентировъчен разход. Тъй като живея в друга държава, много често отговарям на въпроси, свързани с цени и май досега не съм хванала никого в нечисти помисли. Единствено ми е ставало неудобно от американци, които говорят по мои представи адски много за пари, но и те го правят от културна особеност като че ли.

# 115
  • Между гори и планини
  • Мнения: 6 731
То се разбира, кога те питат просто от любопитство и кога по друг повод.

# 116
  • Мнения: 1 671
О, да, със сигурност. То и в самата на интонация на "Това откъде ти е?" е доловимо. Не като да не съм сърбала едно време и тази попара.

# 117
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 482
О, да, със сигурност. То и в самата на интонация на "Това откъде ти е?" е доловимо. Не като да не съм сърбала едно време и тази попара.
Да или пък купувам си нещо на промоция и казвам на колежката,че е на промоция и тя ми казва е за какво ти е ти нали имаш.Става въпрос за стока,която се ползва често не за мебел.И веднага почва да ми обяснява как бившия не й давал пари за децата щото бил в чужбина.Е аз какво да направя да не си купувам нещо на промоция ,че имам едно от него,а и двете ще заминат в рамките на месец два.Повече никога не й казах нито какво си купувам,нито какво е намалено.

# 118
  • Мнения: 1 202
При вариант "печалба от тотото", не бих казала на никой, освен на най-най-близките ми (с които ще споделя парите и които също няма да кажат на никого). Стига да не го обявят по телевизията - в някои случаи е задължително.
После ще си купя каквото си искам, без да се опитвам да се крия, но и без да се хваля; приятелите и познатите ми не знаят точно какво имам (като имоти), а и не биха ми поискали отчет. 
Това не го разбрах! Не и напълно. Защо трябва дотолкова да те е срам от парите спечелени от тото,че да криеш откъде ги имаш?!

# 119
  • Мнения: 18 107
Как реши, че е срам??? Нещо съвсем различно е.

# 120
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 2 497
Как реши, че е срам??? Нещо съвсем различно е.
Тук и аз не бих казала на всеослушание... Обикновено ти се "налепват" всякакви доброжелатели да им финансираш детските мечти, щото то нали печалба от тото - "трябва да почерпиш" и от там, отива коня в реката...

# 121
  • Мнения: 1 202
Математически изчислено шанса да успеете да заблудите близките си,че парите са от другаде,а не от тотото,клони към нулата. Освен ако не сте богата. Но тогава какъв е смисълът да криете печалбата си от тото?
Пари на заем се дават само на човек,който може да ги върне. Ключовата дума е "може". Няма такъв филм понеже на твой близък роднина детската му мечта е да отвори ресторант,(въпреки че не може яйца на очи да сготви),на ти 200 000лв.

# 122
  • Мнения: 2 289
Аз например имам приятели, които ще се зарадват за мен или пък скъпа покупка няма да им направи впечатление. Защото могат да си позволят същото или дори да не могат, не са зле финансово. Или просто имат и други неща, които да ги радват.
 Имам и такива, които ми направи впечатление с течение на времето, че често коментират кой откъде има пари и то за малки за мен неща. В началото на познанството ни чувах постоянно как не биха завидели на чужди имоти или скъпи коли. А само биха се радвали.
На такива бихте ли казали, ако си купите скъпа кола например?
Аз не помня да съм завидяла на някой за имоти и коли.

# 123
  • София
  • Мнения: 2 689
На такива бихте ли казали, ако си купите скъпа кола например?
Имам една роднина, на която въобще не искам да казвам и да знае нищо за нас. През годините я усетих, че не е добър човек и това ме напрагя. За съжаление няма как да не разбере за покупките ни и съм принудена да и казвам. Обикновено след получената информация спира да ни говори за известно време. Колкото по-скъпа е придобивката, толкова повече време и трябва за възстановяване. Grinning Когато преди години си купихме апартамент замлъкна за около 6 месеца. Тогава живеехме през няколко улици, сега доста по-далече.

# 124
  • Мнения: 2 825
На такива бихте ли казали, ако си купите скъпа кола например?
Аз не помня да съм завидяла на някой за имоти и коли.

Как да кажа? На никого не бих казала че съм си купила скъпа или нескъпа кола, защото това е моята кола и никой не би следвало да има интерес към нея. Не се сещам и аз защо да имам пориви да кажа. Като ме видят с нея, видят ме и толкоз.

