Да си тръгна ли от него?

  • 6 790
  • 262
  •   1
Отговори
  • Мнения: 48
Здравейте, от няколко месеца ме безпокоят някои въпроси и за това пиша тази тема, защото искам да чуя странично, безпристрастно мнение. Аз съм на 20 години, а приятелят ми на 28, заедно сме от 3 години и половина и почти от самото начало живеем заедно. Живяхме по квартири и аз лично се чувствах много добре, но в един момент неговите родители започнаха да строят нова къща, за да можем ние да не живеем по квартирите, а да се нанесем в старата. Той ходеше постоянно след работа или в почивните дни да помага за строежа на новата къща, да върши неща, от които разбира, за да не плащат на майстори излишно, защото бюджетът им беше ограничен /бяха теглили кредит и ипотекирали старата къща, дефакто тази, в която ние се нанесохме/ . В един момент обаче вече парите им свършиха и не можеха да довършат къщата. Приятелят ми реши / сам или не, все още имам някакви спекулации по този въпрос, според мен не го е взел сам това решение, според него да/, че ще изтегли той кредит, за да могат те да довършат тяхната къща и ние да се нанесем в другата. Имаше един вариант той да не тегли този кредит и той беше, ако бащата на майка му им даде едни пари назаем, но той се бавеше с решението си и в общи линии той без моето знание в един момент тръгна по банките, което разбрах от телефонен разговор с родителите му. Тоест една вечер бяхме излезнали и той ме пита за мнение и аз му обясних, че нямаме тази възможност, че аз работя в бранш, който постоянно затварят, че семестрите ми са скъпи и че другата къща, в която ние ще се нанесем е за много голям ремонт, а и какво толкова, ако не стане на момента да се нанесем там. Той не ми каза окончателното си решение, аз го разбрах както казах по-горе от телефонен разговор с родителите му. Минаха няколко месеца и те се изнесоха и приятелят ми взе да боядисва стаите, аз отидох да чистя, те си бяха оставили всичките боклуци, които не им трябват, но нещото, което за първи път ме обиди много е, че майка му си беше оставила всичките стари посуди - тенджери, тигани и т.н., които не бяха годни за употреба и когато я попитах сигурна ли е, че нищо от това не й трябва тя в лицето ми отговори "ако искаш ги ползвай, аз си купих нови", това ме обиди, защото те не бяха годни за употреба, бяха вече изхабени, както всичко, което бяха оставили, буквално беше за хвърляне и аз изгубих излишно време да хвърлям. Уговорката за кредита беше, че след време, когато те имат възможност, ще оправят покрива на къщата, защото той пада. Нещото, което ми направи много лошо впечатление беше, че онези пари, за които споменах по-горе от бащата на майка му, в крайна сметка им ги дадоха и те отново отидоха за оправяне на къщата им, което за мен не е редно, след като си казал, че ако тези пари бъдат дадени, кредит няма да има, а кредит има и то за 10 години. Моята майка ни даде пари за спалня и пералня, защото ние буквално нямахме нищо, само 2 телевизора и много вещи за домакинството, но нищо като мебели и оборудване. Те искаха да ни платят спалното обзавеждане, при което аз отказах, защото според мен, когато един човек има желание да помогне, дава това, с което може да помогне а не се изразява "дайте да ви платим спалнята", при което казах, че майка ми вече се е погрижила. Те бяха оставили кучето на приятеля ми, което си е негово, но той не можеше да го вземе по квартирите, защото беше голямо, в което няма никакъв проблем, защото аз обожавам животните, лично аз имам и куче и зайче, дворът беше разделен на две с една оградъчна врата и не беше проблем, защото и двете кучета имат своето място. Обаче за мен стана проблем, когато вече се бяхме нанесли и брат му идваше всеки ден да взима кучето , без никакво предупреждение, не е проблем, че идва да я взима, проблемът беше, че той продължаваше да си влиза като у дома си, което за мен е нарушаване на личното пространство и не е уместно, защото аз може да съм гола, да имам гости и какво ли още не. Един ден, докато учех, майка му също направи същото нещо, влезна си в двора, аз първоначално даже се уплаших, докато осъзная че това е тя, обикаля си, взе си каквото й трябва и си тръгна, отново без да е предупредила никой. Той говори с тях, обаче брат му продължи да си влиза без предупреждение и една вечер кучето ми беше отвън и аз излязох, защото си мислех че приятелят ми се прибира, а на вратата видях брат му с кучето и моето отиде при тях, при което се уплаших много, защото не знаех как кучетата ще реагират едно на друго, понеже до тогава не ги бяхме събирали на едно място, при което аз избухнах, защото ми омръзна всеки да си прави своеволия и да не се съобразяват с факта, че там живеем и аз и още едно куче. Стана голям скандал между мен и тях, но това няма значение. Въпросът е, че въпреки, че са минали няколко месеца аз не спирам да се чувствам зле, че той не ме защити и че не можа да ме разбере и гледа повече тяхното спокойствие и състояние, от колкото нашето. Тя започна да му праща ядене, все едно аз съм саката и не му готвя , нещо което преди не е правила, трябваше да я чакам да дойде да си вземе китките от градинката, след което като дойде, трябваше да я чакам да й прецъфтят зюмбюлите, за да си ги извади и в общи линии все трябва да се съобразявам с някой, с когото не живея. Разбирам, че са му родители, но според мен не постъпиха по най- добрия начин спрямо него в много отношения, които не ми се разказват, защото и без това стана много дълго. И в момента багажа ми е събран заради поредния скандал заради това, че той не ме разбира, че не ми е приятно майка му да праща постоянно ядене все едно аз гладен съм го оставила, защото като не го е правила преди, аз имам чувство, че сега го прави нарочно... и не знам как да постъпя, да си тръгна ли или просто да се опитам да му обясня пак как се чувствам, дали има смисъл, след като до сега не ме е разбирал и продължава да гледа тяхното спокойствие, а за мен- нищо.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 36 473
Пък тенджерите, пък китките, пък кучетата.... Момиче, затънала си в битовизми, а си само на 20.

