Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Професионално ориентиране за младежи - онлайн консултации с Ели Мантовска

  • 15 196
  • 28
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички

Анкета

Моля, посочете отговора, който важи за Вас:

Опции:

* Гласуването приключено: нд, 28 фев 2021, 15:09

  • www.bg-mamma.com
  • Мнения: 945
Наложените противоепидемични мерки за справяне с пандемията от Covid-19 промениха драстично организацията на образователния процес и допълнителните извънкласни дейности, социалните контакти и общуването, което несъмнено оказва влияние и върху възможността на младите хора да определят по-лесно и сигурно своето професионално поприще.

Намирането на призвание, обучението и професионалното развитие с цел постигане на удовлетворяваща реализация обикновено е продължителен процес, който нерядко е осеян с препятствия и колебания.
Младите хора могат да срещнат затруднения да открият и съответно да преследват и постигнат професионалните си мечти. Случва се под въздействието на социални контакти, определени лични или обществени събития младежите да променят коренно посоката и целите си. Влияние оказват както семейството и училището, така и личният социален кръг и общуването с професионалисти от различни сфери, благодарение на които младежите натрупват информация, необходима за вземането на решение относно избора на професия, пътя за нейното придобиване, избора на учебно заведение и др.

Родители и деца често се сблъскват с въпроси:

-    Как тийнейджърът да избере между няколко сфери на интерес?

-    Кои фактори влияят върху избора на университет и специалност, град и държава за учене?

-    Как семейството да подкрепи самостоятелния и информиран избор за професионална ориентация?

-    Къде може да се намери достъпно представена информация за професиите и уменията, които са нужни?


За да помогне на родителите и младежите в този нелек период, в понеделник, сряда и петък на вашите въпроси, свързани професионалното ориентиране за младежи, в настоящата тема ще отговаря Ели Мантовска.



Ели Мантовска

Ели Мантовска е кариерен консултант с над 20-годишен стаж и над 5 000 консултантски часа опит.

Работила е като кариерен консултант и интервюиращ 5 години в една от първите международни консултантски компании за човешки ресурси в региона. Над 10 години е била ръководител на екип от 22 души в корпоративна среда и е водила стотици интервюта за работа.

Тя е член на Асоциацията на преподавателите от бизнеса и от 2017 до 2020 г. преподава "Организационно поведение" към магистърската програма "Информационни технологии за управление на бизнеса" в Техническия университет в София.

Зад гърба си има и над 20 семинара за професионална ориентация с колегите ѝ от AIMS Human Capital и с бизнес представители от БФБЛ (Български форум на бизнес лидерите). С помощта на студентски организации и кариерни центрове те посещават най-големите университети в България и водят семинари на хиляди млади хора.

Сертифицирана е да използва няколко инструмента за поведенчески и кариерен анализ (DISC, SHL и други).



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи



Правила на консултативните теми във форума

Последна редакция: ср, 27 яну 2021, 15:08 от Редактор**

# 1
  • Мнения: 13
Един от най-често задаваните “неудобни” въпроси към всеки тийнейджър е: “Реши ли какво ще учиш/работиш?”

Бих искала да предложа някои алтернативи, които могат да Ви помогнат да засегнете темата ненатрапчиво. И двете ми племенници са на 17 години и в момента това е може би най-неудачният въпрос към тях. Вместо това може:

1) Да поговорите за любима книга или филм, свързани с определена професия, която смятате, че би била интересна за младия човек. Може да подарите или заемете биографична книга или да изгледате заедно интервю с човек, практикуващ дадена професия и да обсъдите наблюденията си.

2) Да предложите идеи за доброволческа или платена работа или стаж, в област, която може да представлява интерес. Включително и в условията на пандемия има възможности за дистанционна работа по конкретни задачи, които да дадат “вкус” за евентуална бъдеща кариера.

3) Да проведете “интервю” с тийнейджъра, доколкото е възможно безпристрастно. Може да е под формата на игра и всеки от семейството да отговори на въпроса, който му се падне. Например, въпроси като:
 - С какво ... (любим предмет в училище) ти е най-интересен?
- Какви качества ти допадат най-много у вдъхновяващите учители/ръководители?
- Как биха те описали приятелите?
- В каква професия смяташ, че близките ти биха те припознали?
- Ако можеше да си измислиш  несъществуваща длъжност, каква би била тя (например “ловец на хвърчила”, “главен изпълнителен директор по щастието” и т.н.)
- Каква суперсила би искал/а да имаш?
- На кой човек (познат, историческа личност, герой от книга/филм) се възхищаваш?

За всеки отговор може да се даде и обосновка защо.

4) Ако младият човек вече има изявен интерес в няколко сфери, може да му предложите да проведе детайлно проучване в Интернет и сред познати за естеството на работата, търсенето на този вид специалисти, заплащането, подготовката, която се изисква. Ако тийнейджърът се нуждае от помощ, може да потърсите сред познатите Ви хора, които биха се съгласили да бъдат интервюирани/да покажат един свой служебен ден. След това, на база на критерии, определени предварително от младия човек, нека анализира информацията и я представи на близък човек.

5) Да вземе безплатно онлайн един учебен клас от специалността, която го интересува. В момента много университети дават такава възможност и това е начин младежите от рано да се запознаят с естеството на материята, която биха учили.

7) Да си направите всички в семейството безплатен поведенчески анализ и да обсъдите резултата. Например анализът “16 личностни типа”: https://www.16personalities.com/bg

Sunglasses Да посети онлайн или на място университет, да научи повече за преподавателите, да се запознае със студенти, вече завършили специалността.

9) Да напише автобиографията си на 35 г днес.

10) Да подарите книга, свързана с кариерно развитие, например “Какъв е цветът на твоя парашут” от Ричърд Нелсон Боулс.

Надявам се тези идеи да Ви помогнат да започнете и продължите разговор по темата като подкрепите самостоятелния избор на младите хора.

