Здравейте, пускам тази тема с надежда, някой преминал през такъв или подобен казус, да помогне. Имаме родител в ДГ, който психически тормози и заплашва учителите. Детето му е неконтролируемо и вместо, да се заеме с възпитание, той успя да накара учителите, да подадат предизвестия за напускане. Държа, да отбележа, че тези възпитатели са истински професионалисти, които незаслужено и унизително биват принудени, да напуснат. Има ли институция, която да обърне внимание на нашите тревоги и детето да бъде принудено, да се премести, за да запазим спокойствието и работата на учителите. Апропо, господина заяви, че тези учители ще се махнат и ако, и следващите не му харесат и те ще напуснат, но детето му няма да се мести.
- Публикувана: 12 апр. 2021, 14:01 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2021, 13:35 ч.
Родител тормози учители
Аха, значи той да иска да ви разкара, не е редно (и правилно, наистина не е!), но виж, вие да искате да разкарате детето му - това може. 
Не ви ли напомня нещо за израза "един дол дренки"? 
Ако пък сте не учителка, а родител - още по-зле. Утре може на мен да ми хрумне да искам да разкарам вашето дете. Ако учителите ви насъскват да се оправяте вие с него - тройно зле.
Не ви ли напомня нещо за израза "един дол дренки"? Ако пък сте не учителка, а родител - още по-зле. Утре може на мен да ми хрумне да искам да разкарам вашето дете. Ако учителите ви насъскват да се оправяте вие с него - тройно зле.
Директорът от 20 дни вече, обяснява как изяснява случая с " хора, които са преминали през това" . Тормозът е психически- непрекъснати натяквания, как са психически нестабилни и не могат с едно дете, да се оправят. Как те го подтикват, да ги плюе, когато му направят забележка, че бие, скубе, щипе или тормози децата. Да не се оплакват от него, а да си ходят, защото не знаели, с кой се захващат ( той е учредител на партия). Винаги нещо му било криво, дали ще се забавят да изведат детето, защо няма камери в градината, учителите нямали друга работа, освен да гледат децата ( нашата градина е смесена, за деца от 3 до 7 години). Тъй като ходи ресурсен учител в градината и той е ставал свидетел на това и се е опитал да говори с господина, но той отново се е заяждал. Родител съм и вярвайте ми и Вас ще изхвърля, ако потъпквате една уважавана професия на достойни хора. И няма да мислите така, когато вземете детето си от градина, без кичур от косата или насинено от въпросното, за пореден път. Или надрано зверски по лицето, може би ухапано до кръв?! Това се случва на децата в градината, а учителите са буквално наплюти.
Е ми значи защитата би било редно да е срещу него. Във всички случаи пътят нормално не е в отстраняване на детето, на нас да не ни пречи, пък другите да му мислят. Важи както за деца на непоносими родители, така и за нормални родители на непоносими, ненормални и т.н. според някого деца.
Е ми значи защитата би било редно да е срещу него. Във всички случаи пътят нормално не е в отстраняване на детето, на нас да не ни пречи, пък другите да му мислят. Важи както за деца на непоносими родители, така и за нормални родители на непоносими, ненормални и т.н. според някого деца.
Опитах се, да разговарям с него.. По- добре, да бях отишла в гората.. Нагъл, безочлив, надменен- типичния политик. Не съм била тази, която да му казва, какво да прави. Той си възпитавал прекрасно детето, но в градината нямали подход и не си разбират от работата. Всички деца обожават персонала, идват деца от други населени места, точно в тази градина (това е показно). Тази градина е втората за детето. От първата (частна) се е случило същото. Ами да, детето няма вина, но до кога ще търпим своеволията и наглоста на такива родители?
Здравейте, пускам тази тема с надежда, някой преминал през такъв или подобен казус, да помогне. Имаме родител в ДГ, който психически тормози и заплашва учителите. Детето му е неконтролируемо и вместо, да се заеме с възпитание, той успя да накара учителите, да подадат предизвестия за напускане. Държа, да отбележа, че тези възпитатели са истински професионалисти, които незаслужено и унизително биват принудени, да напуснат. Има ли институция, която да обърне внимание на нашите тревоги и детето да бъде принудено, да се премести, за да запазим спокойствието и работата на учителите. Апропо, господина заяви, че тези учители ще се махнат и ако и следващите не му харесат и те ще напуснат, но детето му няма да се мести.
Може да се обърнете към общината (незнам за кой град се коментира). До колкото знам работодателя на персонала и по-точно мед.сестри се води общината. Пробвайте да се насочите към конкретната община и попитайте как стоят нещата.
Учили сте педагогика в университет, би трябвало да имате нужната подготовка, за да знаете какво се прави с подобно поведение при дете.
Аз не съм учила педагогика и не знам.
А правопис би трябвало да сме учили всички.
Аз не съм учила педагогика и не знам.
А правопис би трябвало да сме учили всички.
Мисля, че длъжността се води "възпитател", или греша?
Извинявам се, ако имам неправилна представа за нещата, но нали човек учи, за да е подготвен теоретично за възможни практически проблеми?
Извинявам се, ако имам неправилна представа за нещата, но нали човек учи, за да е подготвен теоретично за възможни практически проблеми?
Трябва да има някакви правила как се постъпва в градина с дете с такова поведение, да. Едва ли в тези правила пише: "мести се в друга градина". Но какви са, не знам.
С бащата според мен няма оправия (ако не се стигне примерно до нецензурни, груби обиди или физическо нападение - лека телесна повреда, при което евентуално може да се търси защита по съдебен ред, но по-добре да не се стига), но с децата, които щипят, бият и пр., би следвало да има правила как следва да постъпи учителката.
-----
Собер, и ти имаш нужда от обръщане на внимание на пунктуацията. Казвам го, понеже повдигаш въпроса.
С бащата според мен няма оправия (ако не се стигне примерно до нецензурни, груби обиди или физическо нападение - лека телесна повреда, при което евентуално може да се търси защита по съдебен ред, но по-добре да не се стига), но с децата, които щипят, бият и пр., би следвало да има правила как следва да постъпи учителката.
-----
Собер, и ти имаш нужда от обръщане на внимание на пунктуацията. Казвам го, понеже повдигаш въпроса.
Скрит текст:
С червено съм отбелязала запетаите, които според мен не трябва да са там, а със зелено - тези, които според мен трябва да ги има, а липсват. Още първия път ми направи впечатление, че твърде много запетаи пред "да". След "учителите" е добре да има въпросителна, а не точка, смятам. Случва се и не е проблем по принцип - пиша за правописа и пунктуацията на събеседника във форум само когато по някаква причина ми се иска да отвърна на заяждане или аз да се заям, но тук вече сте отворили темата. Да уточня - не съм специалист по българска филология.
Цитат
Здравейте, пускам тази тема с надежда, някой, преминал през такъв или подобен казус, да помогне. Имаме родител в ДГ, който психически тормози и заплашва учителите. Детето му е неконтролируемо и вместо, да се заеме с възпитание, той успя да накара учителите, да подадат предизвестия за напускане. Държа, да отбележа, че тези възпитатели са истински професионалисти, които незаслужено и унизително биват принудени, да напуснат. Има ли институция, която да обърне внимание на нашите тревоги и детето да бъде принудено, да се премести, за да запазим спокойствието и работата на учителите. Апропо, господина заяви, че тези учители ще се махнат и ако, и следващите не му харесат, и те ще напуснат, но детето му няма да се мести.
