Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Риска

  • 3 527
  • 77
  •   1
Отговори
  • Мнения: 103
Здравейте. Ще бъда кратка. На 21 години съм, работя. Още преди година започнах да се замислям да се изнеса от вкъщи, просто защото психически не издържам, постоянни караници и кавги. Все спях при приятелки и т.н. Оглеждах се за квартири и момента дойде, харесах, огледах и я наех. Съвсем импуслвино, скочих с главата надолу. Мисля, че през целия си живот не бях правила нещо подобно. Просто защото искам вече да се отделя от вкъщи и да живея сама и д ами е спокойно. Заради проблемите в къщи, почнах да посещавам психолог, който доста ме нахъса, че ако ще се чувствам по-добре да се отделя. Вие рискувате ли? Разкажете вашите преживявания...

# 1
  • Мнения: 4 185
Рискувам, и често рискът се оправдава, но понякога не. Успешните оценявам като добра моя преценка, а неуспешните - като грешки. Макар че и едните, и другите са едно и също - риск, премерен, доколкото съм могла.
Не ми се ще да давам примери за мои рискови решения, независимо дали са се развили добре или зле: не искам да се хваля с добрите, а се срамувам от  лошите.
Мисля, че си направила много добре, че си се изнесла. Желая ти успех!

# 2
  • Мнения: 27 325
Мисля, че на 21 години да работиш, да плащаш собствената си издръжка и да се отделиш от родителите си  не е риск, а нормален житейски ход.

# 3
  • София
  • Мнения: 49 740
Що, ти психологът ли си?

# 4
  • Мнения: 4 185
Толкова хора и на 40 си живеят  в детската стая, а и не всички са възпитани в самостоятелност. Много родители са контролиращи и обсебващи. Така че този ход е смел. Да се изтръгнеш от една лепкава прегръдка понякога е доста болезнено.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 500
Аз не съм от най- решителните хора, дълго мисля, преценявам и уж гледам от всички страни, та поне като се хвърля с главата напред да се самоизлъжа , че всичко е под контрол. Някой решения са по-трудни от други.Спомням си първата нощ, след като се изнесох от "вкъщи", легнах си и не просто спах, спах дълбоко, непробудно и спокойно , както не ми се беше случвало от години. На сутринта отворих очи като нов човек. Усетих облекчение.

# 6
  • Мнения: 598
Ситуацията усещаш като риск, вероятно защото изпитваш страх, че няма да имаш подкрепа ако останеш без пари, а си сама на квартира. Разбирам от написаното за проблемите в семейството. Именно това трябва да те нахъсва да вървиш само напред, за да не се връщаш в изходна позиция. Вземи живота в ръцете си и следвай мечтите. Имаш чисто нова страница.
Аз рискувам, да. Обичам новото, неизвестното. Това ме зарежда.

# 7
  • Мнения: 3 043
<Редактирано, защото съдържа лична информация.>
Не знам дали очакваш коментар на историята ти, но мисля, че си поела по трънлив път, който изобщо няма да ти е лесен, но поне не е токсичен. Нещо, което повтарям по повод и без повод е, че най-добрите грешки са тези, които сам направиш. Не казвам, че това е грешка, но тепърва предстоят и ще ти е по-леко, ако се подготвиш за тях. Успех Simple Smile

Последна редакция: чт, 07 яну 2021, 10:26 от Fairytale11

# 8
  • София
  • Мнения: 955
Това твоето е свобода, не е риск. Щом имаш собствени доходи, нищо не те спира да се изнесеш от вкъщи. Още ти е трудно да се възприемеш като самостоятелен човек, но ще свикнеш. И не бързай да се обвързваш, мъж не ти трябва сега, наслаждавай се на свободата да правиш каквото и когато поискаш. Успех!

# 9
  • Мнения: 6 208
С къде къде по-сериозни неща рискувам. Винаги съм рискувала и като дете и сега. Не съжалявам. Ако не поемах рискове животът ми щеше да е много различен и скучен.

# 10
  • Мнения: 756
Еми риск си е,  на 20години не на всеки му стига да живее със заплата, която покрива само наем, сметки и храна. На хората им се живее, искат това-онова, лесно се набълбукват с бързи кредити и лизингови продукти на тази възраст. Бъди внимателна, намери си евтини хобита, приятелски кръг, който не е много по нощният живот и ще се оправиш Simple Smile

# 11
  • Мнения: 9 844
Ако у вас е имало караници и кавги. то истинския риск е бил да продължиш да живееш там. В момента не си рискувала нищо според мен.

