За секциото с любов ♡

Естествено, че голямо значение има медицинското лице. Раждала съм и секцио, и естествено. И катетър са ми слагали, и за разкритие са ме гледали. От единият ми преглед разкритие очите ми се насълзиха, имам чувството, че в гърлото го усетих, а другия, направен от друг човек, не го усетих, а вече бях със силни контракции. Каква е разликата за мед. лица дали ще сложат катетъра преди или след упойката? Никаква, просто не им пука на някои хора.
Много има да се работи по отношението към пациентите в нашите болници - и частни, и държавни.

Точно така е, но нали виждате - дори някои пациенти са с мисленето "нали не сме на спа, ще търпим"... Ама е 21 век и не е нужно нищо да търпим вече, стига да има малко нормалност и елементарна загриженост!
И за частните болници много може да се изпише. Лежах в една такава и една адски мързелива сестра си правеше каквото си поиска и се държеше грубиянски с всички. С жената в стаята ми имахме изписан венозен антибиотик на 12 часа, а тя ни правеше втората доза след 4 часа, вместо след 12!!! И на възмущението ни отговори да си траем, сега била "СКОЛАСАЛА" да дойде в стаята. И имаше наглостта даже да ни упрекне защо сме съобщили за тази нередност на лекуващия лекар... Също така не ни беше приложила половината назначения... Безподобно нахалство и безхаберие. Има такива навсякъде. Слава Богу, че все още има и от другите...

Лежах там за задържане. Причиниха ми увреждане на нерв при неправилно и мога да кажа нехуманно поставяне на инжекции. С висок праг на болка съм и търпях, мислех, че самите инжекции са болезнени. 20 г. по-късно още имам кризи.
Така че е много важно всяка интеервенция, без значение дали е за секцио или не, да бъде направена правилно. При болка или ако усетите нещо нередно, не се притеснявайте да си спрете. Здравето е най-важно.

В болницата, в която родих бяха изключително внимателни. Прегледът за разритие (имах около 4 см) почти не усетих. Клизма не са ми правили. За катетърът писах вече - не усетих нищо. Единствено болка имах при абоката, веднага ги извиках и ми го сложиха на другата ръка.

На мен в болницата, къдео раждах секцо ми сложиха абоката накриво, разкървавих се, красота. Няколко часа след операцията го видя друга акушерка и реши да "поправи" грешката. Рукна кръв, всичко се изпоцапа, още по-голяма красота. Всичко мина - забравиха да ми го свалят и като попитах какво да очаквам още да ми вливат, получих троснат отговор "ама Вие защо не сте ни казали да го махнем?!". Ами, откъде да знам, не ме оперират всеки ден.
На третия ден след секциото минава завеждащият АГ на визитация и като ме видяха, че лежа във все така окървавените чаршафи от ръчкане на абоката чаршафи, изцъкаха неодобрително все едно нарочно съм изцапала и ми заъвртяха завивката наобратно с кръвта към мен, за да не ги види завеждащият. ХубустЕ, както казваше баба.
Не трябва да се мълчи и да се търпят всякакви своеволия и отношение, просто не трябва.

Всеки път като чета и слушам истории за МД, без да съм религиозна почвам да благодаря на господ, че имах късмет да не стигам до тях въпреки проблемите, които имах.
Друго ми е чудно - всички разказват такива потресаващи неща, не се ли подават сигнали, жалби? Не вярвам сестри, лекари и санитарки там да са недосегаеми и да няма никакъв контрол върху отношението към пациентите.

Точно това мислех и аз докато четях историите. Била съм права значи, когато си мисля "само да не стигам до МД". Остава ми месец и малко до секциото в Шейново и си мисля, че съм направила правилен избор на фона на историите за МД.

