Как да изляза от депресията?

Хаха! Ами точно! 22 годишните са ми перфектни
Че 21 са малко инфантил.

Сега сериозно!
Акълът не е във възрастта, а в главата

Прочети пак какво съм написала. Подобни отношения могат да и повлияят доста зле в момента. Няма значение какво мисли някаква бг мама за някой си сайт.

. Наближавам 30-те и зад гърба си имам само провалени връзки. От страх да не бъда сама винаги съм се впускала в отношения, които знам, че нямат бъдеще. .

Лошите връзки са плод на лош избор, а той е следствие от желанието да се обзаведете с мъж бързо и на всяка цена. Щото всички се женели, а и роднините напират "да ги зарадвате"...
Наистина, какво ви става, момичета?! Бракът не е еднократен акт за себедоказване, а продължителен процес на напасване и ДРЕБНИ компромиси. Ако започнете с едрите компромиси още в избора, нали се сещате докъде ще стигне накрая? Справка: многото теми в този раздел от млади жени, успели "да зарадват" близките си.
Ти не си половин човек, та единствената ти цел и начин на успешно осъществяване да е да си намериш половинката. Вместо това потърси себе си - признай и приеми недостатъците си, зарадвай се на преимуществата. Когато си в хармония със себе си, когато се почувстваш самодостатъчна, тогава имаш шанс за добра връзка. Хубави съвети са ти дали, влез онлайн в групи с твоите интереси, общувай без да правиш компромиси, за да се харесаш, бъди себе си и нещата ще започнат да се променят.

Здравейте! Пиша тази тема, защото имам нужда да споделя и защото не искам да тревожа близките си в това иначе трудно за всички време. Не съм щастлива и ми е трудно да изляза от мрачното настроение, в което затъвам. Наскоро приключих поредната несполучлива връзка. За съжаление, беше с колега, с когото работим съвместно и продължаването напред се оказва изключително трудно за мен. Не мога да се дистанцирам, нито да спра да общувам с него и това прави забравянето за този човек непосилно за мен. Времето и обстановката също допринасят, стоя вкъщи сама с мислите си, навън е студено, всичко е затворено и няма с какво да се разсейвам. Имам приятели, които са до мен, но предвид случващото се, срещите ни са доста по-рядко от преди. Знам, че времето лекува всичко, но имам чувството че нямам време. Наближавам 30-те и зад гърба си имам само провалени връзки. От страх да не бъда сама винаги съм се впускала в отношения, които знам, че нямат бъдеще. Чувствам се сякаш времето ме притиска, а аз никога няма да намеря правилния човек. Усещам, че и близките ми и семейството ми имат очаквания, че трябва да създам семейство, постоянно ми говорят за това, по празници ми го пожелават "за да ги зарадвам", а това още повече ме подтиска. В тази обстановка дори няма къде да срещна нов човек и се чувствам ужасно сама. Опитвам се да не го показвам през деня, но има нощи, в които се будя в плач. Обикновено бих се опитала да бъда максимално ангажирана и сред хора, за да се разсейвам, но в момента не ми остава друго, освен да стоя вкъщи след работа сама.. и така вече една година.

Здравейте! Пиша тази тема, защото имам нужда да споделя и защото не искам да тревожа близките си в това иначе трудно за всички време. Не съм щастлива и ми е трудно да изляза от мрачното настроение, в което затъвам. Наскоро приключих поредната несполучлива връзка. За съжаление, беше с колега, с когото работим съвместно и продължаването напред се оказва изключително трудно за мен. Не мога да се дистанцирам, нито да спра да общувам с него и това прави забравянето за този човек непосилно за мен. Времето и обстановката също допринасят, стоя вкъщи сама с мислите си, навън е студено, всичко е затворено и няма с какво да се разсейвам. Имам приятели, които са до мен, но предвид случващото се, срещите ни са доста по-рядко от преди. Знам, че времето лекува всичко, но имам чувството че нямам време. Наближавам 30-те и зад гърба си имам само провалени връзки. От страх да не бъда сама винаги съм се впускала в отношения, които знам, че нямат бъдеще. Чувствам се сякаш времето ме притиска, а аз никога няма да намеря правилния човек. Усещам, че и близките ми и семейството ми имат очаквания, че трябва да създам семейство, постоянно ми говорят за това, по празници ми го пожелават "за да ги зарадвам", а това още повече ме подтиска. В тази обстановка дори няма къде да срещна нов човек и се чувствам ужасно сама. Опитвам се да не го показвам през деня, но има нощи, в които се будя в плач. Обикновено бих се опитала да бъда максимално ангажирана и сред хора, за да се разсейвам, но в момента не ми остава друго, освен да стоя вкъщи след работа сама.. и така вече една година.

Мъж не е панацея. Самата ти трябва да имаш заряд позитивен..