Имахме подобен случай в предучилищна група в училище.
Но ние родителите бяхме на страната на учителката и подавахме жалби всеки път,когато имаше пострадало дете.Накрая агресорчето се премести в друго училище по собствено желание.
Защото на родителите му им писна от жалбите и ежедневните скандали с останалите родители,както и от задължителните посещения при психоложката.
Обаче ние бяхме много единни.
Моят съвет е да потърсите съдействие от родители на потърпевши деца и да се обедините,както и помощ от психолог.
Но ние родителите бяхме на страната на учителката и подавахме жалби всеки път,когато имаше пострадало дете.Накрая агресорчето се премести в друго училище по собствено желание.
Защото на родителите му им писна от жалбите и ежедневните скандали с останалите родители,както и от задължителните посещения при психоложката.
Обаче ние бяхме много единни.
Моят съвет е да потърсите съдействие от родители на потърпевши деца и да се обедините,както и помощ от психолог.
Аз не бих се поколебала и с медицинско и адвокат да действам, ако моето дете пострада.
Директорът от 20 дни вече, обяснява как изяснява случая с " хора, които са преминали през това" .
Явно обаче той се скатава, разчитайки, че или времето или някой друг ще намери решение.
Мои близки в такава ситуация подадоха сигнал за агресивното дете в "Закрила на детето". Описаха всичко - поведение на бащата при срещи с него, проблемите с детето. В момента тече проверка на семейството и бащата изглежда се е кротнал малко, въпреки че те се бяха подготвили напрежението да ескалира.
Имахме подобен случай. Една майка /самотна/ се зае, една компетентна и мила учителка напусна от ужас, а тате и мама бяха в държавните институции и заплашвали повсеместно, че и физически. Самотната майка си премести детето, директорката се пенсионира, проблемното "изкласи", а моето, което имаше действителна нужда от помощ, "повтори". Аз за заплахите научих задочно, от майката, случайно, след време. Родителите, които са знаели, не се обединиха, бяха ги "проучили".
Във всяка градина/начален етап в училище има подобни случаи в по-лек или тежък вариант.
В ДГ имаше дете със СОП, което е било наистина неконтролируемо, т.е. не възприема вербални подкани и не комуникира. Съответно пречи на работния процес на другите деца в ПУК. Учителката, тъй като не може да се справи с това да го накара да прави нещо - букви, цифри, рисуване и т.н., го оставя да си играе, докато другите пишат. Родителите му такъв вой нададоха, чееее....оплаквания до директор, до не-знам-къде-си, че госпожата била длъжна да се занимава по цял ден, ако е нужно, с тяхното дете. Неглижирала го била.....
Е, извинявам се, ама тази госпожа има още 29 деца, които са ѝ поверени, не само да ги гледа да не се претрепят, а и да ги понаучи нещо....Преместиха детето в другата група и родителите се кротнаха. Не знам там дали са го обгрижвали по цял ден, т.е. не знам вече за развитието на случая.
В ДГ имаше дете със СОП, което е било наистина неконтролируемо, т.е. не възприема вербални подкани и не комуникира. Съответно пречи на работния процес на другите деца в ПУК. Учителката, тъй като не може да се справи с това да го накара да прави нещо - букви, цифри, рисуване и т.н., го оставя да си играе, докато другите пишат. Родителите му такъв вой нададоха, чееее....оплаквания до директор, до не-знам-къде-си, че госпожата била длъжна да се занимава по цял ден, ако е нужно, с тяхното дете. Неглижирала го била.....
Е, извинявам се, ама тази госпожа има още 29 деца, които са ѝ поверени, не само да ги гледа да не се претрепят, а и да ги понаучи нещо....Преместиха детето в другата група и родителите се кротнаха. Не знам там дали са го обгрижвали по цял ден, т.е. не знам вече за развитието на случая.
според мен обединете се родителите и групово подавайте жалби
включително до отдела за закрила на детето, МОН,
ако трябва медицински извадете
така и директорът ще има на какво да стъпи, като почнат проверките
при сигнали в отдела за закрила на детето, задължително ще назначат проверки, щом децата са ви малтретирани от въпросното дете ....само писмени жалби, входирани му е оправията
при нас беше същото, в 4 та група, детето беше преместено от поредна градина, едната ни госпожа напусна, страхотен педагог и прекрасен човек, децата я обожаваха..
на бащата казах, че ако синът му посегне още веднъж към към очилата на дъщеря ми/тъкмо ги беше сложила/или я удари още веднъж в корема, ще му пратя не само социални работници, ми и ДАЗД, АСП и представители на МОН. Като не може да си овладее детето, и не иска психолог, да го запише в училище, там не ги карат да спят и режима е друг. След този разговор на дъщеря ми не е посягал повече...
Синът ми пък го преместих в другата група, тъй като побойникът беше закрилян от едната госпожа и директорката, та ми беше по-лесно моето дете да преместя, отколкото да чакам да се намеси психолога. Пак беше със жалба и заплаха за намесване на службите за закрила на детето.
Повярвайте ми...в системата съм и никой директор няма да иска да му дишат социалните във врата, така че ще намерят начин да овладеят ситуацията...За съжаление с подобни индивиди става само със заплахи и крути мерки. Ако има нещо съм насреща...
включително до отдела за закрила на детето, МОН,
ако трябва медицински извадете
така и директорът ще има на какво да стъпи, като почнат проверките
при сигнали в отдела за закрила на детето, задължително ще назначат проверки, щом децата са ви малтретирани от въпросното дете ....само писмени жалби, входирани му е оправията
при нас беше същото, в 4 та група, детето беше преместено от поредна градина, едната ни госпожа напусна, страхотен педагог и прекрасен човек, децата я обожаваха..
на бащата казах, че ако синът му посегне още веднъж към към очилата на дъщеря ми/тъкмо ги беше сложила/или я удари още веднъж в корема, ще му пратя не само социални работници, ми и ДАЗД, АСП и представители на МОН. Като не може да си овладее детето, и не иска психолог, да го запише в училище, там не ги карат да спят и режима е друг. След този разговор на дъщеря ми не е посягал повече...
Синът ми пък го преместих в другата група, тъй като побойникът беше закрилян от едната госпожа и директорката, та ми беше по-лесно моето дете да преместя, отколкото да чакам да се намеси психолога. Пак беше със жалба и заплаха за намесване на службите за закрила на детето.
Повярвайте ми...в системата съм и никой директор няма да иска да му дишат социалните във врата, така че ще намерят начин да овладеят ситуацията...За съжаление с подобни индивиди става само със заплахи и крути мерки. Ако има нещо съм насреща...