# 12
  • Мнения: 132
Рискувам ли.... Опитвам се да не рискувам - в това има хазарт. Трябва да се вземат добре обмислени решения, които да доведат до постигане на целите ти. Решението да се изнесеш е продиктувано от това, че не си се чувствала добре вкъщи. Приела си, че ще плащаш определена цена (наем, сметки и т.н.) вместо да си купуваш дрешки, телефони и др. за да живееш спокойно. Няма никакъв риск в това, просто си взела решение.

# 13
  • София
  • Мнения: 28 382
Ами всъщност съм доста рисков играч по отношение на работата. При мен няма сигурност. Ще ме харесат ли, ще ми платят ли, ще има ли работа, ще мога ли да я свърша в срок....

# 14
  • Мнения: 449
Не знам до колко е риск на тези години да се изнесеш, но ако трябва да споделям личен опит - аз се изнесох, на 20години с бебе на 40 дни, чакайки да събера последните месеци стаж за майчинство и с мъжа ми, който не вземаше кой знае каква заплата по онова време. Вярно, става дума за квартира на цена от 80лв и сметки за вода и ток общо 40лв, но не ни беше лесно.Лазиха ни хлебарки на един тавански етаж от 30кв.м., лятото на 35градуса целодневно. Справихме се, сега живеем различно - в собствено жилище, с прекрасни (за нас) доходи, гледаме  си децата, пътуваме, когато може и сме щастливи. Успех ти желая, просто вярвай в себе си и ще се справиш и ти.

# 15
  • София
  • Мнения: 1 500
Сетих се само за един минус, за който трябва да се подготвиш- обикновенно по квартири условията не са супер. Помисли и над вариант за приятелка, с която може да живеете заедно, ако е възможно. Така хем ще се изнесеш и ще си самостоятелна, хем няма да си напълно сама. С най-добрата ми приятелка бяхме на квартира 2 години, толкова смях и прекрасни спомени сме събрали, като се чуем още си говорим колко хубаво ни беше.

# 16
  • Мнения: 4 185
...просто вярвай в себе си и ще се справиш и ти.
Ето, за това става дума. Ако един човек от дете е бил командван и притискан от родителите, за него е по-трудно да повярва в себе си. От тази гледна точка стъпката за него е по-голяма, отколкото за някой, който е бил учен или оставен да се справя сам.

# 17
  • София
  • Мнения: 28 382
Нашите ме командваха уж вкъщи, но навън можех да правя каквото си искам. Да, в началото правех глупости, после се научих да правя неща в моя полза. Все още съм така - за семейството си правя каквото трябва, за работа и учене - каквото аз си знам.

# 18
  • Мнения: 1 305
Стъпката е сериозна.Пожелавам успех на авторката.Щом има собствени доходи и желание,ще се справи.Това ще бъде само плюс в бъдещия и живот и развитие.

# 19
  • Мнения: 1 599
Авторке, добре си направила, браво. Както и по-горе са те посъветвали не прибързвай да се обвързваш с мъж на всяка цена и веднага. Пътувай, учи, развивай се, инвестирай в себе си, сега ти е времето. И си намери някое пораснало и самостоятелно момче, а не Мамин Златен, който живее до полата на мама и чака някоя да го осинови.

# 20
  • Мнения: 10 069
Да слушаш интуицията си не е риск, а правилно решение винаги.

# 21
  • Мнения: 2 869
Мисля, че на 21 години да работиш, да плащаш собствената си издръжка и да се отделиш от родителите си  не е риск, а нормален житейски ход.
Това за днешната младеж не важи въобще,инертни, мързеливи без хъс за каквото и да било.

# 22
  • София
  • Мнения: 49 740
Нормален житейски ход, но само при едно условие - трябва или да си готов да живееш в мизерия, пък каквото ще да става, или да имаш достатъчно добре платена работа, за да живееш човешки като за 20-годишен. Но като цяло това са някакви невъзможни неща за повечето младежи. А аз не мога да разбера родителите, които сън не спят да искат децата им да не им тежат на парите и да са самостоятелни.  Малко прекаляват с филмите и приказките как западняшките деца били изритвани на 16 да се оправят. Това не е за гордост, освен ако самите младежи го искат. Който иска да е самостоятелен си го казва. Но повечето самостоятелни, които познавам рядко се изхранват сами, а често мама и татко им дават излишния имот плюс издръжка.

