Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Мисля че имам депресия

  • 1 008
  • 29
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 26
Здравейте! Мисля, че не съм добре психически. Постоянно имам мрачни, негативни мисли.  Заминах в чужбина да уча, но се провалих, изключиха ме от университета, защото не успявах да си вземам изпитите. А не успявах, защото работех много и нямах време да уча. Записах се пак да следвам, но отново не ми върви. Нямам сили и желание. Същевременно имам чувството, че ще остана стара мома и това ме терзае. В живота ми имаше много момчета, но само аз ги харесвах и обичах, никога не беше взаимно. Никога не се стигна до връзка. На 24 съм, а не съм имала приятел досега, не съм се целувала дори. Чуствам се престаряла и нещастна. Имам усещането, че нищо добро няма да ми се случи вече. Бях се разболяла от булимия заради едното момче, а напоследък често искам да се самоубия, но нямам толкова смелост. Не знам какво да правя вече. Търся врачки и гледачки, а после осъзнавам, че е признак на лудост и крайна отчаяност и се отказвам. Провалих си живота, май не съм добре психически. Не ми върви нито в ученето, нито в любовта, нямам ниаккви пари, на работа имам проблеми в момента и заплашват да ме съкратят, семейството ми липсва, нямам приятели и социална среда тук, защото ме изхвърлиха от университета като мръсно куче. Просто имах нужда да споделя.
А.

# 1
  • Мнения: 2 714
При здравословни проблеми, като депресия, се ходи на лекар - психолог и/или психотерапевт. Не на врачки, магьосници и вещици.

# 2
  • София
  • Мнения: 29 478
Не, нямаш депресия.
Прибери се вкъщи и си събери мислите.

# 3
  • Мнения: 658
На пръв прочит звучиш зле. Но човек, който наистина не е добре(психически), той не го осъзнава.
Мисля, че имаш нужда да се обикнеш и да слушаш себе си. Май следването не ти е страст.
Работи върху самочувствието, самоосъзнаването и проектирай бъдещето си без да се чувстваш длъжна да доказваш, че си велика. Ако не можеш сама, потърси професионалист. Просто е време да пораснеш.

# 4
  • Мнения: 546
На 24 г. изобщо не си престаряла, стара мома или нещо такова. Това, че досега не ти се получава с мъжете, които си харесвала също не е показателно, защото както се казва в клишето - за всеки влак си има пътници. Явно досега не си срещала подходящият. Имам приятелки, които и доста над 30 все още не могат да се установят трайно с някой мъж, но никоя не е тръгнала да се самоубива заради това или да си трови здравето.
Според мен основният ти проблем идва от това, че явно това, с което се занимаваш, не е твоето и не ти доставя удоволствие... тогава се замисли има ли смисъл да седиш в чужбина с учене, което не ти върви, работа, която явно е прекалено времеемка и недостатъчно платена, без социални контакти? Образование можеш да получиш и в БГ, а и според мен тук имаш повече възможности да се срещаш с други хора.
Врачки и други ала-бала няма да ти помогнат. За тези неща си има специалисти - психиатри, психотерапевти - щом си стигнала до булимия, явно проблемът ти не е маловажен. И не е срамно да потърсиш такъв вид помощ, по-нелепо е да ходиш при разни шарлатани, които кой знае с какви глупости ти пълнят главата, а и надали съветите са им съвсем безплатни.

# 5
  • Мнения: 26
Да, но аз не искам да стоя сама завинаги. Или да се омъжа като стана на 40 години. И като си харесам някого страдам и плача без той дори да знае. А за врачки не съм плащала. Дори тук в бг мама са ми гледали и това е още по-лошо, защото само се обърквам.

# 6
  • София
  • Мнения: 29 478
Споко, и аз бях така. Ще дойде подходящ. Може пък да те чака вкъщи, в съседния блок - както стана при мен!

