За секциото с любов ♡

Аз имам доста прегледи за разкритие. Първото ми раждане беше нормално, но дори и там не съм изпитала болка, освен само веднъж, но докторката беше изключително груба, защото беше в края на смяната и. За справка - не ме е следяла тя.
Втора бременност - имах прегледи още от края на 8м поради контракции, падане, скъсена шийка. Да, дискомфортно е, но чак болка не бих казала. При приема ми в болницата също имах 5-6 прегледа докато се вземе решение за спешна оперативна намеса, която наистина беше по медицински причини. Там може би само първия път ме болеше, но имах контракция в същия момент и просто не очаквах, че точно тогава ще ме провери.
В крайна сметка мнението ми е, че минава за секунди. И не забравяйте, че това бебе все пак е влезнало по някакъв начин. И мисля, че не зависи само от прага на болка, ами и от пръстите на доктора 🤣.

Момичета, с второ секцио от преди 2 седмици съм. Поизправих се вече, кръстът ме боли все още, но съм ок. Обаче забелязах днес един твърд участък върху белега. Не е болезнен, но е супер твърд в края. Случвало ли ви се е и омеква ли като останалата част?

Недопустимо е лекар в частна болница, с когото имате уговорка, да не се съобрази  с желанието Ви, единствено ако има риск за Вас или детето бих го приела.

Аз умирах от страх да не тръгна да раждам естествено преди плановото секцио и няколко пъти засегнах темата пред АГ, отговорът беше, че ако тръгне естествено ще направим спешно секцио.

И мен ме провериха за разкритие при приема - вечерта преди секциото. Не ме е боляло, беше  по-скоро дискомфортно. Даже едва сега разбрах, че за някои жени е болезнено. Не е страшно, наистина.

Някои лекари ровят като касапи и си боли доста. На мен ми правиха сигурно 10 прегледа за разкритие, различни акушерки и лекари и може да е безболезнено, но може и да е много неприятно. Болката от това някой да ти “прави” разкритие с дърпане и разтягане на шийката не мога да я сравня дори с тази от контракциите.
Хубавото на секциото е, че, дори да направят такъв преглед, ще го направят веднъж и всичко ще мине много бързо, дори лекарят да е касапин. Защото може да е наистина много болезнено.

С времето намалява като размер и изчезва. Не се притеснявайте.

Ден 44 от секциото. Може би от вече ще станат 10 дни тъкмо ми спрат лохиите, напрегна се повече и пак се започва. Нормално ли е след повече движение да тръгва ярка кръв? Не е цикъл, не отговаря нито на сила, нито на болка. И да, знам за преглед, взех си направление в петък и ще звъня за час.

Здравейте момичета, 11 дни след секцио,вече съм окей,но забелязах подуто място в ляво върху операцията, като го пипна боли.. това норамлно ли е?

И аз попитах за същото, с разлика, че мен не ме боли. Четох малко повече, че е нормално и се изравнява с времето.

А вие от колко време имате това,ходили ли сте на преглед

Здравейте, момичета!
Най-накрая мога спокойно да се включа в темата. След първото си секцио през 2020г изпитвах много негативни чувства и дори се ядосах, когато видях, че има такава тема. Раждането ми беше доста травмиращо. Трябваше да е естествено. Бях се подготвяла доста добре предварително и бях сигурна, че ще се справя и ще имам мечтаното раждане като по филмите. Нямах проблеми и предпоставки за нещо други. Да, но нещата не винаги стават по план. След дълго време на напъни и все така не искащо да излезе бебче, пристъпихме към секцио. Всичко с мен и бебето беше наред, но аз се чувствах ужасно. Чувствах се като провал и първите думи към мъжа ми като се чухме след раждането бяха "Не се справих!". Следващите месеци бяха много трудни, въпреки че се възстановявах много бързо физически. Психически обаче преживявах раждането отново и отново, чудих се къде сбърках и исках да върна времето назад. Всеки ми казваше, че най-важното е, че с бебето сме добре и то наистина е така. Не знам защо изпитвах толкова разочарование и болка, но наистина мразя първото си секцио. Затова и не проумявах как може да има тема "За секциото с любов".
Една година по-късно пак забременях и реших, че ще опитам vbac. Бях решена, че този път ще се справя и ще направя всичко правилно. Мъжа ми и близките ме подкрепяха в решението. Влязох в 9-тия месец все така решена, че ще раждам естествено. Да, но нещо пак не стана по план. Покрай грижите и натоварването с по-големия ми син (на 1г10м) се озовах с 2.5 см разкритие в 35гс. Следващите 2 седмици бяха кошмар. Постоянно болезнени контракции, засичане на интервали, следене за води, тапи, няколко спешни прегледа и какво ли още не. От стрес започна да ме втриса всяка вечер и да треперя неконтролируемо. Една вечер (2.5 седмици преди термин) ми изтекоха водите. Почна се! - казах си. Да обаче минаха часове и реални контракции нямаше, само леки и нерегулирани, колкото да не ме оставят да си доспя и да се отпусна. След 8ч чакаме и никакъв напредък все пак отидохме в болницата, за да видим дали всичко е наред. Док каза, че може да почакаме още няколко часа, но не е добра идея да предизвикваме заради предишното ми раждане. Аз не издържах и сама се изненадах от себе си, че го попитах "Не може ли просто да го извадим вече?". И така сама си избрах второто секцио. Бебчето си избра деня, аз си избрах как да родя. Олекна ми много. Няколко часа по-късно го гушках и кърмих. Нищо общо с предишния път, когато не можах да видя сина си почти 20 часа, защото от напъни имаше отоци на главата и трябваше да стои в кувиозче. Срещата с втория ми син беше много по-естествена и пълноценна. Оттогава сме си заедно, днес е ден 3. Не знам дали, защото беше мой избор или причината е другаде, но сега не изпитвам подобни негативни емоции като първия път. Въпреки, че втория път физически се чувствам доста по-зле, този път секциото ми беше избрано и преживяно с любов!

