Преди 10 дни съпругът ми поиска развод.
Ще започна с малко предистория за да добиете представа за какво става въпрос.
Преди около година той постави въпроса за второ дете,при което аз му обясних,че не искам второ дете.
Целия разговор беше спокоен без караници и драми.
Мина даже повече от година,в която си живеехме като всяко семейство.Гледахме си детето,ходехме на работа,на почивки и т.н.
Преди около 2 месеца се скарахме и спряхме да си говорим.През това време.Детето не го намесвам,защото колкото и да имаме проблеми грижата за дъщеря ни си е обща.
Та преди 10 дни той ми казва:
- Помисли ли си по въпроса,който ти зададох преди 1 година,за да знам как да процедирам..?
В първия момент се зачудих за кой въпрос.
На следващия ден звъня на свекърва ми да чуя детето,което в събота остана да спи при нея че не са се виждали цяла седмица.
Свекърва ми,която също иска още едно внуче,без да сме говорили по темата ми казва с шеговит тон:
-Помисли си по моя въпрос да си не си останеш без момиче...
Останах много изненадана,че го казва..
На следващия ден моят ми носи оформена молба за развод по взаимно съгласие и споразумение,в което "урежда" всички последствия от евентуалния развод,предвидени в закона...
- Родителските права да останат за него
- Подробно описан режим на свиждане с детето ми всяка 2ра събота с преспиване и седмица през лятото за мен.
- Описал е че нямаме придобито по време на брака имущество,което да делим и т.н.
Съответно след всичко това последва скандал,при което той ми заяви,че или да родя, или иска развод.
Заявих му,че това е чисто изнудване и че аз този документ няма да го подпиша никога.
Каза ми,че той не можел да живее така,искал да си устрои живота и т.н.
Нямам нищо против щом иска да се разведем,никого не мога да задържа насила,но проблемът е че иска да ми вземе детето.
Казах му щом искаш развод-добре,но детето остава при мен..
От тогава мълчи и нищо повече не предприема-поне засега.
Въпросът ми е може ли наистина да ми вземе детето?
Нямам близки,на които да разчитам.
Баща ми е починал а майка ми е психично болна и нямам други близки.
Живеем в жилище,което е на негово име.Прехвърлено му е по време на брака чрез дарение от родителите му и аз нямам дял.
Във въпросното жилище живеем заедно от 14 години.Заедно го ремонтирахме и обзаведохме.
Като той теглеше заемите за подобренията,защото ползва преференции при лихвите а моята заплата отиваше за сметки и ежедневни битови разходи-храна,ток,вода,дрехи и т.н.
Много ме е страх,защото знам,че разчита на това че нямам близки и дом където да отида с детето.
Имам собствена къща,но тя е почти разрушена и не бих могла да живея там с детето си,просто къщата не е годна за живеене.
Имам съмнения,че може и да си е намерил любовница,щом така изведнъж заговори за развод..
Никога не съм предполагала че ще стигна до това положение и съм много уплашена да не загубя дъщеря си.
Тя е на 8 години и е целият ми свят.
Не бих могла да живея без нея.
Затова ви моля,дайте ми съвет какво да правя.Не искам да загубя дъщеря си.
Всеки съвет ще добре дошъл.Бих се радвала да споделят опита си хора,минали по този път,защото наистина съм много объркана в момента.