🔥 Джан Яман 🔥 - Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 5

С транслейтър текст

"Часове по-късно телефонът ми звъни, за да ни събуди и двамата. Джан хвана телефона ми, за да провери идентификацията на повикващия, докато прокарва пръсти през косата ми, опитвайки се да ме събуди. Това просто ме караше да се приспивам. Обичам, когато той играе с косата ми. Но когато усещам тялото му напрегнато и го чувам да казва "Оффф яяяя" на звънящия ми телефон, вдигам главата си от гърдите му и сънено го поглеждам с въпрос в очите. Той обръща телефона ми към мен, за да мога да видя идентификатора на обаждащия се. Мечтателите имат начин да сбъднат мечтите. Днес Джан и Санем кацнаха на Галапагоските острови, сбъдвайки мечтите си заедно. Те са пътували 16 часа с полет от Ню Йорк до Гуаякил, Еквадор, след което са предприели кратък двучасов полет от Гуаякил до остров Балтра, Галапагос, пристигайки след полунощ. Джан беше организирал лодка, която да чака на пристанището, напълно заредена с всички провизии, от които се нуждаят, докато стигнат до островния дом на Джан. Те ще прекарат нощта на лодката и ще изчакат сутрешната светлина, преди да потеглят към крайната си цел. Докато Джан се уверява, че всичко е наред с провизиите и лодката, той се обажда на персонала си в къщата. Той иска да се увери, че всичко ще бъде готово, когато пристигнат на мястото, което ще се обадят у дома, докато са заедно на острова. Санем се разхожда зашеметена. Атмосферата на Галапагос е далеч по-различна, отколкото тя си мислеше. Беше си представяла, че ще е по-тропическо, но тъй като все още беше тъмно, не виждаше много далеч. Последните няколко часа в самолета, денят вече се беше превърнал в нощ, така че беше тъмно, когато кацнаха. Тя не можеше да види нищо от пейзажа. Любопитно, тя решава да се разходи, да изследва малко, докато Джан е зает с последната подготовка. Джан я предупреди да стои близо и я наблюдаваше остро, където и да отиде. Изведнъж тя издава кървящ писък и тича на пълни обороти към Джан. Той я хваща във въздуха, претърсвайки ужасеното й лице, докато тя се държи здраво и се опитва да се изкачи по-нагоре по тялото му, пищящо и уплашено. "Джан! Джан! Тук има дракони. Ужасни грозни дракони, преследващи мееее!" Когато Санем казва думата "дракон", тя прераства в продълговато, силно пищене. Джан погледна в посоката откъдето изтича Санем и видя, че тя е права. Извивайки се по пътя наистина имаше малък дракон! Всъщност той е известен като морска игуана от Галапагос. Джан отметна глава назад и започна да се  смее силно и сърдечно. "Ааах, Санем, аххх". Те изглеждат страшно, но не означава, че ще навредят. Те са игуани и въпреки че изглеждат свирепи, ядат само растения. Той започна закачливо да хапе Санем, сякаш би отхапал наистина от нея. "Има по- голяма опасност да бъдеш изядена от мен". Вглеждайки се в закачливото лице на Джан, тя изглеждаше неуверена, след което се изви в ръцете му и слезе от него. "Сигурна ли си, че искаш да слезеш? Драконът може да те хване, а аз обичам да те нося."Неговата игривост се успокои, докато прокарваше нос по нейния, поемайки дъх точно под ухото й. Санем се оплака, докато махаше с дива ръка във въздуха. "Уффф, яяяя, Джаааннн, ти ми се подиграваш. Кой би очаквал такова животно да върви по пътя?" Джан отново започна да се смее силно: "Аллах, Аллаах! Санем, ти си очарователна". Поставяйки краката й на земята, той вдигна раницата си и изчисти мръсотията от нея. Когато Санем скочи в ръцете му, той хвърли чантата с фотоапарата си, но я вдигна отново, за да я огледа внимателно. Разсеян с фотоапарата си, той небрежно каза: "Игуана е влечуго, като голям гущер." Джан вдигна поглед от чантата си с фотоапарата, за да срещне неочакваното мълчание и мразовит поглед на Санем. Поклащайки глава бързо на една страна, той вдига рамене и хвърли питащ поглед на Санем. "Благодаря ви, господин National Geographic", казва тя, надута, докато скача на чакащата лодка. Джан отново се засмя на глас и се качи зад нея. "Гладна ли си, скъпа?" - "Гладна съм. Денят беше много, много дълъг." Джан я последва, когато Санем се премести в предната част на лодката, където открив красива вечеря на свещи, готова за двамата. Поставена е красива маса с горящи свещи, бяло вино, кошница хляб, толкова свеж, че можете да го помиришете, чинии с месо, сирена, пресни зеленчуци и плодове и купичка шоколади. Стереото свири Ау Tenli Kadin от Ufuk Beydemir", песента, много скъпа на сърцето на Джан и Kirmizi на Tugkan. Следва го "А Deck of Cards by David Boone" и пълена плейлиста с любимите песни на Джан и Санем.