Какво значи неконтролируемо? И какво е поведението на персонала на ДГ - какво правят работещите в ДГ - възможно ли е те вместо да помогнат на детето по-бързо да се адаптира след смяната на средата, да не искат да се занимават и да се чудят как да прехвърлят тази задача на някой друг ( изявеното желание да принудят родителите отново да преместят детето). Има си процедури за превенция на насилието, процедури за приобщаване на децата, както и процедури за превенция на ранно напускане на образователните институции. Идентифицирахте ли причините за неприемливото поведение? Работят ли специалисти с детето? Дотук оставам с впечатлението, че институцията не желае да се занимава, т.к. им идва в повече. Да, ама ще цитирам кварталния обущар: "И аз искам само токчета да сменям, ама ми носят и скъсани, и кални обувки".
Мои близки в такава ситуация подадоха сигнал за агресивното дете в "Закрила на детето". Описаха всичко - поведение на бащата при срещи с него, проблемите с детето. В момента тече проверка на семейството и бащата изглежда се е кротнал малко, въпреки че те се бяха подготвили напрежението да ескалира.
Правилно са постъпили. Следващата стъпка е координационният механизъм. РУО няма да свърши работа. Ако има оплаквания на родителите за случки с техните деца, те или директорът може да сигнализира ОЗД и те са длъжни да реагират.
Какво значи неконтролируемо? И какво е поведението на персонала на ДГ - какво правят работещите в ДГ - възможно ли е те вместо да помогнат на детето по-бързо да се адаптира след смяната на средата, да не искат да се занимават и да се чудят как да прехвърлят тази задача на някой друг ( изявеното желание да принудят родителите отново да преместят детето). Има си процедури за превенция на насилието, процедури за приобщавне на децата, както и процедури за превенция на ранно напускане на образователните институции. Идентифицирахте ли причините за неприемливото поведение? Работят ли специалисти с детето? Дотук оставам с впечатлението, че институцията не желае да се занимава, т.к. им идва в повече. Да, ама ще цитирам кварталния обущар: "И аз искам само токчета да сменям, ама ми носят и скъсани, и кални обувки".
Защо на другите родители да е работа? На служителите е работа, а и авторът на темата разказва казуса като служител. Ако е родител, няма как да знае всички описани подробности за преместването, изказванията на директора и т. н. Освен това за родителя си е точно така, много е възможно детето у дома и на други места да си е кротко и разбрано, ама най-лесно е да се сложи етикета невъзпитано, агресивно, неконтролируемо. Интересно е все пак какъв е подхода на служителите на ДГ и защо се обобщава ситуацията. Възможно е служителите да излизат и със заплахи спрямо родителите и да предвиждат мрачни прогнози как детето ще сменя градина след градина и ще има бъдещи проблеми в училище (защото то училището не е като ДГ, там имат много по-строги механизми), да си го държат родителите у дома и други подобни, както и да настройват останалите родители от групата срещу детето и родителите му. Дотук точно това виждам - нежелание да се работи от страна на институцията и търсене на хитринки проблемът да им се разкара от главата - дали със сезиране на институции, дали с настройване на другите родители, дали със заплахи спрямо родителите на детето и всичко това с коварното обяснение за обществения интерес. Жалкото в случая е, че детето страда и не му се помага по този начин.
За да се задейства някаква процедура трябва първо да има подадени сигнали. Иначе ръководството нищо не може да направи. Първо трябва писмено родители на другите деца да подадат сигнал и да опишат случката - към директора. Не съм много сигурна дали могат да подадат сигнал директно към ОЗД, но май могат. Най-сигурно е директорът да подаде сигнал къз ОЗД, но пак трябва да има основания за това, при това писмени. Иначе дума дупка не прави като е устно.
Няма такова нещо като очакването да се работи и всичко ще се оправи. Има случаи, при които не може само всичко да се фокусира върху работа с едно дете и всичо да се върти около него. В тази група има още 20 деца, които също трябва да пребивават там по цял ден и имат право на нормално обучение и спокойствие. Ако детето има проблем си има ОЗД за тази работа, назначава се допълнителна работа И с родителите много често, не само с детето. Деца и родители са свързани и в повечето случаи не са само проблеми при детето, а има и връзка с проблеми при родителите.
Няма такова нещо като очакването да се работи и всичко ще се оправи. Има случаи, при които не може само всичко да се фокусира върху работа с едно дете и всичо да се върти около него. В тази група има още 20 деца, които също трябва да пребивават там по цял ден и имат право на нормално обучение и спокойствие. Ако детето има проблем си има ОЗД за тази работа, назначава се допълнителна работа И с родителите много често, не само с детето. Деца и родители са свързани и в повечето случаи не са само проблеми при детето, а има и връзка с проблеми при родителите.
Защо на родителите да е работа? На служителите е работа, а и авторът на темата разказва казуса като служител.
Понеже учителите са звероукротители и са длъжни да се занимават цял ден с нечие невъзпитано отроче. Повечето подобни изцепки са точно от деца без домашно възпитание, оставени "да се развиват спокойно", а обикновено родителите намират подобно поведение за нормално...."ама той/тя е дете, какво толкова...."
Точно родителите трябва да видят проблема и да вземат отношение.
Поведението на децата бива извинявано по всевъзможни начини - ама те са деца, ама какво толкова е станало, ама някой друг го е провокирал, ама другото дете защо не му даде каквото иска, какво толкова и т.н., и т.н.
Защо на родителите да е работа? На служителите е работа, а и авторът на темата разказва казуса като служител.
Понеже учителите са звероукротители и са длъжни да се занимават цял ден с нечие невъзпитано отроче. Повечето подобни изцепки са точно от деца без домашно възпитание, оставени "да се развиват спокойно", а обикновено родителите намират подобно поведение за нормално...."ама той/тя е дете, какво толкова...."
Точно родителите трябва да видят проблема и да вземат отношение.
Поведението на децата бива извинявано по всевъзможни начини - ама те са деца, ама какво толкова е станало, ама някой друг го е провокирал, ама другото дете защо не му даде каквото иска, какво толкова и т.н., и т.н.
Много често се задейства процедурата и като по чудо родителите се кротват, също и детето се кротва. Родителите често подклаждат лошото поведение и агресията при децата си, защото те самите се държат агресивно спрямо персонала в детското заведение или в училище. Затова често се препоръчва консултиране на родителите, а не само на детето. Системата работи, стига да се спазват процедурите. Не знам защо директорът си трае. Родителите на другите деца трябва да подадат писмен сигнал, ако искат проблемите да се разрешат. Също и персоналът трябва да го поиска, но директорът е този, който решава.
Наблюдавах случай с подобни изцепки в градината на дъщеря ми. Майката отначало отказваше категорично да приеме, че нейното дете има проблем, докато на една родителска среща не започнаха другите родители да цитират конкретни случки. Беше грозна сцена и след това нещата сякаш потръгнаха, започнаха работа с детето логопед и психолог, но защо трябваше да се стига дотам почти да я разплачат жената публично...
После в училището, в първи клас имаше такова дете, преместиха го, не знам по чия инициатива. Моята дъщеря е висока и силна, така че не смееше директно с нея да се закача, но чух доста истории.
После в частната занималня имаше една много невъзпитана девойка, но там собственичката изобщо не си поплюваше и след като отказа да влезе в час, родителите й също и се оказа, че пречи много на останалите, набързо й показаха вратата.
Без участие на родителите не става. Учителите не са пъдари.
