Ученичка съм в 12-ти клас и съм се насочила към специалността ,,Човешки ресурси и управление на хората''. Кандидатствах в чужбина и смея да кажа, че съм условно приета, само трябва да пратя дипломата си след като завърша. В чужбина, в моя случай Нидерландия, тази специалност е малко по-различна от тази в България. Тя е обвързана повече с психология, мисленето на хората, бизнес и т.н., нищо общо с география и история. Тоест нямам отделни предмети като история, география, и математика също. Завършилите тази специалност работят в различни организации и са като посредници между шефа и работниците (взимат на работа, уволняват), също така развиват се и в други сфери, но главното което имам в предвид е, че тази програм е по-скоро обвързана с психологията на работниците и работодателите в работната обстановка.
Такава специалност в България няма. Да, има човешки ресурси, но са по-скоро обвързани с икономика и т.н. Моята цел е да уча психологията на мисленето на човека . Със сигурност ще си помислите защо тогава да не запиша ,,Психология''. Идеята е там, че при тази специалност се изучават не само ,,нормалномислещите'' хора, но и ,,болните''. Пък аз не искам да стана терапевт, психолог, или да върша социална работа.
В България мога да кандидатствам в СУ, УНСС или ПУ. В СУ трябва да уча първо нещо друго (например ,,Международни отношения'') и после като магистратура да запиша ,,Управление на човешките ресурси''.
УНСС има специалност ,,Икономика на човешките ресурси'', но чувам само че образованието там е на много ниско ниво и изобщо не си заслужава (вие как мислите ?), пък и е икономически насочена. А в ПУ има ,,Социология и науки за човека'' и завършваш като социолог, като анализатор на медиите, което не е това, което аз искам.
Така вървят нещата, че желаната от мен специалност я има само в чужбина. Обаче поради създалата се ситуация с короновируса нещата се усложняват и ако не се оправят, ще ми бъде много трудно там. Принципно това мое образование в чужбина не е по силите на родителите ми, но аз и приятелят ми решихме заедно да отидем и да работим, и едновременно с това аз да уча. Ако коронавирусът пак си е така и евентуално ако не разрешават да се работи, няма да можем да се издържаме. Поради тази причина реших като план Б да кандидатствам в някой университет и в България. Но не знам кой ще е най-удачен в моя случай. Ще съм много щастлива да чуя вие какво мислите по въпроса.
Благодаря предварително, че отделихте време да прочетете поста ми.
Приятен остатък от деня ви!