# 7
  • Мнения: 658
Какво ти се прави на този етап?
Учи ли ти се, работи ли, по света ли ти се обикаля или просто искаш да се омъжиш?

# 8
  • Мнения: 26
Благодаря ви за отговорите..Въобще не се чувствам добре. Особено вечер ми става едно тягостно, свива ме сърцето, не мога да стоя мирно, хващат ме нервите, плаче ми се, а не ми потичат сълзи. Искам да умра. Всичко е черно, нищо добро не ми се случва и няма да се случи. Няма смисъл да живея. Sad  Мислила съм си да се замонаша, но ме е страх, че като няма други хора край мен и като няма с какво да се разсейвам, ще ми е още по-зле. Защото покрай корона вируса ми е още по-гадно сама и затворена.
А на въпроса на Монет - учи ми се, искам да завърша. Аз винаги съм била силна ученичка и много ученолюбива. Биквално учех от сутрин до вечер, за да мога да замина за чужбина и да продължа ученето си тук. Но нещата не се подредиха както исках-срещнах много трудности заради езика и най-вече работата. Тъпча на едно място, а не искам да е така. Желанието ми е да се върна в България, да кандидатствам и да следвам там. Не искам да прекарам живота си в странство, искам у дома. Но тук идва големият проблем-какво ще кажат хората.Срам ме е и няма да понеса да говорят как съм се провалила и как от отличничка съм станала за резил. Да ми се присмиват :'( Другото ми голямо желание е да имам връзка. Не бързам с брак, но отношенията трябва да са стабилни и да водят към женитба след време.

Последна редакция: ср, 07 апр 2021, 00:30 от Ednabalgarka

# 9
  • Мнения: 658
Върни се. Почини, помисли. В София едва ли всички те познават и ще говорят. Родителите подкрепят ли те?

# 10
  • Мнения: 26
Подкрепят ме, да. Поне тях имам. Но се чудя с какво съм заслужила такова нещо. Старала съм се през целия си живот да съм добра, възпитана, да не вредя на никого, дори съм помагала много пъти безвъзмездно. А все едно съм наказана за нещо. Наистина в нито един аспект не ми върви. До преди заминаването си в чужбина бях щастлива. Никога не съм си представяла, че животът на възрастните е такъв пъкъл. Питам се дали винаги ще е така. Дали всички хора са нещастни и всъщност дали Земята не е ада, за който се говори в Библията. И така като гледам хората покрай мен, май да. Всички са тъжни, имат проблеми и постянно им се случват лоши неща.

# 11
  • Мнения: 1 046
Прибери се. На познатите ти можеш да кажеш, че е заради короната, а и ще се изненадаш колко малко всъщност другите ги вълнува. Колкото до връзките, преди да станат стабилни, всички са просто за развлечение. Така че ела си в Бг, потърси си старите познати, намери си нови, излизай, забавлявай се, прави секс, а любовта ще те намери. Сега предполагам седиш сама в някоя мизерна квартира и отдавна не си общувала нормално с никой, нормално е да се чувстваш зле. Университети и работа има и тук, и ще си при семейството и приятелите си.

# 12
  • Мнения: 1 455
Първо, много малко хора наистина обръшат внимание на останалите. Кой точно ще ти се присмива. Второ, на 24 какъв ад? Защо са те изхвърлили от университета? Просто си се почувствала сама, неоценена и искаш някъде на познато, при семейството си. Щом е така, върни се. Никой няма да ти обърне внимание. Вярвай ми. Най-много да отразят, че те виждат, да те питат как си и до там.
Животът е труден, понякога. Има рискове, проблеми, решаваш ги и продължаваш. За самотата и липсата на приятел - ти си на 24? Какво очакваш? Живей, забавлявай се, трябва ти среда от приятелки, не постоянен партньор. Кога ще дойде момента за семейство е относително. Нямаш график. Живей в настоящето.