После в училището, в първи клас имаше такова дете, преместиха го, не знам по чия инициатива. Моята дъщеря е висока и силна, така че не смееше директно с нея да се закача, но чух доста истории.
После в частната занималня имаше една много невъзпитана девойка, но там собственичката изобщо не си поплюваше и след като отказа да влезе в час, родителите й също и се оказа, че пречи много на останалите, набързо й показаха вратата.
Без участие на родителите не става. Учителите не са пъдари.
От пресния ни опит с градина в чужбина: родителите бяха извикани от директора и им разясниха какви мерки могат и е препоръчително да вземат (т.е. ангажимент на родителите, защото се счита, че възпитанието е работа на семейството). След месец нямаше промяна в поведението му и го изключиха, защото притеснява децата и персонала и нарушава нормалния режим на работа. Без събрания, подписки, жалби, разправии и заплахи.
В чужбина много внимават в картинката, защото не им се занимава с техните социални. Тук не им дреме особено, докато не им задреме. Вярват, че нещата ще са на принципа на комшийско-семейни скандали и никой няма да посмее да направи нищо повече. Системата работи, стига хората да подадат сигнал и тогава много бързо някои родители се усещат, че не могат да правят каквото си искат и че ще трябва да се срещат със социални работници.
Зададох въпроси, на които не получих отговори. Нека авторът да си отговори на тях. С прехвърляне на топката няма да стане.
Тук в САЩ също не се толерира подобно поведение и светкавично щеше да бъде изгонен от детското заведение или училището без никой да го интересува ама защо и как. Дори и на социалните щяха да докладват, та да видят аджеба къде са родителите в случая. Училището има за цел да обучава, не да възпитава, това е работа на семейството.Жалко, че останалите са длъжни да го търпят ежедневно, че и поле ня изява на родителите се дава...
Зададох въпроси, на които не получих отговори. Нека авторът да си отговори на тях. С прехвърляне на топката няма да стане.
Тук в САЩ също не се толерира подобно поведение и светкавично щеше да бъде изгонен от детското заведение или училището без никой да го интересува ама защо и как. Дори и на социалните щяха да докладват, та да видят аджеба къде са родителите в случая. Училището има за цел да обучава, не да възпитава, това е работа на семейството.Жалко, че останалите са длъжни да го търпят ежедневно, че и поле ня изява на родителите се дава...
Това е отделна тема за оръжия, която няма общо. Насилие няма в нормалните градове и квартали.
През 90 процента от времето полицията се занимава с 10 процента от населението, и то с определени характеристики. Повечето хора не се стрелят по улиците, но някои се стрелят през повечето време и те пълнят затворите после.
но предполагам, че ти имаш предвид случаи като в гимназията Колумбайн или когато някой превърти и тръгне да стреля.
но предполагам, че ти имаш предвид случаи като в гимназията Колумбайн или когато някой превърти и тръгне да стреля.
Е детето е с проблем - я в аутистичния спектър, я с АДНД, и подобни. Родителите са също в задънена улица, с гонене не става, трябват си специални училища, като в чужбина и това е. На всеки може да се случи и не е до възпитание. Родителите или стават агресивни или се затварят в себе си, защото няма кой и на тях да помогне.
Всичко добре, но родителите са възрастни хора и като такива могат да се обърнат за помощ за самите себе си, когато се почувстват в задънена улица, за да обърнат внимание на себе си и на реакциите си. Ако са в конфликт с родителите на останалите деца от групата няма да решат проблема. Чуждите хора не могат да бъдат котерапевти на родителските травми и да търпят всички негативи. Иска се малко рационалност възрастният да се усети, че той трябва да направи нещо за себе си, а после да очаква от другите.
Нека и аз да споделя моя опит:
1. В детската градина на дъщеря ми имаше едно агресивно момиче /добре, че се появи в последната година, явно изгонено от друго място/. Родителите му обаче не бяха нагли, а търпяха ежедневните оплаквания на останалите родители. Моята дъщеря, дали заради габаритите си, не беше сред засегнатите деца и аз лично нищо не съм предприемала. Все пак обаче учителите не бяха хулени от родителите на “хиперактивното” дете, мускя даже, че им оказваха съдействие.
2. В училището на дъщеря ми имаше агресивно дете, от което тя ми се оплака, че й е скачало по корема. Още на следващия ден сутринта бях с жалба при социалните /като заведох дъщеря си на училище опитах да обясня на класната, но видях, че няма желание да се намесва/. Те пък точно това и чакаха и на обяд същия ден бяха в училището. От тогава, нямаме проблем с това дете - доколкото знам не само дъщеря ми, но и другите от класа.
3. Имам познато семейство с момиче агресор и то до такава степен, че като бяха по-малки, моето дете отказваше да се виждаме с тях, защото другото дете го тормози. Наблюдавах моите познати и според мен именно тяхното поведение и “възпитание” е в основата на неадекватните реакции на дъщеря им. Само пример - като се съберат няколко деца, майката на въпроснито момиче забранява на другите да ядат напр. шоколад, защото тя не давала на нейното, т.е. останалите напр. 5 деца са длъжни да се съобразяват с Марийка /произволно име/, да не я дразнят, за да е на кеф. Или пък всички трябва да дават играчките си на Марийка, или да търпят тя да ги скубе, защото всъщност така показвала колко ги обича и т.н. Ааа, и никой да не се оплаква от Марийка, защото майката му лепва етикета “порта”, а ако пък е момче му обяснява как щял да стане мухльо като порадтне. Е, при това положение, каква да стане Марийка, освен една агресивно и невъзпитано дете, което очаква като тропне с крак, всички да му козируват.
На авторката бих дала съвет да не се бави с жалбите. Всяко дете има право на спокойно пребиваване в ДГ, улилище и където и да е другаде.
1. В детската градина на дъщеря ми имаше едно агресивно момиче /добре, че се появи в последната година, явно изгонено от друго място/. Родителите му обаче не бяха нагли, а търпяха ежедневните оплаквания на останалите родители. Моята дъщеря, дали заради габаритите си, не беше сред засегнатите деца и аз лично нищо не съм предприемала. Все пак обаче учителите не бяха хулени от родителите на “хиперактивното” дете, мускя даже, че им оказваха съдействие.
2. В училището на дъщеря ми имаше агресивно дете, от което тя ми се оплака, че й е скачало по корема. Още на следващия ден сутринта бях с жалба при социалните /като заведох дъщеря си на училище опитах да обясня на класната, но видях, че няма желание да се намесва/. Те пък точно това и чакаха и на обяд същия ден бяха в училището. От тогава, нямаме проблем с това дете - доколкото знам не само дъщеря ми, но и другите от класа.
