Никаква кариера нямах, когато вече имах 2 деца. Не знам как да ти го кажа по-меко, но кариера може да имаш и след децата. Просто идея.
- Публикувана: 30 март 2021, 21:18 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2022, 08:18 ч.
Как да се престраша за второ дете?
Никаква кариера нямах, когато вече имах 2 деца. Не знам как да ти го кажа по-меко, но кариера може да имаш и след децата. Просто идея.
Майка ми се пробва да учи докато бях малка. Не й се получи. Върши нискоквалифицирана работа въпреки образованието си. Просто като навъртиш годинки и се състариш и работодателите вече не те искат. Просто "идея".
Ти си знаеш, да. Не се обсебвай от идеята за кариера. Образованието е необходимо, но най-важно май е да искаш дете и да срещнеш подходящ (поне към момента) мъж.
Без пари не става нищо хубаво, а желанието всеки го има много докато не го налегнат грижите и види, че тези приказки за още един черпак в супата са невалидни.
А и повечето жени гледат да са приключили с раждания и бебета до 30-35 години макс.
Не знам, аз като се разведох с 3 деца, можех да гледам и 4 чисто финансово. Все си мисля, че пари се изкарват, а времето не се връща.
Но да не си помислите, че съветвам някого за нещо. Желание трябва. То ти е и стимул после. Няма нужда да правим нищо, което не искаме - това поне го знам със сигурност.
Но да не си помислите, че съветвам някого за нещо. Желание трябва. То ти е и стимул после. Няма нужда да правим нищо, което не искаме - това поне го знам със сигурност.
Не знам, аз като се разведох с 3 деца, можех да гледам и 4 чисто финансово. Все си мисля, че пари се изкарват, а времето не се връща.
Или пак говорим да се плаща на баба гледачка да ни гледа децата докато станат за ясла/ градина и да са по цял ден някъде обгрижени, докато ние казваме, че си ги гледаме
Фундаментално се различаваме като визия за отглеждане на детето и възможности за отглеждането му.
В темата става въпрос за второ дете все пак. Много семейства не могат да си позволят две деца чисто логистически, а силите и мерака намалявали уж с годините.
Контеса, няма работеща жена, която да остане вкъщи 15-20 години. Това са си някакви твои идеи
Говорим за второ дете или 3-5 години общо, особено ако са с малка разлика, не 20 години все пак
Мен примерно ме ужасяваше мисълта да съм вързана пак с бебе по цял ден докато имам и друго дете, което изисква своето. Или пък да работя по цял ден моята работа, плюс моите деца с мен (както държа да е) и да имам силата за будуване и поемане на втора и трета смяна, след работа.
Дори и да бях с едно дете, нямаше да правя трудни био пюрета, нито да ходим на Монтесори. Хората и техните приоритети са различни.
Между другото съм сигурно от по-малкото майки, които са си изгледали децата, без да са взели и веднъж детска кухня. Значи домашните манджи мога да ги мина за био пюрета Какво му е трудното на едно пюре, вариш зеленчуци и ги мачкаш с пасатор...? Вярно, без Монтесори, но аз там по принцип не проявявам интерес.
Между другото съм сигурно от по-малкото майки, които са си изгледали децата, без да са взели и веднъж детска кухня. Значи домашните манджи мога да ги мина за био пюрета
Какво му е трудното на едно пюре, вариш зеленчуци и ги мачкаш с пасатор...? Вярно, без Монтесори, но аз там по принцип не проявявам интерес.
Аз кариерата я правя след като родих две деца вече. Но в никакъв случай не мога да кажа, че деца се гледат без пари. Просто имам мъж, на когото можех да разчитам финансово, и съответно можех първо да родя, а после да мисля за кариера. И добре че стана така, защото сега когато вече имам работа и добър доход, ми се изпари идеята отново да влизам във филма с майчинството. 
И се радвам, че вече съм родила две деца и мога спокойно да се отдам на кариерата и развитието си занапред.
