Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Щастлива и необвързана

  • 6 534
  • 81
  •   1
Отговори
  • Мнения: 90
Здравейте!

 Скоро ще прехвърля 30-те и напоследък често си правя мислено резюме на всички мои "псевдо" връзки и полу-любови. Стигам до заключение, че противно на общоприетите норми, някои хора могат да бъдат щастливи, целеустремени и успешни само ако... си стоят необвързани. Физически, емоционално, всякак.
 Надявам се да не се бърка с крайния егоизъм. Напротив. Като се върна назад, периодите, в които съм била напълно ок със себе, отдадена за близките и радваща се на живота са точно тези. В които не съм обвързана или емоционално ангажирана. Съгласна съм, че най-здравословно е човек да пробва и да си търси половинка докато нещата си дойдат на мястото. Да има здрави лични граници и да продължи напред, когато е нужно, без да изпада в мелодрами. Да създаде семейство, деца и т.н.
 
 Но не всички са с гореспоменатите фабрични настройки Simple Smile Аз много трудно преодолявам тези кризи и буквално мога да изляза извън строя за няколко години след подобно нещо. Проблемите, които съм имала в университета, след това в работата и като цяло, винаги са били в следствие на тежка раздяла или неосъществена връзка. Предпочитам да не рискувам в тази посока, защото усещам как живота изтича между пръстите.
 
 Първата история беше преди 10-12 години, когато той ту ме приемаше сериозно, ту не. Помня, когато кандидатствах в университета, как ми каза "Няма да те приемат в тази специалност. Знаеш ли каква обща култура трябва за там?". Е, приеха ме. Накрая ме заряза изневиделица заради друга. Години след това и до ден днешен се разкайва и пише от време на време. Не ми досажда, но се сеща, след като от години няма смисъл.
 Вторият беше омайник. В последствие се оказа женкар без задръжки и накрая - насилник.
 След време попаднах на Номер 3. Това е неосъществена връзка. Дали заради недоразумения и обстоятелства, несподелени чувства или заради мои дефицити в характера, които отблъскват. Факт е, че се сдобих с огромно количество негативна енергия от скандали, обиди и неуважение.
 
 Не се стремя да изглеждам като потърпевша от несправедливи обстоятелства. Всичко, което се е случило е било с изричното мое съгласие. Също имам недостатъци и не винаги действам като по учебник с близкото обкръжение. Страх ме хваща като гледам и мои приятели, как след дългогодишни бракове изведнъж разбират, че изобщо не познават партньора си. Scream
 
 Не казвам, че всички трябва да живеят сами като кукувици. Радвам се за тези, които са изградили хармонични партньорства и го пожелавам на останалите, които все още не са.  Simple Smile
 За свръхчувствителните по темата (като мен) не е ли по-добре да не рискуват и да вложат цялата тази енергия в други неща, които ще ги развиват и удовлетворяват? Мисля, че да Simple Smile Обществените норми (връзка, дом и семейство) не са задължителни за спазване, особено щом не вредиш на никого.
 Животът е даден, за да бъдеш полезен, креативен, да се развиваш и да му се радваш. Може и в солово изпълнение.

Последна редакция: нд, 20 дек 2020, 16:55 от Brunetkaa

# 1
  • Мнения: 575
Щом си в хармония със себе си-перфектно! Какъв е въпроса?

# 2
  • София
  • Мнения: 19 997
Най-здравословно е да се чувстваш добре в кожата си. Ако се чувстваш по-добре без мъж, значи за теб това е най-добрият вариант.

# 3
  • Мнения: 15 619
Първият маркер за каквото и да било твърдение е да не изпитваш необходимост да го доказваш и утвърждаваш  всред хората.
Бъди щастлива!

# 4
  • Мнения: 979
Най-важното е да се чувстваш спокойна и удовлетворена от живота си, независимо, че няма мъжко присъствие около теб. Наслаждавай се на живота и бъди щастлива, в хармония със себе си.
Когато се разделих със съпруга ми, една приятелка ми каза така "горе главата, можеш и сама" и беше много много права.

# 5
  • Мнения: 1 768
Попадаш на кофти хора, имаш различни очаквания за връзките от получената реалност, натрупани неуспехи и кофти развръзки. Случва се, дали и ти имаш някаква заслуга да не ти се получава, можеш сама да помислиш.
Всичко това обаче не значи, че трябва да отидеш в манастир. Просто не си срещнала правилния човек, или пък не си си отворила очите да го видиш.