3. Имам познато семейство с момиче агресор и то до такава степен, че като бяха по-малки, моето дете отказваше да се виждаме с тях, защото другото дете го тормози. Наблюдавах моите познати и според мен именно тяхното поведение и “възпитание” е в основата на неадекватните реакции на дъщеря им. Само пример - като се съберат няколко деца, майката на въпроснито момиче забранява на другите да ядат напр. шоколад, защото тя не давала на нейното, т.е. останалите напр. 5 деца са длъжни да се съобразяват с Марийка /произволно име/, да не я дразнят, за да е на кеф. Или пък всички трябва да дават играчките си на Марийка, или да търпят тя да ги скубе, защото всъщност така показвала колко ги обича и т.н. Ааа, и никой да не се оплаква от Марийка, защото майката му лепва етикета “порта”, а ако пък е момче му обяснява как щял да стане мухльо като порадтне. Е, при това положение, каква да стане Марийка, освен една агресивно и невъзпитано дете, което очаква като тропне с крак, всички да му козируват.
На авторката бих дала съвет да не се бави с жалбите. Всяко дете има право на спокойно пребиваване в ДГ, улилище и където и да е другаде.
Много добър пример, който и аз имам с моя приятелка - детето й е агресивно и всеки път тормози и удря другите деца около него. Забележка му се прави само в много краен случай, а ако някое дете дойде и се оплаче от него - не било хубаво да се докладва така, и тя така го учела да не издава. Е, да, ама нейното никой не го закача. Чудна картинка.
Моят беше на около три години, когато едно такова "мамино злато" го удари нарочно силно по главата с играчка, като и аз, и другата майка бяхме там, при което реакцията на другата беше - Е, кво толкова, нали не го е убил....
На това изказване просто загубих ума и дума.... После как растат бъдещите агресори и проблемни деца. Е, те, така...с майка, която не им прави забележка, даже негласно одобрява това поведение.
На това изказване просто загубих ума и дума.... После как растат бъдещите агресори и проблемни деца. Е, те, така...с майка, която не им прави забележка, даже негласно одобрява това поведение.
Тук въпросът е може би кое е първото - яйцето или кокошката. Дали тези деца са с по-буен характер или дори и най-кроткото дете може да стане агресор ако родителите му създават подходящата среда.
В случая с моите познати, те вместо да осмирят зверчето си, опитват да манипулират другите деца, като по този начин създават комфорт на своето да продължава да безчинства. А иначе са интелигентни хора с уважавани професии.
В случая с моите познати, те вместо да осмирят зверчето си, опитват да манипулират другите деца, като по този начин създават комфорт на своето да продължава да безчинства. А иначе са интелигентни хора с уважавани професии.
В класа на детето има едно момче, уж кротко, възпитано, обаче много лъже. И то, за да злепостави други деца, да направи интрига и подобни.
Майката на друго дете ги привиква заедно с майка му и разнищва историята. Разбира се лъжата. Обаче майка му вместо да се разправя с нейното си дете, казала на другото - ти си порта и не си добър приятел, щом издаваш моето.....
Нямам думи за такива родители, които явно не осъзнават своите проблеми и тези на децата си. "Плодовете" ще ги берат след време.
Майката на друго дете ги привиква заедно с майка му и разнищва историята. Разбира се лъжата. Обаче майка му вместо да се разправя с нейното си дете, казала на другото - ти си порта и не си добър приятел, щом издаваш моето.....
Нямам думи за такива родители, които явно не осъзнават своите проблеми и тези на децата си. "Плодовете" ще ги берат след време.
Няма значение кое е първо, защото има проблем - едно дете тормози другите деца. Проблемът не е нито на другите деца, нито на техните родители. Проблемът е на родителите на тормозещото дете и на учителите. Когато аз си изпращам детето на градина или на училище искам да е в относително спокойна обстановка. Не го изпращам да е котерапевт на дете с поведенчески проблеми, нито да е жертва на същото това дете. Сърбала съм я попарата навремето, когато детето се прибираше с главоболие от училище, защото трима другари тормозеха цял клас по време на часовете, а родителите им си питаха ушите.
.......тормозеха цял клас по време на часовете, а родителите им си питаха ушите.
За съжаление нещата все още са подобни.
Нашите убавци в класа са точно с такива родители - уж се изслушва проблема и до там. Нито се говори нещо на детето, нито се вземат някакви мерки, понеже "не може да ограничаваме детето.... То трябва да се развива...ама, детето има права, как така ще го наказваме....О, ние си гледаме детето по други методи - без забележки."...и
т.н., и т.н.
Кой ли ден ще ми избият чивиите и ще свикам родители, учители и директор и ще спретна едно чудно скандалче. Все още набирам.....
Няма значение кое е първо, защото има проблем - едно дете тормози другите деца. Проблемът не е нито на другите деца, нито на техните родители. Проблемът е на родителите на тормозещото дете и на учителите. Когато аз си изпращам детето на градина или на училище искам да е в относително спокойна обстановка. Не го изпращам да е котерапевт на дете с поведенчески проблеми, нито да е жертва на същото това дете.
Ако не се организирате родителите, тогава подаваш сама сигнал до ОЗД и до директора. Нататък те да се оправят. Навремето не стигнах до ОЗД, защото не знаех, че може да подам сигнал самостоятелно, а се опитах да повлияя през педагогическия съветник и директора. В един момент ми писна и преместих децата в друго училище, което се оказа доста по-добро.
Всичко добре, но родителите са възрастни хора и като такива могат да се обърнат за помощ за самите себе си, когато се почувстват в задънена улица, за да обърнат внимание на себе си и на реакциите си. Ако са в конфликт с родителите на останалите деца от групата няма да решат проблема. Чуждите хора не могат да бъдат котерапевти на родителските травми и да търпят всички негативи. Иска се малко рационалност възрастният да се усети, че той трябва да направи нещо за себе си, а после да очаква от другите.
Какво точно да направи за себе си родителят, ако от него се очаква да направи с/за детето нещо, което не може да направи, не че не иска?
Хипотетично. Аз съм на мястото на арогантния местен политик, обаче не съм арогантна. Детето ми е проблемно - неспазващо правила и агресивно, не дай си боже. Без значение как ще кръстим причината - лошотия или диагноза. Аз не искам то да е такова, не обвинявам другите, не смятам, че е добро дете... какво да направя обаче? Мога примерно да го накажа или да го набия (приемаме, че е достатъчно малко, за да не може то да ме бие). Това не знам дали ще помогне, обаче със сигурност ще потресе всичките тези, които дават съвети за терапевти и психолози, както и самите терапевти и психолози. Друго какво мога да направя? А, да - да си намеря терапевт. И какво? Терапевтът ще ме научи как да направя от проблемното дете ангелче (нещо, което, нали, другите родители явно го знаят, щом нямат проблеми с техните деца, само аз не го знам) или поне поносимо?
Не ми казвайте, че децата са такива, каквито са ги направили родителите, щото не е вярно.
Скрит текст:
Сещам се за агресивните шизофреници като този, който беше ударил някаква стара жена на спирката с камък. Не е точно същото като с неконтролируемите деца, съвсем не - далеч съм от подобна мисъл; но често пак от техните родители и близки се очаква да направят "нещо". Е, какво да бъде то? Да станеш денонощен надзирател, заложник и боксова круша ти, или как? Да си намериш терапевт?
Аз имам дете с проблем от друг характер (умствено изоставане) - и на мен са ми давали съвети да потърся психолог и за себе си. Не че аз съм имала проблем, ей така - дежурен съвет. Е, за кво ми е тоя психолог, бе? Синът ми да не поумнее, като почна да ходя на психолог аз? Баси и магьосниците са тия психолози, за всеки семеен проблем без връзка с твоето собствено емоционално и т.н. състояние - психолог.
