Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички

Анкета

Да кажа ли на сина му?

Опции:

  • Мнения: 8 163
От сутринта нещо сериозно не ми дава мира и не знам как да постъпя.
Става въпрос за мой колега, с когото се познаваме от години и преди години бяхме дори приятели. Но животът ни завъртя с ангажименти и в работата като се видим си приказваме, но не се виждаме като някога извън работа.
Човекът е добър, свестен, грижовен, сам отгледа сина си, но заради това, че някога жена му ги заряза, има проблем с алкохола. Проблемът е за него, на околните дори с това не създава проблеми.
Днес сутринта, на път за работа, го срещнах. Спрях да се качи в колата, че вървеше пеша и той едва се качи. Като стигнахме каза, че не е добре от няколко дни, като последно дни преди нова година пак се видяхме и ми направи впечатление нещо, което днес беше вече очевидно и нямаше как да ми се е сторило. А и самият той сподели няколко доста тревожни факта докато се оплакваше, че нещо не е наред. Проблемът е сериозен и се развива бързо, той има нужда от спешна лекарска намеса и болнично лечение, но какъвто е кротък човечец, каза че споменал нещо на личния си лекар, той буквално го е отсвирил... Самият той явно не е съвсем наясно какво му е и защо му се случва това, както и че е нужно бързо да се лекува. Положението е необратимо, но така, ако нищо не се направи е обречен и то... съвсем не далеч в бъдеще. Не искам да звуча като Господ, но положението наистина е спешно.
Та, той живее сам (с котката). Синът му от няколко години живее и работи в чужбина. Последно си беше тук преди 2 месеца. Момчето е оправно и кораво, има силна връзка с баща си защото се гледаха двамата само, но знам, че моят познат няма да му се оплаче, че не е добре като се чуват, за да не го тревожи.
Знам също и че не е моя работа аз да съм приносителя на неприятната вест и да пиша на сина му, че баща му не е никак добре, защото колкото пъти съм опитвала да помогна когато някой е в затруднение, винаги, винаги се е стигало до потвърждение на максимата "направи добро, изяж л@йно". А съм сигурна, че ако момчето разбере, че баща му има спешна нужда от помощ, ще направи каквото е нужно и ще си дойде. Финансово също няма да му е проблем да му осигури лечение. И няма време... Положението е сериозно и става въпрос за дни! Обаче... имам ли това право? Че не ми е задължение или въобще работа дори, е ясно. Но иначе... 😟 А ме изяде отвътре това, че за този добър човек трябва нещо добро да се направи и да получи облекчение. Ако говоря с останалите колеги, не знам дали някой ще се наеме да му помогне. Аз не мога, ако ще кажете "ами направи ти нещо". След ковид сме, изморявам се и още не съм добре, мъжът ми го изкара много тежко и двамата още се възстановяваме. А и не смея да му обясня на колегата ми какво му е всъщност и защо му се случват тези неща със здравето и с тялото... защото не е моя работа. Сигурно задавам отговори... но ми е криво, защото един добър човек е сам и в безизходица. Имам нужда от мненията на безпристрастни хора, защото така, отстрани се вижда по ясно когато човек не е ангажиран емоционално.
Не знам и за тук ли е въпросът ми... Ако не е, модератор ще го премести на подходящото място, но имам нужда от насоки как да постъпя. Ако не направя нищо, нещата ще следват своя естествен ход и няма да продължи дълго. Може би така е редно, да не променяме пътя на съдбата на друг човек, защото после това се отразява на нашия живот по някакъв начин. Казвам го от горчив опит...

ПП. Отговорите в анкетата са формирани по този начин, защото за мен има значение.

Последна редакция: сб, 02 яну 2021, 17:08 от Азалия🌺

# 1
  • Мнения: 4 103
Не разбрах, след като личният лекар е "отсвирил" човека, ти от къде знаеш диагноза и че човекът буквално умира до дни?
Каква е диагнозата, която си разпознала с един разговор, без преглед и изследвания?

Ако е в тежко състояние, да викне бърза помощ, или да отиде на друг лекар. И да, ако знаеш адреса на сина, не пречи да му пишеш или да му се обадиш, но сигурна ли си, че наистина са така нещата, както ти си ги възприела? Ти предложи ли му да говори със сина си и той какво каза - говорил ли е?

