Вярата и здравето

Според мен, ако човекът има вяра, то ще помогне да се обади по телефона и да помоли отеца.
А по-нататък, когато му се появи възможност, може и да отиде на място.

Ако ставаше с вяра, болните щяха да бъдат много по-малко.

Има съвсем научни и обективни изследвания на психолози, че плацебо ефектът си е съвсем реален, пациентът наистина се чувства по-добре, и даже някои жизнени показатели може малко да му се подобрят. Няма лошо.

Не само на психолози а много медицински лица са го доказали с над 80 различни вида експерименти. Може да отворите в Wikipedia и да видите. Въпроса е, че нещата със сляпа вяра не могат да се променят особено, ако вярата не е основана на истината. Едно време целия свят е вярвал, че земята е плоска, но сляпата вяра не променя истината.
Много от хората за съжаление смятат, че когато се помолят на Бог да ги освободи от някаква болест или проблем, както е магията примерно и само с молитва нещата ще се случат. Това са заблуди и детински вярвания. Ако беше така, както беше написал един участник по - горе, нямаше да има болни хора. Когато някой има някакъв проблем, независимо какъв, когато помоли Бог да му го разреши (като под Бог аз разбирам, същество на което центъра е навсякъде а периферията никъде. Тоест той е всичко и във всички. С какво име ще го назовете няма значение), ако душата е заслужила той ще го прати при човек, който да му помогне или ще му покаже какво трябва да промени в себе си, защо всеки един проблем винаги започва от нас. И така, ако душата е заслужила да бъде освободена от магия примерно, след като помоли за помощ, Бог ще я прати при човек който да и помогне а няма той да го направи, защото има някой човек някъде, който може да помага за това и е посветил на живота си примерно 5 години или повече, за да се научи да прави това и така той участва в Божествения план и чрез това върши Волята на Бога. Ако Бог ни сбъдваше всичко живота щеше да е изключително безсмислен и скучен. За какво да работя, след като се помоля на Бог и той ще ми даде кола, апартамент и така нататък. Затова нещата не стават така. И понякога трябват месеци и години молитви, за да заслужим това, което искаме.
Затова искам да ви кажа, че отец Христодул може да помага и да има способности, но той е човек а не същество от категория на Христа и не може с една дума да освободи човека без той да ходи при него. За да се помага на хората от разстояние трябва първо да имаш подкрепата на природата и второ да знаеш как да се свържеш с енергията на човек и в същото време, как да му изпратиш енергия. Просто да прочетеш молитва може да го облекчи, но не е и да реши проблема.
Освен това идва важния въпрос, че в много от случаите човек трябва да е готов да даде нещо от себе си, за да получи и това е като вид саможертва. Следователно отиването до него е абсолютно минималната саможертва. Може да му се обадите и да го попитате дали има възможност от разстояние да направи нещо и той ще ви каже.
Но ако човек се страхува примерно сега от корона и затова не иска да ходи, няма как да получи помощ. Щом страха го ръководи, решение не може да бъде открито а ще си бъде в плен на страха, който е свързан с мрака и така човек страхувайки се първо не позволява на Божественото да се прояви, защото човек сам избира да се страхува а и второ страха вика мрака и така човек губи пътя си. Както се казва, човек губи пътя си когвто е в мрак а не денем.

Много хубаво мнение на Truthseeker. Освен това вярата е много трудна за постигане. Това е поглед навътре в себе си. Сляпата вяра е суеверие (суе - празно, сиреч празна вяра). Много може да се изпише за връзката между генетика и поглед навътре, и пак не претендирам че знам всичко, нито някой някога може да узнае всичко, особено що се касае до теми за вярата, Бога и болестите. Ако ви е интересно, мога да споделя моето мнение.

И аз съм на същото мнение.
И не знам дали точно вярата ме опазва, по-скоро осъзнаването, че мислите ни определят, както и живота ни, т.е от  всички наши избори зависи здравето ни.

Както и от генетиката ни.

ДНК-то също може да се  променя..