Аз имам дете с проблем от друг характер (умствено изоставане) - и на мен са ми давали съвети да потърся психолог и за себе си. Не че аз съм имала проблем, ей така - дежурен съвет. Е, за кво ми е тоя психолог, бе? Синът ми да не поумнее, като почна да ходя на психолог аз? Баси и магьосниците са тия психолози, за всеки семеен проблем без връзка с твоето собствено емоционално и т.н. състояние - психолог.
Не разбирам какво точно имаш предвид. Може ли малко да поясниш?
Специализирани училища има за деца със сериозни проблеми, които много трудно или никак не могат да функционират в масово училище и в масова детска градина. Това са бившите помощни училища, има и логопедични детски градини, също и градини, в които повече се записват сеца с трудности. Отделно ОЗД могат да насочат, а и общините имат социални услуги за деца и за възрастни, включително родителите сами могат да се обърнат за психологическо консултиране. Безплатно за тях. Общината плаща.
Родителят първо трябва да има вътрешен капацитет, за да се усети, че не винаги чуждите хора са виновни и светът не е срещу тях. Разбирам, че с времето се изпада в чувство за безпомощност и негативизъм, но родителите имат и приятели, близки, също общуват и с учители и имат обратна връзка, стига да искат да я чуят и да я осмислят. Не всички родители са адекватни, те просто нямат ресурс и не искат да променят нищо, по-лесно е да обвиняват и да се държат изискващо и агресивно на принципа "другите са ми длъжни".
Специализирани училища има за деца със сериозни проблеми, които много трудно или никак не могат да функционират в масово училище и в масова детска градина. Това са бившите помощни училища, има и логопедични детски градини, също и градини, в които повече се записват сеца с трудности. Отделно ОЗД могат да насочат, а и общините имат социални услуги за деца и за възрастни, включително родителите сами могат да се обърнат за психологическо консултиране. Безплатно за тях. Общината плаща.
Родителят първо трябва да има вътрешен капацитет, за да се усети, че не винаги чуждите хора са виновни и светът не е срещу тях. Разбирам, че с времето се изпада в чувство за безпомощност и негативизъм, но родителите имат и приятели, близки, също общуват и с учители и имат обратна връзка, стига да искат да я чуят и да я осмислят. Не всички родители са адекватни, те просто нямат ресурс и не искат да променят нищо, по-лесно е да обвиняват и да се държат изискващо и агресивно на принципа "другите са ми длъжни".
Казвам, че Бео твърди, че родителите обективно нямат възможност да предприемат нещо, а ти и отговаряш да си намерят терапевт. Та от тоя дежурен съвет за магичните терапевти, както и от допусканията в други мнения за предполагаемо всесилните близки (т.е. излиза, че близките винаги могат да решат проблема, а не е така) подпалих.
Не твърдя, че няма специализирани училища, Бео каза нещо такова и на такова мнение "да си намерят терапевт" не е отговор. Не се има предвид, че родителите са ядосани на света и му правят напук. Има се предвид, че те са почти безсилни и ако са изнервени и им е писнало, то е поради това. Ако местният политик е нахален и не му пука, с други няма да е така, но проблемът няма да изчезне.
Конкретно това дете, или друго такова дете, с неарогантни родители - здраво, без изоставане, къде ще го пратим? Ще го преместим в друго училище / градина и то ще пречи на някой друг, или ще го оставим вкъщи при мама, тя да си блъска главата?
Всъщност периодичното преместване - проблемното дете да не е на главата само на един, а по малко да поемат тежестта всички училища - може би също е вариант.
Не твърдя, че няма специализирани училища, Бео каза нещо такова и на такова мнение "да си намерят терапевт" не е отговор. Не се има предвид, че родителите са ядосани на света и му правят напук. Има се предвид, че те са почти безсилни и ако са изнервени и им е писнало, то е поради това. Ако местният политик е нахален и не му пука, с други няма да е така, но проблемът няма да изчезне.
Конкретно това дете, или друго такова дете, с неарогантни родители - здраво, без изоставане, къде ще го пратим? Ще го преместим в друго училище / градина и то ще пречи на някой друг, или ще го оставим вкъщи при мама, тя да си блъска главата?
Всъщност периодичното преместване - проблемното дете да не е на главата само на един, а по малко да поемат тежестта всички училища - може би също е вариант.
Да, да си намерят терапевт. И не е магичен съвет. Това за момента е единственото смислено нещо, което могат да направят за себе си, за да не стане по-зле и от ОЗД да им препоръчат да си повишават родителския капацитет, когато нещата съвсем излязат от контрол. И в крайна сметка детето си е тяхно и проблемът е техен - възрастни хора са, да решават какво да правят. Но чуждите хора няма да ги търпят до безкрайност и ще се намери поне един, който да обърне другия край. Затова казвам, че проблемът е при родителите. Те първо трябва да се оправят със себе си и с това какво искат да направят. Не някой да им каже как да превърнат детето в ангелче, защото няма как да стане. Но когато те самите за себе си изяснят какво и как се случва, и ако по някакъв начин стигнат до идеята, че трябва да променят поведението си, тогава и детето ще започне да отговаря на промененото отношение. Това важи за всеки родител, независимо дали детето му е на 5 или на 10 години. Все пак говорим за деца преди пубертета, ако още от тази възраст са неконтролируеми, агресивни и родителите им са такива, то какво ще чакаме след още някакво време?
Съжалявам, но и моето, както и другите деца не са длъжни да търпят поведението на едно-две проблемни деца. В 90% от случаите тези деца не са със СОП, а са просто нагли и арогантни. Родителите подхранват това им поведение.
Пример - Диването на класа има проблем с моя син, тъй като моят не му се "кланя" и го преборва словестно. Другото започва физическа агресия - ритане, юмруци по гърба и главата във всеки удобен момент. В началото моят не ми казва, но след като сподели, че словестният двубой се е превърнал във физическо малтретиране, звъннах на майката на другото дете. Тя ми рече - Аууу, ама за пръв път някой ми казва за проблем с моя син....(това не е вярно, тъй като съм разговаряла и с други родители от класа, които лично са ѝ звъняли, както и на учителката, вкл. и са привиквани на среща в училище). После - Ама, той твоят син го е провокирал моя, като му е отговарял... (какво очаква госпожата? Моето да седи и да търпи обидите на нейното "злато"?!?!)
Въртя, сука, само и само да го оправдае.
Да не говорим, че имаше заплахи за побой към моето, както и неслучайни удари.....
Смятам, че заявих достатъчно ясно на майката и на учителката (уведомих и нея), че при следваща агресия, ще взема по-твърди мерки. От тогава поне не го е удрял. Пак си позволявал да го обижда, ама моят е над нещата и не се впечатлява особено.
Бяха заедно на РД на друго дете. Личи си как въпросният търси заяждане с моя - дърпа го, говори му обидно и др.
Длъжно ли е моето или което и да било друго дете да търпи нечие друго да си избива компрексите?!?
