Здравейте, с мъжа ми сме от 2 год заедно имаме и дете на 7м, наскоро дочух от негови роднини че е осиновен. Странно като дойдох за първи път в тях на гости и видях родителите му се учудих че нямат никаква прилика и ми мина това през главата че може да е осиновен но си казах че може да прилича на някой чичо или дядо. Та някой попадал ли е в такава ситуация? Той знае но защо ли крие това от мен? В едно семвйство не трабва да има тайни или бъркам някъде? Не ме разбирайте погрешно нямам нищо против това.
- Публикувана: 4 апр. 2021, 11:01 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2021, 10:58 ч.
Каква ли може да е причината да не е споделил до сега с мен?
Сега това ли те чопли!?
Може би, защото за него това са родителите му и е маловажно, че е осиновен. Разбираш ли!?
Има и такива хора. Нямат нужда от афиширане на факта осиновяване.
Може би, защото за него това са родителите му и е маловажно, че е осиновен. Разбираш ли!?
Има и такива хора. Нямат нужда от афиширане на факта осиновяване.
Защото това са родителите му и той ги смята за такива, въпреки твоите грозни забележки на кого приличал и дали е бил осиновен или не. Имам приятелка с втори баща - за нея това е баща и и тя не ходи да вика по улицата, че не е родена от неговата сперма, и му казва татко - защото това за нея е баща и.
Здравейте, с мъжа ми сме от 2 год заедно имаме и дете на 7м, наскоро дочух от негови роднини че е осиновен...
Оф-ф-ф-ф-ф...! Дочула от роднини...?! Какви хубави хора, а? Доброжелателни едни такива... Споделили уж между другото. Изтървали се някак си...! И сега какво?
А вие, преди да родите, ходите с тефтерче при свекървата и отбелязвате на колко години е оплешивял дядо му, баща му всички зъби ли има, майка му да няма артрит от млада, колко близнаци има в рода и чичо му да ви донесе справка за психично състояние? Че иначе и вие нищо не знаете, освен външния вид на родители му.
Пък и тук е леееееко късно да се чуди дали да ражда от него - трудно ще и е да го набута обратно, на 7 месеца са вече големички бебетата...
Пък и тук е леееееко късно да се чуди дали да ражда от него - трудно ще и е да го набута обратно, на 7 месеца са вече големички бебетата...
Сериозно? Казвате, че ще родите дете от някой, за който не знаете нищо - циганин, българин, турчин, или пък 9 дете на майка с умствено изоставане?
Хайде стига глупости.
Хайде стига глупости.
Принципно в една връзка, ако се стигне до момент сватба и дете е добре такава информация да не се спестява. Ако жената го обича, ще го приеме и ще роди дете от неизвестните му гени.
Имам две осиновени деца и се надявам някой ден бъдещите им партньори да не ги отхвърлят заради това, защото гените им са неизвестни. Впрочем и двамата приличат на семейството ми. Синът ми силно прилича на мен и покойният ми баща, дори по някои предпочитания и вкусове, а щерката е копие на майка ми.
Всъщност децата ми знаят, че са осиновени и това, което аз знам за произхода им, но ги уча да не го коментират със Сульо и Пульо.
Не виждам нищо лошо във въпроса на авторката. В манталитета на близките обаче - да. Със сигурност и на мен би ми станало обидно, ако е скрил подобно нещо от мен. Не се знае обаче дали той самия е наясно.
Със сигурност бих говорила с него, а не във форума. Или ако съм близка със свекърите, първо с тях. Амааа... как така какво и влиза в работата? То, че няма особено значение, няма. Ама нали като имаш сериозна връзка си споделяте всичко...и то още преди женитбата.
Със сигурност бих говорила с него, а не във форума. Или ако съм близка със свекърите, първо с тях. Амааа... как така какво и влиза в работата? То, че няма особено значение, няма. Ама нали като имаш сериозна връзка си споделяте всичко...и то още преди женитбата.
