За секциото с любов ♡

Не мисля, че е само до чувствителност, но и как се процедира от страна на медицинското лице.

Да, има хора с "лека ръка", но реално и 1000 пъти да правиш едно нещо, винаги може да има разлика - ситуациите са различни, физиологията и т.н. За мен, човек не трябва да се фокусира върху такива съпътстващи неудобства - минават и заминават.

Беше друг тип операция, не при секцио, но пак не можех да ставам. Не знам защо не поставят катетър, в последствие осъзнах, че би било доста по-комфортно, но тогава нямах идея. Може би нямат квалифициран за това персонал, знам ли.

A защо да е притеснително? При нормално слагане нито боли, не би трябвало да има опасност от инфекция. Два пъти по време на раждането си отдъхнах и ми стана по-леко - като ми спукаха мехура изкуствено (нищо не се усеща, само някак ти олеква) и като сложиха катетъра.

До клизма не съм стигала, рано сутринта преди да тръгна към родилната зала търчах до тоалетна, без никакви намеси. А и да се налагаше (на много жени край мен правиха), никоя не се е оплакала, даже би било по-дискомфортно без. Доста по-неприятно за мен е да ти дават рициново масло, както се случи на братовчедка в Токуда преди години.

Аз пих такова, защото след второто секцио не можех да се изходя много време и подейства, де, но беше ужасно.

Ама не става дума, че очаквам да съм в спа център, естествено, че не. Но не е и нормално да пищиш от болка от варварски проведени манипулации, които би трябвало дори без упойка да са просто дискомфортни, а не да се чувстваш все едно Светата инквизиция те е посетила за някой смъртен грях. И пак подчертавам дебело, че не съм лигла и търпя на болка, стискам зъби до последно. Но тук беше просто ад.
И да, много си зависи от опит, компетентност, желание на даденото медицинско лице да не боли, т.е. деликатност и внимание. Ако не ти дреме как се чувства даден човек, дърварската и хайде, все пак не е дошъл на сладкарница, нали. ))

И мен в Майчин дом София луда ме направиха. Всеки ден ревях, буквално. Всякакви манипулации се правеха по най-болезнения начин, по едно време гледах към прозореца и ми идеше да скоча. Знам, че са претоварени, но не беше нормално това отношение. И да кажа, че бях с протекции. Ако съвсем без познат бях отишла, направо не знам.

Нищо не ме е боляло мен. Нито клизма, нито катетър, нито абокат.

И аз бях там. Една родилка беше казала, че сякаш изпитват садистично удоволствие да причиняват болка. Наистина грам не им пукаше на много от тях.
Но за целите на справедливостта, държа да отбележа, че имаше и една ужасно мила акушерка в реанимация, която беше просто като слънце. Бяла лястовица...

На всички родили ни даваха хапчета след определено време, не беше нищо ужасно. Къде още го практикуват това с рициновото масло? Аз съм и алеригична към него, ако ми дадат такова и алергичен шок мога да си докарам.

Аз бях без никакви протекции, без избор на екип, без да познавам никого - в Шейново. И всички бяха много натоварени, така че не е от много работа.

В МД се държат безразлично предимно акушерките на 5-тия етаж ( слагат ти дежурно клизма, правят ти тонове в деня на секциото, реално от 6ч си на крак и с всичките ти притеснения те връщат 2-3 пъти да се бръснеш отдолу заради два косъма в повече в една от двете общи бани на етаж, едната от които без райбер). В реанимация също не са мили, сменят ти лигнина на 3-4 часа и дори много да кървиш и искаш смяна на по-кратък период, те оставят така и после сменят подложката под теб. На раздвижването те юркат все едно си в казарма, а ти две не виждаш от болки и това същата вечер на деня на секциото. На 12-тия етаж е песен и се чувстваш супер обгрижвана на фона на реанимацията. Но както писах и преди, бях в МД заради най-добрия доктор, Дяволов, и не съжалявам, защото най-важното мина перфектно благодарение на него и екипът му - секцио по учебник, плюс успешно извадена миома по време на същата операция и спасяване на сина ми, който трябваше да се вади спешно поради плацентарнà недостатъчност и стеснение на маточните артерии. Ако и грижите преди и след операцията бяха на същото ниво, тая болница щеше да е безценна.
Живо препоръчвам ремонт на 5-тия етаж и набиране на по-заинтересовани и мили акушерки там и в реанимация.
По време на секциото в екипа имаше такава, устата ми беше пресъхнала за вода, капа ми в устните с памук напоен с вода, избърса ми лицето, личеше си емпатията и че си обича работата.
В реанимацията бяха докарали една циганка, чисто гола, след спешно секцио, защото нямала време да си събере багаж и вземе нощница. С нея се държаха ужасно, обиждаха я че преиграва и се прави на актриса, а тя едва се мърдаше от болка и не й дадоха да облече нещо дори (през ноември, в студените дни). Бих й дала моя нощница, но багажът ми не беше там. Емпатия и малко човещина се иска, когато жените са най-уязвими и безпомощни. Ако тези акушерки и сестрите си обичаха работата, биха се държали по коренно различен начин.

Точно. Емпатията и елементарната човещина са в основата на всичко... Но защо им е толкова трудно да ги проявят...

Аз лежах 1 месец преди секциото там. И на мен ми махнаха успешно голяма миома при секциото и затова ще съм цял живот благодарна.
Май бях на 10 етаж, отделение Фетален риск, но ме разкарваха по най-различни кабинети. Затова се и напатих доста. Ако бях за седмица, сигурно щях да изтрая по-лесно. Няма да забравя една сестра, която взимаше кръв от пръста с нещо ужасно, като макетно ножче. Никога никъде другаде не съм виждала такова острие. Отделно ме изкараха, че съм с гестационен диабет (нямах такъв) и ми предписаха допълнителни десетки взимания на кръв всеки ден.  Изтръпвам като се сетя. Навряха ми катетър преди упойката, макар че изрично ги помолих да го сложат след това. Лекарката яко им се накара, като видя, че са ме разревали преди операцията, обясни им, че ми е много труден случая - реакция: "Ама тя голяма принцеса, какво реве тука, нищо й няма..."
Но да не плашим бъдещите родилки Повечето ще идат само да родят

Толкова се радвам, че не съм отишла в МД... Мислех, че и там дават нощници от болницата. Как така ще си носиш - ами ако си спешно, ако забравиш, ако няма кой да ти донесе?

Нищо друго не помогна при мен и вече нямаше накъде.