Как да се престраша за второ дете?

Значи, който не може да купи Ферари за рожденния ден, да не ражда. Винаги има по-богати родители и деца с повече притежания. Но щастието не се крие във възможността за задоволяване на всяка прищявка. Никой не говори да се създават деца умишлено, в крайна бедност, обричайки ги на глад, студ и мизерия. Но хайде няма нужда последния модел телефон и маркови дрешки да са мерило за добро родителство. Мога да купя 2 телефона на дъщеря ми (първи клас), но няма такъв. Всеки ден обяснявам защо не й е нужен телефон в момента и защо "имането на телефон" е незначително и не е повод да се чувстваш по-долу, ако нямаш. В момента масово се възпитават презадоволени деца, които не ценят нищо, защото получават придобивки на конвейр.

Ариел,
Ако богаташките деца са ти се присмивали, защото си бедна, то тогава повярвай ми, имаш късмет, че не са ти били приятели, и че не си била като тях. Няма за какво да изпитваш срам или комплекси, че родителите ти не са богати.
Майчинството е. .....любов, ама не като другите любови, а вечна, безсмъртна любов. Прераждане. Когато родих сина си и го гушнах изпитах несравнимо чувство, нещо като нулевият час, безкрайността на живота. Това е смисъла на човешкият живот.

Извинявам се, ама... как ги измисляте тия глупости, бе, хора?!

А твоЕТО деТЕ няма ли да те намразИ, че не си му родила братче, ако задам аналогичен на твоя глупав въпрос (всъщност искрено смятам, че твоят е по-глупав)? Разбира се, че няма, братчето не е ценност, ценност са курсовете, не ценност - първа необходимост, иначе отиваш да миеш тоалетни и си нещастен цял живот.

И аз бях дете на прехода. Страшна мизерия - няма пари за храна, за дрехи, какво остава пък за някакви курсове (езикови, за седми клас или пък за университет - нищо). И на мен са ми се подигравали за дрехите (по-скоро заради тяхната липса). Бях единствено дете, родено от родители, които още живееха при технте и нямаха собствено жилище.
Никога не съм обвинявала родителите си за немотията. Но това, което ми тежеше е, че си нямах другарче, с което по-лесно да преминаваме през тези изпитания. Всичките ми приятелки и братовчеди бяха с брат или сестра. Само аз кукувах сама.
Като бях на 12г баща ми заживя с друга жена - родиха им се три деца. По някое време се преместих да живея с тях и най-накрая разбрах какво е да си имаш брат или сестра. Несравнимо е с никакви уроци, Монтесори и пр.

Не исках изобщо да имам деца - да не раждам нещастници в мизерия, защото постоянно си спомнях аз през какво съм минала и знаех, че в този живот финансово нямаш никаква гаранция. Финансовото състояние може да се промени по всяко време към по-добре, но и към по-зле.
Забременях случайно и след много умуване реших да запазя детето. Още в родилното като го видях, просто поисках второ, за да не расте сам. Не исках да расте в самота като мен. Ето така се реших аз за второ дете!

Сега съм бременна с трето и само се моля да е живо и здраво и да си го родя на термин. С останалото ще се справим.

Сега вероятно ще се появят хора да обясняват как това, да си единствено дете, не те прави задължително самотен. И е точно така, разбира се, но все пак продължавам да смятам въпроса, който формулирах (пародирах) по-горе, за по-малко глупав от този на Ариел. Това нейното обсебване от темата "какво нещастие е да нямаш пари за курсове и дрехи и как цял живот само тоалетни ще миеш, нещастен и отхвърлен от всички, и за това са виновни родителите" е някакво... де да знам, някакво фиксиране в идеи и измишльотини.

Бай дъ уей, тия, които мият тоалетни (все някой ги мие) и вършат всякаква друга неприятна работа, някаква презряна низвергната каста с достойни за омраза родители ли са?

Това за живота преди 80 и 800 години не интересува децата и особено тийновете. Също не ги интересува животът на връстниците им във военни зони, държави в криза и бедствия.

Повечето хора искаме да осигурим на децата ни поне това, което ние самите сме имали, но най-вече това, което сме искали да имаме като деца, а не сме го имали. Друг е въпроса, че за нашите деца това, което ние сме искали може изобщо да не е ценност или да не го оценят, защото в техния живот е било даденост, предложено е на тепсия.

Всеки мери със собствения си аршин. Ариел е живяла в дадени условия и мисли, че условията, в които ще живее детето и ще са силно подобни. Нормално е. Добре е, че преценя възможностите си преди да роди.

Ариел, от позицията на не винаги доволна дъщеря, а вече и майка на две, завършили средно, отгледани деца искам да ти кажа, че:

1. Каквото и да направиш и да дадеш на детето ти, то ще намери за какво да е недоволно. . Причината са различните времена и нрави, културните разлики и това, че децата имат различни характери.

2. Това, от което си страдала ти може изобщо да не му се случи на твоето дете,пак по гореописаните причини. Тук, например, няма училищни лавки и в малките класове изобщо не се допуска деца да излизат сами извън училище. Така сме учили и ние с мъжа ми и затова джобните и лавките изобщо не са ни минавали през ума. Същото с дрехите, с които и двамата сме били презадоволени. Толкова дрехи имах, че все с едни и същи ходех 🥳, което вбесяваше родителите ми.