Всъщност родителите може и да не са намерили момента, в който да кажат на детето и то да не знае, че е осиновен. Странно ми е да опазят такава тайна, ама всичко се случва, може и да са успели. Моя колежка преди десетина години твърдеше, че познава семейство с осиновени деца, които на 24-26 годишна възраст не знаели, че са осиновени. Дали е така те си знаят. От комшии можеш да избягаш, ама от роднини - не.
Здравейте, с мъжа ми сме от 2 год заедно имаме и дете на 7м, наскоро дочух от негови роднини че е осиновен...
Оф-ф-ф-ф-ф...! Дочула от роднини...?! Какви хубави хора, а? Доброжелателни едни такива... Споделили уж между другото. Изтървали се някак си...! И сега какво?
Да, нали
И аз имам едни роднини, които осиновиха бебе буквално на 5 дни. Ей, имаше едни лели, едни стринни ама нямаха търпение детето да проговори и да почне да разбира, че да му кажат че е осиновено. Прости хора, направо им се чудя на такива, от злоба ли се хранят, от сплетни ли!? Слава Богу, че дето пък излезе една чиста душица, изобщо не се интересува кой, какво, защо. За него майка и баща са осиновителите му и никой друг.
Защото това премълчаване си е чиста лъжа.
Съвсем нормално е да се каже, а не са заблуждава. Съпруг/ съпруга обикновено се избира за цял живот.
Съвсем нормално е да се каже, а не са заблуждава. Съпруг/ съпруга обикновено се избира за цял живот.
Добре де...! Ако знаеше от него или по-рано, какво? Това ще определи избора ѝ? Тоест, ако знаеше, че е осиновен и нямаше да се омъжи за него?
Сериозно? Казвате, че ще родите дете от някой, за който не знаете нищо - циганин, българин, турчин, или пък 9 дете на майка с умствено изоставане?
Хайде стига глупости.
Хайде стига глупости.
Ама тя е родила вече, така че работата е късно е, либе, за китка.
... Прости хора, направо им се чудя на такива, от злоба ли се хранят, от сплетни ли!? ...
М-да! За съжаление, винаги се намират и такива. И аз имам една такава леля. Неописуемо завистливо, злобно и мръсно същество. Винаги намира какво да разнася и за какво да се сърди. Винаги е излъгана и ощетена. Без клюки и да си пъха гагата навсякъде - просто не може да диша! Иначе е всяка неделя на църква...!
И да не е знаел до сега, сега със сигурност ще научи. Той и да не чете бг мама, общи познати ще се намерят. А устата на хората не можеш да затвориш. Затова е хубаво родителите навреме да кажат на детето си. Затова е хубаво и да няма тайни от половинката, особено такива, които са публични, т.е знаят повече от двама души.
Уча децата си, че това е просто начинът, по който са се появили в семейството, нищо повече. Та от тази гледна точка, може човекът просто да не му отдава такова значение и затова да не го е коментирал. Ако иска да знае защо не й е казал, авторката вместо да пита форума, да попита мъжа си.
Уча децата си, че това е просто начинът, по който са се появили в семейството, нищо повече. Та от тази гледна точка, може човекът просто да не му отдава такова значение и затова да не го е коментирал. Ако иска да знае защо не й е казал, авторката вместо да пита форума, да попита мъжа си.
Защото това премълчаване си е чиста лъжа.
Съвсем нормално е да се каже, а не са заблуждава. Съпруг/ съпруга обикновено се избира за цял живот.
Съвсем нормално е да се каже, а не са заблуждава. Съпруг/ съпруга обикновено се избира за цял живот.
Това, че тя за близо половин година познанство е вирнала краката за бебе от човек, когото не е ясно колко познава, си е нейн проблем.
Не мога да разбера къде е драмата в това дали е осиновен ли или не?
... Ако иска да знае защо не й е казал, авторката вместо да пита форума, да попита мъжа си...
