Здравейте момичета.
Пише ви една 22 год. нова мама, която вече е на ръба.
Родих в началото на декември, чудесно детенце, но не знам дали не съм изпаднала в някаква депресия, защото просто не съм щастлива и ми е гадно, че се чувствам така.
Липсва ми старото ми аз, изпитвам отвращение от себе си и от начина по който изглеждам в момента. Винаги съм била човек със самочувствие, харесвах се и обичах да се гледам в огледалото. Сега ги подминавам и направо искам да ги счупя всичките, но знам че това няма да ме направи по-красива. Мразя се, мразя си гадния увиснал корем покрит със стрии, мразя си гърдите които станаха огромни, увиснали и меки, лицето което и то надебеля, а сега и с тъмните кръгове под очите, които са направо лилави още повече го мразя, вече няма и едно нещо което да харесвам в себе си. Имам чувството, че се обезличих, страх ме е и знам, че никога няма да си върна тялото, лицето..себе си. Не искам да се примирявам с вида си, никога няма да се се харесам, да имам самочувствие някакво.. не искам да се събличам пред приятеля ми, крия се даже и от него, постоянно рева дори и в момента, не знам какво да правя, не знам как бих могла да се възприема... ужасно е. На 22 години съм не искам от сега да ходя така увиснала, комплексирам, като виждам момичета на мойте години, които изглеждат супер.. просто ми е грозно младо момиче да изглежда така, а няма какво да се направи. За някой може да е глупав проблема ми, но така се чувствам и имах сериозна нужда да го споделя. Според приятеля ми е глупаво и той твърди, че ме харесва и ме обича, но не мога да му повярвам.. не знам как би могъл да хареса нещо подобно..
Пише ви една 22 год. нова мама, която вече е на ръба.
Родих в началото на декември, чудесно детенце, но не знам дали не съм изпаднала в някаква депресия, защото просто не съм щастлива и ми е гадно, че се чувствам така.
Липсва ми старото ми аз, изпитвам отвращение от себе си и от начина по който изглеждам в момента. Винаги съм била човек със самочувствие, харесвах се и обичах да се гледам в огледалото. Сега ги подминавам и направо искам да ги счупя всичките, но знам че това няма да ме направи по-красива. Мразя се, мразя си гадния увиснал корем покрит със стрии, мразя си гърдите които станаха огромни, увиснали и меки, лицето което и то надебеля, а сега и с тъмните кръгове под очите, които са направо лилави още повече го мразя, вече няма и едно нещо което да харесвам в себе си. Имам чувството, че се обезличих, страх ме е и знам, че никога няма да си върна тялото, лицето..себе си. Не искам да се примирявам с вида си, никога няма да се се харесам, да имам самочувствие някакво.. не искам да се събличам пред приятеля ми, крия се даже и от него, постоянно рева дори и в момента, не знам какво да правя, не знам как бих могла да се възприема... ужасно е. На 22 години съм не искам от сега да ходя така увиснала, комплексирам, като виждам момичета на мойте години, които изглеждат супер.. просто ми е грозно младо момиче да изглежда така, а няма какво да се направи. За някой може да е глупав проблема ми, но така се чувствам и имах сериозна нужда да го споделя. Според приятеля ми е глупаво и той твърди, че ме харесва и ме обича, но не мога да му повярвам.. не знам как би могъл да хареса нещо подобно..
познати, които не са ме виждали бременна, не вярваха, че бебето е мое 