# 2
  • Варна
  • Мнения: 27 396
Грубо казано, ако това ще спаси живота на човека, аз бих изяла лайната. С две думи - щях да кажа на сина без да се мотая.

# 3
  • Мнения: 8 163
Цироза -> асцит...
И не съм казала, че умира до дни, а че това състояние води след себе си проблеми и с други органи, ако няма адекватна медицинска намеса. Вече се задъхва, отслабнал е, няма апетит, болят го бъбреците и краката му са подути.

# 4
  • Мнения: 18 017
Ако си сигурна, пиши на сина. Не схващам, как може да си, но това е друга тема. Но ако приемем, че си права и го вярваш, тогава какво те спира???

# 5
  • Мнения: 8 163
Преди време той беше вече в болница по този повод. Тогава спря и пиенето за малко, но... Казах, не съм Господ, но не съм и неграмотна до степен да си помисля, че го боли зъб и затова коремът му е троен от преди 6 дни.

# 6
  • Мнения: 4 103
Аз бих му се обадила, пък те да се оправят, дали е такова състояние, дали синът вече знае и прочие. Няма с какво да помогнеш, не можеш да го гледаш, така че поне това можеш да направиш.

# 7
  • Мнения: 16 412
Струва ми се редно да кажеш на сина.

# 8
  • Мнения: 4 710
Да приемем, че си права за здравословното състояние на човека. Постави се на мястото на сина, който е държан в неведение и който вероятно няма да успее да си дойде навреме, за да се сбогува с баща си, когато положението съвсем се влоши. А бащата вероятно вече има нужда от грижи. Щом живее сам, вероятността да умре сам и в адски мъки е голяма. И ще го намерят... След дни, когато... сещаш се. С котката, умряла от жажда.
Аз бих се обадила.

# 9
  • Мнения: 8 163
Ох... Това е твърде хорър дори за моите представи. Имах предвид, че цирозата е необратима, че трябва да му се помогне и да се овладее положението с проблема в момента, а не, че умира до дни!
Но, благодаря, отговорите ви ми помагат.

Колкото до личния лекар - преживях такова лекарско безхаберие по време на боледуването от ковид на мъжа ми, който буквално се върна от оня свят, че да не отварям приказка за това и отсвирването изобщо... Мога много да кажа!

Последна редакция: сб, 02 яну 2021, 17:25 от Азалия🌺

# 10
  • София
  • Мнения: 18 736
95% от случаите съм против намесата, колкото и доброжелателна да е тя. За мен тази ситуация е от останалите 5%. Но трябва наистина да си напълно сигурна за диагнозата.

# 11
  • Мнения: 7 727
Да, мисля, че синът му трябва да знае.
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
Скоро, както си писала и за доброто и л@нито, направих същото и е свързано с ковид.
Човек твърдеше, че е обикновен грип и ще му мине, както всеки грип.
Човекът е на 76 и твърдо заяви, че нямало да става опитно зайче в някоя болница.
Обадих се на дъщеря му.
В болницата естествено нямаше места, закара го на скенер, предписаха лекарства. Още се възстановява, но има сили и желание да ми се сърди.
Нека се сърди! А пред себе си съм спокойна, че съм направила каквото трябва.

# 12
  • Мнения: 1 661
"направи добро, изяж л@йно". А съм сигурна, че ако момчето разбере, че баща му има спешна нужда от помощ, ..
Тоест колебаеш се дали да кажеш на сина, че бащата е болен. Аз бих искала някой да ми каже, ако родителите ми са в такава ситуация и мълчат. Не бих определила  като направено "добро" или "лошо"; това е просто една информация, която бих искала да зная.

# 13
  • Мнения: 3 660
Добре е, че питаш, ситуацията е деликатна. Аз съм против непоисканото добро. Според мен, говори с колегата ти и го убеди сам да потърси сина си и да му каже. Също, говори с него да отиде на лекар. Ти един вид му помагаш, дори с това, че го изслушваш, може да е избрал да сподели именно с теб.  Може да очаква нещо от теб, в смисъл някаква опора за в бъдеще.

