В момента чета ... 69

  • 48 968
  • 742
  •   1
Отговори
# 120
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 816
О, Емил! Същият хулиганин като Пипи, на всичкото отгоре с толкова лудо семейство. Страхотна книга!

# 121
  • Мнения: 2 184
Най-популярната книга тук обаче е "Децата от Булербин", която в България не бях виждала.

Има я, купувала съм я за големия ми син - заглавието е преведено като "Ние, децата от Шумотевица".

# 122
  • София
  • Мнения: 2 208
Алиса в страната на чудесата, както и Малкият принц ,за мен не са детски книги, много възрастни не успяват да дозреят за тях, за деца да не говорим.
Като бях малка Алиса ми беше вълшебно-приключенска и възприемах написаното буквално. Сега я разбирам по друг начин и пак я намирам за прекрасна. Не помня нито едно стихотворение от задължителните в училище, но сигурно още мога да изрецитирам Джаберуоки Simple Smile Малкият принц е друга работа, не се харесахме и най-вероятно няма да се харесаме никога.

# 123
  • Мнения: 4 863
Приключих с Брит-Мари беше тук и докато я четох, мислех как ще пиша, че не ми харесва, че дори ме ядосва. Чудех се защо героите на Бакман (без тези от Бьорнстад) провокират у мен една тревожност и критичност... да ги диагностицирам и да ме дразнят.
После прочетох последните 7 глави и си мислех колко хубав е финалът. Като финал за Шампионска лига. Мислех си колко се радвам, че Брит-Мари отиде в Борг. И че всъщност книгата ми хареса и се радвам, че не я оставих. Мислех си, че Бакман успява да прави нещо като фокус, нещо като заклинание и романите му се заклещват в съзнанието по някакъв начин. Понякога дразнещ.
Иначе моят отбор е Милан...
Чудя се дали да продължа сега с Тревожни хора или с Вила с басейн.
Между другото, някой знае ли как е изглеждала първата и оригинална корица на Брит-Мари?

# 124
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 816
Аз обратно- Алиса така и не я харесах, не ме докосва, направо ми е тъпотия. Да не говорим за нюансираното четене, което разкрива повече секс и наркотици, отколкото каквото и да е друго.
А Малкият принц е красота!

# 125
  • Мнения: 77
Страшно харесвах Пипи като малка. Честно казано не съм се замисляла как бих я възприела към днешна дата и може би наистина сега би ме дразнила донякъде, но е факт, че като дете я обожавах и с удоволствие бих я чела със сина си като порасне достатъчно.

Наскоро си говорихме с приятели за приказките от детството ни и всъщност стигнахме до извода, че някои от тях са адски брутални и без особена поука според мен. Например "Хензел и Гретел" - родители изоставят децата си в гората, защото нямат пари да ги хранят; вещица ги угоява, за да ги изяде; накрая децата я убиват, а родителите си ги взимат обратно и всички заживяват щастливо?! Абсурдна история от днешната ми гледна точка, но като малка никога не ми е правило впечатление. Явно възприятията на децата са много по-различни от тези на възрастните.

Любимите ми книги като малка бяха "Мечо Пух", "Тайната градина", "Малки жени", "Без дом" и "Приказка без край". Все си мисля, че и сега бих ги харесала, като "Малки жени" дори съм си я купила в ново издание и ѝ се каня от известно време.

# 126
  • Мнения: 4 863
Страхотна дискусия сте започнали!
Астрид Линдгрен не мога да я понасям и преди, и сега (въпреки че като съм я чела, съм влагала неописуемо актьорско майсторство, за да я направя забавна).

Любими и като дете, и сега са ми Малката принцеса и Малкият лорд Фаунтлерой на Франсис Бърнет. Разбира се и Малкият принц.
Обожавах адаптираните приказки на Андерсен и по-конкретно тези с илюстрациите на Либико Марайа.

Сега много подбирам детски книги, и съм все по-разочарована. Опитахме с Роалд Дал, но въпреки че се приема с ентусиазъм, аз го намирам за тъп и неподходящ.
Пробвах с адаптацията на Коледна песен, но пак имам забележки...

Въобще, дайте моля някакви препоръки за нещо хубаво и съвременно, което когато децата четат или им се чете, не е необходимо да цензурираш, прескачаш думи или да обясняваш...

# 127
  • Мнения: 10 695
Доста поука има в бруталността на детските приказки. Най-малкият ми син няма проблем С Хари Потър и Хобитът, но от "Вълкът и седемте козлета" му се изправя косата. Работят на подсъзнателно ниво старите класики.
По мое време нямахме Роалд Дал, но щях да го харесам тогава.

В "Жените които бягат с вълци" Клариса Пинкола Естес прави феноменален анализ на класически приказки и връзката им с психиката.
О, има я в читанка:
https://chitanka.info/book/8877-bjagashtata-s-vyltsi

# 128
  • Мнения: 2 184
А влюбвахте ли се в литературните герои, когато бяхте малки момичета?
Аз например не се увличах по разни популярни актьори, но бях влюбена до уши в капитан Блъд и Робинзон Крузо.
Но най-първия си любовен трепет изпитах към Лукчо - този дързък и умен мъжкар, борец за правда и свобода. И Том Сойер с нахаканото си поведение, хитрините и интересния си живот, макар че изпитвах и известно отвращение заради умреля плъх, който размъкваше по едно време.

# 129
  • София
  • Мнения: 2 208
А влюбвахте ли се в литературните герои, когато бяхте малки момичета?
Бях влюбена в Арсен Люпен и в ума на Шерлок Холмс 😁 Отделно си фантазирах, че съм Луиза Пойндекстър и имам мустанг ("Конникът без глава"). Влачех кучето в кръг и го карах да се преструва на кон.

# 130
  • Мнения: 4 863
Аз директно си падах по Тримата мускетари, но не можех да реша повече по Арамис или по д’Артанян. Това беше и първата ми дебела книга.

# 131
  • Sofia
  • Мнения: 6 798
Аз директно си падах по Тримата мускетари, но не можех да реша повече по Арамис или по д’Артанян. Това беше и първата ми дебела книга.
Ооо и при мен същестуваше дилемата кой от двамата да избера Simple Smile . Но капитан Блъд и Аресн Люпен  си остават фаворити, като и граф дьо Ла Мол от "Кралица Марго" и готиният герой от "Наследника от Калкута", но в момента не мога да се сетя за името.
Ps, от детските книжи, освен изброените,  мога да добавя също и "Приключенията на Незнайко" в няколко поредици бяха...много  ми беше забавна.

Последна редакция: вт, 23 мар 2021, 12:46 от Lady Royal

# 132
  • Мнения: 9 656
От детството ми най-ярко си спомням "Моето момиче". Това май е и единствената книга, на която съм плакала тогава.

# 133
  • София
  • Мнения: 26 242
От Пипи най-яркият ми спомен е как една сутрин през лятото, събирайки се с приятелките да играем им предложих да бъдем "нещотърсачи", злато знаех, че няма къде да намерим. 🤣 И така обикаляхме по улиците и събирахме боклуци... 🤪

# 134
  • Мнения: 6 643
Не си я спомням Пипи и не сме стигнали дотам. Всъщност не се ли чете в училище, към списък? Още сме само на приказки - български, руски, Грим, Андерсен и без това са много. Наскоро се издразних на Бамби - как ловеца убива майката и ми идеше да я захвърля. А любимите ми в детството книги бяха на Джани Родари - Лукчо и Приказки по телефона.

Общи условия

Активация на акаунт