Напротив, вие не можете да разберете каква е идеята на живеенето сам. А това е да е сам - без никой да му досажда, без да трябва да се грижи за някого или за нещо като рибки и папагали. Живеенето сам е свобода да си легнеш когато искаш, да станеш когато искаш, да си включиш телевизора и да гледаш това, което искаш, а ако искаш можеш и цял ден да съзерцаваш тавана, дори да обърнеш часовника и нямаш ангажимент към никого и към нищо. Наличието на други същества наоколо изискващи грижи и внимание, вече не е сам, защото трябва да помниш, че кучето трябва да го изведеш на разходка, да почистиш котешката тоалетна, а на рибките да им смениш водата. Това са все дистрактори в живеенето сам - не е свобода. Не е правене на график кога какво да прави и да го спазва, това не е казарма, нито детска градина. Идеята е точно обратната - да прави нещата, които иска когато поиска - може да реши, че й се спи в десет сутринта, а не да ляга след обяд по график. Може да й се гледа телевизия цяла нощ, на не по график. Човек има нужда от малко хаос, който да създава сам, а не да си прави графици. И най-хубавото е, че когато живее сам никой не може да му казва как точно да му изглежда хаосът. С времето нещата ще се наместят така, както са по-приятни.
В началото е странно живеенето сам, има моменти на усещане на самота, непривичност, трябва човек да се пренастрои, дори да свикне с това къде е тоалетната без да включва лампата нощем, да свикне с шумовете и най вече с тишината на новото място. Това е един период, през който човек минава, дори когато много е искал да живее сам. А момичето го тормозите с това да живее както трети лица смятат, че трябва да живее - да не е сам, да има рибки и всякакви домашни любимци. Това може да си го има и по същия начин като живее със съквартирант. Изобщо не разбирате философията на живеенето сам.