НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 4

Бе дай Боже да се оженят и да се спасим.
А мъж на 30 вкъщи да не е по-добре

Едипови комплекси и син, вързан за фустата на мама, айди, не мерси.

Като стана въпрос за привързаност и споменахте, че някои от децата са залепени за вас, чували ли сте/знаете ли за връзката между раждането с окситоцин и по-вкопчените в майките си деца? Преди време коментирах с мед. лице неща около раждането и тя ми спомена за такава зависимост. Ако се поставя окситоцин на родилката, впоследствие децата стават много зависими и вкопчени в майката, ревливи, оставиш ли ги - боледуват. Като цяло индукцията отива и в бебето и после има съответните резултати.

Е да, знам, че за него е най-добре да е самостоятелен, ако на 24 още не е решил какво ще прави с живота си и ми е в къщата, ще го изритам с един куфар дрехи и храна за из път. Но все пак ще си рева, тихичко и тайничко .

Аз не съм раждала с окситоцин, но Биляна е вкопчена в мен и е ревла 🤷🏼♀

Helinor, аз явно съм се съсредоточила към въвеждането на храните, но не съм решила кога колко хранения да заместя. Та както го описваш, не ми изглежда твърде рано да си заместила храненията, но като наближа този период, може би ще гледам с други очи вече. Ади е на 4 месеца и половина само.

Връзка се гради с грижи определено. Как иначе детето се привързва към таткото, баба, дядо. Да не говорим при осиновени деца или отгледани основно от друг.

Аз родих с окситоцин, но не бих казала, че е свръх привързан към мен. Колкото към мен, толкова и към таткото, а той беше без окситоцин
Определено не е ревлив, но е мрънкащ до дупка (не ползваме биберон за смучене, много рядко за гризане като другите гризалки). Но още е много рано да се каже доколко е привързан, според мен.

За привързаност мога да говоря за голямото си дете, което наближава три години. Не мисля, че е залепен за мен. До времето, когато постъпих за раждане, не беше се отделял от мен за повече от няколко чяса. Притеснявах се как ще го приеме като ме няма 4-5 дни. Е, прие го като мъж. Даже май не е забелязал отсъствието ми. 🙄

Тая теория за какво е? Да ни кара да се чувстваме зле, че раждаме предизвикано ли? То по стщата логика на родилите секцио бебетата трябва да не спират да реват. Изобщо родилите секцио в случая кучета ги яли.

На мен за моето вкопчено в мен конкретно дете РоЗи преди време ми беше дала страхотно психологическо обяснение. И не мисля, че е в окситоцина проблема. А в това, че при първи майки и първи деца децата е възможно да са залепени за нас, за да развият майчинския ни инстинкт и да го засилят. Аз смятам това обяснение за много по-логично. И съдейки от собствения си експириънс, нещата при мен стоят точно така.

Аз родих с окситоцин, но съм сама с Ема по цял ден. Баща и много не и обръща внимание в 2та часа в които се засичат вечер. От Баба (всеки реве, рядко я вижда а и тя е особенна). От моята майка реве значително по-малко (по-често я вижда, и тя беше с нас първите 2 седмици вкъщи, също така и пее и се прави на маймуна). Според мен защото сме само двете по цял ден, затова ме търси и реве когато не ме вижда(рядко остава без мен изобщо). Пък и нали децата минават през такъв период(нещо бях прочела някъде)
Иначе за съжаление от всякъде се опитват да сменят някаква вина на майките(защо не кърмиш, защо още кърмиш; защо не даваш сок-защо даваш; защо спи при теб - защо не спи, а го оставяш само в леглото). Угодия няма. Водете се по децата си, майчиният инстинкт е най-добрия съветник. (не отричам лекарите, когато има нужда или съмнение за нещо). Информираният избор също е важен за спокойна майка и бебе.

И аз мисля, че децата търсят  хората, с които са свикнали и които полагат грижи за тях.В нашия случай таткото участва активно тъй като е хоум офис. Малкият като види баща си засиява направо. Аз понякога се чувствам като обслужващ персонал.

Все му е тая на моя син с кого е, баба му, леля му, баща му, стига да е сух, наяден и наспан се хили на всеки и с всеки е в добро настроение.