Нямам много време в момента да ти пиша подробности за мен, но също като тебе като се върна назад в първата половина на 20-те си години, най-готините ми спомени са от времето, когато съм бил необвързан. Така се случи, имах кофти първа сериозна връзка, после най-добра приятелка, в която се влюбих в последствие и така отиде още 1 година в опити да се справя с това положение. Много момичета отхвърлих през това време, много и мен ме отхвърлиха, но накрая срещнах точната жена за мен и всичко се нареди....

Последна редакция: нд, 20 дек 2020, 17:07 от rf22

# 6
  • Мнения: 1 275
Здравейте!

 Скоро ще прехвърля 30-те и напоследък често си правя мислено резюме на всички мои "псевдо" връзки и полу-любови. Стигам до заключение, че противно на общоприетите норми, някои хора могат да бъдат щастливи, целеустремени и успешни само ако... си стоят необвързани. Физически, емоционално, всякак.
 Надявам се да не се бърка с крайния егоизъм. Напротив. Като се върна назад, периодите, в които съм била напълно ок със себе, отдадена за близките и радваща се на живота са точно тези. В които не съм обвързана или емоционално ангажирана. Съгласна съм, че най-здравословно е човек да пробва и да си търси половинка докато нещата си дойдат на мястото. Да има здрави лични граници и да продължи напред, когато е нужно, без да изпада в мелодрами. Да създаде семейство, деца и т.н.
 
 Но не всички са с гореспоменатите фабрични настройки Simple Smile Аз много трудно преодолявам тези кризи и буквално мога да изляза извън строя за няколко години след подобно нещо. Проблемите, които съм имала в университета, след това в работата и като цяло, винаги са били в следствие на тежка раздяла или неосъществена връзка. Предпочитам да не рискувам в тази посока, защото усещам как живота изтича между пръстите.
 
 Първата история беше преди 10-12 години, когато той ту ме приемаше сериозно, ту не. Помня, когато кандидатствах в университета, как ми каза "Няма да те приемат в тази специалност. Знаеш ли каква обща култура трябва за там?". Е, приеха ме. Накрая ме заряза изневиделица заради друга. Години след това и до ден днешен се разкайва и пише от време на време. Не ми досажда, но се сеща, след като от години няма смисъл.
 Вторият беше омайник. В последствие се оказа женкар без задръжки и накрая - насилник.
 След време попаднах на Номер 3. Това е неосъществена връзка. Дали заради недоразумения и обстоятелства, несподелени чувства или заради мои дефицити в характера, които отблъскват. Факт е, че се сдобих с огромно количество негативна енергия от скандали, обиди и неуважение.
 
 Не се стремя да изглеждам като потърпевша от несправедливи обстоятелства. Всичко, което се е случило е било с изричното мое съгласие. Също имам недостатъци и не винаги действам като по учебник с близкото обкръжение. Страх ме хваща като гледам и мои приятели, как след дългогодишни бракове изведнъж разбират, че изобщо не познават партньора си. Scream
 
 Не казвам, че всички трябва да живеят сами като кукувици. Радвам се за тези, които са изградили хармонични партньорства и го пожелавам на останалите, които все още не са.  Simple Smile
 За свръхчувствителните по темата (като мен) не е ли по-добре да не рискуват и да вложат цялата тази енергия в други неща, които ще ги развиват и удовлетворяват? Мисля, че да Simple Smile Обществените норми (връзка, дом и семейство) не са задължителни за спазване, особено щом не вредиш на никого.
 Животът е даден, за да бъдеш полезен, креативен, да се развиваш и да му се радваш. Може и в солово изпълнение.

Това което си болднала за мен означава, че ти самата не си ок с тезата да си сама, така че бих те посъветвала да не спираш да рискуваш и да си търсиш твоя човек.

# 7
  • Мнения: 3 569
М да, ако ти беше добре да си сама, нямаше да си задаваш тези въпроси и да правиш тези житейски анализи.
Любовта много често идва, без да го очакваш. Може би ще ти се случи, когато най-малко мислиш за това и ще е с човек, за който дори не предполагаш. Не насилвай нещата.

