Дистанционно обучение за учениците-Teмa 14 /Януари 2021/

6 тежко болни деца с коронавирус се лекуват във Варна, а средната им възраст е между 8 и 9 години, съобщи проф. д-р Виолета Йотова ръководител на направление "Педиатрия" в УМБАЛ "Света Марина".

Състоянието се нарича мултисистемен инфламаторен синдром и прилича на тежка автоимунна буря, обясни проф. Йотова. То не се характеризира с особено висока смъртност, но е добре да се разпознае още в началото.

До миналата седмица не е имало нито един такъв пациент, има ги и навсякъде в страната, уточни проф. Йотова.

Първоначално децата не бяха засегнати сериозно от вируса, но с увеличаване на болните възрастни, инфекцията се влоши и при децата, каза още проф. Йотова. Тя уточни, че ваксинацията при по-малките ще бъде направена на по-късен етап.

Лечението е подобно на лечението на Синдрома на Кавазаки. Първоначално за справяне с коронавирусната инфекция при децата се дава висока доза имуноглобулин. Препарарът е доста скъп, но се отпуска от Фонда за лечение на деца.

От май 2020г. няколко високоендемични държави съобщиха за изключително висока честота на Мултисистемния инфламаторен синдром (MIS) сред деца [18]. Бяха предложени няколко дефиниции за него, като всяка включва – треска, увеличени инфламаторни маркери и полиорганно засягане, несвързани с друга инфекция. Малък брой пациенти са проявявали симптоми преди началото на синдрома. Средният интервал от първия симптом на Ковид-19 до началото на синдрома е 25 дена [19]. По-високият брой на позитивните серологични тестове (за анти-тела), сравнени с броя на позитивните обратно-транскрипционни PCR тестове (RT-PCR), сочи, че синдромът е късно усложнение на болестта [20]. Според Центъра по заразни болести (CDC) при 27% от децата с този синдром и двете са били позитивни едновременно. Подобно на острия Ковид-19 и тук затлъстяването е рисков фактор – 1/4 от болните деца са с обезитет.

Родителите трябва да се консултират с лекар веднага, ако забележат –

Треска
Коремни болки
Повръщане
Диария
Болки във врата
Обрив
Кървясали очи
Силна умора
Освен треската, най-честите прояви на МИС са от ГИТ (диария, повръщане, коремни болки), от сърдечно-съдовата система, по кожата (обриви, промени в лигавичните мембрани, конюнктивална инекция), респирираторни (задух, вкл. болки в гърлото), главоболие, отоци по крайниците и периорбитално [22]. От лабораторията са важни увеличените инфламаторни маркери (неутрофилия, увеличен C-реактивен протеин, феритин, СУЕ), тромбоцитопения, лимфопения, увеличен тропонин и N-терминален про-B-натриуретичен пептид, хипертриглицеридемия, увеличени Д-димери и фибриноген. Някои пациенти покриват критериите за макрофагеален активационен синдром (MAS). Ходът на болестта е тежък, с висок процент постипили в интензивен сектор, на механична вентилация и с висока смъртност.

Най-тежките случаи се характеризират с шок и коронарни аневризми [23]. Заедно с поддържащото лечение, децата с МИС се лекуват с i.v. имуноглобулини ± аспирин, глюкокортикоиди, антагонисти на IL-6 рецептора, антагонисти на IL-1 рецептора, антагонисти на TNF-α рецептора [24]. В по-големи кохорти от САЩ, 2% от пациентите починали, като един от тях имал придружаващо заболяване [21].

Клиничният ход може да се сравни с този на болестта на Кавасаки. Децата с МИС обаче са по-възрастни, имат по-високи инфламаторни маркери и по-често кардиоваскуларно засягане [23].

Накратко
При децата тревожно често се наблюдава т.нар. Мултисистемен инфламаторен синдром с треска, завишени инфламаторни маркери, кожни и очни симптоми и органна недостатъчност (най-вече на храносмилателната и сърдечно-съдовата система). Той е късно усложнение на болестта, има тежък ход и се лекува с имуносупресия. Наподобява болестта на Кавасаки, но засяга по-възрастни деца и поразява по-силно сърдечно-съдовата система.

Лечение
Лечението при деца, инфектирани със SARS-CoV-2 се състои от поддържащи грижи, вкл. обдишване с кислород или механична вентилация, вливания и антипиретици. Дозираните инхалатори са предпочитани пред небулизаторите, защото нискът от разпръскване на вируса е по-малък [25]

Включването на деца към ранните фази на клинични проучвания става по-бавно и затова данните в тази област са оскъдни [26].

Противовирусни и противоинфламаторни средства могат да се имат предвид при тежко болни деца и такива с по-висок риск. Тежките случаи обикновено са асоциирани с хиперинфламаторност и цитокинова буря, които могат да доведат до остър инфламаторен дистрес синдром [27]. Затова лекарства, насочени към имунната система, се обсъждат наред с противовирусните средства. Няколко лекарства се използват за лечение при децата, но няма достатъчни данни от клинични проучвания.

Противовирусното средство ремдесивир бе предложено като подходящо за Ковид-19 при деца [28]. Той е аденинов нуклеозиден аналог, който пречи на вирусната РНК-зависима РНК-полимераза. Използваше се при деца с Ебола инфекция, но данните за безопасността му тогава бяха оскъдни [29].
Проучвания при възрастни вече доказаха известна полза от него [30], а в момента текат и проучвания с деца. В САЩ Националният здравен институт препоръчва ремдесивир при възрастни с тежък ход на болестта [31]. Комисията по безопасност на храните и лекарствата (FDA) го отпуска по запитване. [32] Клинично проучване в момента изследва фармакокинетиката му при деца.[31].