# 13
  • Мнения: 26
Аз искам да си дойда в България, но завинаги. Не ми харесва тук. И се чудя какво ще обяснявам като ме попита някой познат. Всички ще ми се смеят. Заминах убедена, че ще успея, защото бях най-добрата в елитна гимназия, ходех на олимпиади, състезания и т.н., а се оказах един голям провал. И родителите ми ще се срамят заради мен...Квартирата ми не е мизерна, но съм адски самотна. Нямам истински приятели тук. И не харесвам безразборния секс. Това не е за мен, аз търся любовта. Искам да обичам и да съм обичана, не да ставам парцал.

# 14
  • Мнения: 1 455
Ама кой ти написа да ставаш парцал. И не разбрах защо си мислиш, че хората гледат какво правиш. Не си център на вселената, колкото и да ти се струва. Но това вторачване в търсенето на Любовта на живота ти само пречи. Нещата се случват естествено, не с идеята да са сериозни от втората среща.

# 15
  • София
  • Мнения: 29 478
Сега не го виждаш, но животът ти дава уроци. Ти се стремиш всичко да е перфектно, а то никога не е. Ами това е животът! Драмата не е, че животът е лош, а че то го приемаш като такъв, чрез своите твърде тесни критерии.
Трябва да се отпуснеш малко. И съвсем да зарежеш мисълта "какво ще кажат хората"!

# 16
  • Мнения: 26
Brumm, наясно съм, че не съм център на вселената. Затова и не разбирам интереса и любопитството на хората. Като се прибера в България всички ме питат дали съм завършила, кой семестър съм, какво смятам да работя. А ме изгониха от университета за невзет изпит. Тук имам право само 3 пъти да се явя на изпит и после ме гонят и ми забраняват да уча същата специалност. А що се отнася до мъжете, гледам мои познати и приятелки и им се радвам-завършили са си образованието, имат мъже до себе си. Само аз стоя и плача за поредния, който пък идея си няма, че толкова съм се влюбила. Омръзна ми да съм сама. Знам, че не трябва да седя и да чакам някой мъж да дойде и да ми реши проблемите, да ме направи щастлива, но всъщност това правя.
Rockstar, нямат ли край тези уроци? Докога ще страдам. 6 години съм вече така. И не приемам когато някой ми каже, че трябва да променя начина, по който гледам на живота. Това не помага. На какво да се радвам, защо да съм щастлива, когато нямам нищо?Проблемите ми няма да изчезнат ако се преструвам на весела, а и защо да го правя, когато вътрешно пак ми е зле? Вие ми се от болка.

Последна редакция: ср, 07 апр 2021, 01:46 от Ednabalgarka

# 17
  • Мнения: 1 046
С риск да прозвуча рязко, никога няма да имаш нещо, ако само седиш и хленчиш. Прибери се, запиши се да завършиш в някой бг университет и не се вживявай в ролята на многострадална Геновева. Млада си, здрава си, права си, имаш родители при които да се върнеш, какви са ти точно страданията? Че на 24 въздишаш по някой като 12 годишна и че хората те питали какво си завършила? Ами кажи завърших, но ще завърша и второ висше в България, като ти е такава драма, че някой те попитал нещо от куртоазия.
И няма да я срещнеш тази лелеяна любов докато не се стегнеш и не направиш нещо с живота си. Мъжете загубени души не спасяват. Харесват позитивни, успели и наясно със себе си жени. В спорта след загуба казват, ако си л@йно, ще си седиш разплюкан и ще хленчиш, ако си боец, ще се изправиш и ще продължиш. А от болка може да си виеш, въпроса е през това време и да правиш нещо с живота си. Иначе след 5 години пак ще пускаш същата тема. И след десет също. И вината ще си е само твоя.
Накратко, всички които ти отговаряме тук да ти имаме проблемите.