# 14
  • Мнения: 8 163
Така, говорих с шефа на групата ни. Той е приятел със сина на колегата. Каза, че знаят, че виждат какво е положението... Че много пъти са говорили с човека, че това с влизането в болница, източването на корема ще е за трети път (мислех, че ще е за втори...). Че първия път се и стреснал и е спрял пиенето, както и аз казах, че стана, но после... това е по-силно и винаги побеждава хората. Пое ангажимента да говори с момчето, защото и колегите виждат, че нещата отиват на зле, а само сина му може да го накара да направи нещо за себе си в това отношение. Друго не мога да направя. Но и това е нещо. Все пак мъжете са по-близки с момчето, аз... не толкова, макар да работеше и той при нас 2-3 години.

Да, хора, колебая се дали да кажа. Аз съм от тия, дето вярват в розови слонове и се втурвам да помагам когато някой има проблем. Хората приемат помощта когато имат силна нужда от нея, но после, ако все пак не им се получи или пък нещо друго не така, както са очаквали, се обръщат и ти казват: ами кой те е молил да помагаш! И пак го правех до скоро. Но като се опариш много пъти, накрая спираш да бъркаш направо в огъня, все пак! А и като видиш как на теб никой не се втурва да помага когато ти имаш нужда, някак почваш да се замисляш за какво си все Матросов на амбразурата... Та започвам и аз да съм против непоисканото добро.
И тия информации, които на нас често ни се струват много добра идея, още по-често се оказват коляма грешка.

Последна редакция: сб, 02 яну 2021, 17:40 от Азалия🌺

# 15
  • Мнения: 2 350
Тази болест се развива доста бързо, особено при човек, който злоупотребява с алкохол. Съвсем скоро ще се наложи да постъпи в болница, ще му е нужна кръв и общо взето, познавайки начина на функциониране на нашата здравна система, ако няма близък с него, човечеца е обречен. Не знам до колко добре познавате този мъж, но алкохолът много променя хората, т.е не изключвайте варианта реално да не е чак толкова зле или да има назначено лечение, но сам да не го спазва. Чисто човешки, ако имате връзка със сина, споделете за срещата, кажете му, че за вас човека има нужда от медицинска помощ и подкрепа. Не мисля, че това е кой знае какво вмешателство. Ако на мен някой ми каже, че баща ми има нужда от помощ, бих била благодарна, не обидена.

# 16
  • Мнения: 9 361
Знам какво е близък човек да си отиде за няма и 3 месеца, заради цироза и куп усложнения, причинени от алкохол.
Против непоисканото добро съм, но в случая бих си нарушила принципите.

# 17
  • Мнения: 44
Бих казала на сина му, защото после ще ми е съвестно и ще се чудя дали не съм сгрешила... Пък нека стана лоша.

# 18
  • Мнения: 3 062
Бих се обадила на сина, дори без да се колебая много. В случая ще си наруша принципите да не се меся в чужди неща.

# 19
  • Мнения: 1 661
И тия информации, които на нас често ни се струват много добра идея, още по-често се оказват коляма грешка.
Аз отговорих като дъщеря. Няма да съдя човека, който ми е казал, като добър или лош- това имах предвид. Очевидно моят отговор те е накарал да се почувстваш некомфортно, съжалявам. Тогава те съветвам наистина да не взимаш отношение, запази си спокойствието.

ПП Казусът явно междувременно е завършен. Чудесно решение.

Последна редакция: сб, 02 яну 2021, 18:17 от Ли Лу

# 20
  • Мнения: 6 173
Аз бих казала даже и с риск да си развалим отношенията. Иначе цял живот би ми било съвестно и бих се питала дали не съм могла да му помогна.

# 21
  • Мнения: 8 163
Не, не съм се почувствала неудобно, просто наистина не знаех какво да направя. Тук се получават отговори и помагат. Наистина благодаря, че се включите всички!

# 22
  • Мнения: 9 466
Азалия, аз по принцип съм супер дистанциран човек, но когато видя, че някой е на предела на силите си, вреди си сам или не осъзнава колко сериозно е това, което се случва с него, рискувам и се опитвам да помогна. Бих се свързала директно със сина и бих му обяснила "така и така, знам, че не ми е работа, това са си ваши семейни неща, но понеже уважавам баща ти и смята, че е добър човек, виждам, че има нужда от помощ и т.н.".
Вече, ако сина не предприеме нищо, бих опитала да го придумам да му помогна да влезе в болница, да го придружа при лекар, изследвания. Ако няма пари, да услужа.
Хич не го мисля дали ще ям "@айно" после, ако мога с нещо да помогна на човека.