# 8
  • Мнения: 1 917
И не вярваш, че ще дойде ден, в който ще срещнеш твоят човек и ще си готова да го приемеш?

# 9
  • Мнения: 56
Важното е да се чувстваш щастлива! Пък ако е писано, когато срещнеш правилния човек ще знаеш, че е имало защо да не избързваш😊

# 10
  • Мнения: 90
И не вярваш, че ще дойде ден, в който ще срещнеш твоят човек и ще си готова да го приемеш?
Направо ме е страх да идва този ден. Отново Smile

# 11
  • Мнения: 3 144
Темата, която повдигаш е много комплицирана. Самозалъгваш се, че сама си о.к. Защо все така се получава във връзките? Като съвет бих ти казал да не градиш очаквания и идеални образи според светогледа си. Влизай във връзки без толкова анализиране. Анализа съсипва животи, които не се живеят, а анализират. Анализа изяжда живота. Забелязала ли си, че на по-простоватите хора по им се получава. Тайната е, че действат без да анализират.
Относно разочарованията.
Всеки е минал през твоите терзания.
Имал съм връзка с прекрасни жени, но неставащи за семейство. Имащи друг мироглед и светоусещане. Чудел съм се как попадам все на такива, докато не си дадох сметка, че всъщност такива жени търся, с такива качества. Там ми е адреналина, а адреналина не е за стабилна връзка и изграждане на такава.
Обърни внимание на мъже, които не те карат да тръпнеш от първия момент. Може и да намериш това, което искаш в дълбочина.

Последна редакция: нд, 20 дек 2020, 20:28 от Дидоян

# 12
  • Мнения: 166
Никой не върви по улицата и да си вика, колко е хубаво, че не ме убиват обувките. Ако не те убиват, просто не мислиш за тях. С други думи, ако беше ОК със ситуацията, нямаше да напишеш този ферман и да се вълнуваш от хорски мисли по темата.
Хората не са еднакви, вярно е, но са социални същества. За съжаление с годините става по-трудно да си сам. Всички започват да имат други проблеми, а ти нямаш кафе с кой да пиеш. Разбирасе и това не е задължително. Повечето такива хора си създават приятелски и роднински кръг, така че не са сами на почивки и празници.
Ако те устройва, дерзай! Не ми изглежда така, обаче.

# 13
  • Мнения: 9
Брюнетката,
Самозалъгваш се, че си си самодостатъчна. (Силно се надявам, че греша).
На всеки е ясно, че не е необходимо да си реализираш генетичните чертежи и да характеризираш живота си в една клетка.

Горе-долу прочетох това, което си споделила и още в началото си припомних Фауст на Гьоте.
Ако не ме лъже паметта, Героят продава душата си на Мефистофел, за да узнае какво е щастието.
Кофти сделка. И за двамата.

Обаче.
Все си мисля, че същността на живота е да разберем смисълът му и да обикнем друго същество, открило същия смисъл...

Олеее, звуча като Ку-ку...
Simple Smile))

Хей, бъди винаги щастлива!
Simple Smile

# 14
  • Мнения: 5 374
...някои хора могат да бъдат щастливи, целеустремени и успешни само ако... си стоят необвързани. Физически, емоционално, всякак.
...Съгласна съм, че най-здравословно е човек да пробва и да си търси половинка докато нещата си дойдат на мястото. Да има здрави лични граници и да продължи напред, когато е нужно, без да изпада в мелодрами. Да създаде семейство, деца и т.н.
 
... Аз много трудно преодолявам тези кризи и буквално мога да изляза извън строя за няколко години след подобно нещо. Проблемите, които съм имала в университета, след това в работата и като цяло, винаги са били в следствие на тежка раздяла или неосъществена връзка. Предпочитам да не рискувам в тази посока, защото усещам как живота изтича между пръстите.
...Страх ме хваща като гледам и мои приятели, как след дългогодишни бракове изведнъж разбират, че изобщо не познават партньора си.
 

...За свръхчувствителните по темата (като мен) не е ли по-добре да не рискуват и да вложат цялата тази енергия в други неща, които ще ги развиват и удовлетворяват?...
Животът е даден, за да бъдеш полезен, креативен, да се развиваш и да му се радваш. Може и в солово изпълнение.

Твое право е да си избереш и да живееш сама.
Но хората не случайно казват, че където е текло, пак ще тече. Който е обичал, пак ще обича, без причина, само защото е способен.
Идеята не случайно те ужасява в момента. Явно имаш някаква душевна травма и затова си съсредоточена само върху негативните примери, върху своите разочарования и тези на твои приятели. А разочарованието изобщо не е правило.
Бъди щастлива сама, или потърси помощ. Може би можеш да излезеш от дупката, но само ако го пожелаеш.

Общи условия

Активация на акаунт