Здравейте, прочетох доста от коментарите по темата… не можах всички де, а и се изнервих с писанията на някой жени. Та, предстои ми първо раждане, живот и здраве. И да, секцио ще е. Желано от мен. Много ме изнервят някои жени - майки, баби… на всякаква възраст, защото се опитват всячески да ме убедят как трябвало да родя нормално. Ами, не желая. Мисля, че всеки има право на личен избор - все пак тялото си е негово. Някоя ако иска, може да иде да се напъне и 20 да роди нормално, аз и 1 не желая. Имам доста нисък праг на поносимост към болка и не желая да си го причинявам. Да не говорим за всичките ми приятелки и познати какви “нормални” раждания са имали, само като се сетя и ми призлява. Не знам защо е това едва ли не вменяване на чувство от сорта тип “всяка една жена трябва да мине през това”. Искрено ме дразни, винаги ме в дразнило, а сега още повече. Няма лошо една жена да сподели опит, мнение, но не и да го налага на друга жена ☺

Както съм чувала много пъти от други жени “Раждането се забравя” така, че защо всяка жена трябва да минава през това, при някои дори и секциото е тежко, в случая и при мен ( не, че беше толкова тежко, просто страха ми ми повлия в повече ) Няма значение кой как ще роди, важното е детето и майката да са живи и здрави! Според мен всяка жена трябва да мине през това, да чуе плача на детето си за пръв път, да го види за пръв път, да му види първата усмивка, да се грижи за него, да го види как расте, да го възпитава и обича безусловно! Ти го носиш 9 месеца, не е важно дали 1 час ще се напъваш или 1 час ще си на операционната маса.. този 1 час не е нищо в сравнение на цялото друго време, което ще имаш, за да полагаш още повече “напъни” за детето си!

Единствено може някой нещо да ви наложи ако вие позволите. След като дори вече лекар не може да го наложи не виждам как напълно непознат човек или роднина ще се опита

То няма как да им се случи, мисълта ми е, че масово жени си налагат мнението и едва ли не обясняват как всяка жена трябвало да роди нормално, да изпитала чувството, бла-бла. Все едно аз, например, да тръгна да убеждавам някоя жена, която иска да роди нормално, как трябва да роди секцио, само защото аз го намирам за по-добрия вариант. Или да тръгна да й обяснявам рисковете от нормалното раждане, как може пъпната връв да се увие, как ще има вътрешни разкъсвания, шевове, как няма да може да сяда дори, колко часа може да ражда, колко ужасни са контракциите, как и двете ми баби са с изсипвания след няколко нормални раждания от напъванията 😂 Надявам се да ме разберете правилно, но това е напълно излишно. Историята е виждала всичко. Онзи ден, жена, раждала секцио ми обяснява как аз трябвало да раждам нормално. И как тя до последно си искала нормално да роди. Еми да, ама не винаги е по-доброто. Още повече щом лекарите са сметнали за нужно.. Това ми е мисълта. Всеки си решава, но нека не налагаме мнението си. Споделете опита си, но не критикувайте и давайте неискани и нетърсени съвети 😉