В момента чета ... 69

Здравейте! И аз се  включвам в темата. Какво ще кажете за книгите на Маркъс Зюсак? Аз лично съм много изненадана от неговата книга ''Крадецът на книги'' даже може да се каже, че се разплаках малко. И филма си го бива, но книгата си е книга.. Прочетох и ''Аз съм пратеникът'' и също ми хареса. В момента чета една друга негова книга ''Аутсайдерът''. Някакви мнения за нея?

"Изхвърлени в Америка" беше една от най-хубавите книги, които прочетох миналата година. Да, има критики към нея специално от някои мексиканци, защото авторката е американка, но книгата според мен е и много добре написана, и нещата са добре проучени. Аз бих я препоръчала на всеки.

На мен "Аутсайдерът" не ми хареса нещо и засега съм пас за другите две от трилогията за братята Улф. Може да ти дойде твърде тийн, дори и детска, така че имай го в предвид. Въпреки голяма част от негативните отзиви за книгата, аз все пак си взех "Мостът на Клей" и ще я чета.
За книгите на издателство ICU: Аз харесах доста "Карай плуга си през костите на мъртвите" на Олга Токарчук, на хартия имам още "Изхвърлени в Америка" на Джанин Къминс (и май наистина се изхвърлих с нея, но ще го установявам това някой друг ден), "Нора Уебстър" на Колъм Тойбин, "Смокинята" на Горан Войнович (засега съм пас с "Югославия, моя страна", защото май е исторически роман, а аз много трудно ги чета) и "Бегуни" на Олга Токарчук (засега отлагам купуването на "Правек и други времена", макар че и това ще се случи някога), а в електронен вариант имам "Истории от 90-те" и "Творци на ангели" на Стефан Брайс (купувани от сайта на Хеликон), като се точа на някои от книгите на Крис Клийв и други заглавия от поредицата "По пътя".
Колкото до трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон: много читатели са меко казано разочаровани от продълженията ѝ, написани от Давид Лагеркранц, така че не вдигайте летвата много, за да няма неприятни изненади. Първата книга все още чака ред от доста години, но ако ми хареса, ще си остана само от написаното от Ларшон.
Колкото до книгите на Фредрик Бакман: evencee, недей се надява много на "Тревожни хора", защото се води една от най-слабите му и може да биеш шута на творчеството на автора окончателно. На мен нищослучването в книгите му не ме притеснява изобщо, но телеграфните изречения, дебилният хумор и повторенията през няколко реда ми лазят по нервите и това ме довърши при четенето на "Брит-Мари беше тук" след около 100 прочетени страници и нямам желание да се връщам на нея.
Колкото до "Изчезването на Стефани Мейлър" на Жоел Дикер: Лолита, цялата книга ли е много зле или след определен брой страници? Питам, защото началото е обещаващо и искам да си я довърша. За първа среща с автора става ли?

Аз нещо зациклих на Сергей Лукяненко. Давам му временна пауза и ще се връщам отново на него с надеждата нещата да потръгнат, иначе зле... Имам още две негови книги и никак не искам да ги давам без да са четени.

Аз снощи започнах„Ключът на Сара” Татяна Дьо Роне.Отлагам я кой знае от кога ,а трябваше веднага да я прочета,харесва ми!

Здравейте. Отново се включвам в темата. Някой има ли отзиви за книгата на Дона Тарт ''Щиглецът''. Струва ли си да се чете..?

Според мен- не, но има много хора ,които харесват книгата

А защо?

"Щиглецът" е много коментира в темата книга. Може да напишете в търсачка и ще ви излезнат доста мнения.

Балкай, ти дочете ли Бегуни? Аз я оставих посредата.

Не съм я почвала още. Първата ми среща с Токарчук ми е още прясна.

За мен беше много въздействаща - емоционална, човешка, актуална, засягаща отношения майка - дете, приятелство, любов. Дона Тарт има талантливо перо, мисля, че няма да съжалявате, ако я зачетете.

Здравейте, рядко пиша в темата, но благодарение на вас намирам и прочитам много интересни книги, за което ви благодаря.
Вчера прочетох Това не е краят на Рошел Уайнстийн и ми остави много неприятно чувство. Тръгнах с големи очаквания и преживях голямо разочарование.

+1 за "Щиглецът". За мен е запомняща се. Отдавна я четох, но още я помня. Няма да усетите как летат 1000-те страници, които в една посредствена книга щяха много да ме измъчат.
Аз приключих "Малки големи неща" на Джоди Пико. Краят не ме изненада, но нещата, които се случиха малко преди края бяха доста неочаквани. Определено я четох с интерес.
Сега продължавам с една доста ценна за мен книга - биографията на Клиф Бъртън - "To live is to die".

"Тъгата на ангелите" - отдавна не бях чела толкова красиво написана история. Действие няма особено, но пък има преживяване, което те пренася насред онези недружелюбни земи, сковани от студ и лед, където мъжете имат солена вода вместо кръв във вените си, а жените отрано се научават да разпалват огъня, за да пазят живота. Опознаваме живота на човека, който през повечето време е ангажиран единствено с това да оцелява, където сърцата побират цялата тъга на света заради удавените в морето мъже и починалите рано деца, заради бавните дни и дългите черни нощи, но все пак има място и за поезия и красиви думи, за любовни трепети и копнеж. Прекрасна е и благодарение на една любезна дама от форума, ще имам удоволствието да прочета и "Между ада и рая"  на същия автор.

Приключих Състояние на страх - абсолютно прекрасна книга, много ми хареса. Чете се бързо и завладяващо. Лееко глупав финал.

Чакам Моята прекрасна съпруга -  някакви мнения?

Четат ми се книги с драма и без любовни лиготии като основна линия.