Аз съм раждала и в Шейново и в Майчин дом... Потресена съм от отношението и на 2те места, в Шейново пиеха кафе и пушиха цигари докато аз няколко пъти ходих да ги моля да ме прегледат за разкритие, защото бях сигурна че съм направила 8-9 и съм готова за магарето, те ми се смяха докато не дойде някаква главна, която като ме прегледа им се скара пред мен и ме прати веднага на магарето с 10 см.   После като не се получи нормалното раждане и докато ме караха на инвалидна количка за секцио ми тръгнаха сака ми върху корема ми буквално...  А и при приемането ми се смяха като питаха за какво съм и казах за раждане и те викат кое раждане ти е, викам първо и те се смеят как може да съм си мислела,че раждам , в последствие се оказах с 7 см разкритие , установено с толкова груб преглед че ми текнаха сълзи.. След направеното ми секцио ме сложиха в реанимация и малко преди да ме оставят сама установявам, че телефона ми е в багажа на другия край на стаята и се молих на мед сестра да ми го даде та да кажа на близките си че сме добре с бебето а тя ми отговоря, че не можело да рови в багажа какви били тия работи, защо съм си го оставила там?!( а къде, в ръката ми докато ме оперират явно?)
 В последствие се наложи хистероскопия,понеже ми оставали и подарък-плацента... при секцио направено от най-добрата лекарка според тях. И там интересни спомени имам, но не искам да става прекалено дълго....
В Майчин дом-не знам от къде да започна-ще го съкратя малко: хлебарки, ОТВРАТИТЕЛНО отношение, никаква информация за бебетата, изгубиха ми багажа за 1 ден, запушена тоалетна и сифон на мивка и баня, караха ми се защо съм яла банан, а аз друго нямах след като хлебарките ми бяха в раницата при храната.... и тук не ми вярваха за разкритието, бях планувано секцио, обаче на предния ден родих, ходих да им казвам че искам преглед за разкритие, защото усещам, че раждам, те не вярваха, оказах се с 6 см и докторката ми едвам смогна да дойде навреме вече бях на операционната подготвена и само дето не ме беше започнал да ме оперира друг лекар. Ужасно груби прегледи, ужасно болезнено поставяне на венозния антибиотик, изтръпваше ми цялата ръка за 10 минути от болка, докато не дойде една друга и ми постави така, че дори не разбрах какво стана, а аз си мислех, че просто си болят тези инжекции... и много още мога да разказвам, но стана дълго

Аз подадох жалба не просто за болезнени манипулации (това беше направо бял кахър), а за брутална немарливост и некомпетентност на една от акушерките в Майчин дом, които за една бройка щяха да ми струват живота. И нищо. Глас в пустиня. Няма кой да работи, медицинският персонал е дефицит. След няколко години съвсем няма да има кой да работи, затова системата търпи и безчувствени некадърници. Иначе нека пишем жалби, друго не ни остава.

Аз също не съм стъпвала в Майчин Дом, но знам, че най-трудните и тежки случаи биват насочвани натам. Което пък ме кара да мисля 2 неща:
- първо: чувстват се неуязвими, защото ако не са те, няма кой да помогне на тези жени и бебета
- второ: често си говорим как медицинските професии за призвание, обаче не трябва да забравяме, че медицинските лица са също хора. И в един момент, за да съхранят психиката си, след като ежедневно се сблъскват с какво ли не, стават безчувствени роботи.
Според мен много неща могат да се подобрят ако във всяка болница има психолог, който да работи и с персонала. Ако на лекари, мед. сестри и акушерки се обръща достатъчно внимание и се чувстват добре, съм сигурна, че и те ще обръщат внимание на пациентите. Ама уви - това ако въобще се случва някъде, ще са единици места.

Бях слушала едно интервю с психолог, в което казаха, че АГ-тата живеят средно с 10 години по-малко от други лекари, заради ежедневния стрес, който преживяват носейки отговорност за повече от един живот. И преди да ме нападнете и да почнете да ми давате примери за лекари, които хич не изглеждат стресирани, искам да кажа, че не ги защитавам генерално.
Просто, за да се разрешат проблемите първо трябва да бъдат правилно идентифицирани и да се разрешават с комплексен подход. И уви - жалби и дори административни наказания, не оправят нищо, освен да озлобят още повече хората, които са изключили човещината от работното си ежедневие. И ние като пациенти няма как да допринесем за това да има подобрение на отношението и грижите. Някъде по високите етажи трябва да се случи това. И обществото да узрее за това, че грижата за психичното здраве на всеки човек е важна.

