За секциото с любов ♡

За мое огромно съжаление аз също съм жена, загубила бебе по време на раждането, въпреки че нямаше индикации за страдание преди секциото (писала съм някъде по-назад в темата).
Преди години са правени обучения на лекари и акушерки от една фондация с насоченост "подкрепа на родители при загуба". Дори акушерки от болницата, където аз раждах са били на това обучение, ама не ги усетих обучени. И на мен дори не ми показаха бебето. Адекватно се държа единствено акушер-гинеколога ми, който виждах, че също страда с мен, след изписването продължаваше да се интересува как съм, след това също е бил на разположение при всякакви проблеми и затова при следваща бременност пак ще съм при него. Имаше и една акушерка, която издебна момента другата жена от стаята ми да влезе в тоалетната, прегърна ме със сълзи на очи и ми каза "Съжалявам, не мога да си представя какво ти е, ама трябва да се държиш заради него"(него е втория ми близнак, който за щастие оцеля)
Говорих наскоро с организаторите на това обучение - впечатленията им са, че мед. лица са се чувствали задължени да са там и голяма част само физически са присъствали. Сега със същите хора обсъждаме инициирането на по-различно обучение, да видим дали ще се случи и колко интерес ще има, и най-важното - колко ефект след това. И много други идеи имам за това как да се оказва подкрепа при загуба, обаче за повече от година полагане на усилия в тази насока, мога да гарантирам, че наистина всякакви промени стават много бавно, точно защото никой няма мисленето, че това са важни неща и болничния персонал често виждат допълнителната подкрепа - дали при загуба, дали при децата с проблеми, при недоносени деца, като допълнително усилие, за което нямат време и не е тяхна отговорност. Обединеното кралство, Австралия и донякъде САЩ са много напред в това отношение, но дори те още се борят да прокарват закони и практики, а първата организация за подкрепа при загуба във Великобритания действа вече близо 40г.