# 23
  • Мнения: 9 844
Жилище и издръжка от родители не е самостоятелен живот. Само казвам.

# 24
  • София
  • Мнения: 49 740
То и "купихМЕ си жилище" не е самостоятелно купуване, когато стане ясно, че повечето пари са от продаден имот от родителите или кеш от тях, ама хората си приказват, че са си купили жилище. Същото е и със самостоятелния живот на 20-годишните.

# 25
  • Мнения: 3 628
Браво, Карамел! Смела постъпка, възхищавам ти се! Няма да ти е лесно, но ще ти леко на душата. Съветът за споделения наем е много ценен. Това ще облекчи разходите ти. Каквото и да решиш, с времето нещата ще дойдат на мястото си. Лишенията (ще има такива) си струват спокойствието.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 582
Чак пък риск ? Съвсем нормално и навременно решение.
Разбира се, първата квартира, ще е по-скромна, може би няма да имаш някои удобства, на които си свикнала вкъщи - нормално, излизаш от дом, в който е събирано всичко нужно десетки години, а сега започваш отначало. Ще се наложи бързо да научиш къде се плащат ток, вода и подобни, пък и че някои ги спират, ако се позабавиш Wink .
Но чуството да влезеш, затвориш вратата и да знаеш, че си си ти е страхотно. Късмет желая, няма начин, да не се справиш !
Някой по-горе беше споменал 40-тина годишни, живеещи в детската си стая - ми ужасно е това.

# 27
  • Мнения: 27 325
А аз не мога да разбера родителите, които сън не спят да искат децата им да не им тежат на парите и да са самостоятелни. 
Защото самостоятелостта е дългосрочна инвестиция и се отплаща повече от щедро. Проверила съм го лично.

# 28
  • Мнения: 639
Дали рискувам , докато кажеш " хоп " и вече съм скочила . Рискувам , за всичко , и не съжалявам . Когато не ми върви се уча от грешките си , когато успявам - споделям успеха . Предпочитам само аз да съм си виновна за грешките в живота ми , отколкото да обвинявам другите . Няма нищо по - хубаво от това да си самостоятелна .

# 29
  • Мнения: 103
Здравейте. Днес вече официално се пренесох и първа вечер ще нощувам тук. Стоя и си мисля как живота ми се променя. Харесва ми, обикалям си спокойно из целия апартамент без да се притеснявам. Много е тихо, но ще свикна. Сега 2-3 месеца ще ми е по трудно, просто защото предплатих два наема, както си му е реда. Нямам пералня и е доста трудно. Но не искам да тегля кредити толкова малка все още. Знам, че всяко начало е трудно и ще ми бъде трудно. Но хубавите неща стават бавно. Ама наистина е прекрасно да се прибереш от работа и да влезеш да знаеш, че ти влагаш за това място и си е твоето място.

# 30
  • Мнения: 2 869
Здравейте. Днес вече официално се пренесох и първа вечер ще нощувам тук. Стоя и си мисля как живота ми се променя. Харесва ми, обикалям си спокойно из целия апартамент без да се притеснявам. Много е тихо, но ще свикна. Сега 2-3 месеца ще ми е по трудно, просто защото предплатих два наема, както си му е реда. Нямам пералня и е доста трудно. Но не искам да тегля кредити толкова малка все още. Знам, че всяко начало е трудно и ще ми бъде трудно. Но хубавите неща стават бавно. Ама наистина е прекрасно да се прибереш от работа и да влезеш да знаеш, че ти влагаш за това място и си е твоето място.
Въобще не се притеснявай,аз що дънки съм търкал на ръка Simple Smile..Ще си купиш важното е да ти е спокойно на душата.Браво за решителната крачка

# 31
  • Мнения: 103
Забравих и да кажа, Толко години пуших цигари и чак сега ги спрях, най
-вече заради финансите. Преди нямаше нещо което да ме мотивира да ги спра, но ето нещата така се случиха, че има причина заради която да ги откажа

# 32
  • Мнения: 4 185
Карамел, поздравления за стъпката. Дано всичко върви добре. Пиши, ако имаш нужда нещо да споделиш.

# 33
  • Мнения: 598
Звучиш като много добра душица, желая ти много късмет за напред. И моят съвет е да не теглиш кредити.