# 2
  • Мнения: 129
Здравейте!
Може ли конкретно да се спрете на всяка една от изброените от вас възможности?Защото така всеки може да предлага, обаче пропускате да обясните реално как точно става.
За  1-дайте пример за книга или филм, където  е описана професия, без тя да бъде идеализирана, без фокуса да е върху личния живот на героите.Също и за биографична книга или интервю.
2  Къде в БГ мога да поискам да работя доброволно, като ще се докосна до естството на работата, а не да ме пращат да нося кафе, да чистя или да върша всичко друго, но не и работа, коя е тази фирма, този работодател?Може да си мечтаем за такова нещо, но дайте действащи предложения.
3  "Каква суперсила искаш"-това за хора на колко години подхожда?
4  Как се прави детайлно проучване на професия- обяснете стъпка по стъпка- при кого, с какъв подход, как да се държим така, че да не ни изгонят още на втория въпрос, защото никой не е длъжен да си губи времето с нас, да ни обяснява и бихме се разочаровали.На кого да платя, за да ми обясни подробно, но и да свърши работа, в смисъл не да ми дрънка общи прказки, не и да представя нещата прекрасни и вълшебни...Излиза, че само ако имам свои хора някъде, може и да ми обърнат внимание, амо тогава за какво са ми консултанти като вас?
5  Кои са тези многото университети в БГ, дето дават безплатен онлайн или присъствен курс по някакви специалности?Там по една специалност се учи 4-5години, а този курс колко време трае и до колко човек бива правдоподобно информиран за естеството на работа.Как това се случва-лекции, посещения на работни места, друго?
6  Предлагате да посетим университет на място и там към кого да се обърнем за естеството на бъдеща работа, без да ставаме за смях?Казвате запознаване със студенти и преподаватели-отново никой не е длъжен, съответно няма и да се занимава с питащи и търсещи.Живеем в България.
Ако предложението ви е сериозно, отговорете на всичките ми въпроси конкретно, не с общи приказки.Иначе не виждам смисъл от  консултации по професионално ориентиране при специалист, ако ми говори като всяка баба от пейките пред блока.

# 3
  • Мнения: 13
Здравейте и благодаря за предизвикателството! Задължена съм, че сте отделили време да обмислите и коментирате детайлно поста ми, ще се постарая да Ви отговоря изчерпателно.

Само бих искала да напомня, че предложенията ми са с цел започване на разговор с тийнейджър, а не са с цел кариерна ориентация. Желанието ми беше да Ви дам идеи да поговорите Вие с младите хора около Вас, да използвате възможността на празниците, за да повдигнете темата за техните кариерни цели по начин, който няма да предизвика негативна реакция.

1. Пример за книга - трудно ми е да дам примери за всички професии, може да ми пишете на лични, ако конкретна сфера Ви интересува, ще потърся информация. Например, аз лично наскоро съм чела две биографии - на Стив Джобс ("Стив Джобс, Официална биография") и на Илън Мъск ("Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще"). И в двете бяха обхванати теми, свързани с професионалните им избори като предприемачи, отношенията им с подчинените екипи, уволненията, които се предприели, грешките, които са допуснали като собственици на бизнес. Бих дала тези книги за пример на млад човек, който се интересува от бизнес, Информационни технологии, стартъпи, управление на хора, търсене на инвестиции, предприемачество. За мен поне там идеализация липсваше.

Отделно, онлайн изданието на вестник Капитал предлага интервюта с изявени специалисти от разнообразни сфери. Възможно е да има идеализиране дотолкова, доколкото хората, които участват обичат работата си и говорят с гордост за нея. Препоръчва рубриките "Професии" (https://www.karieri.bg/news/professions) и "Кариерно планиране" (https://www.karieri.bg/news/career-planning)

МОН също имат много богата информация за избор на професии, включително и тестове за определяне на професионални интереси. Може да се запознаете със сайта подробно: https://orientirane.mon.bg/?m=1.

Полезен би могъл да е и сайтът Какви да станем (http://www.kakvidastanem.bg/), където са представени кратки характеристики на над 250 професии и образованието, което е нужно, за да бъдат практикувани.

2. Лично аз много се пазя от вярвания "ние, в България никога няма..." - те са в наш ущърб, особено, ако ги предаваме на младежите. Нека сами се убедят кое могат или не да постигнат у нас. Ако ние сме загубили вяра, че нашите действия биха довели до промяна, нека крепим доколкото можем тази вяра у младите хора.

Ако младият човек не желае да се предлага като 'непоискан доброволец', може да прегледа наличните мисии в TimeHeroes. Ето пример за една мисия, активна в момента: https://timeheroes.org/bg/mobal-stefan-cherkezov/dobrovolci-covi … al-veliko-turnovo. На сайта може да се види и кратко видео как доброволчеството помага на младежите в намирането на работа.

Мога да дам пример с една от големите ветеринарни клиники в София, където са стажували младежи, на които не им се е налагало да носят кафе. Лично аз също съм стажувала през 90те години и не съм носила кафе. Но и да носят кафе, не виждам нищо унизително или нередно в това, стига, разбира се, да не е единственото им задължение. Доста висях на копирната машина, но пък и имах достъп да чета документите, които преснимах и от тях научих доста за работата на фирмата, на бранша и за естеството на работата. Много ми помогна и че слушах разговорите на колегите, включвах се с каквото мога (вероятно не са били блестящи идеите ми) и изградих контакти, които после ми помогнаха да остана на работа във фирмата. Самата аз съм работила с много доброволци и винаги съм се отнасяла с уважение към тях. И не съм забелязала сред колегите ми отношението, за което говорите.

Тук мисля, че действащото предложение е младият човек да помисли какво може да предложи (да речем преводи от български на английски език), да потърси конкретен контакт с фирмата и да посочи, че доброволно предлага услугите си за Х часа на седмица. Наскоро в една от групите за търсене на работа млад човек беше отправил подобно предложение и получи доста предложения. Какво би спечелил тийнейджърът:
- ще се научи да работи със служебна кореспонденция
- ще има опит в превод на специализирани (в желаната сфера) текстове, вкл терминология
- ще се запознае с хора от средата
- ще получи ясни критерии за оценка на работата
- ще се научи да борави със срокове, напрежение, изискваща работа.


