Първа любов

  • 6 866
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мизия
  • Мнения: 295
Здравейте!
Имам син на 7 годинки, в първи клас е. Отскоро е влюбен в едно момиченце от класа му. Никога не съм предполагала, че на такава крехка възраст може да има толкова силни чувства 🥺 Преди няколко дена в класа му правели мартенички и въпросното момиченце му подарила една мартеничка. Той толкова беше щастлив. Купи й от магазина много красива мартеница (със сърчице) и цял уикенд нямаше търпение да й я подари. Днес, когато се прибра от училище много плака, понеже тя му върнала мартеничката и му написала на един лист и го хвърлила на земята, че не й харесва. Горкичкият много страда.
Как да му помогна...не съм очаквала, че днешните деца са толкова влюбчиви Sad

# 1
  • Мнения: 46 508
Първото "гадже" на дъщеря ми се появи като бяха на 2.5 г., съседче, с което си игареха. После в градината имаше 3-4. Но първите големи драми бяха точно в 1 клас. Отивам да я прибирам, извели класа навън, тя тича с/у мен през едно игрище и реве с глас. Захласна се, не може да говори, аз в паника, какво се е случило на детето ми? Добре че една нейна приятелка беше наблизо и само каза - "Валентин я заряза". И като ме напуши на смях, ужас! Обаче запазих самообладание, сериозно изражение и съчувствени прегръдки, не омаловажих ситуацията Laughing
Вкъщи с баща ѝ заедно я успокоявахме, обяснихме ѝ, че ще има още много такива драми, че и ние сме имали други гаджета преди да се срещнем и е било за добро, защото иначе нямаше да се намерим.
Също и че след няколко месеца ще се огледа и ще се чуди какво му е харесвала. Така и стана. Следващите вече ги преживяваше по-лесно Simple Smile

П.П. Първото момче, в което се "влюбих" беше от групата ми е детската градина. Но в онези времена не съм си и помисляла, че може да му кажа или да споделя с някой. Сега са по-открити децата. Но не е задължително да е лошо. Тренират се и след това тийн разделите и въобще л'бовните проблеми в живота са по-безболезнени.

# 2
  • Мизия
  • Мнения: 295
НСЧ , благодаря ти за твоят разказ. Определено ми стана по-леко. Simple Smile Майка съм на двама сина и ако от сега ги преживявам така нещата...какво остава за по-натам. Горко им на снахите 😁😁😁

# 3
  • Мнения: 5
Не се притеснявайте, нормално е Simple Smile
Оставете ги да си го преживеят.

# 4
  • Мнения: 12 755
В този случай въпросът е, че тя го е отхвърлила публично. Това си е унижение и подтиска самочувствието. Вижте как да го окуражите и оцените, за да не се чувства зле.

А иначе, и аз исках да се женя в детската градина за Явор, с когото си играехме, и питах дядо ми какво трябва да направят двама души, за да се оженят. Не ни се получи. Cry

# 5
  • Мнения: 29 323
Моят изживя същата драма в първи клас. После станаха приятелчета с въпросното момиченце,  както и с всички други. Имат си тези трепети, нека си ги изживеят....

# 6
  • Мизия
  • Мнения: 295
Благодаря ви Hug  Наистина изключително много е разстроен. Говоря с него, гушкам го, изслушвам, успокоявам, но той е много унил. Оффф, дано мине по-бързо тази детска любов, защото ще побелея без време Sad

# 7
  • Мнения: 29 323
Споко, минава и това. Говори му за някое друго момиче,  че и много симпатична или пък, че е добричка, т.е. нещо приятно за другите момиченца,  за да не се съсредоточава върху въпросното .

# 8
  • Мнения: 11 908
Възможно е, момиченцето да се е засрамило, че и подаряват сърчице и затова така да реагира.
Моят син имаше в ДГ една "тръпка" - беше най-красивото момиченце в групата, после най-красивото от 5 паралелки в училище. Тя не му обръщаше много внимание, но и при него беше по-скоро обожание. В 3 клас той смени училището и случайно се срещнаха в една частна занималня, предизвикал е фурор с изблиците си на радост. И толкова. На тази възраст психиката е доста пластична, минават и заминават емоциите. Сега синът ми е почти на 16, още не се е влюбвал истински, но едно разочарование би било доста по-опасно.

# 9
  • Мнения: 6 764
Не мисля, че е черта присъща само на днешните деца. Нима не сте харесвали някое момченце като сте била в началните класове, аз да. Разликата тогава беше, че ме беше срам да споделям с родители за това. Във втори клас точно момченце, което харесвах ми подари картичка за Коледа, целия клас го говореше това и аз чисто по детски изпитах срам и отричах всякакви симпатии към него 🙂 Просто не го превръщайте в драма и го оставете сам да го преживее. Чак любов не е, просто интерес, харесване, в което няма нищо лошо.

# 10
  • Мнения: 802
Моето момченце е на три и половина, но миналата година, да е бил на две и половина, имаше момиченце, за което ми каза директно "Мамо, обичам я"(назова я по име). И сега ме пита в коя градина е, какво прави и тн. Чак се чувствах виновно, че не го записах в нейната градина, липсваше му, все за нея питаше есента.
 Толкова ми беше странно от толкова малък, но си има симпатии. Сега в градината си играе повече с момиченца, но нова любов не е имал Grinning

# 11
  • Мизия
  • Мнения: 295
Момичета, синът ми за сега не говори за съученичката си. Надявам се, че му е поолекнало.
Много ви благодаря отново за съветите и личните ви разкази Heart

# 12
  • Мнения: 2
Бг мамета, значи това момиче мога да го нарека, че НЕ Е възпитано.  Може би, защото е малка, но пак. Моят съвет е, че трябва да оставиш той да реши, когато той ти  иска съвет тогава опитай се да му помогнеш. Бих ти казала, че когато той започне САМ да решава проблемите си, той започва да бъде по успешен, но опитай се да го накараш да споделя за проблемите му, защото иначе ще се събере с грешна компания или ще пропуши, както стана така с моя приятелка преди.
Искам да ти кажа, че от 5-18години  е много крехка възраст и лесно се срива.

# 13
  • Мнения: X
Здравейте. Аз съм момиче на 15 години и преди 5 месеца се разделих с приятеля ми. Преди него не бях харесвала никого истински и като цяло мисленето ми беше съвсем, съвсем различно. Той е първото момче, което не само харесвах, но и обичах истински и наистина много.. Бяхме заедно 1 година и 1 месец.. Колко време е нужно докато отмине всичко, защото вече 5 месеца се чувствам наистина зле.. Приех доста трудно раздялата, колкото и смешно да звучи за по големите, но е истина.. Излизането със приятели и семейство не ми помага.. майка ми знае за него, но дори да споделям как се чувствам няма да помогне.. някакъв съвет ?

# 14
  • Мнения: 12 755
Не може да се каже за колко ще ти мине. За сега може излизанията и другите занимания да не ти помагат, но повярвай, че времето наистина лекува. Колкото си по-заета, толкова по-добре. Ако само си седиш и мислиш за него, даже и така ще ти мине, но защо да се мъчиш. Ангажирай мисълта си с друго.

Общи условия

Активация на акаунт