Само донякъде обаче

Скъпа Екатерина1212, аз ходих до Лопушанския манастир току-що. Сега, беше доста странно, че насред молитвите отецът ни забрани да се прекръстим??? Защо? Кръстният знак може само да помага, в никакъв случай не вреди. Освен това беше направо груб и не ми позволяваше да разкажа какви са ми проблемите и направо се борих с него, за да успея да пророня поне една-две думи. Това не беше много смирено и християнско  от негова страна. Дори да става въпрос за чисто човешка умора при него, това не може да извини и оправдае ненужната му грубост. И слава Богу, че успях да назова теи едно-две неща, които ми тежат, защото на база на тях той ми даде добри съвети - да не гледам и изживявам наново миналото и че всичко лошо ми идва от много неизповядани грехове. Това е доброто, което получих от посещението ми. Лошото е, че веднага като се прибрах вкъщи ми стана неспокойно на душата и ума. Затова се поразрових за екзорсизма/гоненето на бесове и се оказва, че ако екзорсистът-свещеник успее да изгони беса/бесовете от нас, напратени чрез магия или без магия (защото бесовете и без да ги изпраща магьосник ни нападат, ако не водим църковен православен живот), това НЕ Е непременно добро дело за нас, страдащите от магии/бесове. ЗАЩО? Защото сам Господ Иисус Христос е казал, че ако някой изгони беса от нас успешно, то този бяс известно време пребивава ИЗВЪН нас, но ако ние през това известно време не ПРИВЕДЕМ в ред душите си чрез редовно посещаване на литургията (поне веднъж седмично, най-добре неделната сутрешна), ако не се изповядваме и причестяваме често (поне 4-5 пъти в годината), ако не попостим, ако не се молим всеки ден, ако не даваме милостиня и не правим добри дела в името на Господ, ТО този "изгонен" БЯС ще се върне обратно при нас, водейки още бесове, по-силни и по-зли от самия него и тогава горко ни. Затова хубаво помислете дали е добре да ходите при ЕКЗОРСИСТ или сами с Божията помощ да изправите живота си, ако сте в нормално съзнание и има шанс да успеете да си помогнете. Съветвам ви (като особено препатила душа от магии и болести) да си закупите тази книга "Магията в светлината на православната вяра" от Игумен Ефрем Виноградов от храм "Св. Седмочисленици", София или ако я намерите другаде: http://www.lestvitsa.org/index.php?route=product/product&pat … mp;product_id=569 .
В крайна сметка, ако човек може да разсъждава и да се моли, а не е тотално вбесовен и безразсъден, безволев, то водейки гореописания свят църковен православен живот, Божията благодат на Светия дух ще слиза върху него и дома му и той постепенно ще се очиства от грехове и ще се въздържа от нови грехове и няма да води така злощастен живот, какъвто досега. Може напълно да се излекува от болести и да се освободи от бесове, магии и трагедии. Да не забравяме, че всичко, което ни се случва е допуснато от Бог за наше изправление и най-висше добро.
Надявам се да съм ви полезна на всички, които четете тази тема. Бъдете здрави и благословени!

Според закона за подобието, който гласи,че подобното привлича подобно, бесовете, демоничните и нечистите сили търсят хора които са изцапали себе си най-вече чрез дела и думи, не толкова чрез мисли, но принципно с мисълта започват думите и делата. Лично, моето мнение е, че нито една религия не носи чистотата, с която е била дадена, защото Бог винаги праща учител, който дава учение а не религия. Сатан, Велзевул или князът на този свят е този, който преобразува ученията в религии и те всички му служат на него и работят на принципа разделяй и владей. Това се отнася за хиндуйзма, будизма, християнството, мохамеданството и така нататък. За съжаление много от хората не са осъзнали, че в Библията,която наричат Светото Писание, самия Христос не позволява никъде, учението, което той носи и дава на човечеството да бъде наречено на негово име и така в Библията, самия Христос не позволява никъде учението да бъде наречено на него а казва - това учение не е мое, то е на Отец ми, който ми го е дал, да ви го дам. Така, че е доста лесно да се разбере,че всички религии служат на черното братство, че и специално православните свещеници и така се обличат. Дали става дума за православни, католици, протестанти няма значение. Христос говори за братство и за любов към ближния. Как може всички подразделения да твърдят, че само те знаят истината и трябва специално да се покръстиш при тях, за да станеш истински вярващ и едва ли не, за да не бъдеш наказан. Чистотата няма нищо общо с религията и познаването на енергията е именно, това. Което важно. Другото е просто теория

Де го чукаш, де се пука!
Теориите са много като мухите.
Как от зададения въпрос се стигна до последните разсъждения?