На първо време да се осъзнае проблема. Много родители отказват да го "видят" с оправданието - Ами, той/та си е такъв, какво толкова?
Да се говори с детето, да се обяснят правилата за съжителство в обществото и да не смята, че около него се върти светът...
Ако с говорене не се случват нещата, налагат се наказания - спиране от любим спор, ограничаване на телефон, ТВ и др., консултации със специалисти.
Но, както казах, разковничето е в осъзнаването на проблема. Когато родителите смятат, че тяхното "злато" просто е набедено и неоценено, тогава няма как да има напредък.
Пример - Диването на класа има проблем с моя син, тъй като моят не му се "кланя" и го преборва словестно. Другото започва физическа агресия - ритане, юмруци по гърба и главата във всеки удобен момент. В началото моят не ми казва, но след като сподели, че словестният двубой се е превърнал във физическо малтретиране, звъннах на майката на другото дете. Тя ми рече - Аууу, ама за пръв път някой ми казва за проблем с моя син....(това не е вярно, тъй като съм разговаряла и с други родители от класа, които лично са ѝ звъняли, както и на учителката, вкл. и са привиквани на среща в училище). После - Ама, той твоят син го е провокирал моя, като му е отговарял... (какво очаква госпожата? Моето да седи и да търпи обидите на нейното "злато"?!?!)
Въртя, сука, само и само да го оправдае.
Да не говорим, че имаше заплахи за побой към моето, както и неслучайни удари.....
Смятам, че заявих достатъчно ясно на майката и на учителката (уведомих и нея), че при следваща агресия, ще взема по-твърди мерки. От тогава поне не го е удрял. Пак си позволявал да го обижда, ама моят е над нещата и не се впечатлява особено.
Бяха заедно на РД на друго дете. Личи си как въпросният търси заяждане с моя - дърпа го, говори му обидно и др.
Длъжно ли е моето или което и да било друго дете да търпи нечие друго да си избива компрексите?!?
Аз не искам то да е такова, не обвинявам другите, не смятам, че е добро дете... какво да направя обаче?
На първо време да се осъзнае проблема. Много родители отказват да го "видят" с оправданието - Ами, той/та си е такъв, какво толкова?
Да се говори с детето, да се обяснят правилата за съжителство в обществото и да не смята, че около него се върти светът...
Ако с говорене не се случват нещата, налагат се наказания - спиране от любим спор, ограничаване на телефон, ТВ и др., консултации със специалисти.
Но, както казах, разковничето е в осъзнаването на проблема. Когато родителите смятат, че тяхното "злато" просто е набедено и неоценено, тогава няма как да има напредък.
Цитат
На първо време да се осъзнае проблема. Много родители отказват да го "видят" с оправданието - Ами, той/та си е такъв, какво толкова? ... Но, както казах, разковничето е в осъзнаването на проблема. Когато родителите смятат, че тяхното "злато" просто е набедено и неоценено, тогава няма как да има напредък.
Цитат
На първо време да се осъзнае проблема. Много родители отказват да го "видят" с оправданието - Ами, той/та си е такъв, какво толкова? ... Но, както казах, разковничето е в осъзнаването на проблема. Когато родителите смятат, че тяхното "злато" просто е набедено и неоценено, тогава няма как да има напредък.
А от кой зависи?
А. Нерешим проблем.
Б. От организацията на образованието (примерно говоря, като вариант, не че имам идея как тя може да го реши).
Добре, бе, хора, толкова ли е трудно да си го представите - имате вкъщи едно такова дете. Говорите му - не слуша, наказвате го - не става. Или всеки с проблемно дете е неосъзнаващ проблема наглец? И да се оправя, както намери за добре, проблемът не е наш (на обществото), негов си е?
Б. От организацията на образованието (примерно говоря, като вариант, не че имам идея как тя може да го реши).
Добре, бе, хора, толкова ли е трудно да си го представите - имате вкъщи едно такова дете. Говорите му - не слуша, наказвате го - не става. Или всеки с проблемно дете е неосъзнаващ проблема наглец? И да се оправя, както намери за добре, проблемът не е наш (на обществото), негов си е?
Детето е отговорност на родители си, не на учителите, образованието или нещо извън семейството.
Какво значи "нерешим проблем"? Значи оставяме "златото" да тормози всички останали, понеже не можем да излезем наглава с него?!?
А какво пък е на "организацията на образованието"? Нещо не му изнася на детето, значи госпожата/съучениците/училището са виновни.... Трябва да е, както на него му харесва, така ли? Ами, то може да иска да троши и да удря, да обижда и да скача по цял ден. Всеки един член на обществото трябва да спазва определени норми, които се учат още в ранна детска възраст и, ако някои родители са неглижирали проблемите, то в последствие берат плодовете от това...
Като има такъв случай, търси се помощ и се решават проблемите. Не се оставят като "нерешими".....
Какво значи "нерешим проблем"? Значи оставяме "златото" да тормози всички останали, понеже не можем да излезем наглава с него?!?
А какво пък е на "организацията на образованието"? Нещо не му изнася на детето, значи госпожата/съучениците/училището са виновни.... Трябва да е, както на него му харесва, така ли? Ами, то може да иска да троши и да удря, да обижда и да скача по цял ден. Всеки един член на обществото трябва да спазва определени норми, които се учат още в ранна детска възраст и, ако някои родители са неглижирали проблемите, то в последствие берат плодовете от това...
Като има такъв случай, търси се помощ и се решават проблемите. Не се оставят като "нерешими".....
Да, на практика проблемът е на родителя. Детето му има проблеми с адаптацията, социализацията и изобщо с функционирането в организираните системи, в които ще-неще се озовава - площадката пред блока, в магазина, в детската градина, в училище. Метафорично казано, обществото в лицето на другите деца, на родителите на другите деца, на учителите, е планина. Нашето дете стои пред тази планина. Планината няма да се отмести, защото на нея не й е зор да се мести. Човечето трябва да премине през планината.То трудно се катери, лесно се изморява, губи ориентир накъде да върви, отчайва се, започва да вика, да рита камъните по пътя. Родителите на това дете много го обичат и искат да направят нещо. Обаче и те не могат да накарат планината да се премести и тутакси да пропусне човечето да мине през нея. Единственото, което им остава на тези родители е да опитат да направят така, че човечето да се научи да се ориентира, да стане по-издържливо, да си сдържа гнева и да не рита камъните, защото като ги рита него го боли кракът, а камъкът няма да се премести. В общи линии това е положението. Този, който иска нещо трябва да направи така, че да се адаптира. Другите не са длъжни, а често нито искат, нито могат да приемат всичко. Това го пиша с най-положителни чувства и в опит да помогна.
Оф, явно едно си знаеш и едно си баеш, без връзка с моя пост - отказвам се.
Това е реалността и е точно по твоя пост. Отговорила съм на въпросите, които задаваш. Това, че на теб не ти изнасят, е нещо съвсем различно....
Нерешим проблем може да има някой с дете със СОП. Тогава нещата са вече в друга светлина. Тук обсъждаме наглярчетата, които са повечето такива деца.
Имам предвид, че ако е болестно състояние, то децата може да имат наистина проблем с възприятето и комуникацията. Тогава вече се провежда лечение и т.н., за да могат и те донякъде да се впишат в обществото.