Ако желаете, пишете ми на лични коя сфера Ви интересува и ще съдействам с идеи за контакти, които свободно могат да се вземат от Интернет.

3.  За всяка възраст. Аз например бих искала да имам суперсилата да променям разбиранията на хората само с един свой пост Simple Smile Вашите думи ме подсетиха и за още един въпрос, с който може да играете у Вас:
- Ако си представиш, че си вече баба/дядо на 90 години и погледнеш назад, какво би искал да си учил на 20?

И ето още едно предложение за въпроси, които да замислят младия човек. Може да подарите карти, които едно младо момиче създаде преди няколко месеца. На линка може да намерите много конкретно уроците, които е получила, докато е работила по проекта за собствен бизнес. Мисля, че може да е полезен материал по точка 1 (https://bit.ly/2KvNZns). Възможно е тиражът на картите да е изчерпан, ако е така, питайте за нов тираж.

4. Ще се опитам в следващия месец да подготвя подробен пост как се прави детайлно проучване на професия без да се налага да се плаща на някой. Междувременно, отново препоръчвам идеите от точка 1 - Капитал и МОН.

А да имате свои хора някъде не е лошо, въпросът е как използвате тези контакти. Като кариерен консултант определено препоръчвам младежите да изграждат и развиват своята мрежа от контакти (няма нищо общо с 'връзки').

Консултантите няма да Ви помогнат да създадете връзки, няма да направят проучването вместо Вас, няма да Ви дадат готови решения. Знаете тази банална истина - търсенето на работа е работа на цял работен ден. Кариерният консултант е във Ваша подкрепа: може да поговорите с нас, за да изясните целите си, да обсъдите варианти за най-удачния за Вас кариерен път, да подготвите нужните документи за кандидатстване, да се представите на интервю за работа и др.

5. Самата аз преподавах 3 години в Техническия университет в София и част от материалите ни са свободно налични в Интернет. Има курсове на университетско ниво в Кан академия (на български и английски език), в Уча. се има задачи от университетско ниво по Химия (подготовка за кандидат-студенти), също имат и клас по Предприемачество.  Corsera има безплатни университетски курсове от университети като Йеил, Станфорд и тн (на английски език). Великотърновският Университет има на страницата си списък с подобни курсове на различни езици (https://www.uni-vt.bg/bul/pages/?page=2864&zid=83). Добавям и виртуално обучение от Бавария: https://www.vhb.org/.

Много от тези свободни курсове са препоръчани от ЮНЕСКО за младежи от цял свят.

СофтУни имат също редица безплатни курсове, може да разгледате на сайта им ("https://softuni.foundation/projects/open-training-content/"). Някои са записи на лекции, други са за самообучение.

Също мисля, че ако предложите Вашите въпроси на някой млад човек, а именно как да намери безплатни онлайн семинари, какво се учи в даден безплатен курс относно естеството да засегнатата професия, може да се получи много интересен разговор. Ето например много накратко резултат от първия въпрос, който зададох на познат млад човек - намери запис на лекции по Механика в канала на доц. д-р Д. Русчев в YouTube.

6. Всеки, който се е обърнал към мен и колегите ми преподаватели е бил посрещнат с разбиране и любопитство. Но не е нужно да се търси връзка с преподавател, може да е със завършил студент. Като потенциален студент съм се свързвала с администрацията на специалността (по мейл адрес, взет от страницата на Университета) и помолих за контакти със завършили студенти, за да задам няколко въпроса. Доста от университетите вече поддържат подобна база от данни на завършили и биха предоставили такъв контакт.

А ако тези така важни въпроси се посрещнат със смях, бих се обърнала към друга инстанция и ако в крайна сметка не намеря отговор - бих се замислила какво мога да науча на това място...

Благодаря Ви за интересните въпроси, постарах се да отговоря изчерпателно, но времето ми е ограничено. Оставам на разположение за още питания и пояснения. Успех на младия човек, когото подкрепяте!

Последна редакция: вт, 26 яну 2021, 16:53 от Редактор**

    # 4
    • София по рождение
    • Мнения: 1 222
    Благодаря за съветтите!

    # 5
    • Мнения: 240
    Здравейте, Ели,

    благодаря за интересната и полезна тема.

    Имам 2 въпроса:
    - Как можем да сме сигурни, че професионалният избор на един тийнейджър е това, което Е наистина правилното за него/нея?
    Говоря за възрастта 14-15 г. и за факта, че съвременните деца имат нереалистични представи, създадени от интернет, филми и пр.
    И колкото и да му разказвате, това което ние като големи хора знаем, той/тя смята, че знае повече от нас и е по-добре запознат/а.

    - Ако имаме избор, коя е най-добрата възраст за заминаване в колеж?
    Селективните колежи искат да вземат детето още след 6-ти клас, но на тази възраст те са психически и емоционално много неукрепнали.
    Имам познати, които избраха този вариант и децата им се върнаха с тежки депресии още след първата година.
    Запозната съм с причините за тези депресии и не бих искала да причиня това на детето си и семейството ни.

    Благодаря предварително.

    # 6
    • Мнения: 13
    Здравейте и благодаря за интересните въпроси!

    Ще отговоря в отделни два поста, сега бих искала да се спра на:
    - Как можем да сме сигурни, че професионалният избор на един тийнейджър е това, което Е наистина правилното за него/нея?

    Това е може би най-трудното за всеки родител на подрастващ. Мога да препоръчам следните 6 идеи за повишаване на обективността и точността:

    1) Да обсъдите с младия човек попълване на тест за професионални интереси. В България има подобни, които Фондация Хестия предлага: https://hestiabg.com/bg/karierno-orientirane/.

    2) Да започенете разговор за евентуални бъдещи професии с независимо трето лице. Това може да е доверен близък, когото тийнейджъра уважава (може да е и някой само с няколко години по-голям, който е избрал своята професионална посока наскоро).

    3) Да обмислите разговор с училищен психолог или кариерен консултант.