# 23
  • Мнения: 8 163
Ами аз с тази идея тръгвам и точно така започна веднъж разговорът "знам, че не ми е работа, ама... " и единственият резултат беше, че поне учтиво ме изслушаха, но ми отговориха "точно така, не е твоя работа", така че... От патене питам, не защото съм нерешителна или не знам как се постъпва в такива случаи.
Момчетата обещаха, че ще се заемат. Никога не са го изоставяли през годините. Той наистина е добър човек, потъна заради добрината си и неспособността да се справи с накои неща. Затова пък си отгледа момчето, изучи го, направи го самостоятелен и добър довек. Затова заслужава да му се помогне.

# 24
  • Мнения: 2 007
Аз бих се обадила, но бих споделила само симптомите, които виждам, без да уточнявам какви съмнения имам по отношение на диагнозата. Достатъчно е да кажеш, че нещата са се влошили последните дни. Ако синът е на място, ще хване първия полет.

# 25
  • Мнения: 5 212
Бих се свързала със сина без да ми мигне окото какво мислят другите! Ти няколко пъти повтори, че бащата е добър човек. Обади се на детето му. Аз бих искала да знам, ако съм на мястото на сина.
Побеснявам, когато хората премълчават, защото не е тяхна работа хорското нещастие. Иначе с наслада се обсъжда кой с кого е спал снощи и колко кила е качила Х,, че и съвети се дават.
но за истинската беда всеки си трае. Аз те подкрепям да се свържеш със сина. Направи го както ти казва сърцето ти, а не разумът. Ти какво губиш? Помощта от непознат често е безценна.
Предлагам ти да заключиш темата, че много тъпотии ще изчетеш.

# 26
  • София
  • Мнения: 296
Аз бих се обадила, защото иначе цял живот ще се чудя можело ли е нещо да направя, за да помогна на този човек.
А и от гледна точка на дъщеря ако нещо такова се случва с родителите ми, бих искала да го знам.

# 27
  • Мнения: 572
Веднага бих се обадила, без да губя излишно време с тази тема. Щом става дума за човешки живот, било то и за непознат. Дори и да не съм сигурна за диагнозата - пак ще се обадя.

# 28
  • Azeroth
  • Мнения: 4 466
Дори някой пак да ти каже "да, права си, не е твоя работа", ти също така любезно можеш да кажеш, че си направила каквото си сметнала, че е правилно в тази ситуация и си постъпила по начин, по който ти се иска да постъпят с теб, ако някой ден се наложи, недай си Боже.
Аз бих говорила лично с момчето възможно най-скоро.

# 29
  • Мнения: 8 163
Ами... писах на момчето. Отговори ми. Колегите също са се свързали с него днес. Октомври си е идвал, не успял за Коледа заради ковид, в Англия е, работи в електроцентрала. Той е инженер по топлотехника.
Каза, че се чуват с баща му всеки ден по 20-30 минути и нищо не му е казал. Не може да си дойде преди 1-ви февруари. Притеснен е... не е знаел. Много учтиво се отнесе. Ще задейства познати и ще видим какво да правим, но трябва да се реагира.
Ами това е. Казах! Пък от тук нататък, ще видим. Дано съдбата е благосклонна.

# 30
  • Мнения: 157
Аз имам майка, която живее сама в България и знам, че не всичко ми споделя за да не ме притеснява. Правилно и много благородно си постъпила.

# 31
  • Мнения: 3 660
Но трябва да уважаваме мнението и на майка ти, която не иска да те тревожи, както и този човек. 

# 32
  • Мнения: 146
Помогни, та ако ще после да те заплюят! Малко хора останаха със съвест- едва ли и другите му познати не го виждат, но хората станаха егоисти. Гледат си собствения комфорт и не ги интересува дали съседа/ колегата/ приятеля е в беда и има нужда от помощ... Доброто винаги се връща! А да помогнеш на приятел е добро. Да реагираш по някакъв начин, не да седиш безучастен. Браво на вас! Дано се стабилизира човека и да види детето си скоро...