# 18
  • Мнения: 4 942
В България май е по-вероятно да срещнеш някой. Не са така вцепенени от ковид , че да не мърдат от в къщи. Или поне така ми се струва.
Аз лично бих престанала да се занимавам да хълцам след хората. Ако някой ще те хареса, то той ще хълца след теб. Така че си живей спокойно и  просто имай обществен живот. Сега е доста усложнена тази задача, но ще се пооправят нещата.
А ... и избягвай обобщенията. Опитай се да си представиш реално какво значи @нямам нищо@ като го ползваш. Поразгледай нета за хора останали ве днешно време без нищо поради кризи, бедствия, войни. Ама наистина без нищо. И ... си помисли следващия път преди да предизвикаш съдбата .  Ако успееш да си засичаш по този начин всяко обобщение , то може и да си пооправиш настройките.  .

Последна редакция: ср, 07 апр 2021, 06:41 от bella_ciao

# 19
  • София
  • Мнения: 6 792
Авторке, добре е човек да осъзнае кога губи, да прегрупира позициите и да продължи напред.
Ако 6 години си преседяла в чужбина с идеята да си вземеш изпита, а впоследствие от срам за от хората, надявам се си даваш сметка колко нездравомислещо е това.

# 20
  • Мнения: 209
Колко ти остава от следването? Ако е много, зарязвай и се прибирай, започни на чисто в България.

# 21
  • Мнения: 70
Не се страхувай да се прибереш в България и тук да учиш. В крайна сметка не се чувстваш добре, искаш да се прибереш. Колко още време искаш да стоиш там, за да си дадеш шанс да бъдеш спокойна в България. Ако си толкова нещастна, тогава не стой там. Реално само ти го изискваш от себе си. Ако обаче вярваш, ще това е твоят път, тогава се бори. Избери пътят, с който ще бъдеш най-спокойна. А околните никога няма да живеят твоят живот, за да могат да те разберат правилно. Докато обаче ти живееш за тях, няма да можеш да започнеш своя живот.

# 22
  • Мнения: 17
Заложила си си едни критерии, които според мен са нездравословни. Решила си, че  ако не завършиш в чужбина, ще си провал. Ако се върнеш в България, ще си провал. Ако не се спукваш от работа, си провал. От там идва и чувството на срам. Спри и си постави нови цели. Няма нищо по-чудесно от това да загърбиш това, което те прави нещастна, и да тръгнеш по нов път. Никой няма да те съди за това, че чужбината не е твоето нещо и искаш да се прибереш. Майната му на тоя срам, да не ти пука какво ще си помислят другите. Кое е по-важното - ти да си щастлива и спокойна, или какво си мислят другите за теб.

# 23
  • София
  • Мнения: 29 478
Аз заминах за чужбина на 25. И аз бях с голямата кошница - уау, сега ще направя едни пари, ще си накупя едни неща, ще настъпи един живот... Ами правех пари, но с цената на много часове работа нощем, една година ми се губи. Следващите започнах да се осъзнавам, имаше и при мен вътрешна борба - нямам нищо, а трябваше да имам нещо. И накрая се прибрах в България на 28. Всъщност придобих нещо безценно - опит.

# 24
  • Мнения: 1 654
Прибери се и запиши някаква специалност тук .И да разпитват хората , голяма работа .
Консултирай се с добър психолог или психотерапевт , ще ти дадат насоки върху какво да работиш , за да не се чувстваш така .

# 25
  • Мнения: 211
И да се прибереш в България - какво толкова?

Имаш си семейството, приятели, ще запишеш някоя специалност, която ти харесва, ще си създадеш нов приятелсли кръг от колеги и познати.

Всеки живял в чужбина по мои наблюдения е обмислял сериозно варианта да се прибере. Някои го направиха, че даже и завършили.