# 34
  • София
  • Мнения: 955
Браво, аз не съм имала тази възможност да живея сама в място само за мен. Все със съквартирантки, после се омъжих, а не ми пречи изобщо да си стоя сама вкъщи, даже ми харесва. И аз съм прала на ръка доста, по едно време ми беше като терапия. Питай, ако възникнат някакви битови въпроси, може и да сме ти полезни.

# 35
  • Мнения: 132
Браво за преместването! Ако ти е тихо, пускай си музика, ТВ, радио... Аз понякога заспивам на радио... Прекрасно е да се чувстваш свободен! Аз още като студент живеех сам (от 17-годишен). Също нямах пералня, но се справях, така че споко! Браво и за цигарите - това наистина е добър стимул, но така или иначе вече по-малко ще се изнервяш и наистина не ти трябват. Успех!

# 36
  • Мнения: 103
Благодаря на всички. Толкова по спокойна се чувствам, че се събудих толкова щастлива. Че вече съм свободна. Няма кавги и дрязги. Станах направих си кафе и просто стоях и се наслаждава на спокойствието, което до сега нямах. Направих си един списък с неща които трябва да си купя във времето, битови неща,за които в момента не бързам.

# 37
  • Мнения: 463
Още на 18 се изнесох от вкъщи , горе долу 2 седмици след като завърших училище, исках да стана самостоятелна и си работех, записах един семестър в университета, но се отказах, защото не беше моето, а и това не е показателно за висока заплата в днешно време. Рискувах и не съжалявам, само да вметна родителите ми са прекрасни хора и не съм се премествала да живея сама заради тях Grin

# 38
  • Мнения: 1 753
Авторке, добре си направила, браво. Както и по-горе са те посъветвали не прибързвай да се обвързваш с мъж на всяка цена и веднага. Пътувай, учи, развивай се, инвестирай в себе си, сега ти е времето. И си намери някое пораснало и самостоятелно момче, а не Мамин Златен, който живее до полата на мама и чака някоя да го осинови.
Същият съвет бих написала.

# 39
  • Мнения: 1 599
Браво и за отказа от цигарите! Поздравления, това е за твоето здраве, утре ще си майка, важно е! И никакви кредити!

# 40
  • Мнения: 1 774
Благодаря на всички. Толкова по спокойна се чувствам, че се събудих толкова щастлива. Че вече съм свободна. Няма кавги и дрязги. Станах направих си кафе и просто стоях и се наслаждава на спокойствието, което до сега нямах. Направих си един списък с неща които трябва да си купя във времето, битови неща,за които в момента не бързам.
Помня първата си нощ сама, в моя дом. За пералня и други неща виж в разни теми и групи за подаряване. Все ще излезе нещо за закърпване на положението.

# 41
  • Мнения: 103
Здравейте, пак съм аз. Не знам как точно да обясня. Първите две вечери беше добре, вечеря гледах някой филм, заспива и сутринта се събуждах чудесно. Е да ама сега нещо, тишината ме убива, въпреки че върви музика или филм е пак е толкова тихо. Че и почвам да си говоря сама, примерно "ей трябва да отида до кухнята да загася лампата" давам пример. Реално не знам какво да правя самичка, чистя, подреждам обаче усещам тишината. Като си легна почвам да си мисля колко ми е самотно, как трябва и на другата вечер да правя същото което правих и тази ей такива неща. Някой изпадал ли е в подобно състояние, моля споделете.

# 42
  • София
  • Мнения: 49 740
Ще ти мине.

# 43
  • Мнения: 1 774
Здравейте, пак съм аз. Не знам как точно да обясня. Първите две вечери беше добре, вечеря гледах някой филм, заспива и сутринта се събуждах чудесно. Е да ама сега нещо, тишината ме убива, въпреки че върви музика или филм е пак е толкова тихо. Че и почвам да си говоря сама, примерно "ей трябва да отида до кухнята да загася лампата" давам пример. Реално не знам какво да правя самичка, чистя, подреждам обаче усещам тишината. Като си легна почвам да си мисля колко ми е самотно, как трябва и на другата вечер да правя същото което правих и тази ей такива неща. Някой изпадал ли е в подобно състояние, моля споделете.
Време ти е да си поканиш гости Simple Smile. Говори си, не е нещо странно. Пускай си музика, телевизия. Вземи си котка.