# 125
  • Мнения: 2 289
Защото след време ще я видят. А ти не си споменал на уж приятел.

# 126
  • Мнения: 2 825
Е да я видят, нищо няма да й стане.

# 127
  • София
  • Мнения: 1 434
Мен чуждите пари ме вълнуват, само ако идват от моите данъци. А и нямам необходимостта да информирам какво съм си купила. Винаги някой ще има по-малко пари от мен, както и аз по-малко пари от друг.
Друг е въпросът, че демонстрацията е просташка.

Последна редакция: сб, 19 дек 2020, 23:46 от АРТЕМИС

# 128
  • София
  • Мнения: 28 369
О, има едно семейство, по цяло лято се хвалят, пълни смешници. В същото време висят с пари на входа.

# 129
  • Мнения: 2 289
Не става дума за хвалене в темата според мен.

# 130
  • Мнения: 2 825
Като не кажеш,не си приятел, като кажеш се хвалиш, а като си караш просто новата кола, правиш демонстрации. Горките немци, как ли си търпят колите в такъв емоционален ад. 😆

# 131
  • Мнения: 3 640
Имах една близка, с която открай време сме си споделяли кой какво си е купил - става въпрос най-вече за дрехи и обувки. Не с цел хвалба, а така, от женско любопитство. Особено пък по време на соца, когато рядко се намираха хубави неща и информацията беше полезна. Спрях да споделям с нея преди няколко години, когато отидох да и се покажа с ботушки от Криция, подарък от ММ, знам че тя има поглед за хубавите неща и ще ги оцени. Е, единственият и коментар беше "Здравата си го одрусала". Това ни беше последният разговор по темата.

# 132
  • Мнения: 531
И това го има - нито да кажеш, нито да не кажеш...

Но и при равнището на битовата престъпност в страната, а и манталитета на много хора, изобщо не виня хората, че не искат да се разкрива какво имат/печелят и т.н. Има и роднини и познати използвачи, има и "клептомани", и завистници.

# 133
  • Мнения: 3 640
Не искам да говоря като някаква бабичка колко е било хубаво едно време и колко лошо е сега. Но чиста истина е, че през последните години твърде много възможности и съблазни ни завладяха. Твърде голяма стана разликата в заплащането на хората. Много хора смениха материалният си статус. Сменят го по няколко пъти - не е рядкост някой от беден да стане богат и обратното, и то по няколко пъти. Никой няма никаква сигурност - нито за заплата, нито за работа, нито за здраве. Единици са тия, които не се тревожат за утрешния ден. Животът стана прекалено несигурен и това ни изнервя непрекъснато. Според мен това докарва и много от грозните сценки, на които сме свидетели. Вероятно по някакъв начин нещата ще слегнат - от една страна ще се оформят определени прослойки, които ще поддържат определен стандарт. От друга страна ще се оформят определени правила на поведение и възпитание, както е в много страни по света.

# 134
  • Швейцария
  • Мнения: 333
To ако и на най-близките си приятели не можеш да споделиш какво си си купил, не знам...Имала съм приятелка, която е била много по-добре финансово от мен и си е споделяла всичко, без да парадира. Завиждала съм й благородно, но в никакъв случай със злоба. Сега сме с еднакви доходи и пак си споделяме.

# 135
  • Mediterraneo
  • Мнения: 28 511
Аз веднага ще се похваля след няколко дни като ударя коледната лотария! Чужди детски мечти не сбъдвам, няма кой да ми се лепне, а черпенето е лесно. Обещала съм на приятелка да й купя аратамент и кола, както и да заведа колегите на карибски круиз. Останалите ще си ги харча със здраве и изобщо няма да ми пука дали някой завижда, облизва се, кълне ме и т.н.

# 136
  • Мнения: 531
Завист, ревност и т.н. са нормални, човешки, но и много опасни емоции. Трябва да се потискат още в зародиш, иначе големи трагедии могат да се случат.

Не е до време и финансово положение, а до човек и манталитет. Равенство, така както ни го проповядваше една система, никога не е имало, няма и да има. Хората трябва да осъзнаят, че само с искане, гледане в чуждата градинка и злобеене не става. Нито ще станеш по-хубав, нито по-богат, нито по-щастлив от това.

Разбира се,  нямам предвид незаконно забогателите, но за тях си има съответни органи.

Аз също бих се отдръпнала след просташки коментари и циркове за придобивки. Много ниско ниво и негативна енергия е това.

