Е като е мързеливо да го гледа родителят вечно ли...???
- Публикувана: 30 март 2021, 21:18 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2022, 08:18 ч.
Как да се престраша за второ дете?
Неее! Казвам, че дори и да имаш финансовата възможност и да му дадеш шанс в живота, то не иска ли да направи нищо и да си вземе живота в ръцете... няма да стане. Всеки родител дава старт, едни по-трудно, а други по-лесно. И все пак няма цял живот да го дондуриш въпреки, че и такива хора познавам. Голям мъж на 40 още живее с техните и не може една пералня да пусне.
За мен да ги отгледаш добре е да им даваш много до 18 като време, внимание, възможности за занимания по интереси/ пътувания, качествена храна, уютен дом със собствена стая и възможност за уединение, насърчаване на интереси с посещения на много нови места/ култури/ културни мероприятия/ кръжоци.
След 18 осигуряване на образование ( без студентски заеми) и помощ за дом където иска да живее ( не където сме решили ние да живеем), както и помощ при отглеждането на децата, когато има нужда от глътка въздух.
Дай Боже да сме здрави и да успеем с намисленото. Ние сме се борили сами за всичко и искам да не й се налага да постига всичко все сама и по трудния път.
След 18 осигуряване на образование ( без студентски заеми) и помощ за дом където иска да живее ( не където сме решили ние да живеем), както и помощ при отглеждането на децата, когато има нужда от глътка въздух.
Дай Боже да сме здрави и да успеем с намисленото. Ние сме се борили сами за всичко и искам да не й се налага да постига всичко все сама и по трудния път.
Къде е лошото децата да отидат да учат в чужбина?
Ние не сме им показали вратата. Те се подготвиха, кандидатстваха, спечелиха стипендии.
С връзки работа не можем да им намерим със специалностите, които избраха. Но пък сами си намират работа там сега. Убедена съм, че и по специалностите ще си намерят, независимо тук или там, където преценят. Учат търсени в момента специалности и далеч от нашите.
Би ме било срам да уреждам големи хора с връзки.
Нас никой не ни е уреждал с връзки навремето.
Ние не сме им показали вратата. Те се подготвиха, кандидатстваха, спечелиха стипендии.
С връзки работа не можем да им намерим със специалностите, които избраха. Но пък сами си намират работа там сега. Убедена съм, че и по специалностите ще си намерят, независимо тук или там, където преценят. Учат търсени в момента специалности и далеч от нашите.
Би ме било срам да уреждам големи хора с връзки.
Нас никой не ни е уреждал с връзки навремето.
Не разбирам какво значи " не раждай ако не можеш да му дадеш хляба в ръцете"?
Изобщо явно имаме много различни стартови настройки за създаването на деца.
За мен най- важни за раждането и отглеждането на деца са любовта към тях ( константна величина) и възможностите откъм време и пари но те се променят постоянно във времето, така, че не можем да си правим уравнението спрямо тях. Откакто родих ( преди 1,6г) финансовото ми състояние се преобърна с краката на горе ( заради ковид ситуацията), а камо ли да знам какво ще се случи след 5- 10 години. Затова и съм бременна с номер 2. Защото знам, че го искам, че го обичам, че ще дам всичко от себе си да стане човек - достоен и щастлив. Не по-малко важно е, че съм помислила за покрив над главата ни преди да имам мъж и да започна да правя деца, а също така вярвам в себе си. Останалото е Божа работа. Нито смятам да им търся работа нито да ги дондуркам до 30. Колкото по- независими станат, толкова по- добре ще съм си свършила работата. И за мен това е отговорното поведение.
Изобщо явно имаме много различни стартови настройки за създаването на деца.
За мен най- важни за раждането и отглеждането на деца са любовта към тях ( константна величина) и възможностите откъм време и пари но те се променят постоянно във времето, така, че не можем да си правим уравнението спрямо тях. Откакто родих ( преди 1,6г) финансовото ми състояние се преобърна с краката на горе ( заради ковид ситуацията), а камо ли да знам какво ще се случи след 5- 10 години. Затова и съм бременна с номер 2. Защото знам, че го искам, че го обичам, че ще дам всичко от себе си да стане човек - достоен и щастлив. Не по-малко важно е, че съм помислила за покрив над главата ни преди да имам мъж и да започна да правя деца, а също така вярвам в себе си. Останалото е Божа работа. Нито смятам да им търся работа нито да ги дондуркам до 30. Колкото по- независими станат, толкова по- добре ще съм си свършила работата. И за мен това е отговорното поведение.
Какво значи - да му дадеш хляба в ръцете? Щом си го отгледал и изучил, това е хубав старт, защо да не се справи? Всеки почва да работи и си хваща живота в ръце.
Означава да могат да ти платят кандидат-студентските частни уроци, за да се справиш с приемните изпити, означава да имат правилните "връзки", за да започнеш хубава работа в България, а не да ти покажат вратата за самолета в чужбина. Учех в училище в което предимно бяха деца на богаташи - имаше две-три изключения измежду които и аз. Познай кои емигрирахме? Ами точно тия дето родителите им акъл за две стотинки са нямали като са ги "правили" на младини.