# 44
  • Мнения: 103
Здравейте, пак съм аз. Не знам как точно да обясня. Първите две вечери беше добре, вечеря гледах някой филм, заспива и сутринта се събуждах чудесно. Е да ама сега нещо, тишината ме убива, въпреки че върви музика или филм е пак е толкова тихо. Че и почвам да си говоря сама, примерно "ей трябва да отида до кухнята да загася лампата" давам пример. Реално не знам какво да правя самичка, чистя, подреждам обаче усещам тишината. Като си легна почвам да си мисля колко ми е самотно, как трябва и на другата вечер да правя същото което правих и тази ей такива неща. Някой изпадал ли е в подобно състояние, моля споделете.
Време ти е да си поканиш гости Simple Smile. Говори си, не е нещо странно. Пускай си музика, телевизия. Вземи си котка.
Вече поканих, идваха приятели обаче не мога всяка вечер така. Това за домашния любимец е изключено, понеже хазяйката не разрешава животни.

# 45
  • Мнения: 1 774
Здравейте, пак съм аз. Не знам как точно да обясня. Първите две вечери беше добре, вечеря гледах някой филм, заспива и сутринта се събуждах чудесно. Е да ама сега нещо, тишината ме убива, въпреки че върви музика или филм е пак е толкова тихо. Че и почвам да си говоря сама, примерно "ей трябва да отида до кухнята да загася лампата" давам пример. Реално не знам какво да правя самичка, чистя, подреждам обаче усещам тишината. Като си легна почвам да си мисля колко ми е самотно, как трябва и на другата вечер да правя същото което правих и тази ей такива неща. Някой изпадал ли е в подобно състояние, моля споделете.
Време ти е да си поканиш гости Simple Smile. Говори си, не е нещо странно. Пускай си музика, телевизия. Вземи си котка.
Вече поканих, идваха приятели обаче не мога всяка вечер така. Това за домашния любимец е изключено, понеже хазяйката не разрешава животни.
Ще свикнеш. Започни да се занимаваш с нещо. Пиши тук, играй, чети, учи език.не се отчайвай 🥰. Аз обожавам да съм сама, а от над 25 години не ми се е случвало, освен в командировките, които обожавам. Сега ги няма и страдам.

# 46
  • Мнения: 598
През деня заета ли си, излизаш ли някъде?
През свободното време можеш да се грижиш за себе си. Маски, прическа и т.н
Четене на книги. Може да се учиш да готвиш или ако имаш друго хоби - рисуване или нещо такова. Имаше съвет да се събереш с приятелка, тъкмо ще делите наема. Мисли  по този въпрос.
В крайна сметка е зима и ковид, няма къде да се излиза и това потиска, ама все ще излизат разни неща за правене.

# 47
  • София
  • Мнения: 49 740
Ще свикнеш, всяко нещо в началото е необичайно. Като мине месец вече ще си ок с всичко и няма да ти е самотно.

# 48
  • Мнения: 3 628
Направи си някакъв график. Вземи си постелка за йога и някакви принадлежности за спорт - гирички, ластици. Например пазаруваш в понеделник или друг ден за цялата седмица. Между другото така и с финансите ще се оправиш по-добре. Във вторник си приготвяш нещо за ядене за два или повече дни. Във сряда и петък (съвсем примерно) отделяш един час за упражнения. Един от дните чистиш, переш и сядаш да си правиш маникюр. На следващия ден си правиш маска на косата и гледаш сериал, четеш книга...В някой от дните си направете традиция с приятелки да поклюкарствате вкъщи, разходка в парка, планината. Ако с родителите ти сте запазили що-годе добри отношения, в събота или неделя отиваш да обядваш с тях, да си побъбрите и така. Всичко това спрямо работата разбира се и неотложните ангажименти. Човек нерядко има нужда и от нищоправене. Толкова е хубаво да разполагаш с времето си. В момента е нормално да се чувстваш самотно, но това е временно.
Най-лесно е да ти кажем ходи по екскурзии, запиши курс, но доколкото разбирам и финансовите ти възможности са ограничени в момента, така че трябва да запълваш времето си, за да не циклиш, с нещо което не изисква особено много средства.

Последна редакция: чт, 14 яну 2021, 07:56 от Herz

# 49
  • София
  • Мнения: 955
Чети книги, гледай филми, готви си нещо - аз така се чувствам, когато мъжа ми с детето ги няма за повече няколко часа ( а иначе копнея са съм сама). Ще ти мине, а ей сега като мине зимата ще можеш вечер да излизаш на разходки привечер, да пиеш кафе сутрин на терасата.