"Ооо, Джаааан, това е толкова красиво! Чок романтик, Джааан." Санем отива при Джан и обвива ръце около кръста му, като полага главата си, за да лежи на гърдите му, и прибира главата си под брадичката му. Джан сгъва ръце около Санем и я придърпва близо до себе си. "Джан, как успяваш да създадеш такива красиви, вълнуващи и романтични моменти? Току-що пристигнахме." Джан държи телефона си нагоре и потупва отстрани на главата си с него. "Имам всичко, от което се нуждая, ангел мой -  телефонът ми, мозък и сърце, за да те обичам." Докато говори, Джан притиска Санем в ръцете си, хваща ръката й и я държи върху сърцето си. Другата му ръка се придвижва от кръста й, за да я придърпа още по-близо до себе си, и прокарва тази ръка нагоре по средата на гърба й, за да спре над сърцето й. Затваряйки очи, той започва да се движи под музиката в бавен и нежен танц. Само двамата заедно на лодка, в морето, под пълнолунието на Галапагос. Те изтанцуваха няколко песни в състояние на абсолютно блаженство. Всяка песен връщаше спомен за двамата. Те бяха доволни от факта, че са го направили. Те бяха заедно, само двамата танцуваха под лунната светлина, под един милион звезди в Галапагос. Мястото, на което тази история, тяхната любовна история, винаги е била предназначена да отиде. Беше сюрреалистично. Невероятно специално време за улавяне, защото съдбата се е срещнала с реалността. Усещаше как сълзите на Санем намокриха ризата му и протегна ръка, за да изсуши очите й. И двамата трябваше да се смеят. "Ако те целуна сега, страхувам се, че няма да мога да спра", каза Джан с глас, носещ мечтателния тон, който винаги караше Санем да припада отвътре. ,Скоро ще стане светло и двамата трябва да ядем, така че? Искам да се грижа за теб, за да не се разболееш отново от пътуване през няколко часови зони." Джан насочи Санем и я плъзна да седне от едната страна на масата, а той скочи на седалката срещу нея. Повдигайки възглавницата от седалката до него, откри скрит охладител. Извади две бутилки охладена вода,  сложи бутилка вино в охладителя. "Толкова е късно и трябва да пием вода точно сега, за да се хидратираме отново. Нека запазим това за няколко дни. Добре?" -  попита той. Вдигайки поглед, той видя Санем да наблюдава всяко негово движение, усмихвайки се с нажежени очи и буквално му спря дъха. Споделянето на храна винаги е било един от любимите им начини да прекарват времето си заедно. Тази вечер изглеждаше изключително специална, дори вълшебна. Те изядоха храната си и слушаха музиката, докато лодката ги люлееше по водата. Те се смееха заедно, чувствайки се изпълнени с радостта и щастието, които откриха един в друг. Не след дълго Санем се прозя и се размърда на мястото си. Джан:- "Позволи ми да те заведа в леглото". Санем отговори сънливо: "О, моля те, още не. Нека просто да наблюдаваме звездите още малко. Толкова е ....толкова е красиво, толкова спокойно, толкова спокойно..." Гласът й замлъкна, когато тя се наклони, за да легне обратно на възглавницата с поглед към небето. "Севгилим, виждал ли си някога толкова много звезди?" - попита Санем Джан, толкова тихо, че едва я чу, докато тя проследяваше инициалите им по небето с пръсти във въздуха. Той се облегна и се усмихна, наблюдавайки я, знаейки, че след няколко секунди тя ще заспи дълбоко. Джан стана и изчисти храната. Той спусна масата, която свързваше двете седалки на пейката, превръщайки я в здрава платформа. Поставяйки плоските възглавници върху това, което сега стана основата на леглото, предната част на лодката се превърна в плаващо легло под нощното небе. Времето беше ясно и красиво, което  направи идеалната нощ за сън навън. Събирайки одеяла и възглавници отдолу на палубата, Джан създаде уютно легло за него и Санем. Той си наля скоч върху скалите и се радваше да я наблюдава как спи и лунната светлина танцува по повърхността на кожата й. Скоро той пропълзя в уютното гнездо, за да се присъедини към нея за така необходимата почивка след дългия им ден на пътуване. Плъзна ръка под възглавницата й, той я събра в прегръдката си и сви тялото си около нейното. След като беше известно време под завивките, тялото й стана много топло и се чувстваше прекрасно на фона на охладената му кожа. Той се сгуши по- нататък под завивките и издърпа възглавницата изпод главата й, така че тя легна директно върху ръката му и до гърдите му. Докато лодката нежно ги разклащаше през нощта, Джан заспа сгушен до Санем в перфектното им гнездо от одеяла. Зората ги поздрави за нов ден и ги посрещна с новия им живот".