Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Незаинтересованост към сферата на работа

  • 1 210
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте! Намирам се в объркана ситуация и не съм сигурна дали знам как да изляза от нея. Завърших специалност, която дава поле за реализация, но към която нямам абсолютно никакъв интерес. Намерих си работа по специалността, работя вече няколко години, справям се, но единствената мотивация са ми парите. Извън работа не следя новини от тази сфера, не бих си причинила още от тая скука след цял ден на работа. (Планирам да се насиля да изкарам сертификат в областта, но пак с основен мотиватор - евентуално повишение).
Та, чудя се, нормално ли е човек да е толкова незаинтересован от сферата, в която работи? Чувам и двете мнения: "Човек може да е добър в нещо, само като го прави с желание.", но и "То, ако беше забавно, нямаше да го наричат работа.".
Отделно от това, имам огромното желание да сменя държавата, в която живея. Обаче, започна ли да си приготвям документите за кандидатстване, се замислям: 1) Ама аз пак ли искам да се набутам да го работя това същото? 2) Ако реша да сменям специалността, трябва първо да се преквалифицирам, после да почна пак от най-ниското стъпало, пък и няма гаранция, че новото ще ми хареса.
Та ще ми е интересно да чуя вашите мнения относно това, доколко работата трябва да носи удоволствие и вдъхновение и до колко трябва да се разглежда просто като източник на финанси.
Мерси!

# 1
  • Мнения: 2 574
За коя сфера става въпрос? IT?

За мен работата винаги е била източник на финанси, а не удоволствие. Не съм кариеристка и не се стремя към нещо кой знае какво. Важно е работата да не ме товари физически и психически. Ако мога да взимам повече пари- добре дошло, ако не- малко пари, но с работа с която не се изтормозвам. Знам, че не звуча много перспективно, но аз не съм човек, който непрекъснато иска да е в екшън, а си обичам спокойствието.

Последна редакция: сб, 26 дек 2020, 16:57 от Vivian27

# 2
  • Мнения: 2 914
Работата си е работа. Аз работя за пари, те са ми стимула. Удоволствието го намирам в други неща.

# 3
  • Мнения: 3 474
Според мен, това, което работиш трябва да ти харесва, пък ако носи и добри пари, още по-добре.

# 4
  • София
  • Мнения: 259
Работата си е работа, важното е да не я мразиш, повечето сфери са или натоварени, или ниско платени, тъй че, ако изкарваш пари и нямаш нерви - всичко е наред. Малко хора харесват това, което правят, като повечето от тях са или със свободни професии, или програмисти (поне от моите познати)

# 5
  • Мнения: 3 584
Не знам каква е сферата, но може би е възможност в тази сфера да има някаква интересна специалност като за теб. Така, както например с психология, можеш да подбираш кадри в някоя фирма, или да работиш в рекламата, като определяш как рекламите да достигнат до повече хора, или да работиш с клинични случаи.
Да не започвам да изброявам с икономика какво можеш да правиш.
Няма начин в твоята сфера да няма различни полета на изява, така че да надграждаш над това, което вече си правила.

# 6
  • Мнения: 1 957
Пълно щастие няма. Все нещо няма да ти харесва - колеги, местоположение, шефове, работно време, заплата, натовареност, интриги и кариеризъм... Прецени кое ти е важно.

# 7
  • Мнения: 2 943
За мен е изключително важно да се чувствам добре на работа. Има ли шанс в друга фирма, с други колеги, да е по-добре?
Парите не ме мотивират да се развивам и израствам. В никакъв случай не са нещо маловажно, но не работя с желание.

# 8
  • Мнения: 8
Здравейте! Намирам се в объркана ситуация и не съм сигурна дали знам как да изляза от нея. Завърших специалност, която дава поле за реализация, но към която нямам абсолютно никакъв интерес. Намерих си работа по специалността, работя вече няколко години, справям се, но единствената мотивация са ми парите. Извън работа не следя новини от тази сфера, не бих си причинила още от тая скука след цял ден на работа. (Планирам да се насиля да изкарам сертификат в областта, но пак с основен мотиватор - евентуално повишение).
Та, чудя се, нормално ли е човек да е толкова незаинтересован от сферата, в която работи? Чувам и двете мнения: "Човек може да е добър в нещо, само като го прави с желание.", но и "То, ако беше забавно, нямаше да го наричат работа.".
Отделно от това, имам огромното желание да сменя държавата, в която живея. Обаче, започна ли да си приготвям документите за кандидатстване, се замислям: 1) Ама аз пак ли искам да се набутам да го работя това същото? 2) Ако реша да сменям специалността, трябва първо да се преквалифицирам, после да почна пак от най-ниското стъпало, пък и няма гаранция, че новото ще ми хареса.
Та ще ми е интересно да чуя вашите мнения относно това, доколко работата трябва да носи удоволствие и вдъхновение и до колко трябва да се разглежда просто като източник на финанси.
Мерси!
Прекарваш половината от живота си, работейки. Според мен е изключително важно да харесваш това, което правиш и да се чувстваш удовлетворен. Всичко си има цена и няма пълно щастие то е ясно. Ако заплатата ти в момента е 5k, а се съмнявам, си помисли дали искаш да се махаш или да се преместиш. Ако наистина печелиш толкова и можеш да си позволиш начин на живот от друга категория може и да си струва, но в противен случай нито ще забогатееш, нито ще обеднееш. При всяка професия има държава, компания, пост, където са скъпоплатени и оценени. Давам ти пример с медицинските лица, в България мизертват повечето, а в САЩ една сестра на по-висок пост и в по-известните щати изкарва сумати пари, колкото докторите. Тоест, прави това, в което мислиш, че ще си най-добър, тогава и пари ще има. Лоши колеги, лоши условия, лоши пари, лоши мениджъри, все нещо може да е и не става пък само с харесване на работата. Проучи нещата и според мен никога не трябва да се робуваш на заплата, която пак казвам не те прави богата, не караш Бентли или нещо? Ако имаш мотивация и се развиваш, пожелавам ти някой ден да караш. Повечето ще ти кажат да останеш, но аз съм категорично против особено ако имаш време, млада си и имаш сили да започнеш наново. С най-добри чувства го казвам, но много хора тук работят каквото и да е, колкото да оцеляват и живота им е децата и мъжете и от това няма по-хубаво, но доколкото чета ти си на друг етап от живота си и имаш потенциала за нещо по-добро. Слушай сърцето си и дерзай! Ще се радвам да споделиш коя е сферата.

