За секциото с любов ♡

  • 251 478
  • 5 810
  •   2
Отговори
# 3 690
  • Мнения: 13
Момичета, пращайте ги да пасат критикарите и не се занимавайте с глупости.
Ще ви разкажа аз преди 15-тина години как се карах с една приятелка по темата. Споделих й тогава, млада-зелена, в ранни 20, без още никакви планове за бременност, че един ден ще родя секцио, защото така съм решила и не искам естествено раждане. И тя само дето не ме изяде с парцалите. Започна да ми крещи как само лекарят ми имал право да реши как ще раждам, не можело аз да си определям, било кощунство, безобразие и не знам още какво. Изпокарахме се жестоко и няколко дни не си говорихме. Joy
Какво стана сега?
Аз родих секцио при 101% налични индикации, рискова бременност, преждевременно раждане и т.н.
Тя също роди 2 пъти секцио БЕЗ медицински индикации, по желание при две перфектни бременности, защото (цитирам дословно) "нямала настройката за естествено раждане". Joy Joy Joy Joy Joy
Онзи ден точно се смяхме по този повод с една друга приятелка, която беше свидетел на скандала ни и още го помни, та затова се сетих и аз да ви разкажа.
Идеята ми е - не обръщайте внимание на хората, нека си плямпат, а в някои случаи и най-върлите противници на секциото го избират. Grinning Свиркайте си. Hug
. Хареса ми как го казваш както си трябва .. Всеки има право на избор и най вече както го чувства 🌸 Аз също съм се насочила натам но има още много малко време дали са термин 10 януари ама мисля че до 20декм ще съм свършила работата🌸🫶🤰🏻

# 3 691
  • Мнения: 128
Ама ей такива смели женички, които си натрапват мнението много ми лазят по нервите. Като са толкова силни и смели защо като ходят на зъболекар искат упойки? Нали много държат на болка, какво са се запревземали за един зъб... Абе, много се ядосвам на тази тема.

# 3 692
  • Мнения: 37
Извинявам се, че ще се отклоня малко от темата. Всеки ражда както си прецени за най-добре. Секцио или нормално раждане не те прави повече или по малко майка. И аз мразя такива коментари от този род.
Моят въпрос е след секцио вие правите ли коремни упражнения (преси и такива натоварващи главно корема). Наскоро един приятел ми каза, че нямало как всичко да бъде както преди, тоест ако преди съм тренирала корема, сега е един вид по-опасно да го правя. Минаха 2години от моето секцио и все още когато правя коремни упражнения изпитвам страх да не стане нещо.
Някой може ли да сподели опит? Благодаря

# 3 693
  • Мнения: 5 170
Няма какво да стане, щом дори препоръката за следваща бременност е да се изчака година. Като спря да ме боли и да ми е некомфортно, си правех коремни преси - в началото леко, с протегнати ръце, да видя докъде мога. Няколко месеца след раждането беше. Година и нещо след това вече нямах никакъв проблем.

# 3 694
  • София, България
  • Мнения: 3 811
Моята лекарка ми каза единствено да изчакам 3-4 месеца и да започна с леки упражнения, а не директно да се хвърлям на тежки такива Simple Smile
Не мисля, че има някакъв проблем, особено 2 години по-късно. Масово спортистите продължават да спортуват след контузии и операции точно на местата по тялото, които са свързани със спорта им Simple Smile

# 3 695
  • Мнения: 27
Smile, не мисля, че е опасно. Моето секцио също беше преди почти две години, а от месец започнах с тренировки. Честно казано, все не остава време и тренирам много рядко, но не съм имала дискомфорт нито с тежести, нито с кардио, нито с упражнения за корем. Моята лекарка ми беше казала след 6-тия месец, че мога да тренирам, но тогава нямах желание и енергия.

# 3 696
  • Мнения: 12 799
За мамите с диастаза е противопоказано да правят коремни преси. Първо се уверете, че нямате диастаза.

# 3 697
  • Мнения: 2 550
Мале, мале. Какво е това обясняване на външни хора и отчети, които давате. На ръка се броят хората, които са ме питали как ще раждам и то само когато е ставало въпрос за някой наскоро родил и аз съм била тази, която е питала къде е родил и как и на всички съм отговаряла, че накрая ще си покаже и нямам настройка нито за едно нито за друго към момента. В началото исках естествено, започнаха индикации, че може да не стане.. и двата типа не са цвете.  Дори питах ММ според него как трябва да родя и той не смее да изрази мнение,  по въпрос, който засяга медицинска преценка и моето вътрешно усещане.

Започвайте от сега да се отчитате на хората, пък стойте та гледайте какво ще ви правят след като ся роди бебето.

