И майчин език се учи с повторение.
- Публикувана: 19 фев. 2021, 18:15 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2023, 00:00 ч.
Чужд език - от кога?
Здравейте,
Ние живеем в чужбина и му говорим на български вкъщи. В момента разбира на 3 езика какво му се говори и казва думи и на трите езика.когато живеех в България ми звучене ъпсурдно да уча детето си на друг език от малко,но вече не мисля така.
Имам братовчед,който живее в Германия и е женен за рускиня. Децата им на 3г и 5г говорят с майката на руски бе проблем а с баща си на български.Съответно в училище на немски.
Има доста примери наистина, но има деца едноезични които проговарят късно а двуезичното по-ряно.
Едно разбрах за себе си,че езика наистина е богатство и не трябва да ограничаване децата си. Така в бъдеще ще им бъде и по-лесно да научат и 3ти език/защо не /.
Мое мнение,мой опит
Ние живеем в чужбина и му говорим на български вкъщи. В момента разбира на 3 езика какво му се говори и казва думи и на трите езика.когато живеех в България ми звучене ъпсурдно да уча детето си на друг език от малко,но вече не мисля така.
Имам братовчед,който живее в Германия и е женен за рускиня. Децата им на 3г и 5г говорят с майката на руски бе проблем а с баща си на български.Съответно в училище на немски.
Има доста примери наистина, но има деца едноезични които проговарят късно а двуезичното по-ряно.
Едно разбрах за себе си,че езика наистина е богатство и не трябва да ограничаване децата си. Така в бъдеще ще им бъде и по-лесно да научат и 3ти език/защо не /.
Мое мнение,мой опит
По принцип трябва един език да се заложи за основен. На този език първо се учи да чете и пише. След това се започва с четене на лесни думи на другия език, после лесни фрази и накрая изречения. И чак тогава се минава към писане на другия.
Този принцип си е само ваш.
Много е изкушаващо да си мислим, че нашето дете е супер и наведнъж учи три, че и пет езика, но обикновено има един основен език или два, но винаги се получава така, че единият с времето доминира. Обичайно този доминиращ език при родители-мигранти е езикът на страната-гостоприемник и който е официалният език в държавата и в образователната система. Който иска, може и на пет езика да кара, за да има как да се гордее с детето още от бебешка възраст.
Може и паралелно да се започне с писането стига да не се обяснява кое какво значи на другия език и се започне с писане на азбуката и после на кратки думи.
Например - pet се изписва: пи, и, ти; тор се изписва: т, о, р., т.е. всяка буква си се произнася по правилния начин за езика и не се обяснява: "А пък на български ем е т", защото така се запомня объркването, а не правилото, че сега пишем на единия език и само на него, после ще пишем на другия.
Също се поправя и когато се чете на единия език, но се превежда думата на другия. Например - прочита думата "не" на български и я превежда "нос" като на френски, обаче нос на френски се пише nez, нищо че се чете не. Казваш: сега четем на български. Тук не пише на френски.
При разграничаването на езиците при писане пак ще се получават съвсем нормални "грешки". Например summer може да се изпише: summeр. Тогава поправянето е: Това не е "ар". Напиши самър с ар накрая. Това е Пи.
Например - pet се изписва: пи, и, ти; тор се изписва: т, о, р., т.е. всяка буква си се произнася по правилния начин за езика и не се обяснява: "А пък на български ем е т", защото така се запомня объркването, а не правилото, че сега пишем на единия език и само на него, после ще пишем на другия.
Също се поправя и когато се чете на единия език, но се превежда думата на другия. Например - прочита думата "не" на български и я превежда "нос" като на френски, обаче нос на френски се пише nez, нищо че се чете не. Казваш: сега четем на български. Тук не пише на френски.
При разграничаването на езиците при писане пак ще се получават съвсем нормални "грешки". Например summer може да се изпише: summeр. Тогава поправянето е: Това не е "ар". Напиши самър с ар накрая. Това е Пи.
Първо преценете колко ви е важно това с втория и третия език. И най вече зависи детето на какъв етап е като развитие на езиковата система (цялата система, както сме учили разделите в училище - морфология, систаксис, фонология и т.н.). Опитайте да бъдете малко по-обективни, за да не натоварвате детето с излишни към момента очаквания.
Има и друго. Оказва се, че има нива на четене и на писане. Първо се започва с разпознаването на дума и съчетаването й с правилната за нея снимка. След това се минава на четене на простички думи.
След това на изречения от 3-4 думи. Една такава книжка беше: Аз съм пингвин. Аз ям риба. Аз не мога да летя.
След това се започва с различни глаголи: съм, имам, обичам, предпочитам, не обичам. След това с глаголи за действие: Птичката лети. Рибата плува. Бебето спи.
След това с прости изречения с прилагателни: Костенурката е зелена. Мишката е сива.
Като се мине всичко това като четене се започва по същата градация с писането.
След това на изречения от 3-4 думи. Една такава книжка беше: Аз съм пингвин. Аз ям риба. Аз не мога да летя.
След това се започва с различни глаголи: съм, имам, обичам, предпочитам, не обичам. След това с глаголи за действие: Птичката лети. Рибата плува. Бебето спи.
След това с прости изречения с прилагателни: Костенурката е зелена. Мишката е сива.
Като се мине всичко това като четене се започва по същата градация с писането.
Малко е неясно с това "трябва". Много зависи от това къде са му силните страни на детето. Четенето е изграждане на стратегия, при някои деца тази стратегия се изгражда спонтанно, в смисъл не се казва изрично от възрастните, а те по пътя на опита и грешката налучкват и комбинират.
Също и много зависи каква е езиковата система - при нашата е много по-лесно да се научат на срички, обаче на английски е на клъстери и там спелуването им е много важно и в същото време някои клъстери ги учат наизуст. А да не говорим за писмени системи, в които "йероглифите" са на срички.
При нас доста от нещата напоследък са преписани от американците и чуждите системи, най-често свързани с английския, а това не е съвсем добре. Имаме си наши особености на българския език. При нас сричката е основната лингвистична единица, но някои така и не сричкуват. Най-често се комбинират две стратегии в зависимост от дължината на думата и естеството на буквосъчетанията - срички и буква по буква.
Когато говорите за ограмотяване на определен език, следвайте това, което важи като правила за точно този език, а не да пренасяте.
Също и много зависи каква е езиковата система - при нашата е много по-лесно да се научат на срички, обаче на английски е на клъстери и там спелуването им е много важно и в същото време някои клъстери ги учат наизуст. А да не говорим за писмени системи, в които "йероглифите" са на срички.
При нас доста от нещата напоследък са преписани от американците и чуждите системи, най-често свързани с английския, а това не е съвсем добре. Имаме си наши особености на българския език. При нас сричката е основната лингвистична единица, но някои така и не сричкуват. Най-често се комбинират две стратегии в зависимост от дължината на думата и естеството на буквосъчетанията - срички и буква по буква.
Когато говорите за ограмотяване на определен език, следвайте това, което важи като правила за точно този език, а не да пренасяте.