    4) Да започнете разговор как младият човек си набира информация, за да вземе професионално решение. Споменахте нереалистични представи изградени на база филми, интернет и др. Може би може да предложите други източници (например сайтовете, които посочвам по-горе, срещи с хора на конкретни длъжности и т.н.)

    5) Да обсъдите с детето какви са рисковете от прибързано решение или взето на база нереалистична информация. Какви последствия може да носи подобно решение?

    6) Да насочите младия човек към варианти как може да валидира решението, към което клони преди окончателно да го вземе (напр посочените по-горе идеи за доброволческа работа, стаж, програми от типа 'мениджър за 1 ден' и др).

    Ще се радвам да обмислите предложенията и да споделите Вашата обратна връзка.

    В следващите дни ще отговоря и на втория въпрос.

    Последна редакция: вт, 26 яну 2021, 19:16 от Ели Мантовска

    # 7
    • Мнения: 240
    Скрит текст:
    Здравейте и благодаря за интересните въпроси!

    Ще отговоря в отделни два поста, сега бих искала да се спра на:
    - Как можем да сме сигурни, че професионалният избор на един тийнейджър е това, което Е наистина правилното за него/нея?

    Това е може би най-трудното за всеки родител на подрастващ. Мога да препоръчам следните 6 идеи за повишаване на обективността и точността:

    1) Да обсъдите с младия човек попълване на тест за професионални интереси. В България има подобни, които Фондация Хестия предлага: https://hestiabg.com/bg/karierno-orientirane/.

    2) Да започенете разговор за евентуални бъдещи професии с независимо трето лице. Това може да е доверен близък, когото тийнейджъра уважава (може да е и някой само с няколко години по-голям, който е избрал своята професионална посока наскоро).

    3) Да обмислите разговор с училищен психолог или кариерен консултант.

    4) Да започнете разговор как младият човек си набира информация, за да вземе професионално решение. Споменахте нереалистични представи изградени на база филми, интернет и др. Може би може да предложите други източници (например сайтовете, които посочвам по-горе, срещи с хора на конкретни длъжности и т.н.)

    5) Да обсъдите с детето какви са рисковете от прибързано решение или взето на база нереалистична информация. Какви последствия може да носи подобно решение?

    6) Да насочите младия човек към варианти как може да валидира решението, към което клони преди окончателно да го вземе (напр посочените по-горе идеи за доброволческа работа, стаж, програми от типа 'мениджър за 1 ден' и др).

    Ще се радвам да обмислите предложенията и да споделите Вашата обратна връзка.

    В следващите дни ще отговоря и на втория въпрос.

    Здравейте, Ели,
    Благодаря за изчерпателния отговор и ценни насоки.

    Това, което до момента сме правили (а то си е дълъг процес):
    - чиракуване през ваканциите (при познати), където да види нещата отвътре и как се печелят парите;
    - да се запознае в детайл с биографиите и професионалния път на своите гурута, чиито постижения следи в интернет;
    - разговаряме ненатрапчиво през определен период от време и обсъждаме нагласите.

    Ще тествам някои от съветите Ви и ще пиша.
    Сърдечно благодаря Heart Eyes

    Последна редакция: ср, 27 яну 2021, 11:50 от luchia

    # 8
    • Мнения: 13
    Отлични идеи! Благодаря, че ги споделихте тук, ще са от полза и на други родители.

    Бих добавила още:
    7. Да потърси интервюта със своите гурута и да си представи, че им задава още въпроси, например: "Какво друго бихте работили"; "Кое е най-трудното в работата Ви". "Какво жертвате, за да се реализирате в тази сфера". Ясно е, че човекът отсреща няма да отговори, но измислянето на въпросите ще помогне на младия човек да вникне малко по-дълбоко.

    8. Да обсъдите как се градят умения за подобна работа и как могат да се прехвърлят в друга сфера тези умения. Например, даден изпълнител на музика е успешен и защото познава добре езика (за да пише текстове), защото е анализирал как работи музикалният бизнес (не просто е слушал музика, а е следил за тенденции, какво се харесва, как се създават контакти), развил е ораторски/презентационни умения, тренирал е гласа си и т.н.

    9 Да разкаже на някой за мечтаната професия - добре е това да е някой, който има критично мислене и би задавал въпроси. Може би така младежът ще си даде сметка какво (още не) знае.

    10. Да изследва част от професията като се запише на курс, например творческо писане, ако желае да пише текстове за музика.

    Какво мислят приятелите на тийнейджъра за неговия кариерен избор? Понякога това също може да е добър коректив за обективност...

    Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 15:49 от Ели Мантовска

    # 9
    • Мнения: 13
    - Ако имаме избор, коя е най-добрата възраст за заминаване в колеж?

    И моите наблюдения, като Вашите са, че малко деца имат емоционалната и психическа зрялост да се отделят в друг град или държава на 12-13 години. А понякога и самите ние, родителите, не сме готови за раздялата.

    Въпросът е много дълбок и ми е трудно да дам общ съвет, защото зависи от много фактори, включително и финансови (дали детето ще живее само или с близки на новото място, дали има т.нар. пансион към училището, какви са мерките на безопасност и каква подкрепа може да получи детето от възрастен на място и т.н.). Зависи много и какви са ползите, които ще получи младият човек в учебното заведение, доколко има аналог наблизо и т.н.

    Бих Ви насочила:
    1. Да опитате с вариант за временно отделяне, напр обменна програма, курс или лагер, при който детето ще живее в чужбина за малко по-дълъг период (2-3 месеца), възможност за гостуване при близки за 1 срок/семестър
    2. Да се допитате до самото дете, за да проверите какви нагласи има
    3. Да "симулирате' подобна среда, ако имате такава възможност - да оставите детето само за уикенд или през седмицата и да обсъдите как се е справило с отговорности като учене, поддържане на дома и т. н.

    Мога да Ви насоча и към книга, за съжаление, все още не е преведена на български език, която дава на родители и младежи идеи как се гради самостоятелност и кога тази самостоятелност е достатъчна за отделяне в колеж/учебно заведение. The Self-Driven Child: The Science and Sense of Giving Your Kids More Control Over Their Lives by William Stixrud PhD, Ned Johnson.