# 50
  • Мнения: 103
Благодаря за идеите, просто явно наистина не съм свикнала. Аз обичам да съм сред хора, да говоря и като остана сама сега направо имам чувството че ще откача. Иначе сега зимата, като е студено, така между четири стени се чувствам като в затвор ама поне ми е топло. Иначе обичам да пиша стихове. И да се занимавам с нещо взех си едно табло и под различни форми листчета, пиша нещо и си го залрпям на таблото мисля някъде да го закача. И ей такива неща

# 51
  • Мнения: 3 628
Справяш се. Имаш топло местенце, пиши стихове, планирай си задачите. Закачи си таблото на място, на което ще го виждаш, ще ти стане навик да поглеждаш какво си написала да свършиш и ще отмяташ направеното. Там си слагай сметките, задачите, свършваш нещо и хвърляш листчето. Колкото по-малко листчета, толкова повече свършена работа Smirk

# 52
  • Мнения: 2 869
Благодаря за идеите, просто явно наистина не съм свикнала. Аз обичам да съм сред хора, да говоря и като остана сама сега направо имам чувството че ще откача. Иначе сега зимата, като е студено, така между четири стени се чувствам като в затвор ама поне ми е топло. Иначе обичам да пиша стихове. И да се занимавам с нещо взех си едно табло и под различни форми листчета, пиша нещо и си го залрпям на таблото мисля някъде да го закача. И ей такива неща
Обичай тишината,ще дойде време ще я търсиш.

# 53
  • Мнения: 132
Ми освен да ти идваме на гости - по 1 от форума всяка вечер Simple Smile Направи график и готово Simple Smile)) Сериозно - ще ти мине, не си свикнала, не се притеснявай. Можеш даже да заспиваш на радио за да не мислиш за глупости. И не се притеснявай - нормално е да си казваш на глас мислите, досега си го правила, просто сега си сама.

# 54
  • Мнения: 4 185
Ако си планираш да минаваш примерно 10 000 крачки на ден навън, въпреки, че е студено (а ако наистина ти стане студено, пък се прибери), това няма да ти струва нищо, а ще то осигурява движение и добро настроение.

А домашни любимци, котка ясно, но рибки?  Златните рибки например са много непретенциозни, даже не им трябва кой знае колко голям аквариум и понасят ниска температура.

# 55
  • Мнения: 1 305
Вземи си рибки.Ще има за кого да се грижиш.Наистина си направи график за всяка вечер така ще знаеш,че си заета и  има какво да правиш.Като се пооправи времето,кани приятелки на кафе или дълги разходки.През целия си живот ще си заобиколена от хора и самотата и нищоправенето е лукс,който трае много малко време.

# 56
  • Мнения: 2 869
Стига с тези рибки Simple Smile намерете си приятел ще споделяте студените зимни  вечери с чаша вино ,и хубав филм или в закачки.Рибките не говорят въобще.

# 57
  • София
  • Мнения: 49 740
Идеята на живеенето сам не е да гледаш рибки, котки и всякакви други живи същества, с които да си длъжен да се съобразяваш. Идеята на живеенето сам е да се съобразяваш само със собствените си капризи. Стига сте го тормозили момичето с някакви клиширани съвети, оставете го да се наслаждава на самостоятелността и да спи, яде, работи, играе, гледа телевизия, чете книги или каквото там иска, на челна стойка да стои!

# 58
  • Мнения: 3 628
Идеята на живеенето сам не е да гледаш рибки, котки и всякакви други живи същества, с които да си длъжен да се съобразяваш. Идеята на живеенето сам е да се съобразяваш само със собствените си капризи. Стига сте го тормозили момичето с някакви клиширани съвети, оставете го да се наслаждава на самостоятелността и да спи, яде, работи, играе, гледа телевизия, чете книги или каквото там иска, на челна стойка да стои!

Успокой се, Andariel!
Ако не се сещаш с какво може да бъдеш полезна или ти е нервно днес, заповядай утре, в случай че се почувстваш в по-добро настроение! Идеята на живеенето сам, всеки я разбира различно. С какво точно тормозим момичето?

# 59
  • Мнения: 9 844
Гаджето къде е?

# 60
  • София
  • Мнения: 49 740
Изобщо не ми е нервно и не ми казвай да се успокоявам, защото целта ти далеч не е положителна с тази реплика.