# 3 698
  • Мнения: 102
Убеждавам се напълно, че вътрешната нагласа е изключително важна, аз от началото си исках секцио, просто си знаех, че психиката ми няма да издържи на контракции, напъване , може би това си бяха мой страхове, но не се виждах изобщо за естествено раждане. Супер доволна съм от всичко, от самото секцио, от болницата, от екипа, от медицинските лице, от стаята, от храната, няма нещо , от което да не съм доволна. Не очаквах такова хубаво преживяване, но това не значи, че при всеки е така. Просто късмет и добри обстоятелства. Бебето го видях за малко след секциото , също така го давах всяка вечер да си спи в общата стая, просто исках да се погрижа за себе си след операцията, да се наспя , да съм спокойна и възстановена, не го кърмих така или иначе в началото. Чувствах се прекрасно,просо не съм си налагала никакъв натиск как трябва да се случат нещата, бях спокойна, че бебчето ми е добре, че за мен се грижат добре. Между другото още кърмя бебето си след година и седем месеца, от белега няма и следа, остана ми малко корем, но аз си имах корем и преди бебето, просто никога не съм обичала да правя упражнения. Ако човек тръгне с положителна нагласа и има късмет вярвам , че всичко се случва по най-добрия начин

# 3 699
  • София
  • Мнения: 1 726
Момичета, някои пъти извънредното секцио дори спасява животи. Такъв е случаят с моя син, който почна да изостава на тегло в корема ми от края на 8-ми месец заради плацентарна недостатъчност. Извадиха го със спешно секцио в 36+2 седмица, 2270 гр. За късмет дробчетата му бяха развити, но са го обдишвали в началото с механична аспирация. Спасили са му живота. Ако не беше секциото, не ми се мисли какво би станало...Едно време като са чакали само естествено раждане, толкова раждания на мъртви бебчета е имало...Заради липса на навременна намеса.
Отделно при мен имаше показания за секцио и заради високо кръвно и миома, която докторът изряза успешно по време на същото това секцио.
Възстановяването протича мн добре. В началото имах 3-4 дни отоци, които бързо минаха. Биха ми фраксипарин 7 дни. Имах трудно раздвижване, но от ден 2-ри си взех детето плътно до мен и оттогава почнах да се движа без проблем. Сега близо 3 седмици по-късно нямам и помен от болки, подувания, все едно не съм имала операция. Взех си един ортопедичен колан за стягане. Нямам стрии, но имам корем за прибиране. За упражнения ми казаха поне два месеца след операция. Не знам дали имам диастаза.
Каквито и да са причините за секцио - по медицински причини или по желание, това си е една сериозна операция и никой няма право да раздава оценки по какъв начин бебето ви е излязло на бял свят.
На всички майчета, на които предстои пожелавам да мине леко и с бързо възстановяване!
Не е страшно, със спиналната упойка сте в съзнание и даже има един момент на дълбоко поемане на въздух и издишване, в който вадят бебето и си усещате раждането пълноценно, но без болка!

# 3 700
  • Мнения: 71
Здравейте момичета, при мен планът беше нормално раждане, всичко беше ок и аз исках нормално, но сега накрая стана медицински проблем и в събота ще съм секцио, нормално вече не е възможно. Имам малко страх, не от самата операция, а после възстановяването, знам че при всеки човек е различно, но да се надявам, че всичко ще мине ок, и ще се възстановя бързо. Имам въпрос, кога почнахте да ядете след секцио, трябва ли да се спазва няква диета след операция?

# 3 701
  • Sofia
  • Мнения: 7 597
Захранват на следващия ден след секциото. В болницата храната първия ден е събразена с постоперативния период и дават най-вече кашички/супички. На другия ден вече храната е нормална/обща (но все пак се избягват газообразуващи и трудносмилаеми храни).

# 3 702
  • Мнения: 47 352
Първия ден бях на системи. Не съм усещала глад.
На следващия ме преместиха в обикновена стая и минах на твърда храна. Нямам спомен да е било нещо различно от обичайната болнична храна. Мисля, че трябва да се избягват само газообразуващи.

# 3 703
  • Мнения: 6 470
След секциото ме захранваха като след коремна операция. Мисля че имах супа, по малко кисело мляко. Аз имах проблем, много ме болеше стомах и три дена не бях яла, накрая ми изписаха хапчета за стомах и се оправих, но беше много тегаво.

# 3 704
  • Мнения: 10 721
След операцията менюто в болницата беше крем супа за обяд, картофено пюре за вечеря и така три дни.
Ако някога съм изпитвала истински глад, то това беше точно тогава. Щом ме преместиха от реанимация в стаята - някъде 6 часа след секциото и след раздвижването, директно отидох и си купих 1 шоколад, кисело мляко и солети, които изядох още същия ден. Нямаше как да мина със супа. Не съм имала проблем.

Общи условия

Активация на акаунт