    А какво мисли самото дете - кога ще е готово да се отдели в колеж? Ако сте пробвали някоя от горните идеи, какво е мнението Ви?

    # 10
    • Мнения: 494
    Боже, колко се радвам на тази тема! Случайно попадам на нея, ще изпратя на приятелки майки в това положение Simple Smile

    Ако може да споделя впечатление:
    Контекст: Синът ми е на 17 г. 10 клас в езикова с Немски, Голям Зор е този език Simple Smile, но учи англ. в друго езиково училище и ще вземе диплома Кеймбридж догодина.
    Разговаряме все по-често по темата, особено подходящо мога да споделя, е ако имате общо хоби, занимание, и използвате това време. Трудно е между обяд, вечеря, спорт и т.н да се вмъкне и тази тема между другото. Трудно се подхваща този разговор Simple Smile

    Да споделя важно наблюдение :
    децата не разбират, че като завършат напр. Право, не стават задължително адвокати за цял живот, че има много повече от наказателно и семейно право.
    Или че инженер не значи техник, механик и лежане под машините Simple Smile
    Т.е. Не им е ясно какво може да се работи с дадено образование, че професиите може да са много и че това, че си учил и завършил нещо, не значи, че само това работиш. Ако не са видели от близки, какво значи развитие и израстване, е трудно да обясниш. Трябва да даваме примери на децата за тези неща .


    Много ми в трудно с доброволчеството, а чуждите университети ценят това. Но на запад това е култура градена десетилетия.
    Търся такива възможности в Пловдив.

    Следя с интерес, ще се опитам да приложа триковете от по-горните постове!

    # 11
    • Мнения: 13
    Благодаря Ви, @MarietaYo! Милите Ви думи дават смисъл на времето, което влагам тук и ме карат да се чувствам полезна.

    Споделеният от Вас опит е изключително ценен, защото показва, че:
    - има смисъл от целенасочени усилия;
    - разговорите с младите хора в правилното време и с умел подход им дават подкрепа, която те оценяват
    - макар и ежедневието ни да е свръх-заето, може да се намери начин за разговор по темата извън шаблона.

    Доколкото ми е известно в различните гимназии профилите се избират по различно време и има автономност в решенията на училището какво да предложи. Избрал ли е вече профил за последните 2 години Вашият син и какво му помогна да вземе решение?

    Последна редакция: пт, 29 яну 2021, 19:35 от Ели Мантовска

    # 12
    • Мнения: 240
    - Ако имаме избор, коя е най-добрата възраст за заминаване в колеж?

    Бих Ви насочила:
    1. Да опитате с вариант за временно отделяне, напр обменна програма, курс или лагер, при който детето ще живее в чужбина за малко по-дълъг период (2-3 месеца), възможност за гостуване при близки за 1 срок/семестър
    2. Да се допитате до самото дете, за да проверите какви нагласи има
    3. Да "симулирате' подобна среда, ако имате такава възможност - да оставите детето само за уикенд или през седмицата и да обсъдите как се е справило с отговорности като учене, поддържане на дома и т. н.


    Здравейте отново, Ели,

    Много съм благодарна, че намирам такъв професионалист, за да задам своите си въпроси, защото повечето препоръки са много общи и не винаги приложими към всяко дете.

    Препоръката Ви за "The Self-Driven Child: The Science and Sense of Giving Your Kids More Control Over Their Lives" е страхотна. Аз си я купих в електронен вариант преди около година. Тя ми даде много отговори и спокойствие - да слушам детето си и да не го пресирам с решения, за които го усещам, че още не е готово.

    Просто се питах за тази преходна възраст - доколко можем да се доверим на изборите й/му.
    Смятам, че трябав да им се дава повече време.

    За влиянието от приятели не съм много убедена, защото има т.нар. трендове, които децата следват само и само да са в общия тон.
    Например, момчетата стават успешни бизнесмени, изобретатели или пък хакери, а девйките задължително спасяват света от глобален глад или пък борят климатичните промени.
    Това са много характерни за ранните тийн години неща.

    С оставянето на място, различно от дома сме пробвали с дълги лагери, но това беше преди Ковид.
    Сега нищо такова не е възможно и скоро май няма да е.
    Сега само слушам, усещам и говоря с детето.
    Подбираме онлайн тестове/изпити, за да види как е и да не се стресира прекалено, когато дойде време за истинските.

    Благодаря от сърце за чудесните насоки и съвети! Sparkling Heart

    # 13
    • Мнения: 494
    Благодаря Ви, @MarietaYo! Милите Ви думи дават смисъл на времето, което влагам тук и ме карат да се чувствам полезна.

    Споделеният от Вас опит е изключително ценен, защото показва, че:
    - има смисъл от целенасочени усилия;
    - разговорите с младите хора в правилното време и с умел подход водят дават подкрепа, която те оценяват
    - макар и ежедневието ни да е свръх-заето, може да се намери начин за разговор по темата извън шаблона.

    Доколкото ми е известно в различните гимназии профилите се избират по различно време и има автономност в решенията на училището какво да предложи. Избрал ли е вече профил за последните 2 години Вашият син и какво му помогна да вземе решение?
    Аз лично съм изгубена в т нар профили.
    Чакам да започнат да учат присъствено, за да започна да питам.
    Неговите интереси са 2 коренно различни посоки - история и физика...

    # 14
    • Мнения: 13
    Благодаря Ви, luchia! Надявам се с овладяването на пандемията и връщането на възможностите за свободно пътуване да може постепенно и в безопасни условия да проверите заедно с детето готовността му да се отдели.

    MarietaYo, задължена съм за отговора. Пожелавам Ви успех и без напрежение да изберете профил!

    Бях споменала, че ще предоставя идеи как да търсим информация за професиите, но по-горе сте предложили чудесни варианти, аз също споменавам в първия ми отговор насоки и мисля, че засега сме изчерпали основните канали.