По-скоро въпросът е, какво ще промени това за авторката?! Мъжът ѝ по-лош или по-добър ще стане след това? Струва ми се, че авторката не държи на семейството си, ами на това, какво казали хората...!
А пък илюзията, че на половинка всичко се споделя, че даже и отпреди сватбата и децата, е най-забавна.
Все едно дали е осиновяване или нещо друго. И ми е направо потрес, че има хора за които споделянето е илюзия. То не е ли това близостта между двама?
А пък илюзията, че на половинка всичко се споделя, че даже и отпреди сватбата и децата, е най-забавна.
Все едно дали е осиновяване или нещо друго. И ми е направо потрес, че има хора за които споделянето е илюзия. То не е ли това близостта между двама?
Доверие...?! Какво доверие?! За какво доверие става въпрос? Мъжът ѝ не е казал. Не е излъгал. Ако той не иска да говори по този въпрос, тогава какво?! Това не е нещо, което зависи от него. Просто се е случило. Това прави него или родителите му по-особени?!?
И хипотетично да допуснем, че не знае?! Какво става...? Жена му го пита: Ти защо не ми каза, че си осиновен?! Всъщност, жена му май иска да му държи сметка, вместо да се замисли. По-скоро мъжът ѝ не е случил...!
Добре, доверие да е. Я погледни сега пак първия пост на авторката и с една проста сметка може да видиш от колко време се познават. Бързичко са направили дете. Те си знаят защо. Извинявай, но за толкова кратко време доверие май не се печели. Не и пълно.
За 100%-вото споделяне с половинката мнението ми е малко особено и едва ли ще срещне разбиране тук, така че там няма да задълбавам.
За 100%-вото споделяне с половинката мнението ми е малко особено и едва ли ще срещне разбиране тук, така че там няма да задълбавам.
Не се правете на по католици от папата. Драмата, разбира се, не е в това, че е осиновен, а в това, че не и е казал нещо важно за себе си, което е странно и създава вчечатление, че или е потаен, или за него самия този факт на осиновяването е нещо неудобно. Ако не и беше казал нещо друго, например, че има брат в чужбина, предишен брак или че е живял като малък в родния и град, щеше ли да е проблем? Особена разлика няма. Причината да не се каже не е непременно притеснителна, но във всички случаи е странно. Ма щото става дума за осиновяване, дай да покажем, че сме широко скроени, не сме като злобните лелки. Не е задължително да ти харесва да живееш с потаен човек.
Иначе ясно, че е по-смислено да пита него, а не нас, тук е само за сверка на общото мнение и отношение към нещата.
Иначе ясно, че е по-смислено да пита него, а не нас, тук е само за сверка на общото мнение и отношение към нещата.
Защото това премълчаване си е чиста лъжа.
Съвсем нормално е да се каже, а не са заблуждава. Съпруг/ съпруга обикновено се избира за цял живот.
Съвсем нормално е да се каже, а не са заблуждава. Съпруг/ съпруга обикновено се избира за цял живот.
Добре де...! Ако знаеше от него или по-рано, какво? Това ще определи избора ѝ? Тоест, ако знаеше, че е осиновен и нямаше да се омъжи за него?
Ако той лъже за толкова важно нещо от самото начало, то какво ще в през брака.
На някои хора им трябва дълго време, докато свалят всички прегради и започнат да споделят с половинката. Някои никога не стигат дотам, а някои си пеят всичко още в началото. Хората са различни. Човекът вероятно си има причина да не засяга този въпрос, поне засега. Трябва ли жена му да му рови в душата при това положение? И дали като го принуди да говори с нея това ще допринесе за по-здрава връзка или ще ги скара и раздалечи? Нещата не са само черни и бели. Трябвало да споделя. Къде го пише това?
За осиновяването е важно да се знае от медицинска гледна точка, за да се знае какви наследствени обременености може да носиш (или пък да си знаеш да се изледваш, ако няма контакт с био родителите).