3. Не съм ходила на Монтесори, нито мисля, че е супер важно. Едното ми дете ходеше. И аз и мъжът ми имаме лоши спомени от непотребните, за нас курсове на които сме пращани и затова не натискаме децата за нищо и искахме те да си изберат. Е, сега едното дете ни обвинява, че не сме го натискали достатъчно да учи езици. Еми мене ме натискаха да уча солфеж и пиано и ми беше супер досадно.

Аз съм много доволна, че нямам брат или сестра, а децата ми и мъжът ми са много доволни, че имат. Всеки е различен.

Няма доволни на 100% от родителите си.


Да добавя, че познавам доста щастливи миячи на тоалетни, а и в Германия, където живее Ариел може и нищо да не правиш и пак да имаш покрив над главата и ежемесечна, парична вливка. Даже обмисляха да плащат на всеки по 1200 евра месечно, а който иска да ходи да работи.

Аз не бях самотна. Имах си и приятели, имах и много братовчеди (голяма рода сме). Но вкъщи си бях самичка - едно  "Не се сърди човече'' нямаше с кого да изиграя.
И като човек бил и единствено дете и част от многодетно семейство съм виждала и плюсовете и минусите и на двете. Това да знам какво е да имаш брат и сестра наклони много моето решение за второ/трето дете.

То и ние не смятаме да живеем заедно с детето си след като стане студентка.

Потвърждавам написаното от Невена за това, че нашето детство им е толкова далече на поколението деца в момента, колкото Марс. Почти никакви допирни точки и мирогледи.

Не съм страдала от особени липси в детството. Може би затова темата не ме бодва в сърцето, не знам.

Никой не казва, че дете се гледа само с любов. Аз само казвам, че ако към днешна дата можеш да му осигуриш всичко материално, то след 2 години това не се знае. И обратното. Тоест да чакаш някаква имагинерна сигурност не е оправдание.

Караха ме да ходя на английски само - мразех го. Сега го знам на добро ниво, но само защото го ползвам често - чета доста неща. Реално го научих когато вече ми трябваше.
Ходила съм и на уроци по рисуване, кандидатствах в художествената тук в Казанлък. Не ми стигнаха 10 стотни от общата оценка от 3-те изпита и не влезнах. Майка ми беше много разочарована. Това се оптечата в мен и никога няма да го забравя. Това беше краят на рисуването ми, бях се провалила. Сега част от дохода ми пак изкарвам с рисуване, но и до ден днешен съжалявам, че не влезнах.
За мен не важно детето да ходи на всички курсове, да има дрехи, играчки, а да го подкрепиш точно когато е нужно, да му вдъхнеш увереност и да му помогнеш да продължи напред. Това докато са по малки де, след една определена възраст просто ги оставяш да се справят със ситуациите.

Как ме върнахте назад с тези уроци.

ММ все ми напомня как родителите му са му давали пари в началното училище да ходи на уроци по английски, а той ги е вземал и директно цял следобед на електронните игри.

А най-големият късмет е изобщо да се родиш ! Да изпревариш всички останали милиони сперматозоиди, да стигнеш първи, да оцелееш, да се родиш и да живееш. Точно ти, точно твоят живот. И всичко това никога повече няма да се повтори. Уха ! Мисля, че всички сме големи късметлии, ако сме и здрави още по-добре.

Хубаво е да си преценява възмижностите, но Ариел е страшно негатовна и скептична и се върти все около лошото, а това ще й пречи( то вече й пречи) на желанието да има дете. А е жалко, защото всяка жена която иска да стане майка го зсслужава. С тези фиксации тя само си пречи. А трябва да живее в бъдещето, а не в  миналото.
И да си даде шанс да роди и отгледа детето си.
Много силно негативно и обсебено звучи.
Трябва да мисли по друг начин, а не това, което е преживяла да я отказва и да чака и отлага, защото по-млади не ставаме.
На уроци съм ходила само по математика, защото не можех да изклася без тях. Ходех на балет 3, 4 години после ми писна и зарязах. Брат ми ходеше на народни танци до 8 клас и това е.

Обмисляхме го и у ние скоро въпрос, но наистина не си представям как ще се справим.  Синът ни е на 3 в момента , боледува "прекрасно" покрай ясла/градина, ние също сме непрекъснато болни около него и едва се справяме да работим и да му се обръща достатъчно качествено внимание, когато си е вкъщи (делим деня на половина и двамата с ММ работим през нощта).  Още едно бебе, което непрекъснато да е със сополи, ще ни извади от равновесие тотално.  Сега успяваме някак да не се изнервим, но усещам, че сме на ръба, а искам детето да расте в спокойна среда.
Наистина не си представям как бих изкарала бременност с всичките тия вируси, бактерии в носа и чудесии. А нашето дете дори не е най-болнавото,  което познавам, редовно ходи 2 седмици.на ясла/градина, просто после е болен следващите 2 седмици.  Да не говорим, че и чисто финансово не е толкова просто, но да кажем, че там притесненията ми са много по-малко, отколкото за времето и вниманието,  които в момента просто не усещам, че имаме.
Може би като спре да боледува така ще го преосмислим, но на този етап оставаме с едно.