    Последна редакция: сб, 30 яну 2021, 17:23 от Ели Мантовска

    # 15
    • Мнения: 13
    Цитат
    Синът/дъщеря ми не иска да учи в университет и това ме разочарова.

    Това е тема, с която родители са се обръщали към мен и винаги е представлявала трудност за всички участници. За младия човек, защото среща разочарованието на своите близки, за родителя, които се е надявал или дори планирал друго бъдеще на детето си и за мен - защото ролята на кариерния консултант не включва подобна триада.

    Въпреки всичко, разбирам сложността на ситуацията и макар да няма как да се намеся в нея, мога да предложа някои въпроси, които се надявам да уталожат напрежението и да помогнат да се стигне до облекчение в отношенията в семейството.

    Въпроси към родителя за самоанализ:
      - Кои са моите причини да е важно синът/дъщеря ми да продължи да учи?
      - Кое мое вярване или притеснение стои зад тази тема?
      - А как би се развило бъдещето благоприятно за младия човек, ако все пак не учи?
      - Какво е онова малко нещо, което все пак ми носи утеха в този избор?
      - С какво най-много се гордея у детето?
      - Как тези качества биха го подкрепяли в живота дори и да не учи сега?

    Въпроси от родителя към младия човек:
      - Кога планираш да продължиш образованието си? (ако има такъв план)
      - Какво ще се промени между сега и тогава?
      - Кои са факторите, които ще са налице, за да продължиш да учиш?
      - Ако не учиш в университет, как ще поддържаш/развиваш уменията си?
      - Какво е ако се промени, би обмислил възможността да учиш в университет?
      - Как това, с което избираш да се занимаваш вместо да учиш, ще те доведе до самостоятелност?

    Разбира се, от изключителна важност е този диалог да се води в момент, когато емоциите са се уталожили.

    Във всяко семейство ситуацията би се развила по различен начин. Как биха се развили нещата при Вас, ако това е реален сценарий?

    Последна редакция: пт, 12 фев 2021, 12:45 от Ели Мантовска

    # 16
    • Мнения: 2
    Как се справяте с ситуацията когато децата се измъкват от въпроса с настояването, че има няколко наистина успешни предприемачи, които не са ходили в университет. Аз лично вярвам, че това е правилен път, но получаването на общо икономическо образование е много полезно за всеки бизнес. Все пак децата са доста уклончиви...
    Благодаря

    # 17
    • Мнения: 13
    Цитат
    измъкват от въпроса с настояването, че има няколко наистина успешни предприемачи, които не са ходили в университет

    Благодаря за интересния въпрос! Ето моят отговор:

    1) Бих препоръчала на първо място да създадем възможност децата да се запознаят с биографията на тези предприемачи и мнението им за висшето образование, което често всъщност е именно, че е добре да се учи в университет. Много от тях са държали речи пред випуските на едни от най-престижните университети. Чували сте вероятно речта на Стив Джобс. А голяма част от тях по-късни са взели степен (напр Бил Гейтс).
    2) Какво стои зад този довод? Дали младият човек осъзнава, че това са по-скоро изключения, а не правило? И каква е била причината тези предприемачи да напуснат училище? А как са продължили да се учат? Какво всъщност е нужно, за да си успешен предприемач?
    3) Във все повече училища има програми за предприемачество, включително и като възможност за профилиране в последните години на гимназията. Това е възможност младежите да се запознаят с широката база от знания, която стои зад успеха на предприемача
    4) Силно препоръчвам на родителите и на самите млади хора да се запознаят с концепциите за прогресивно мислене спрямо фиксирано мислене на Карол Дуек, професор по психология в Университета Станфорд и упоритостта на Анджела Дъкуърт, професор по психология в Университета в Пенсилвания. Препоръчвам да изгледате заедно видеата, ще Ви отнемат общо 16 минути, но ще Ви дадат много храна за размисъл.

    Ето връзките към видеата (със субтитри на български език):
     - Силата да повярваме, че можем да се усъвършенстваме, Карол Дуек https://www.ted.com/talks/carol_dweck_the_power_of_believing_tha … k&language=bg
    - Упоритост - силата на страстта и постоянството, Анджела Дъкуърт https://www.ted.com/talks/angela_lee_duckworth_grit_the_power_of … erance/transcript

    Надявам се това да Ви е било полезно. Какви доводи изтъквате Вие в разговорите с младите хора в полза на университетското образование?

    Последна редакция: чт, 04 мар 2021, 21:08 от Ели Мантовска

    # 18
    • Мнения: 2
    Благодаря, наистина не се бях досетил за тези варианти.

    # 19
    • Мнения: 156
    Здравейте, Ели!
    Може ли за съвет или вашето мнение?
    Имам огромно желание да уча и да се развия извън България като кариера и като цяло. Харесвам да пътувам, интересувам се от политика, новини също, обичам да контактувам с чужденци, от години съм влюбена в азиатската култура.  Според вас какво би било подходящо да запиша да уча? Не знам в каква посока да се насоча конкретно за учене в университет.
    Благодаря.

    # 20
    • Мнения: 13
    Здравейте, Александра!
    Благодаря за доверието. Поздравявам Ви за широките интереси и за амбицията.

    Разбирам, че се интересувате от съвет какво да учите. Бих Ви предложила следните въпроси за размисъл:

    1) Самопознание:
    За да добиете още по-широка осъзнатост за силните страни, довършете следните твърдение (за себе си, писмено):

    „Приятелите ми смятат, че ме бива в …“,
    „Родителите и роднините ми се гордеят, че съм…“,
    „Най-лесно и най-добри оценка изкарвам по…“
    „Приятно ми е да…“,
    „Винаги бих предпочел/а да…“
    „Често правя…“,
    „За да науча нещо, аз… „
    „Справям се лесно с …“

    2) Започнете с ограничен избор.
    Например, 2-3 специалности, за пример ще използвам Японистика. Запознайте се с възможностите за обучение в България, опциите за прехвърляне в Япония или други азиатски държави, където се учи специалността.

    Кои унверситети са най-препоръчвани от и за чужденци? А какви са техните изисквания? Какви условия за адаптация предлагат? С какво съдействат по преместване и установяване? Има ли изисквания за владеене на езика или ниво за владеене на английски език? Кои от изискванията покривате? А тези, които не поркивате - можете ли да наваксате в обозримо време с тях?