И мен би ме притеснило съпругът ми да не сподели такова нещо с мен от гледна точка на доверието което уж трябва да си имаме. Самата информация няма да ми промени мнението за човека, а това че я е скрил от мен. С моят съпруг си споделяме всичко и за мен това е нормалното. Не възприемам идеята, че такива важни неща е ок да не се споделят.
И мен би ме притеснило съпругът ми да не сподели такова нещо с мен от гледна точка на доверието което уж трябва да си имаме. Самата информация няма да ми промени мнението за човека, а това че я е скрил от мен. С моят съпруг си споделяме всичко и за мен това е нормалното. Не възприемам идеята, че такива важни неща е ок да не се споделят.
Това дали е осиновен или не не ти гарантира, че ще знае фамилната си обремененост от към болести.
В този ред на мисли след около 30 години трябва ли сегашните бебета от епруветки с или без донорски генетичен материал да обявяват на всяко гадже и познат, че не са от баща си или майка им всъщност не им е майка биологично!?
В този ред на мисли след около 30 години трябва ли сегашните бебета от епруветки с или без донорски генетичен материал да обявяват на всяко гадже и познат, че не са от баща си или майка им всъщност не им е майка биологично!?
Чисто хипотетично - може и да не знае. Почти невероятно звучи, но и 1: 1 000 000 да е, вероятност има и такава. До преди петнайсетина години можеше да се осинови и новородено, направо от родилното. В този случай извън семейството малцина ще знаят за осиновяването.
Има вариант и той да знае, но да не отдава значение на този факт и затова да не е намерил повод да го коментира.
Може да не иска да наранява родителите си като споделя информация, която тях може да притесни, че е споделена.
С това, че авторката изнася нещо толкова лично публично, във форум, посещаван от милион потребители и регистрирана с име и фамилия говори, че ако е наясно с основание е премълчал.
Авторке, не знам познаваш ли закона, ама все още е подсъдно да разпространиш такава информация. Грози те затвор от 6месеца минимум или четирицифрени глоба, може и двете. И не се шегувам. Отпадане тайната на осиновяване не означава, че всеки може да разпространява лична информация, а да се даде достъп на осиновеното лице до информация за биологичният му произход.
Има вариант и той да знае, но да не отдава значение на този факт и затова да не е намерил повод да го коментира.
Може да не иска да наранява родителите си като споделя информация, която тях може да притесни, че е споделена.
С това, че авторката изнася нещо толкова лично публично, във форум, посещаван от милион потребители и регистрирана с име и фамилия говори, че ако е наясно с основание е премълчал.
Авторке, не знам познаваш ли закона, ама все още е подсъдно да разпространиш такава информация. Грози те затвор от 6месеца минимум или четирицифрени глоба, може и двете. И не се шегувам. Отпадане тайната на осиновяване не означава, че всеки може да разпространява лична информация, а да се даде достъп на осиновеното лице до информация за биологичният му произход.
За осиновяването е важно да се знае от медицинска гледна точка, за да се знае какви наследствени обременености може да носиш
Това дали е осиновен или не не ти гарантира, че ще знае фамилната си обремененост от към болести.
В този ред на мисли след около 30 години трябва ли сегашните бебета от епруветки с или без донорски генетичен материал да обявяват на всяко гадже и познат, че не са от баща си или майка им всъщност не им е майка биологично!?
В този ред на мисли след около 30 години трябва ли сегашните бебета от епруветки с или без донорски генетичен материал да обявяват на всяко гадже и познат, че не са от баща си или майка им всъщност не им е майка биологично!?
Да, но ако знаеш, че си осиновен можеш да си направиш преценката дали да търсиш тази информация, да се изследваш ли за определени неща в определени ситуации и т.н. Това е важно лично за осиновеният човек, половинката реално няма отношение. Освен ако не искат деца.
А бебетата от епруветки нямат нищо общо с темата. Майка им е тази, която ги е родила и отгледала. Осиновяването е съвсем различно.
