Детето ми не се защитава

Благодаря на всички, които се включиха с коментар по темата.
Обикновено не се вглеждам във възпитанието на околните, не коментирам кой родител какво прави и как реагира, затова и постът ми е насочен изцяло към поведението на моето дете, а не към реакцията на отсрещния.
Важно е за мен детето ми да реагира някак, дори и да става дума за реакция срещу двегодишно дете, просто не искам да стои безучастно. Реакцията включва например детето ми да се премести, за да не го удря двегодишното дете, което от някои се възприема като бебе. Ако срещу детето ми стои по-голямо дете и прави опити да го удря, естествено е да искам и по-адекватна реакция от моето, това е същността на цялата тема.
Мотивационни думички като да казва силно Не и да обяснява, че нещо не му харесва, ги знае отдавна, но все още не му достига смелост да ги казва.
На групов спорт ходи, на площадки с деца го водим, децата гледаме да са на възраст около неговата, има си познати приятелчета, с които всичко е наред, но с непознатите е тотално скован. Внушаваме му непрекъснато, че неговото тяло си е негово, не трябва да разрешава на никой да го докосва или да го удря, трябва да се защити. Може би е необходимо повече време, но изчерпахме доста от идеите си, като например спорт, разговори с психолози, персоналът в детската градина, мотивиране вкъщи, четене на много книги, разни ролеви игри.... Продължаваме да търсим начини да му вдъхнем увереност, че е силен и може да се опълчи.
Имаше период, в който самите ние му правихме доста забележки и го критикувахме за неща от поведението му, сега всеки ден осъзнаваме грешката си, и отчитане фактът, че може би ние сме направили нещата такива и към момента повече го стимулираме, отколкото да го критикуваме. Не искаме да расте невъзпитано дете, но и се стремим да бъде силен и да отвръща така, както заслужават отсреща.

И мен ме е страх да правя забележки, особено на мъже. Сама жена с дете на площадка, може да си изяде някой шамар, особено от двама пийващи мъже. Съжалявам, че пак намесвам алкохола, ама си е така.

Навремето един тъпак щеше да ни блъсне с майка ни с колата си, беше решил да мине напряко през тревното пространство зад блока ни. Майка му направи забележка, оня като скочи от колата почна да псува, да крещи, че ще и обърше два шамара. Даже се сещам, че изфорсира колата срещу нас, едва ли не, че ще ни прегази. Била съм дете, но още го помня. Никога не знаеш колко луд е насрещния човек. Сори за спама.

Сещам се, че имаше едно момче в началното, постоянно тормозеше всички. Удря, блъска, взима неща. Аз бях научена да мълча, да търпя. След системен тормоз го бутнах на земята и го наритах яко. После аз бях виновната, разбира се. Ще гледам да възпитам детето си да не е боксова круша, защото насилнице усещат жертвите и стават жестоки в тормоза си, докато не ги спрат.

aDHri, видях в един от постовете, че детенцето сякаш се притеснява от реакцията на другите родители.
Може би трябва в тази посока да проведете разговор. Да му обясните, че нито децата инат право са го удрят, нито възрастните имат право да го мъмрят ако той се защити.
Евентуално да разиграете някакви сценки и ситуации с помощта на роднини и познати, защото ми се струва, че децата не винаги осъзнават обясненията.

Да, много благодаря, точно на това да акцентирам не се бях сетила. Действително това казва, дори и при случката с двегодишното ми каза, че се е притеснил, че майка му ще го накаже.

Груповите спортове и контактните спортове не решават нещата по никакъв начин. Важно е вдъхването на вътрешна увереност и това, че сте на негова страна. Станете "лоши" родители в очите на чуждите хора, ако искате да сте добри родители на детето си.