Ариел, стига с това мрънкане, на тези години не са ни длъжни родителите вече.
Аз не съм ходила на уроци за кандидатстване, решавах си сама задачи, те платиха това да се преснимат задачите на ксерокс - предполагам повечето софийски родители имат възможността (финансово) да ксерокопират 200-300 страници А4. Изкарах 5,92-5,93 на изпита за специалността, която ме интересуваше, за втората, която обмислях (в друг уни) влизах също от първо класиране... Много по-близки приятели и познати също не ходиха на уроци.
Заминах в Германия не защото ме "изгониха" нашите, а защото аз исках - със стипендия, която сама изкарах. Нашите разбраха няколко дни по-рано за точния ден на изпита и по стара традиция в семейството ни, когато излизах за изпита, майка ми ми изля чаша вода - да ми върви по вода. 😃 Е, така и беше, мина супер. На същия ден впрочем се явих и на изпит по френски за С1 сертификат - когато искаш - има начин!
Стига сме мрънкали, че този или онзи не ни е осигурил това или онова...
Нори, същото е както и аз не разбирам как се плануват деца с малка разлика в недобро финансово състояние.
Като прочета това за нуждата само от любовта и
де да беше така прозаично.
Като прочета това за нуждата само от любовта и
де да беше така прозаично.Аз също не го разбирам. Да ... любов. Обясни му как го обичаш като ходи с едни и същи дрехи на училище и всички го скъсват от подигравки или, че получава по-малко джобни и не може да си купи хубава закуска ама ти си го обичай.
Аз ходех с еднакви дрехи, живеехме 90-те на квартира в панелка, нашите нямаха пари да ми купят шоколадово яйце или снакс.
Макдоналдс ми беше мечта за веднъж в месеца, когато можеха да ми купят детско меню.
Въпреки това потвърждавам, че имах едно прекрасно детство със семейство, което ме обича и нямам негативни спомени , макар че не сме си позволявали почти нищо.
Имам и брат, роден пак 90- те.
Сега всички сме добре финансово и си помагаме, опора сме си. Но добре финансовото стана постепенно и наличието на две деца не е попречило на родителите ми, поне ние не сме го разбрали.
Моето дете е на 14 месеца и много искам още едно или две. Щом се организираме да видя дали гледачка ще взимаме или по- друг начин ще се справим, ще действаме.
Макдоналдс ми беше мечта за веднъж в месеца, когато можеха да ми купят детско меню.
Въпреки това потвърждавам, че имах едно прекрасно детство със семейство, което ме обича и нямам негативни спомени , макар че не сме си позволявали почти нищо.
Имам и брат, роден пак 90- те.
Сега всички сме добре финансово и си помагаме, опора сме си. Но добре финансовото стана постепенно и наличието на две деца не е попречило на родителите ми, поне ние не сме го разбрали.
Моето дете е на 14 месеца и много искам още едно или две. Щом се организираме да видя дали гледачка ще взимаме или по- друг начин ще се справим, ще действаме.
Обясни му как го обичаш като ходи с едни и същи дрехи на училище и всички го скъсват от подигравки или, че получава по-малко джобни и не може да си купи хубава закуска ама ти си го обичай.
Трудно е с две и повече деца, но който иска може, а не реве че мама не го е пращала на уроци или не му е давала пари за закуска.
Моите деца пък са (Пре)задоволени, но пак никога не сме ги учили, че ще им осигурим хляба в ръцете.
И дрехи,и тенис, и всичко могат да имат, но ги учим, че трябва сами да си го вземат този хляб. Затова работят от 16-годишни и сега се оправят почти сами в чужбина. Пък ние не пречи да сме ги подсигурили жилищно, че и финансово, ако закъсат. Въпреки това, самостоятелността е най-важна и винаги сме ги насочвали натам, а не сме ги дондуркали.
Да не се заричам, но с мое пълнолетно дете, ако в здраво, право и работоспособно, няма начин да живея. Ако самата аз нямам нужда от грижи.
И дрехи,и тенис, и всичко могат да имат, но ги учим, че трябва сами да си го вземат този хляб. Затова работят от 16-годишни и сега се оправят почти сами в чужбина. Пък ние не пречи да сме ги подсигурили жилищно, че и финансово, ако закъсат. Въпреки това, самостоятелността е най-важна и винаги сме ги насочвали натам, а не сме ги дондуркали.
Да не се заричам, но с мое пълнолетно дете, ако в здраво, право и работоспособно, няма начин да живея. Ако самата аз нямам нужда от грижи.
Аз също не го разбирам. Да ... любов. Обясни му как го обичаш като ходи с едни и същи дрехи на училище и всички го скъсват от подигравки или, че получава по-малко джобни и не може да си купи хубава закуска ама ти си го обичай.
Ти сериозно ли ?
Така ли е в Германия ? Нали там живееш ? Е, само до преди 80 г не са имали дори покрив над главите си, същите тия германци, дето сега работиш за тях. Всичките до един са били родени в страшна мизерия, ама и за хляб не е имало.
Направи си изводите сама, тъй както ги гледаш тия баровци.....