# 9
  • Мнения: 24
Според мен голямата част от хората работят с чисто финансови мотиви, това е реалността. Повечето компании се създават с тази цел и с малко мисъл за друго. И съответно това се разлива надолу и се усеща от всички участващи в дадено предприятие, чак до най-отдалеченото ниво на персонала. Няма как работния процес да бъде създаден с нещо друго на ум, имайки в предвид каква е главата цел - парите. Цялото ни общество е построено върху това. Пари и удоволствие. Няма как да е различно. Всички усещаме колко е сбъркано, но...

Има хора, които влагат повече идеализъм в избора на професия и съответно са по-удовлетворени и по-щастливи с това, което правят. Примерно, ако работейки допринасят към някаква позитивна промяна за някого, или за обществото. Или пък някои от хората, които се занимават с креативни професии - музика, изкуство. Но тези хора са неоценени, не много добре платени, определяме ги като неуспели. А самите професии се оценяват като не-рентабилни и нестабилни, не достатъчно доходоносни. Овен ако не са от по-известните персони на изкуството, които са продали мило и драго за пари и успехи.
Всичко се определя спрямо това, което се цени и търси от хората (парите и удоволствието) макар че виждаме и знаем какво е истински ценно и важно в живота.

Аз лично като бях по-млада пробвах първо да изпълнявам наставленията, които получавах. Те бяха - "Учи за сигурна професия, с която ще можеш да се издържаш." Защото българина идва от бедност, сурово минало и трудности. И е нормално, бабите ни така са отраснали и за това са работили толкова. И сега се радват да ни бутат втора, трета и пета порция, да станем по-едрички Grinning
Отнесох се от темата - аз тръгнах да следвам стабилна специалност, за стабилна професия. Намерих си работа и след година се чувствах толкова отчаяна от мисълта, че ще трябва да правя това цял живот. Определено този тип работа не беше за мен. И благодаря на Бога, че пробвах да работя по специалността преди да завърша университета. Опомних се на бързо и се отказах. Напуснах специалността, останах само с работата и няколко години търсих и се чудех какво е подходящо за мен, в какво ще ме бива, в какво ще съм добра. Слава Богу, имаше кой да ме подкрепи и да бъде до мен. Познавам много хора, които са нямали помощ и заради това не са имали правото на избор, който аз имах.
И така, избрах си нова професия, преквалифицирах се, завърших друга специалност и сега работя по нея. Много по-подходяща е за мен и си я харесвам. Харесвам си и работата.
Е, във всяка специалност можеш да намериш ужасна работа, от която да ти се прииска да си пъхнеш главата в боклука, но... това е заради хората, а не заради професията. Ако си заобиколена от добри хора, те могат да направят приятна и най-скучната, досадна и тегава работа. Така че, ако не мислиш че можеш да смениш професията, пробвай да смениш средата (ако не е добра).

# 10
  • Мнения: 2 778
Последно време все повече хора започнаха да обръщат внимание на здравето си и да избират работата.Авторката на темата ако нямате семейство опитайте да работите това което искате кога ако не сега.Също смятам,че в работа трябва да се чувстваш добре там минава голяма част от живота ти,аз лично си мислех,че с много работа ще успея уви не успях.Но поговорката за магарето, колкото повече  го  юркаш повече работи в нашата фирма върви.Работя вече 20г там и съм решил да сменям професията защото даже ми р неприятно вече да работя там.

# 11
  • София
  • Мнения: 381
Ако не се чувствате комфортно много ясно, че ще смените. Познавам хора на по 40+, които се преквалифицират и започват от нулата, но са по-щастливи така.

И аз в момента не се интересувам какво се случва в работата (първа година майчинство), не ми е особено захласваща позицията, не съм и с адски многото стаж на нея. Смесица е от няколко позиции, доста таблици, четене на договори, но и четене на оправяне на бъгове в системи и прочие. Преди да се върна ще изкарам я някой курс, я някой сертификат, ще влезна в релси. Някои дни нямах търпение да приключа, че ми писваше да зяпам екрана, други дни съм работила и до късно вечерта. И все пак мога да кажа, че ми харесва. Има доста накъде да се надгражда и развива, а аз съм кариерист донякъде.

Мъжът ми пък мноооого си харесва работата. Постоянно чете, проучва, учи нови неща. Стресът идва от офиса и определени колеги. Но това се решава лесно. Завършил е телекомуникации, никога не е работил в тази сфера.

# 12
  • Мнения: 2 778
И аз съм към тези 40г които  се преориентират и ще  се занимавам със съвсем различни неща живота и здраве. Не зная как успяха шефовете ми да убият и последната капчица надежда в мен.

# 13
  • Мнения: 3 584
Една позната след 40 завърши право. Много искаше и го направи. И е щастлива с работата си.

Общи условия

Активация на акаунт