Напротив, вие не можете да разберете каква е идеята на живеенето сам. А това е да е сам - без никой да му досажда, без да трябва да се грижи за някого или за нещо като рибки и папагали. Живеенето сам е свобода да си легнеш когато искаш, да станеш когато искаш, да си включиш телевизора и да гледаш това, което искаш, а ако искаш можеш и цял ден да съзерцаваш тавана, дори да обърнеш часовника и нямаш ангажимент към никого и към нищо. Наличието на други същества наоколо изискващи грижи и внимание, вече не е сам, защото трябва да помниш, че кучето трябва да го изведеш на разходка, да почистиш котешката тоалетна, а на рибките да им смениш водата. Това са все дистрактори в живеенето сам - не е свобода. Не е правене на график кога какво да прави и да го спазва, това не е казарма, нито детска градина. Идеята е точно обратната - да прави нещата, които иска когато поиска - може да реши, че й се спи в десет сутринта, а не да ляга след обяд по график. Може да й се гледа телевизия цяла нощ, на не по график. Човек има нужда от малко хаос, който да създава сам, а не да си прави графици. И най-хубавото е, че когато живее сам никой не може да му казва как точно да му изглежда хаосът. С времето нещата ще се наместят така, както са по-приятни.
В началото е странно живеенето сам, има моменти на усещане на самота, непривичност, трябва човек да се пренастрои, дори да свикне с това къде е тоалетната без да включва лампата нощем, да свикне с шумовете и най вече с тишината на новото място. Това е един период, през който човек минава, дори когато много е искал да живее сам. А момичето го тормозите с това да живее както трети лица смятат, че трябва да живее - да не е сам, да има рибки и всякакви домашни любимци. Това може да си го има и по същия начин като живее със съквартирант. Изобщо не разбирате философията на живеенето сам.

Последна редакция: пт, 15 яну 2021, 05:36 от Andariel

# 61
  • Мнения: 598
Освен това, ако се наложи да отидеш на гости или на почивка за два дни, трябва да се чудиш кой да ти храни домашният любимец. Местенето е по-трудно и...ангажимент си е, особено когато си на квартира и може утре да ти хрумне да се махаш. Аз бих живяла с един куфар багаж, така че да се чувствам свободна. Красотата на това безгрижно време обаче се осъзнава, когато вече го нямаш.

# 62
  • София
  • Мнения: 955
Живяла съм доста време с 2 куфара багаж, има своето очарование, но да нямаш една чаша за кафе и в какво да го свариш не е за всеки. Хубаво е, че си има местенце с кухня, тераса, това е почти лукс за млади хора, тепърва отделили се от дома.

# 63
  • Мнения: 3 628
Изобщо не ми е нервно и не ми казвай да се успокоявам, защото целта ти далеч не е положителна с тази реплика.

Скрит текст:
Напротив, вие не можете да разберете каква е идеята на живеенето сам. А това е да е сам - без никой да му досажда, без да трябва да се грижи за някого или за нещо като рибки и папагали. Живеенето сам е свобода да си легнеш когато искаш, да станеш когато искаш, да си включиш телевизора и да гледаш това, което искаш, а ако искаш можеш и цял ден да съзерцаваш тавана, дори да обърнеш часовника и нямаш ангажимент към никого и към нищо. Наличието на други същества наоколо изискващи грижи и внимание, вече не е сам, защото трябва да помниш, че кучето трябва да го изведеш на разходка, да почистиш котешката тоалетна, а на рибките да им смениш водата. Това са все дистрактори в живеенето сам - не е свобода. Не е правене на график кога какво да прави и да го спазва, това не е казарма, нито детска градина. Идеята е точно обратната - да прави нещата, които иска когато поиска - може да реши, че й се спи в десет сутринта, а не да ляга след обяд по график. Може да й се гледа телевизия цяла нощ, на не по график. Човек има нужда от малко хаос, който да създава сам, а не да си прави графици. И най-хубавото е, че когато живее сам никой не може да му казва как точно да му изглежда хаосът. С времето нещата ще се наместят така, както са по-приятни.
В началото е странно живеенето сам, има моменти на усещане на самота, непривичност, трябва човек да се пренастрои, дори да свикне с това къде е тоалетната без да включва лампата нощем, да свикне с шумовете и най вече с тишината на новото място. Това е един период, през който човек минава, дори когато много е искал да живее сам. А момичето го тормозите с това да живее както трети лица смятат, че трябва да живее - да не е сам, да има рибки и всякакви домашни любимци. Това може да си го има и по същия начин като живее със съквартирант. Изобщо не разбирате философията на живеенето сам.
[/spoiler]
Ок, ти си най-спокойния човек! Така става ли? Grinning
Голям ферман на тема що е то самостоятелно живеене.
По същество не казваш нищо по-различно от това, което написахме аз и други потребителки. Момичето сподели как се чувства, попита някоя от нас изпадала ли е в подобна на нейната ситуация и ние се опитахме да ѝ дадем някои идеи. Нищо ангажиращо, но теб те подразниха тези идеи и ти ги квалифицираш като тормоз от наша страна. Не бих могла да ти помогна. Хора, които се смятат винаги за прави и държат последната дума да е тяхна, винаги търсят конфликта, независимо какво си казал. Така че, Andariel, желая ти приятна вечер!