Аз и баща му сме по цял ден в нас заедно. Постоянно сме тримата навсякъде. Еми.... реве за мен! Не знам как стана, но е факт. Вярно и с баща си е свикнал много. Един ден му се наложи да иде до офиса и нямате представа каква радост беше като го видя. Не вярвах, че толкова малък може да разбира (а съм го виждала при кака ми). Ако съм в стаята например, но правя нещо и не му обръщам внимание мрънка чак реве със сълзи, въпреки че баща му е до него. Иска да ме вижда или да ме докосва, зависи от настроението. Това е и признак на нов скок в растежа (23-26 седмица след термин, ние сме в 24).
Няма да лъжа изнервям се, когато мрънка цял ден, плаче и не иска да спи и такива. Миналата седмица обаче гледах една лекция с Ася и я попитаха за привързаността към майката и тя каза нещо, което ме накара да настръхна и дори малко да поплача "Към кого ако не към майка си да е привързано едно дете? Още от първият си ден е с нас 24/7. Към майката протяга ръчички, когато е изплашено или болно. Когато приходи точно към майка си иска да стигне .." Много ме замисли това, един ден няма да имат нужда от нас и ще плачем. Наслаждавам се на всеки момент и не се впрягам в домакински работи и дребни неща. Ще дойде ден, в който ще можем спокойно да си изпием кафето и да излезем с приятелки вечер, но сега Той е на първо място.
За кърменето, всеки път когато откаже да яде "пращам" баща му за АМ и досега никога не сме купували. Вярно е, че ние сме по-привързани и на нас ще ни липсва повече. Връзката е в нас, от момента, когато засука в болницата осъзнах колко го обичам. Толкова е миличък като суче и накрая заспива, това ми е любимият момент с него ❤️ Определено ще ми липсва

Пс. Още на 18 го пращам да работи (ако може и по-малък. Мъж е, трябва да гради дом и да е здраво стъпил на земята.

Ех, Cve7i, върна ме и мен към времето в болницата. Колкото и много прекрасни моменти да сме имали след това, дните (и нощите) заедно там останаха супер съкровени - беше постоянно до мен, спяхме заедно (намери се акушерка да ми каже да не го свиквам така, че после трудно сме щели да го отучим. Ехо, та той парче на 1 ден, само това му е в главата...)

Попитах ви това за вкопчването, защото бях общо взето през секцио, дори ми даваха зор да ходя да записвам час, та ми обясняваха за окситоцин, индукции, все неща, които ми бяха толкова далечни и бях твърдо решила, че няма да стигна до там (за щастие успях да ги избегна, следящата ми докторка беше под карантина и се паднах при доктор, който беше супер пич и изобщо не се вглъбяваше в какво ли не, пусна си ме да си действам както го чувствам). Та беше ми интересно дали се наблюдава до сега при някого зависимост м/у окситоцин и вкопчване, но вероятно пак е нещо преекспонирано от някого и изобщо не е фактор. Евентуално да съм спокойна някой ден, ако се случи пак.

Не съм учен, но ако трябва да поразсъждавам малко не виждам някаква логическа връзка между вкопчването и окситоцина. Като бях бременна взимах прогестерон , тогава куп неща изчетох ( в научни сайтове) , че можело да повлияе на сексуалната ориентация на бебето - малко така ми звучат нещата и тук. А имаше и статия, която предполагаше връзка между хомосексуализма при мъжете и това дали те имат по-големи братя - беше толкова добре обяснено, че за малко да се вържа. Теории има много за всичко, зависи човек на какво е склонен да повярва, а като става въпрос за най-милото хората понякога забравят здравия разум. Ей на, днес за малко се уплаших, че една ромка [edit] дето ме заговори, ми е урочасала детето. Уж не вярвам в тия работи, но като се прибрахме вкъщи му измих лицето , не че нещо, ама нали... за всеки случай

Аз само ви чета, че напоследък нямам много време да пиша. У нас тази седмица е седмицата на рождените дни и е лудница (аз, каката, кума ни...).
Радвам се на хубавите дни. Като става за излизане навън изкарваме почти целия ден. Рядко успявам да се оправя преди 12-1, но в понеделник например изкарахме почти 9 часа навън с бебките;)
Намерих си даже близнашка компания в кварталния парк.
Може би другата седмица ще пробваме да захраним дамите, да видим дали имат готовност. Ще действаме смесено - ще им пасирам, ама което остане по-едро ще им давам да си го пипат и мажат.

Понеже нищите темата за прилепчивостта, заставам зад това, което казах на Мизъри преди време и ще ви кажа още нещо, което е валидно не само за майчинството.
Всеки път, когато съжалявате за нещо или искате да огреете на сти места си кажете "Кое е това нещо, което утре ще бъде безвъзвратни загубено и никога няма да се върне?"..... и после е лесно да си подреди приоритетите човек. Майчинството е време, в което да се настроим за новата си роля и да подредим живота си така че да ни носи спокойствие и щастие. Ако нещо ви напряга в битово отношение - променете го, защото с времето няма да става по-лесно. И си гушкайте децата,  играйте си с тях,  говорете им. Ще пораснат и тези мигове няма да се върнат, докато книгите още ще са си в библиотеката... и тук не казвам да загърбите всичко оновя  което сте прявили и ви е носило удоволствие преди бебето. Но не придавайте на майчинството чувство за бреме, трудно е понякога, но повечто неща, за които хората се безпокоят са точно такива, каквито трябва да са.
Бебетата плачат, сучат, търсят успокоение по всевъзможни начини, искат да се гушкат, да ритат, да спят до вас на леглото.  След малко ще се обърнете и ще осъзнаете, че са си самодостатъчни, а вие ще сте тези, които ще търсите вниманието им....