ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът се мръщи, тясно му е вече вкъщи!

При нас на класното учителката даде лесни задачи, само 6, очаквано много деца се сдобиха с шестици. Тази учителка или се изплаши да не я изгонят, след като масово им беше написала 4-ки на изпитване по-рано този срок, или просто я мързи. Една група беше.

и това как помага?? нали все пак е необходимо време за решаване, чертеж и детайлно разписване? да, така няма да препишат незнаещите, но и знаещите няма да успеят да решат всичко и да се представят според възможностите си.

тия методи - да дадеш прекалено кратко време като "защита срещу преписване" - са идиотски и създават единствено стрес и фалшиво негативни резултати.

jam, чакам да видя и аз .. Предполагам, че ще има голям толеранс примерно решени 13 задачи ще е 5,50 .. Не знам, не ми се и гадае много, просто си чакам

И учителката по математика днес се кара, и на подсказвачите и на преписвачите. Беше им дала 40 задачи - по 20 с разлагане на множители на квадратни уравнения, и толкова биквадратни. Имало е такива които пращат решения и мързели които пращат същата снимка. Общо взето от целия клас 5 момичета и 3 момчета решават задачи и имат високи оценки, другите или преписват, или нищо не пращат. Днес те бяха с двойки.
Кара се на тези които си дават отгорите , защото не си ценят труда.

Сега говорих с младежа. Тест без възможност за връщане назад. Съответно първата задача била най-трудна, с разписване и качване на снимка. После били по-лесни.
Ами не ми харесват такъв тип тестове, без възможност за връщане. Не можеш да си разпределиш времето. Ако нещо те затрудни, да го оставиш и да се върнеш после на него, ако ти остане време. Не можеш и да си позволиш да се забавиш на някоя задача, защото не знаеш какво те чака напред.

При моята девойка също математиката е проблем. След две поредни двойки преди коледа, се стегна и сега всеки ден решава задачи, че класното е на 22 - ри. Отпуснах края тази година и в комбинация с ДО то резултатите са посредствени.

Момичета, за всичко сте прави по отношение на класни и контролни по време на ДО. Но моят принцип е, че животът никога не осигурява максимално комфортни условия и трябва да знаят, че не винаги условията ще са в тяхна полза. Оправят се, както намерят за добре. Още от сега. Решението да преписват или да работят сами също е лично. Едното има краткотраен положителен ефект, другото по-дълготраен. Това са ситуации от ежедневието, където често няма нито  справедливост, нито равнопоставеност. Решават как ще действат и  носят отговорност за постъпката си.

Достъпът е свободен за учебниците до 7 клас, вкл.
У нас се ползват активно, но за петокласника.

При набора математиката никога не е била проблем. Проблем е неговият мързел. И бързането да свърши и да е свободен. Като използването на калкулатор на последното контролно. Сега много го е яд. Какво спести - нищо. Днес трябваше да му дава ново контролно, но му е казала, че в сряда ще му го даде.

По-голям проблем се оказва писането на есета. При все, че той с голямото самочувствие заяви, че пишел много хубави есета. Но оценките на тях друго казват

Самочувствието понякога изиграва лоша шега. Примерно моя с английския въобще не си дава зор, контролните ги прави за норматив. И понякога има тъпи грешки - изпусната буква при двойните. Или ако им дадат спрягане на неправилни глаголи, не ги мисли като в изречения, а пише глупости. И така деца които работят бавно и методично нямат грешки, а той има. Иначе ги слушам, като четат са такава скръб, че се чудя как учителката ги разбира. Трудно построяват изречения в правилна глаголна форма....
Поради тази причина не сме намалили и частните уроци по математика, за да не си повярва и да се отпусне. Решава и задачите от училище, и домашно към уроците.

И тези опити за преустановяване на недопустими практики по преписване и подсказване са несъстоятелни, колкото прекалено трудните или много на брой задачи.
Истината е в присъствената форма за проверка и контрол на знанията. Другото е вече проиграно само за няколко месеца и показа, че не дава целения резултат. Дори малките се нагаждат и пробиват всъщност "изобретателните", не училите и знаещите.

А най-големият проблем за моя син е публичното изказване. Ужасно му е неприятно. Нищо друго не мрази така. Ами не всеки е роден за артист. Гадно е да се насилва някой наистина да говори публично. Той може да си напише, да прочете, но не и да жестикулира и да се хили пред камера. Много добре разбирам такива хора и за тях това е мъка. Защото това не е нещо, което можеш да седнеш за няколко часа и да го научиш като просто положиш усилия. За това се иска темперамент, който е вроден, дарба, наклонности.

Аз пък тази година, точно сега, някак си реших, че живота всъщност точно защото не е справедлив, не е и задължително най-хубав, най-лесен, най-успешен за най-старателните и безгрешни и учещи отличници. Както казва моя приятелка - от отличниците излизат прекрасни изпълнители. И двойкаджии има с хубави професии и провалени деца, разбира се, и отличници има не знаят на кой свят се намират, и сбъднали мечтите си. Хубаво е да са научени на отговорност. Но и това се надявам, идва с времето. Моя провал като родител и в трите ми деца е, че не са станали нахални и оправни. Това е важно. А не шестицата по математика.
Дикси, хаа, браво на детето важното е, че той се оценява положително в крайна сметка. Кой знае учителката дали е обективна 😀.
Набора снощи в 22 часа се сети, че имал да пише все по БЕЛ, но нямало да го напише, защото нямало да изпитва него, нали е горд собственик на три шестици. Викам му, човек, след три шестици като имаш две, ще видиш как бързо ще се налага да се бориш за петица. Ако бях учителка, бих правила такива изненадващи препитвания. Тяхната дали, не знам. Но, не мога наистина да му въздействам, колкото се е напънал, толкова.
Даже вече така съм се дзеннала в учението, че викам на мъжо, вече като няма кой да гледа и води децата(малките) на училище, ако случайно ние пътуваме някой път, просто ще си ги спираме и това е. А преди 3 годни се възмущавах на едни родители, бяха с двете си деца на карибски круиз две седмици ноември, едното беше 7 клас, другото 11,и си постваха всеки ден, без да им пука. И виках тогава виж ги, как може такава без отговорност, тези важни години в училище, а и какво са казали, явно бяха в болнични и не се крият,на какво ги учат твзи деца... Но, сега, приветствам. С такова отношение към образованието на поколението от държавата, такова ще е и моето. Неграмотници да са, хак да им е. 😀

Нямам възможност днес да следя какво измислиха многоуважаемите експерти, ще връщат ли децата в понеделник?

Дикси, положението е "Рано е да се каже"

Люба Ризова, за мен интересните пътувания са били винаги преди училището. От там се научава много и то не се научава изобщо в училище.
Първо - временно е отсъствието поради тях.
Второ - така или иначе наваксвам аз с децата.
Трето - без друго отдавна на училището не разчитам за образованието им /то и за какво ли разчитам на него/ - но това - за мен се отнася. За мен училището е в помощ, но ако трябва да разчитам на него, особено малкият ми син, с дислексията, нямаше да може дори  да чете днес. За мен училището е по-ценно със социалната му функция,но понеже в момента тя липсва, то съвсем ми отпадна като ценност. Уви.

Ааа, наливайте вие масло в огъня.. Чакам да видя какво ще решат ще ги връщат ли, поетапно ли ще е .. и запазвам едни ски за февруари.
Искам сняг, обляна от слънцето дървена веранда и моя милост с книга и увита в одеало . За пистите има други луди в семейството