А чисто финансово, вече сме и по-добре от гледна точка на това, че и аз работя и допринасям към семейния бюджет с приличен доход, та бихме могли да гледаме и още едно. Но чисто психически не знам дали бих издържала и затова и се отказах. Парите са важни, но не по-малко важен е и емоционалния ресурс, който трябва да дадеш на децата си. Мен дори ме напряга и мисълта, че ще се тревожа за още едно дете и ще преживявам всичко и с него. Аз съм много чувствителна и някакви на пръв поглед дреболии с децата ме напрягат. Не е изключено някой ден да се реша на още едно, но засега прецених, че с две ми е екстра. Може би, като пораснат малко ще ми се прииска пак още едно. Вторият вариант е да ми хареса с по-самостоятелни деца и да съм си айляк.
И се радвам, че вече съм родила две деца и мога спокойно да се отдам на кариерата и развитието си занапред. А чисто финансово, вече сме и по-добре от гледна точка на това, че и аз работя и допринасям към семейния бюджет с приличен доход, та бихме могли да гледаме и още едно. Но чисто психически не знам дали бих издържала и затова и се отказах. Парите са важни, но не по-малко важен е и емоционалния ресурс, който трябва да дадеш на децата си. Мен дори ме напряга и мисълта, че ще се тревожа за още едно дете и ще преживявам всичко и с него. Аз съм много чувствителна и някакви на пръв поглед дреболии с децата ме напрягат. Не е изключено някой ден да се реша на още едно, но засега прецених, че с две ми е екстра. Може би, като пораснат малко ще ми се прииска пак още едно. Вторият вариант е да ми хареса с по-самостоятелни деца и да съм си айляк.
Bianka, а децата ти след години дали няма да те намразят заради това, че не са могли да ходят на "Монтесори" или някакви други курсове, които връстничетата им са посещавали? Или те какво искат няма значение? Важно е да ги родим там пък, че ще мият чинии докато техните другарчета имат всичко пък макар и останали едно-единствено дете пък и макар родителите им да са прехвърлили някаква възраст?
Аз никога няма да простя на родителите ми егоизма и простотията им, за това че са ме направили без да помислят за две стотинки какво ще стане от мен. Не стига, че за нищо не допринесоха ами и омаловажават всичко, което постигна. Сякаш така си доказват, че проблема не са те.
Аз никога няма да простя на родителите ми егоизма и простотията им, за това че са ме направили без да помислят за две стотинки какво ще стане от мен. Не стига, че за нищо не допринесоха ами и омаловажават всичко, което постигна. Сякаш така си доказват, че проблема не са те.
Моите си ходят кой на каквото реши. Рисуване, плуване, английски, акробатика, танци и т.н.. Но пак казвам, аз много работя и децата няма как да са в недоимък. Каквото са пожелали, това са получили.
Мисля, че ти е време да спреш да обвиняваш вашите за всичко. На възраст си да имаш собствени деца, мисли ти какъв родител ще си. Спри да си дете. За какво пък ти е тяхното одобрение? Мен нашите ме признаха и ме одобряват силно, откак навършиха 70+. Нито им се сърдя, нито ги обвинявам. Живи и здрави да са ми. Какво съм постигнала - то се вижда, няма защо някой да ми го признава специално.
Мисля, че ти е време да спреш да обвиняваш вашите за всичко. На възраст си да имаш собствени деца, мисли ти какъв родител ще си. Спри да си дете. За какво пък ти е тяхното одобрение? Мен нашите ме признаха и ме одобряват силно, откак навършиха 70+. Нито им се сърдя, нито ги обвинявам. Живи и здрави да са ми. Какво съм постигнала - то се вижда, няма защо някой да ми го признава специално.
Бианка, нормално е като хора да търсим одобрението на родителите ни. Те са най-близките ни хора. Аз не съм финансово готова за дете. Те както обикновено няма как да помогнат, но силно набиват свекърите да се включвали финансово? Моя първа братовчедка роди така и се осланя изцяло на парите от свекърите си (предполагам се пръскат от радост, че снахата е бедна като църковна мишка и ще трябва да я спонсорират, кеф). Моята свекърва ясно ни даде да разберем, че докато не печелим достатъчно хич и да не си помисляме за бебе защото и стотинка няма да ни дадат. Хората са различни.