    Научете повече за пазара на труда в България (или чужбина), например, вижте към момента обявите за работа: какви умения, качества и опит се търсят, колко обяви има, какви свободни работни места има. Как би се реализирал професионално (в България или друга държава) човек, завършил Японистика?

    Потърсете интервю с публична фигура, представител на професията (в Интернет) или минал през подобен път. Аз например следя във Фейсбук Юлиана Антова-Мурато - автор на няколко книги, която живее в Япония и разказва за живота там. https://www.facebook.com/youliana.antonova

    Използвайте своите лични контакти – родители на съученици, приятели на преподаватели, на Вашите родители и роднини, които могат да допълнят картината. Може би чрез тях ще стигнете до познанство с българи, заминали да учат там и които ще могат от първо лице да Ви споделят информация. Или ще Ви запознаят с японци, които са се установили в България и биха споделили повече?

    3) Вложете седмица в проучвания.
    Погледнете отново списъка с Вашите силни страни, който се е очертал по-горе. Пасва ли специалността? Имате ли желание да тръгнете по този път?

    Ако отговорът е не, продължете по друга нишка, която може би ще е изскочила, докато проучвате тази.

    4) Накрая може да обобщите Вашите проучвания
    „От наученото, смятам, че ще ми е интересно да уча и работя в сферата на…“
    „Моите силни страни биха били най-ценни в … професия“
    „Ще се чувствам най-удовлетворен/а като…“


    Ако имате още въпроси, свържете се с мен.

    # 21
    • Мнения: 156
    Много ми помогнахте и ми дадохте надежда❤️ Благодаря ви от сърце.

    # 22
    • Пловдив
    • Мнения: 64
    Здравейте, г-жо Мантовска!
    Много благодаря за чудесните идеи, които давате на нас родителите! Аз имам следния въпрос: Дъщеря ми в момента е в седми клас и ни предстоят матури и избор на ново училище, съответно се колебаем между езикова и търговска гимназия. Вие какъв език след английски бихте препоръчали да се учи?

    Благодаря предварително!

    # 23
    • Мнения: 13
    Вие какъв език след английски бихте препоръчали да се учи?

    Здравейте!
    Преди да изкажа лично мнение на база на опита, бих Ви предложила следните въпроси, с които се надявам да улесня избора:

    Какви са интересите на детето?

    Може би детето вече има интереси към конкретна култура или държава, към дадено хоби, изкуство или спорт, някоя книга я е запалила любопитството й към дадена тема. Избирайки езика като изхождате от този интерес е вероятно дъщеря Ви да има много по-висока мотивация. Млад човек, когото наскоро консултирах, имаше интерес към Кей-поп култура и покрай това започна да изучава корейски език сам.

    Къде обмисляте дъщеря Ви да продължи да учи?

    Ако обмисляте образование в чужбина, много български семейства се насочват към Германия, където има доста възможности за достъпно висше образование. В САЩ предимство често е владеенето на испански език. Франция предлага възможности за изучаване на редица хуманитарни специалности в реномирани университети, като Сорбоната. Също така, в много страни в Африка, както и в Канада се говори френски език.

    В семейството кои други езици владеете?

    Би било относително предимство, ако някой от най-близките владеят този език, за да помагат/практикуват с дъщеря Ви. Или вс лучай, че имате близки, които често пътуват или живеят в държава, където езика се говори, дъщеря Ви би могла да гостува и упражни знанията си.

    Какво е нивото на преподаване за дадения чужд език, което училищата около Вас предлагат?

    За някои училища е трудно да осигурят постоянна позиция за висококвалифициран преподавател по по-рядко срещаните езици. Появява се текучество, липсват кадри. Проверете исторически как стоят нещата с дадения език в предпочитаните от дъщеря Ви училища.

    Колко време ще има възможност дъщеря Ви да влага и какво ниво очаквате да достигне в гимназията?

    В средните класове често се преподава и втори чужд език, освен английски език. Но рядко е интензивно и не е достатъчно, за да придобие младия човек възможност свободно да общува. Може да се наложи да инвестирате допълнитено време, усилия и финанси. А ако изберете паралелка с интензивно изучаване на този език, бих Ви насочила да обсмилите колко време пък ще е нужно, за да поддържа и надгражда детето знанията по английски език.

    Какви езикови умения ще се търсят в България и света след 10 години?

    Това е наистина трудно да се предскаже. Очевидно е, че в България родените след 1985та година рядко владеят руски език, освен в двуезичните семейства, така че този език може да се окаже предимство. Китайският език (мандарин) се оказва една привлекателна възможност за младите хора, заради глобализацията и икономическия растеж в тази страна. В момента един от малкото сектори, в които наемането на нови служители расте са центровете за изнесени услуги, където често се търсят кадри с 2 чужди езика, предимно европейски (заради часовите пояси). Но по темата можем да спекулираме много...

    Ако детето няма свои лични предпочитания, моето мнение е да й предложите да прецени дали иска да се насочи към немски или френски език.

    Макар и от сравнително по-трудните езици за овладяване, те имат общо с английския, който тя вероятно вече владее. Все още са често търсени у нас и в чужбина в комбинация с английски език. Специалистите, които преподават тези езици са повече и обикновено нивото на подготовка, което училището може да предложи е много по-добро. Същото важи и за частните школи, ако се появи необходимост за допълнителни уроци.

    Пожелавам на дъщеря Ви и на цялото семейство здраве и успех! Ще съм благодарна да споделите дали/кое Ви е било полезно.

    Последна редакция: пн, 22 мар 2021, 13:21 от Ели Мантовска

    # 24
    • Пловдив
    • Мнения: 64
    Много благодаря за изчерпателния отговор по темата, г-жо Мантовска!
    Аз също споделям вашето мнение и подходих по този начин към дъщеря си, но излиза, че на тази възраст малко деца са ориентирани и знаят какво искат и къде ще продължат обучението си. Това прави избора на език доста труден и вероятността да учи език, който впоследствие няма да й влезе в употреба и доста голяма / това го казвам и от личен опит със завършена Френска гимназия/. Трябва ли тогава да я насоча към другото й желание - търговска гимназия?