Само не ми е ясно, тези, дето давате съвет детето да се води на подходяща за възрастта площадка, по едно или по две деца имате?
Защото, ако имате две деца, то те най-вероятно поне две години ще са в различни възрастови групи. Моите са с 4 години разлика, на позната - с три. Тя си водеше децата на бебешката площадка, където голямото дете няма място и скучае. Аз си водех децата на площадката за деца над 3 години. Бебето се научи да седи на люлка- дъска от рано и на 1г вече седеше стабилно. Пак по това време се научи да се пързаля сам по пързалките. Бебешката площадка му беше чужда и безинтересна. То и да искам няма как да заведа кака му там, нито пък мога да си оставя едното дете у дома, за да заведа другото на площадка.
В парка, в пясъчника. Играят си моите деца, малкият на 1г и 4-5 месеца. Идва дете на около две-две и половина, сяда, взема им играчките и започва да им хвърля пясък в лицето. Майката на голямо разстояние на другата площадка и на приказка. Чак, когато на третия път повиших глас и го изгоних от пясъчника видя и си го прибра. А го изгоних, защото първо уговорих моите деца да му дадат играчка, след това уговарях него да не взема всичките им играчки и да не хвърля пясък в очите им. Но видях коя е и къде е майка му чак когато се скарах на висок глас и го изгоних от пясъчника. Можех и да го отвлека и майката да не разбере нищо.
Ситуация зад блока. Децата ми са вече над 3 години и двете. Нови сме в квартала и ми прави впечатление, че старите пушки непрекъснато търчат до лавката наблизо и ядат нон стоп боклуци, а три момченца и едно момиченце се разпореждат на площадката като, че ли им е бащиния и не дават на останалите да се люлеят или пързалят, вземат чужди играчки, не дават техните, а миналата година едното преднамерена счупи играчка на моите деца. Майките им през цялото време са на пейките и уж ги наблюдават, но на практика ги оставят да си правят каквото си искат, дори и да рушат. Ама носовете им вирнати и гледат отгоре на останалите.
Не обичам площадките и най-често водя децата в парка.

Малко е още и не се е научило. Но за да казва точно какво ще се случи, значи има предвид нещо конкретно, което е видяло, макар и може да не се е случило на него.
Не е добре да го окуражавате да се бие, но пък и да се оставя другите да му взимат нещата не е добре. Трябва да може да се защити, с времето ще се научи.

Отношенията между хората са сложни и трудни и трябва време детето да натрупа опит в различни ситуации, за да "се научи" как може и е полезно за него да реагира. Едва ли всеки ден е попадал в конфронтации и е нормално да пробва пасивност, после може да пробва да повика помощ или дори в някоя ситуация сам да посегне. Важното е просто да знае, че вие сте на негова страна, както вече са писали. Имали мама и татко зад гърба си, всичко е ок. Дори и да го ударят, не значи непременно, че е жертва, следващия път вероятно ще реагира по друг начин.
Не го приемайте толкова крайно, че заради забележки ваши е станал страхлив. Не е така, забележка се прави като има нужда от корекция. Повярвайте, да се смееш само насреща е по-лошо. Пример, много близък до мен. Детето посяга и удря баба си, майката е твърд противник на забележките. Съответно на детето с нищо не се показва, че да удариш не е редно. Смеят му се насреща и минават с фразата, "мъничък е". Вече е на 5 години и за него е нещо естествено да удари баба си/майка си/брат си, точно защото никой не му е показал, че такова поведение не е редно. Да покажеш да детето, когато греши в някаква ситуация, не те прави лош родител или поне аз така си мисля.

Децата са отражение на родителите си, каквото са видели вкъщи, това правят самите те.Нито детска градина, нито позитивен пример, нито взаимоотношения с околните може да променят нещо.
Наистина родителите си насърчават децата да са лоши, груби, да бъдат първи на пързалката, да избутат останалите.Вижте само каква е ситуацията по пътищата- всеки ден катастрофи, жертви. На мен дори не ми спират на пешеходна пътека, а съм с дете.
Детето ми е на 4г, има няколко приятелчета, играе с братовчедите си, но все повече се отказвам да ходя по площадки.
На детската градина са им обяснили, че ако някой ги удари да кажат на госпожата, да не се саморазправят.Но пък и учителите какво ще направят, ще поговорят с агресора и ако няма стабилно отношение от родител, ситуацията не се променя.
Истината е, че хората са груби с околните, дори в семейството си са груби.Отношенията им  са такива. Даже с приятелка говорихме, че всъщност като сме си научли децата на социално поведение, им правим лоша услуга...
А конкретно по темата, аз обясних на детето ми( което никога не е посягало да удря, хапе и т.н.), че ако някой нещо му направи да извика силно "Не!Ще кажа на мама/госпожата!"
Но общо взето избягваме площадките, няма надежда за цивилизовани отношения.
А и вие казвате, че сте правили забележка на чуждите деца, но нали знаете че нямаме право на това.Забележка евентуално към майката, която обаче не смята, че детето ѝ някъде греши.

Вие няма да сте все до детето.
В училищата е същото.

И какво като няма да е все с детето? На родителите първата им функция е да пазят детето, а не да го правят удобно за другите или да робуват на "няма да сте все до него". Който иска да си оставя детето още от бебе да се оправя както си знае и да яде бой, а аз моите не съм ги оставяла, защото не исках да им причинявам чуждата простотия.

А и на учителите в един момент им писва все едно и също дете да се оплаква. Реално другите го приемат за беззащитно и си го тормозят зад гърба на учителите, а после в един глас твърдят, че няма такова нещо.

Е такова,че нещо 10 годишно да седи да крещи Мамо,не,ще кажа на госпожата е леко смешно.Или се свива и понася не или вербална агресия.