# 33
  • София
  • Мнения: 3 222
Родителите ми също не казват какво ги боли, зле ли им е и т.н., а аз много се ядосвам от това, защото каквото и да има, винаги искам да знам на време. От какво ме пазят? Рано или късно ще разбера каквото има и после ще обвинявам себе си, че не съм забелязала. Та от тая гледна точка бих постъпила както искам да постъпят с мен - веднага ще кажа на когото трябва, още повече като знам, че го е грижа и ще помогне. Не бих се замислила изобщо... пък нека съдбата си действа както сметне за добре след моята намеса.

"не се меси в чуждите работи" (когато виждам, че е наложително), ми е най-отвратителната фраза. Но това е добро оправдание за хора, на които им е все тая дали някой бива болен, тормозен и т.н. В спор не бих се намесила, но ако видя насилие или човек да има нужда от помощ, ще взема мерки. Все повече обаче забелязвам, че много хора си стоят настрани от такива неща, щото те "в чуждите работи не се бъркали, съдбата си знаела работата". Щот' са много извисени, нали...

Последна редакция: чт, 07 яну 2021, 10:15 от « Ѕmile »

# 34
  • Мнения: 91
А какво ви пречи, след като имате връзка и със сина, просто да се обадите и да кажете нещо от сорта:виж, видях баща ти. Не изглежда добре,но отрича да има проблем. Лекарят нищо не направил....Познаваш си го, знаеш, че ще се опита да те успокои, но опитай да си дойдеш.

С подобно обръщение вие правите необходимата стъпка, а оттам нататък са другите участници.

# 35
  • Мнения: 8 163
Все си мисля, че ако сте прочели дори само първия пост, щеше да ви е ясно какво точно ми пречи, но както и да е.
Направих каквото трябваше според моята съвест. Сега остава човекът да си пие стриктно лекарствата поне до 1-ви февруари, когато ще си дойде синът му и ще се заеме с него. За момента има терапия, дано помогне.

# 36
  • Sofia
  • Мнения: 2 448
Не се обвинявайте, особено след като сина е реагирам културно. Все пак мисля, че е добре да е наясно със състоянието на баща си. От друга страна е добре, че и колегите Ви са се свързали с него т.е ще разбере, че има нещо притеснително. Когато близка не са в България, родителите избягват да ги тревожат, понеже знаят, че не е толкова лесно да пристигнат бързо от друга държава. Все пак е добре близките да са наясно със здравословното състояние на родителите и членове на семейството.

# 37
  • Мнения: 44
Не се обвинявайте, особено след като сина е реагирам културно. Все пак мисля, че е добре да е наясно със състоянието на баща си. От друга страна е добре, че и колегите Ви са се свързали с него т.е ще разбере, че има нещо притеснително. Когато близка не са в България, родителите избягват да ги тревожат, понеже знаят, че не е толкова лесно да пристигнат бързо от друга държава. Все пак е добре близките да са наясно със здравословното състояние на родителите и членове на семейството.

Съгласна съм с вас. Шокът ще бъде по-голям ако синът му звънне и не го намери или някой да му се обади, вече с лоша новина.

# 38
  • Мнения: 4 034
Обаче... имам ли това право?
Няма значение.Просто го направи сега и да става,каквото ще.Диагнозата тиктака ,после ще е късно.

# 39
  • София
  • Мнения: 12 040
Ако някой от тях двамата се разсърди, значи с него нямаш повече работа и си сбъркала, че сте близки. Но към момента нямаш конфликт с нито един от двамата, така че решението ти е единствено правилното.
Скрит текст:
Това, което си цитирала като негативен отговор, не трябва да те отказва. Може да не си разполагала с цялата информация, но си имала добри намерения и отсрещната страна би трябвало да го оцени.

# 40
  • Мнения: 8 163
Благодаря, Cuckoo.
За цитираното - това е така и не е така... Тогава ставаше въпрос за лични взаимоотношения между двама души, а там нещата са малко като да вървиш по косъм над пропаст. Трети няма място, особено пък да взима страна или да дава акъл. Просто се явих посредник по молба на единия пред другия. Е, не им се получи, нито на мен посредничеството, но опитах, защото ми бяха близки. Сега, след толкова години, те двамата вече са с добри приятелски отношения, все пак имат дете. Аз си останах близка с единия от тях. Но, ако срещна другия, ще се поздравим поне.
Обаче съм на мнение, че не ми е било работа дори посредник да съм в такива отношения.

Общи условия

Активация на акаунт