Малеее, темата на страшките заприлича 😁.
И аз имам нормално раждане и секцио. В две различни болници. Еми какво да кажа, в първата прегледите за разкритие бяха кошмарни, почти ме разплакваха, а поне 4-5 ми правиха и то все различни лекари. Във втората не помня колко прегледа минах, все от лекаря, който ме следеше (той беше на секциото ми), и старшата акушерка също ме прегледа с мое разрешение, ами лек дискомфорт усетих. Разлика до небето.
Нямам идея защо в някои родилни отделения се държат с родилките като с животни. Даже ми бяха казали - какво съм очаквала, нали съм била там да раждам. После ме изпратиха с пожеланието, че сме щели да се видим за второто раждане. Познайте дали се видяхме 😁😁

А някой с впечатления от болница Вита. Моят доктор си е там но 2 пъти лежах веднъж за лапароскопия, и 2 път заради загуба. Много трудно ми уцелват вените, след аборта се прибрах синя сякаш мъжът ми ме е бил. По 6 синки на ръка и с абоката беше мн зле..

В МД съм чувала за грубо отношение от персонал, който е извън "избор на екип". Буквално как оставят да чакат избрания лекар и не пипват нищо или се държат грубо, защото не си при тях. Иначе за мизерията - нали ремонтираха и вече навсякъде в големите болници уж е чисто и пооправено...

Грубо отношение как се доказва - твоята дума срещу тяхната, ще ти кажат, че не можеш да докажеш. Но хайде да не плашим бъдещите мами Има и чудесни лекари и акушерки.

Във Великобритания пък братовчедка ми щеше да си роди второто дете на входа на болницата - там местата все са кът в по-големите градове и на няколко пъти я връщаха, докато накрая не пристигна минути преди да роди с настояване да я приемат.

Да именно. Аз бях с избор на екип и наистина стана така, че се държаха грубо, понеже чакаха "нейната си лекарка да дойде!" "Айде де, къде ти е докторката, ти кога и се обади, ама айде  че има и други да чаках за секцио!" (При което аз-загубих ума и дума от това изказване!) Сещам се как докато ми слушаха тоновете една акушерка ми вика с най-грубия и възмутен тон-" Ти как си мислиш, че ще раждаш с това нещо(мъничка татуировка ниско долу на корема имам), как ще те режат сега,А?!! " при което аз й казвам, че щом са ме срязали веднъж, надали втория път ще им е проблем, и тя погледна дали имам белег от секцио и направо се опули и млъкна...

2402, защо да те нападаме, всичко си е точно така. Грубото, безчовечно и арогантно отношение вероятно е защитен механизъм, да. Но и майките нямат вина, за да изтърпяват всичко това и раждането от прекрасно изживяване, каквото би трябвало да бъде, да се превърне в кошмар.
Да не говорим при загуба на какви потресаващи истории съм се наслушала (моля бременни и по-чувствителни да не четат нататък).
Как при мъртво раждане например просто отнасят бебето и родилката нито го вижда, нито го прегръща за пръв и последен път, нито се сбогува. Просто биологичен отпадък за тях, а за майката - нейното скъпо, чакано дете. В чужбина (Швейцария например, имам близка приятелка, която работи в АГ болница там и ми е разказала) има специално обособени стаи за такива случаи, където обучена акушерка и психолог говорят с майката и цялото семейство може да се сбогува с бебето, да си направят отливки от ръчички, крачета и каквото пожелаят. С една дума - да го изпратят достойно. Психологически има огромна разлика.
На една мама, загубила току-що бебето си при раждане, й бяха отнесли детето и й беше казал докторът, който я е шиел - "айде дайте й нещо успокоително, че ми писна да реве, напряга ме"... Думите са излишни.
Психолози за всички трябва да бъдат осигурени - и за лекари, и за пациенти. И да не се чувстват недосегаеми в МД, защото не може да ме посрещат на вратата с думите "Ама защо точно при нас"?! Моля?! Понеже бях тежък случай и не им се занимаваше, да бях отишла в Каспичан освен да раждам... И после поредицата от събития, много дълго ще стане пак да разказвам всичко, но щяха да ме изпуснат нощта след раждането и акушерката отказваше да извика лекар, за да не го притеснявала, едвам изкарах нощта с животозастрашаващо състояние. Как оцелях, аз си знам.
Та така. Човечност, човечност и пак човечност му е майката на всичко...

Не е много по темата за секциото, ама ето, да не очакваме промяна в МД: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/zdraveopazvane/2024/ … _izpra_izsushi_i/