# 64
  • София
  • Мнения: 49 740
Момичето сподели как се чувства и вие започнахте да се надпреварвате със съвети, които я вкарват в някаква структура, която няма нищо общо с хубавите страни на живеенето сам. Разни домашни любимци искат грижи, а графикът е сковаващ, все едно да се съобразяваш с друг човек. Затова написах, че изобщо не разбирате философията на това с живеенето сам, а то е човек сам да си е център на вселената и да си завърти всичко около себе си.
Мерси, не се нуждая от помощ, дори не разбирам за какво ми казва, че не можеш да ми помогнеш. Много държиш да ми измисляш проблем ли? Конфликт няма, не знам защо твърдиш нещо за конфликт.

# 65
  • Мнения: 103
Здравейте, пак съм аз. Искам д а попитам има ли някой който е наясно със следния казус. Имам монитор за компютър, мога ли с някакъв кабел да го свързвам с телефона и да гледам нещо от телефона, само че на монитора. Просто защото е на по голям екран?

# 66
  • Мнения: 2 869
Здравейте, пак съм аз. Искам д а попитам има ли някой който е наясно със следния казус. Имам монитор за компютър, мога ли с някакъв кабел да го свързвам с телефона и да гледам нещо от телефона, само че на монитора. Просто защото е на по голям екран?
Би трябвало да може просто ти трябва Usb кабел или Hdmi,виж магазин за тел аксесоари там продават.
https://bg.g-m-i.net/3520-how-to-connect-the-phone-to-the-monitor.html

# 67
  • Мнения: 4 185
С HDMI кабел свързваш лаптопа и телевизора и с дистанционното даваш команда на телевизора да взима сигнал от HDMI, a не от антената.

# 68
  • Мнения: 1 305
Момичето поиска съвети,понеже още не е свикнало да живее само.
Всеки даде съвет според собствените си разбирания,а тя е свободна да се вслуша или не.И да самостоятелното живеене всеки го разбира различно,затова е обществен форум,всеки да си и зкаже мнението.

# 69
  • София
  • Мнения: 28 382
Не става телефон с монитор да се свържат направо.

# 70
  • Мнения: 103
Не става телефон с монитор да се свържат направо.
И какво ще ми е нужно?

# 71
  • Мнения: 1 774
Не става телефон с монитор да се свържат направо.
И какво ще ми е нужно?
Можеш. Какъв ти е телефона и монитора.

# 72
  • Мнения: 2 869
Не става телефон с монитор да се свържат направо.
Обосновка?

# 73
  • Мнения: 103
Добър вечер. Терзае ме един "проблем" от няколко дни. Значи в апартамента има постоянно топла вода, до тук добре. Не знам колко ще ми е сметката за топлата вода, но не мисля че ще е много понеже съм сама, пък и съм по цял ден на работа. Ама има и парно, което аз не пускам. Хазяйката ми каза, че и стария наематели не е пускал парното. Та преместих аз шкафа пред парното, защото в апартамента е достатъчно топло от тръбите, който преминават. Въпроса ми е ще плащам ли нещо за парно, като дори не го пускам?

# 74
  • София
  • Мнения: 49 740
Да, ще плащаш сградна инсталация, а колко е трябва да видиш по старите сметки. За топлата вода си засечи водомерите, трябва да поискаш старите сметки от последния месец.

# 75
  • Мнения: 1 774
Да, ще плащаш. Поискай стари сметки, за да се ориентираш.

# 76
  • Мнения: 103
Ами последната сметка за отопление е 21.05 лв.

# 77
  • София
  • Мнения: 49 740
Вероятно ще се промени, защото сега парното е пуснато и зависи как са направили разпределението по апартаменти за този сезон. Объркано е, ще разбереш когато дойде сметката какво имаш за плащане. Така или иначе ще плащаш.

Общи условия

Активация на акаунт