Няма да давам съвет дали да си заминеш или да останеш да се обясняваш. Това ти си го решаваш сама. Само ще кажа, че ако наистина си събрала багажа и си тръгваш, прави го. Не го използвай за шантаж и заплахи.

# 2
  • Мнения: 5 268
Ами да, тръгни си. Толкова си нагла, че не виждам защо трябва да те търпи някой.

# 3
  • Мнения: 18 522
На 16 години си се изнесла да живееш с приятеля си? Как очакваш да имате и уреден покрив над главата, и нормален живот, при положение, че нищо не си постигнала досега?

# 4
  • Мнения: 5 300
Бягай с 200 и по-зле ще става.

# 5
  • Мнения: 5 268
Мда, по-зле, току виж им осигурили още едно жилище. Е да, наистина е малко нахално от тяхна страна да не разчистят на принцеската и да не ѝ накупуват необходимото, но да се надяваме, че ще се научат с времето.

# 6
  • Мнения: 6 132
Принцеса на хоризонта ... Не можах да дочета, до тенджерите ми беше достатъчно.

# 7
  • Мнения: 5 300
Това, че са дали доброволно жилище не означава, че може да си идват постоянно без да предупредят и без да почукат на вратата. Мерси съм за такива подаръци.

# 8
  • Мнения: 48
Аз не съм искала да ми дават нищо, аз си исках на квартира, за мен си беше прекрасно...съжалявам, ако някой си мисли, че съм предпочитала да спестя някой лев пред спокойствието си.. не боклуците са проблемът, а отношението, което показват с тях.
 Към _Bianca_ , честно казано съм постигнала, поне според мен доста за годините си, първоначалната ни уговорка беше, че ще теглим кредит, за да си набавим всичко и за това не съм мислила за купуване на неща като обзавеждане, защото в квартирите винаги е имало и съм купувала неща, които са ми били необходими, които там ги е нямало, но при положение, че с него се бяхме разбрали, че ще си вземем всичко като теглим кредит, мисля че е нормално да не съм купувала с времето някакви неща, които ще ни трябват по-късно.

Последна редакция: пт, 26 мар 2021, 14:08 от fallingstar

# 9
  • Мнения: 2 638
Не ми е жал да ти кажа, че е доста нахално да правиш сметка на чуждите пари- дядото, бабата, изобщо... Парите са си техни, от теб никой не е искал, нали? Нямаш идея какво е да си платиш сам жилището, да е празно, да е на голи стени, не ги разбираш тези неща. Хората не са ти длъжни. Изтегли и ти пари и си купи свое.
 Лошо впечатление прави и това:
 майка му си беше оставила всичките стари посуди - тенджери, тигани и т.н., които не бяха годни за употреба и когато я попитах сигурна ли е, че нищо от това не й трябва тя в лицето ми отговори "ако искаш ги ползвай, аз си купих нови", това ме обиди, защото те не бяха годни за употреба, бяха вече изхабени, както всичко, което бяха оставили, буквално беше за хвърляне и аз изгубих излишно време да хвърлям.
 
 vermilion21 , само предполагам, че си около нейната възраст, никой не ги задължава да приемат подаръка, още по- малко нея. Тя, до момента, е само гадже с този мъж, нищо повече.
Това, че са дали доброволно жилище не означава, че може да си идват постоянно без да предупредят и без да почукат на вратата. Мерси съм за такива подаръци.

# 10
  • Мнения: 2 064
Бягай с 200 и по-зле ще става.

Абсолютно . Такъв тип  съжителства не водят до нищо добро , а и си много млада , за да се занимаваш със " "свекърви"

# 11
  • Мнения: 5 300
На 26 съм, ако има значение, коментирам само по въпроса и да си тръгне ли, и казах, че според мен трябва. Явно тя не е от жените, на които не им пречи постоянното родителско присъствие и вмешателство, та по тази логика връзката им с въпросния няма да я бъде, защото нещата няма да се променят, той ще продължава да слуша мама. Тенджерите и китките изобщо няма да ги коментирам, това са дребнави неща и за тях авторката не е права.

# 12
  • Мнения: 18 229
Свекърите са си, каквито са. Формулирай какво точно искаш да направи приятеля ти и му го кажи. Но в бъдеще какво да направи. "Искам да не беше вземал кредит." е безполезно.

# 13
  • Мнения: 3 703
Лигавиш се, с две думи.

# 14
  • София
  • Мнения: 17 142
Не разбрах защо беше супер мама да купува  неща за къщата, а когато свекърите са поискали и те да купят, се оказва, че са гадняри. Joy
Сигурна съм, че има смисъл и причина де Joy

Общи условия

Активация на акаунт