Прибери се, успокой се, ако трябва и леки андидепресанти да ти включат за известно време и виж как ще се развият събитията без излишни драми от рода "на 24 години ще си умра сама". 🙂
Мъжете не само в чужбина помирисват такива мацки отдалече и бягат като дявол от тамян🙂

Успех и не се вкарвай сама в несъществуващи филми. 🙂

Последна редакция: ср, 07 апр 2021, 11:34 от Threemafan

# 26
  • Мнения: 26
Много ви благодаря за подкрепата и съветите! Понякога изпадам в такива състояни на духа. Чувствам се смазана и нямам желание за живот. Всъщност аз искам да се прибера в България, просто не мога да го реша окончателно и ме е страх да не сбъркам,защото там нямам нищо сигурно. Освен това една жена ми гледа на Таро и ми каза, че ще срещна мъж, че може да го отбягвам и да не го харесам в началото, но той ми е предопределен по съдба. И сега за всеки, който не ми допадне, но ми пише, почвам да плача и да се треса от нерви. Не искам да е той мъжът на живота ми,не го харесвам, но ако ми е предопределен по съдба, знам че не мога да избягам от него. И така си параноясвам.

# 27
  • София
  • Мнения: 29 478
Леле, какви глупости!
Аз като се върнах в България, се върнах "в първи клас" - нямах работа, пари, приятели - малко.
Но доста бързо си намерих работа в кол център и взимах доста добри пари. Заедно с това се записах в университета специалност, която ми харесваше на мен. Успоредно с това заваляха и мъжете.

# 28
  • Мнения: 2 157
Скрит текст:
Подкрепят ме, да. Поне тях имам. Но се чудя с какво съм заслужила такова нещо. Старала съм се през целия си живот да съм добра, възпитана, да не вредя на никого, дори съм помагала много пъти безвъзмездно. А все едно съм наказана за нещо. Наистина в нито един аспект не ми върви. До преди заминаването си в чужбина бях щастлива. Никога не съм си представяла, че животът на възрастните е такъв пъкъл. Питам се дали винаги ще е така. Дали всички хора са нещастни и всъщност дали Земята не е ада, за който се говори в Библията. И така като гледам хората покрай мен, май да.
Всички са тъжни, имат проблеми и постянно им се случват лоши неща.
Да, понякога човек е тъжен, често има някакъв проблем, от време на време се случва и нещо наистина лошо. И това е съвсем в реда на нещата. Ти сякаш имаш твърде високи или даже нереални очаквания. Животът понякога може да е гаден, но не бива да се отчайваш. Зрелите хора се справят с трудностите, не хленчат, че животът им не е като холивудски филм с дежурния щастлив край. Младите сякаш искат всичко веднага, а не става така. Нужно е търпение, усилия, а също и смирение. Да се научиш да цениш каквото имаш, докато го имаш, а не да се фокусираш само върху онова, което нямаш.

# 29
  • Мнения: 4 213
Би трябвало да си изясниш какво точно искаш и да гледаш по-реалистично на нещата. С мъжете - също. Ако ти подхождаш към мъж с мисълта, че му поднасяш подарък - няма да стане. Покажи на човека, че го приемаш сериозно, с нужното уважение към него, и той ще започне да ти отвръща със същото. Ако подхождаш като отличничката, успяла да се класира в чужбина, постигнала много - за съжаление това при мъжете не върви. Колкото си по-обикновена, толкова повече те търсят и харесват. Зарежи врачките, там не знаеш с какво си имаш работа.
Ако можеш да си намериш хубава работа в чужбина - на твое място бих останала още малко. Бих се съсредоточила да изкарам пари и да си повдигна малко самочувствието и след това да помисля и за следване. Не бих бързала с връщането, не заради това какво ще кажат хората (те питат ли те ти какво ще кажеш за тях?). Не бих бързала, защото повече трудно ще се решиш да отидеш пак навън, прецени внимателно всички за и против.
И накрая - живота е шарен. За никого не е само добър или само лош. И на твоята улица ще изгрее слънцето, трябва само да го видиш и уловиш. Понякога нещата се променят внезапно, за часове, особено на твоята възраст. Когато се почувстваш щастлива ще забравиш психиатрите и врачките.

Общи условия

Активация на акаунт