# 137
  • Мнения: 3 640
Истина е, че е и до човек. Винаги има завистливи и злобни хора, които търсят върху кого да излеят негативните си мисли. Когато на някой му е потръгнало в някакъв момент, това като че ли ги провокира.
И истина е, че в по-голямата си част хората нямат уважение и култура на общуване (просто наричана тактичност). Чувала съм, че в други страни никой не знае колко получава колегата му, това е въпрос между него и фирмата, в която работи. Както и, че разговори за доходи и финанси са абсолютно табу. В допълнение обаче, че такива теми не са табу, а напротив  за данъчните и държавните власти.

# 138
  • Мнения: 2 289
Така е, къде сме зависи в голяма степен от изборите и решенията ни.
Някой хора са ни приятели само докато не ни се случи нещо хубаво. Не говоря само за материални неща.

Последна редакция: нд, 20 дек 2020, 00:47 от marigold_

# 139
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 482
Истина е, че е и до човек. Винаги има завистливи и злобни хора, които търсят върху кого да излеят негативните си мисли. Когато на някой му е потръгнало в някакъв момент, това като че ли ги провокира.
И истина е, че в по-голямата си част хората нямат уважение и култура на общуване (просто наричана тактичност). Чувала съм, че в други страни никой не знае колко получава колегата му, това е въпрос между него и фирмата, в която работи. Както и, че разговори за доходи и финанси са абсолютно табу. В допълнение обаче, че такива теми не са табу, а напротив  за данъчните и държавните власти.
То във всяка книга за етикеция ще видиш,че не е възпитано да питаш за заплата на друг.На старата ми работа и докато бях с бившия началник отдела все ме питаше мъжа ми колко изкарва на ден и аз му казвам различно зависи колко клиента е имал и той пак е колко горе долу.

# 140
  • София
  • Мнения: 1 434
То във всяка книга за етикеция ще видиш,че не е възпитано да питаш за заплата на друг.На старата ми работа и докато бях с бившия началник отдела все ме питаше мъжа ми колко изкарва на ден и аз му казвам различно зависи колко клиента е имал и той пак е колко горе долу.

Ей така, едни познати, които междувпрочем, със собствен бизнес и финансови възможности, умираха да разберат какви пари имат другите. Сакън да няма някой повече от тях. И сто пъти една вечер правеха намеци и накрая не издържаха и попитаха директно колко изкарваме. Моят мъж помисли 2 секунди и отсече: "Много."
Оттогава не са питали. Laughing

# 141
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 482
То във всяка книга за етикеция ще видиш,че не е възпитано да питаш за заплата на друг.На старата ми работа и докато бях с бившия началник отдела все ме питаше мъжа ми колко изкарва на ден и аз му казвам различно зависи колко клиента е имал и той пак е колко горе долу.

Ей така, едни познати, които междувпрочем, със собствен бизнес и финансови възможности, умираха да разберат какви пари имат другите. Сакън да няма някой повече от тях. И сто пъти една вечер правеха намеци и накрая не издържаха и попитаха директно колко изкарваме. Моят мъж помисли 2 секунди и отсече: "Много."
Оттогава не са питали. Laughing
И при мен имаше една разхождахме си кучетата и тя и мъжа й изкарват доста пари,но тя за всичко те пита колко издръжка ти дава мъжа за детето,колко ти е заплатата даже се смяхме с една друга кучкарка щото като се върнахме с детето от Испания тая ме пита в кой хотел сме били и на следващата година в същия отиде и сигурно е искала в моята стая да спи.Чак толкова пък.И като се върна почна вие ходите ли на тази екскурзия,купихте ли си еди какво си.Аз пълно мълчание все едно не ме интересува къде е била.Никога не съм питала никой когато си организирам почивките.Мога и сама да си подбера хотел.

# 142
  • Мнения: 756
Аз пък когато не искам да ме разпитват за нещо, просто казвам любезно да престанат.

# 143
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 482
Аз пък когато не искам да ме разпитват за нещо, просто казвам любезно да престанат.
А те,ако любезно продължават да питат

# 144
  • София
  • Мнения: 2 689
като се върнахме с детето от Испания тая ме пита в кой хотел сме били и на следващата година в същия отиде и сигурно е искала в моята стая да спи.Чак толкова пък.И като се върна почна вие ходите ли на тази екскурзия,купихте ли си еди какво си.Аз пълно мълчание все едно не ме интересува къде е била.Никога не съм питала никой когато си организирам почивките.Мога и сама да си подбера хотел.
И какво странно има, ако сте похвалили хотела и сте останали доволни? Или щом сте стъпили някъде, друг познат не може да ходи?