Идеята е в това, че да живееш църковен живот и да ходиш на литургия по абсолютно никакъв начин не те прави чист човек, защото за съжаление болшинството или 98% от тези хора не са духовни лица и за това свидетелстват данните от разсекретяването на досиетата, че повече от половината агенти на тогавашната Държавна сигурност директно са станали свещеници и духовни лица, защото така могат много лесно да слушат хората какво говорят носейки расо и изглеждайки духовни хора. За съжаление църквата е едно търговско дружество, защото в Библията, която тя трябва да следва нашия Господ Исус Христос е изгонил търговците от храма докато сега във всеки един храм в България, първото нещо, което се изисква от човека след като влезе и се прекръсти е да си купи нещо - свещ, молитва за здраве, кръщенето, опело и така нататък, което противоречи на самата Библия и за мен това е очевидно.
Друго огромно противоречие - в Библията Христос сам казва, че когато той си отиде в негово име ще могат слепи да проглеждат, куци да прохождат, болни да се изцеляват и така нататък. Е във всяка една църква непрекъснато се говори в негово име и такива неща не се получават. Причината за това според мен е, че тези хора не са господни служители а са просто търговци носещи расо и говорещи неща, които явно не разбират, защото също в Библията се казва, че - по делата, ще ги познаете, не по думите.
Преди да открия истинско учение, което е пратено от Бог с много писмени доказателства на думите на Господ Исус Христос от Библията, аз също ходех на църква всяка неделя, но там чувствах празнина и бях свидетел на дела, които да в пълен противовес с Христовото учение. Като например това,че един ден, когато бях в църквата, която се намира в София, една жена дойде да иска светена вода и попа и отговори, че сега ще и даде. След което жената, която помага прошепна на попа - свърши светената вода и той каза на жената, която му помага - напълни от чешмата. Жената, която искаше вода, чу тези думи и също чу, как се отваря крана и водата тече в кофата, след което се изсипа в сребърния съд и каза на попа - моля ви се, но това не е светена вода а чешмяна. След тези нейни думи, попа я хвана за ръка и демонстративно и изгони от църквата пред мен и всички останали хора. В същата църква докато се четеше литургия попа говореше за това, че не трябва да се кланяме на нищо ръкотворно и да не трупаме богатства и е този момент на мен ми направи впечатление, че Библията от която чете и сложена в златен обков, което за мен отново бе огромно противоречие. В Библията пише за фарисеите и садукеите, какво правят и, че те са духовни само по форма и за мен 99% от свещениците са точно такива и това, носят расо не ги прави чисти и духовни хора и именно затова не могат да изпълнят думите на Христос.
А това за бесовете, че излизат и после пак се връщат не е задължително. Има варианти тези сили да са свързани и с дома на човека и дори да излязат от него, те после пак може да се върнат в дома и чрез дома пак да се свържат с човека. За да си реши такъв проблем на човек не му трябват свещеници и литургии а му трябва човек, който познава енергията и знае как да се справи с тези сили, да освободи човека и всеки да си върви по пътя, защото както жената е написала, бесовете също са от Бога и те си имат своите функции и задачи.
С магиите е същото, защото като принцип на енергетика и действие са една и съща енергия, просто бесовете и демоничните същности са на по-високо ниво и имат съзнание и могат да противодействат, докато магията е заряд и се решава проблема значително по-лесно.
Даже съм бил свидетел, как е същата църква жена се оплаква на свещеника, че имат магия в дома, защото много се карат и непрекъснато имат проблеми и не им върви и попа и отговори - сега, ще ти прочета една молитва за здраве и всичко ще се оправи. Несериозна работа, защото за това са дадени Киприяновите и Василиевите молитви, но много от поповете ги е страх да ги четат.
Възможно е да има и чисти такива хора  които наистина да служат на Бога и да помагат безкористно , но те са буквално единици в цяла България и също за съжаление те нямат почти никакви знания за енергията, която е основа на всички тези неща и поради това и поради липса на истина в изопаченото Христово учение, което е вече религията християнство те просто нямат плодове и резултати. Говорят едно а става друго. Не искам нито да обиждам, нито да съдя никого, но ви говоря от личен опит и съм виждал, че просто нещата, които правят, не работят, че даже съм виждал и влошаване на състоянието, което наподобява поговорката - исках да ти изпиша вежди а взех, че ти извадих окото.
Ако хората познават енергията и усещат, коя е свързана със светлината и коя с мрака, след като влязат в църква може да усетят, че там има много хора, които се ползват от егрегора, който се създава там и там се правят магии, заклинания и има много тъмни сили, които обитават е някои от тези храмове. Мога да дам пример с Рилския манастир и малката църква вътре, която отвън е изписана с демони, които мъчат хората и там самите свещеници ти казват, че се случва често зли сили да нападат хората там е тоалетни, в стаи и така нататък. Моя близка е имала такъв опит точно там, когато е учила теология и е решила да спи една нощ в манастира. Така че истината е различна и теорията и практиката също са различни. Важно е не какво говориш, а какво може да направиш.

TruthSeeker, в голяма част мненията ни съвпадат, но какво от това.
Авторката върви по свой път и пита конкретно нещо. Вие влизате, не огтговаряте на питането й, начуквате й канчето „интелигентно” и полза никаква никому.
Хората трябва да извървят своя път и чрез своя опит да открият истината.