За осиновяването е важно да се знае от медицинска гледна точка, за да се знае какви наследствени обременености може да носиш
Сега, ако мъжът на авторката не знае ситуацията е става различна. И съм съгласна, че да поства тук подобни семейни драми вместо първо да говори с мъжът си е много неуместно.
Това дали е осиновен или не не ти гарантира, че ще знае фамилната си обремененост от към болести.
В този ред на мисли след около 30 години трябва ли сегашните бебета от епруветки с или без донорски генетичен материал да обявяват на всяко гадже и познат, че не са от баща си или майка им всъщност не им е майка биологично!?
В този ред на мисли след около 30 години трябва ли сегашните бебета от епруветки с или без донорски генетичен материал да обявяват на всяко гадже и познат, че не са от баща си или майка им всъщност не им е майка биологично!?
Да, но ако знаеш, че си осиновен можеш да си направиш преценката дали да търсиш тази информация, да се изследваш ли за определени неща в определени ситуации и т.н. Това е важно лично за осиновеният човек, половинката реално няма отношение. Освен ако не искат деца.
А бебетата от епруветки нямат нищо общо с темата. Майка им е тази, която ги е родила и отгледала. Осиновяването е съвсем различно.
За осиновяването е важно да се знае от медицинска гледна точка, за да се знае какви наследствени обременености може да носиш
Сега, ако мъжът на авторката не знае ситуацията е става различна. И съм съгласна, че да поства тук подобни семейни драми вместо първо да говори с мъжът си е много неуместно.
И кое е по-различно от майка която го е родила, а не е нейно и майка която го е осиновила на 5 дена бебе например? Това, че не го е износила ли? То има и сурогатно майки по света.
Арабите имат една много хубава поговорка в случая " агнето е на този, в чиято кошара блее"
Осиновеният не е споделил, защото за него това са родителите му и желае и околните да ги възприемат по този начин, другото за мен е клюкария.
Щеше да може да избира. Ако той лъже за толкова важно нещо от самото начало, то какво ще в през брака. Да, аз искам да знам с какъв човек съм се хванала, от какъв мъж са децата. И да се правите на много широко скроени, не ви вярвам. И авторката не трябва да чува, че това не я засяга, защото я засяга и то много.
Моля...?! Да избира?! Тоест, като е осиновен е втора ръка човек?
Здравейте, с мъжа ми сме от 2 год заедно имаме и дете на 7м, наскоро дочух от негови роднини че е осиновен. Странно като дойдох за първи път в тях на гости и видях родителите му се учудих че нямат никаква прилика и ми мина това през главата че може да е осиновен но си казах че може да прилича на някой чичо или дядо. Та някой попадал ли е в такава ситуация? Той знае но защо ли крие това от мен? В едно семвйство не трабва да има тайни или бъркам някъде? Не ме разбирайте погрешно нямам нищо против това.
Здравейте! Разбира се, че в едно семейство не е добре да има тайни и ако мъжа Ви знае за факта, че е осиновен, е странно, че не Ви е казал, но пък може да си има своето обяснение.
Имам близко семейство, в което едната жена е осиновена, но никой не говори за това. Родители и роднини пазят тайната от нея, но някак не са успели да я опазят, защото тя от дете знае за този факт. Всички близки и роднини се правят, че не е така и тя се прави, че не знае. Въпреки това тази тайна не им е попречила да се обичат и уважават взаимно. Преди няколко години се надявах осиновяването на нашето дете да я провокира и повдигне въпроса и за нейното осиновяване, но уви не се случи.
Не зная как е във Вашия случай, но би могло да има своето логично обяснение - например мъжа Ви въобще да не знае, че е осиновен и ако го попитате директно, да се получи доста сложна ситуация за всички. Възможно е да знае, но ако темата в семейството му винаги е била табу, той самия да не може да сподели това с Вас. Може да има и други причини. Бихте могли да си поговорите за пазенето на тайни в семейството и разберете какво мисли всеки от вас по темата. Ако разбере, че не ги подкрепяте и знае за осиновяването си, би могло да го провокирате да Ви сподели.
Препоръчани теми