    # 25
    • Мнения: 494
    Здравейте, г-жо Мантовска!
    Много благодаря за чудесните идеи, които давате на нас родителите! Аз имам следния въпрос: Дъщеря ми в момента е в седми клас и ни предстоят матури и избор на ново училище, съответно се колебаем между езикова и търговска гимназия. Вие какъв език след английски бихте препоръчали да се учи?

    Благодаря предварително!
    Здравейте Канели,
    Зная, че питате госпожа Мантовска, но ми се иска да споделя личен опит.
    Синът ми започна да учи английски в определено училище/школа от 2-4 клас. Супер. Децата не разбират как научават езика. След 1.5 години рам говореше свободно с мой колега канадец на различни теми.
    Пожела да учи немски и руски в гимназията - тотално разочарование. Първо и двата езика са в пъти по-трудни. От опит го казвам, учила съм и двата. Английският е фактор за кариерата ми. Второ системите и методиките в БГ образованието не са мръднали от преди 25 години. Английски все още се учи с транскрипции в езиковите гимназии - англичаните не знаят какво е това. Трето - мотивация чрез подтискане и “демотивация” от рода на “не знаете, не ставате”...да не говорим, че една година по руски почти не караха часове, а в настоящата година учителят очаква от тях да говорят с акцент!!! Дори таблица с падежит, предлозите и въпросите не са им дали. И като цяло е борба за оценки. До там, че срочната оценка по ХХ предмет се формира като средно аритметично, независимо, че на класната работа е показал знания и умения за повече от въпросното средно аритметично.
    Силно съм разочарована отБГ училище, но не зная каква беше алтернативата...
    Да не коментираме т.нар профилиране, което ни очаква. Изпращат писмо от директорката - изберете а)... изберете Б)....

    Извинявам се за ОФФ темата, но е важно как се преподава, какви методики се ползват и т.н.
    Успех!

    # 26
    • Мнения: 13
    Здравейте и благодаря за полезната дискусия, MarietaYo и kanely!

    Трябва ли тогава да я насоча към другото й желание - търговска гимназия?

    Много трудно е да се отговори на този въпрос без контекст. Разбирам, че понякога е почти невъзможно да разберем какви са онези интереси на детето на 11-13 години, които формират бъдещите професионални цели.

    Ако клоните към търговска гимназия, бих Ви предложила следния подход:
    1) Към детето - потърсете някой, който учи или до съвсем скоро е учил в търговска гимназия. Нека детето си подготви няколко въпроса по собствена инициатива и ги зададе (без Вие да присъствате).

    2) Към Вас - кои преносими умения детето може да научи в гимназията?

    Един от най-харизматичните бизнес лидери, с когото съм имала честта да работя и който има няколко изключително успешни начинания зад гърба си, твърдеше, че няма значение какво сме учили в университета. Единствено наученото в гимназията било от значение. Разбира се, имаше предвид периода 13-19 години, не учебното заведение. Това мнение подкрепя идеята, че в тийн годините е важно да развием онези основни умения, които ще ни трябват в живота, независимо от работата: умения за разрешаване на конфликти, за отстояване по подходящ начин, за изразяване пред аудитория, умения за работа с хора от различни държави и култури, търсене на иновативни решения и т.н. Предлагам Ви едно интервю, в което макар и от преди доста време, се говори по темата: http://jobtiger.tv/obrazovanie/koi-sa-prenosimite-umeniya

    Отговорите, които вярвам, че ще Ви помогнат:
    - Какви програми предлага училището за развитие на тези умения? (ако учат на проектна основа - какво значи това? Кога въвеждат понятието проект?)
    - Как училището развива учителите си? (Каква квалификация имат преподавателите по основните предмети? Как продължават да учат?)
    - Какъв опит имат в участие в международни проекти? (Не само олимпиади, спортни или други състезания, а и съвместни инициативи с учебна цел. Имат ли ученици от чужбина?)
    - Кои от тези умения държите детето да учи в училище и какво искате Вие да го научите? (Бих Ви предложила дори да си направите списък с уменията и критерии, по които да следите за напредъка, както и дейности, с които да доразвиете у дома тези умения)
    - Как се оценява у учениците умението да отстояват себе си? (Как се възприема, ако ученик не е съгласен с оценката си? Как може да "ескалира" своето несъгласие? Това може да разберете освен чрез контакти, запитване към официалния мейл на гимназията и тук, във форума)
    - В кои ВУЗ-ове продължават децата си след гимназия? (Аз съм завършила 164 ГПИЕ, "Мигел де Сервантес" и до днес най-голям процент от завършващите продължават с хуманитарни науки, например. За мен това е знак, че влизат деца основно с подобни интереси, чиито умения за езици се шлифоват още повече. Разбира се, че има много изключения Simple Smile Но бих очаквала в езиковата гимназия основните преносими умения да са в този контекст).

    Запишете си отговорите и понякога се връщайте към тях в бъдеще, за да "сверите часовника".

    Звучи като много работа, но от клиенти, минали по подобен път, знам, че помага за създаване на по-добро ниво на информираност и осъзнатост както на детето, така и на цялото семейство. А и тази работа дава лидерски пример на детето как да решаваме дилеми.

    Поздравявам Ви за отговорното отношение и Ви пожелавам успех. Ще се радвам да споделите дали предложените от мен идеи Ви бяха полезни.

    Последна редакция: пт, 26 мар 2021, 12:44 от Ели Мантовска

    # 27
    • Мнения: 504
    Здравейте,
    Какво мислите за въпросниците на сайта nextstep.bg като инструмент за професионално ориентиране?

    # 28
    • Мнения: 13
    Здравейте!
    Подобни тестове биха могли да се използват като ориентир, особено в комбинация с разговор с кариерен консултант от агенцията, която ги организира или училището на детето.

    Фондация Хестия предлага тестове включително и в помощ на седмокласници и техните родители, които се колебаят към каква гимназия да се насочат.

    Общи условия

    Активация на акаунт