Моите уважения към вас, но при положение, че за вас всичко друго различно от вашето християнство е сатанизъм, значи разбирането и виждането ви не е по-различно от това на фарисеите и садукейте, когато са видели Христос да изгонва бесове и са го обвинили, че той прави това чрез велзевул, господаря на бесовете. Както те не са могли да разберат и приемат Божия син и новото учение, което той дава, така и вие реагирате по същия начин. И дори днес след 2000 години хората още не зная, защо Христос е Божи и син и какво точно е направил за земята и човечеството.
После вие говорите за кармата. Ами Христос е говорил много за кармата, защото тя е свързана със закона за причината и следствието или както се нарича закон за сейтбата, както той казва в Библията - каквото посееш, такова ще пожънеш. Това, че много от думите му да били премахнати и съкратени, не означава, че не е говорил за това. И дори в ден днешен в Библията има място, където от думите на Христос ясно се разбира, че той говори за карма и прераждане. Но и да ви го кажа,ако човек не иска да види истината или не е готов за нея, той ще я отрича, така че вероятно няма смисъл. Аз съм чел цялата Библията 2 пъти и стария и новия завет и има голяма разлика между методите на тези 2 завета и ако човек не разбира това, може много да се заблуждава.
Аз не ходя на църква от 10 години, не се изповядвам пред свещеници и не ходя на литургия, защото следвам това,което се говори на човечеството още от стария завет, че не бива да се кланяме на нищо ръкотворно, защото Божественото не може да бъде създадено от човешка ръка. Това се отнася и за храмовете и за иконите, всички тези неща са ръкотворни и ги създават хора. Докато нерълотворните неща са в природата - водите, цветята, Дърветата, планините и така нататък, там живеят съществата на светлината и затова човек се чувства добре в природата. Но всеки си знае и нека си намери това, което му помага.

Ето един полезен цитат:
1. съгрешаващите в нравствено отношение

2. съгрешаващите против вярата

Към първите ние трябва да бъдем снизходителни и да не ги осъждаме, понеже и нашите души са грешни, а чрез осъждането стават още по-грешни. Самата Църква великодушно търпи и лекува такива грешници, очаквайки тяхното разкаяние и изправление. За такъв вид грешници се отнасят Господните думи, че трябва винаги да им прощаваме, щом се каят, и то не само до седем пъти на ден, а до седемдесет пъти по седем (Мат. 18:21-22; срв. Лука 17:4).

Към вторите пък ни е заповядано да бъдем не снизходителни, а крайно бдителни, критични и непримирими. Св. ап. Павел, който ни учи в никакъв случай да не одумваме ближните си за нравствените им слабости, нито да ги презираме, а с любов да ги церим (срв. 1 Кор. 13:3-7), изведнъж става много строг, щом се постави въпросът за съгрешаващи против чистотата на вярата. Бащински грижовен към немощните (срв. 1 Сол. 2:7-8) и препоръчващ нежни отношения към братята (срв. Рим. 12:10), той пише много остро против еретиците: Пазете се от псетата, пазете се от злите работници! (Филип. 3:2). Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание,... а не според Христа. Защо той е толкова рязък към лъжеучителите? Защото безспорно лъжеученията са отрова за душата, а безкритичното отношение към тях и приемането им води към вечна гибел. Нравствените немощи могат понякога да послужат за смиряване на човека и за довеждането му до спасение в Господа чрез надлежно покаяние. Но ереста направо погубва.

Никъде в Свещеното Писание не срещаме указания, че можем да прощаваме греховете против богозаповяданата вяра, и то безброй много пъти, както сме длъжни да прощаваме на провиняващите се против нас по човешка немощ. Прегрешаващите против Православната вяра се провиняват пряко против Бога, а не против човеци. Те хулят богооткровената Истина, а не обикновени човешки мнения. Затова е казано: Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж! (Тит. 3:10). Сама св. Църква, тази най-грижовна майка за грешните си чеда, е крайно строга към еретиците. След неколкократно приканване към опомване и покаяние, при отказ от тяхна страна да се покаят, тя ги отлъчва от общение със себе си като невразумими и упорити изопачители на Божествените истини. Нравствено съгрешаващите продължават да бъдат нейни членове, макар и тежко боледуващи, но еретиците не могат да остават нейни членове, дори да са били такива (срв. 1 Иоан. 2:19). Те не принадлежат вече към нейния благодатен организъм, понеже са се отделили от Истината, т. е. от Бога, Който е Самата Истина (срв. Иер. 10:10; Иоан. 14:6) и са се прилепили към лъжата, т. е. към дявола, наречен лъжец и баща на лъжата (Иоан. 8:44). Както не може да има нищо общо между светлината и тъмнината, тъй не може да има никакво църковно, молитвено и сакраментално общение* между православния християнин и еретика. Защото първият, макар и грешен, от все сърце е прегърнал богооткровените догмати, смирил се е пред тях, живее и се спасява с тях, докато вторият е горд поклонник на своите заблуди и тъкмо чрез тях гине.

(Източник: https://pravoslavenhram.com/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8 … 0%D1%82%D0%B0/254)