Когато обаче са просто нагли и невъзпитани, това не е от неразбиране на начина на комуникация и общуването, а просто са наглярчета, които смятат, че целият свят им е длъжен....обикновено и родителите им са такива.
Когато обаче са просто нагли и невъзпитани, това не е от неразбиране на начина на комуникация и общуването, а просто са наглярчета, които смятат, че целият свят им е длъжен....обикновено и родителите им са такива.
Няма значение дали е наглярче или със СОП. В някаква степен наглярчетата са със СОП, защото те имат проблем със социализацията, със спазването на правила.
А аз решение не предлагам - няма как да го измисля, след като никой не го е измислил; искам само да дам друг поглед към самоувереното "всеки си е направил сам децата такива, каквито са, детето на всеки си е лично негов проблем, ние искаме само да не ни пречат, друго не ни интересува".
Онова за планината е така, разбира се.
"всеки си е направил сам децата такива, каквито са, детето на всеки си е лично негов проблем, ние искаме само да не ни пречат, друго не ни интересува".
А чий проблем да са?
Когато моето дете има проблем, аз правя така, че да бъде разрешен, не очаквам от никой друг вълшебно решение.
И да, искам, когато моето дете отиде на училище, да има едни нормални отношения, без агресия, никой да не го заплашва или удря, а така както той се отнася към другите. И когато това не се случва, а нечие "злато" си позволява волности, тогава не съм ок...
Здравейте. Майка съм на тийнейджър в норма на 13г. и 8 годишен аутист от високия спектър. Като майка която винаги е съдействала на учителите защото нещата трябва да са двупосочни иначе няма смисъл мога да кажа че хиперактивност и агресия са две различни неща. Познавам хиперактивни деца които просто не могат да стоят на едно място, но във никакъв случай не са лоши. Синът ми с аутизъм пък е много срамежлив и постоянно благодари и се извинява. Познавам и невъзпитано дете за което казват, че било характер ( те си знаят) Но ако детето е с проблем, с него се работи и проблема се изчиства. Ако обаче така си го възпитават, защото било по готино да е нахално ( оправно) това вече е страшно. Синът ми с проблем, никога не е създавал проблеми. И личният пример е най- важен. Как да се държи детето след като баща му смята че всички са му длъжни? 🙂
Дами, първо - няма ясна граница между "здравословен проблем", изразяващ се в поведенческо разстройство, и наглярче, както вече се каза. Въпрос на концепция и на приети в практиката на психиатрията граници. И преценка почти на око. Не винаги наглярщината се дължи на лошо възпитание от родителя, има вродени особености, срещу които не може нищо да се направи, колкото и да не ви се вярва.
Второ - да повторя, не е вярно, че децата са непременно такива, каквито ги възпитаваме. Не е вярно и че проблемните деца непременно са глезени като "златото" на мама, както, извинявам се, явно си е навила на пръста Соул фри.
Трето - и при явен "проблем" изобщо не е задължително той да може да се "изчисти" с работа.
Против тези схващания възразявам, не че не виждам нищо лошо в поведението на бащата от първия пост.
Второ - да повторя, не е вярно, че децата са непременно такива, каквито ги възпитаваме. Не е вярно и че проблемните деца непременно са глезени като "златото" на мама, както, извинявам се, явно си е навила на пръста Соул фри.
Трето - и при явен "проблем" изобщо не е задължително той да може да се "изчисти" с работа.
Против тези схващания възразявам, не че не виждам нищо лошо в поведението на бащата от първия пост.
Понеже се обръщаш лично към мен, той като явно моето мнение ти боде очите най-много, ще ти отговоря:
Когато има здравословен проблем, той се диагностицира и се работи по въпроса. Ако детето има физическа болка, дали ще го оставите така или ще го заведете на лекар?
В случая обаче последствията са за околните, които са длъжни да търпят.
Независимо дали е здравословен или не проблем, мерки трябва да се вземат. Това се случва след осъзнаването на проблема, което родителите не винаги са склонни да признаят.
Напротив, децата са огледало на родителите, семейния модел и отношенията вкъщи. Разбира се, те са деца и може да направят пакост, да не слушат, да искат самостоятелност във вземането на решения, но като цяло, възпитанието и възприемането на света се коренят в семейството.
Повечето наглярчета са глезени и им се разрешава всичко.
Ами, тогава да го зарежем. Вдигаме ръце, обявяваме капитулация и оставяме чадото да си се развива.... Пък останалите - к'во ни пука?!? Да се оправят там.....
Дами, първо - няма ясна граница между "здравословен проблем", изразяващ се в поведенческо разстройство, и наглярче, както вече се каза. Въпрос на концепция и на приети в съвремената психиатрия граници. И преценка почти на око. Не винаги наглярщината се дължи на лошо възпитание.
Когато има здравословен проблем, той се диагностицира и се работи по въпроса. Ако детето има физическа болка, дали ще го оставите така или ще го заведете на лекар?
В случая обаче последствията са за околните, които са длъжни да търпят.
Независимо дали е здравословен или не проблем, мерки трябва да се вземат. Това се случва след осъзнаването на проблема, което родителите не винаги са склонни да признаят.
Второ - да повторя, не е вярно, че децата са непременно такива, каквито ги възпитаваме. Не е вярно и че проблемните деца непременно са глезени като "златото" на мама, както, извинявам се, явно си е навила на пръста Соул фри.
Напротив, децата са огледало на родителите, семейния модел и отношенията вкъщи. Разбира се, те са деца и може да направят пакост, да не слушат, да искат самостоятелност във вземането на решения, но като цяло, възпитанието и възприемането на света се коренят в семейството.
Повечето наглярчета са глезени и им се разрешава всичко.
Трето - и при явен "проблем" изобщо не е задължително той да може да се "изчисти" с работа.
Ами, тогава да го зарежем. Вдигаме ръце, обявяваме капитулация и оставяме чадото да си се развива.... Пък останалите - к'во ни пука?!? Да се оправят там.....
Ами аз като майка на специално дете и понеже аз написах, че когато има поведенчески проблем за който причината не е лошо възпитание и с работа с терапевти може да се изчисти ... Повярвайте ми колкото и да е зле, със работа и двупосочно съдействие (родител-учител) нещата се подобряват!
Не съм имала предвид че ще изчезнат поведенческите проблеми напълно или от днес за утре, но винаги има подобрение. Говоря от опит и наблюдение на много майки на деца с проблеми. Но ако няма проблем и всичко е на база личен пример, то тогава не знам. Всеки си има неговият мироглед и светоусещане. Тогава е трудно. Как да убедиш родителя, че детето му е агресивно като например той може да каже, че е провокирано ?
Не съм имала предвид че ще изчезнат поведенческите проблеми напълно или от днес за утре, но винаги има подобрение. Говоря от опит и наблюдение на много майки на деца с проблеми. Но ако няма проблем и всичко е на база личен пример, то тогава не знам. Всеки си има неговият мироглед и светоусещане. Тогава е трудно. Как да убедиш родителя, че детето му е агресивно като например той може да каже, че е провокирано ?
Има много голяма разлика между това дали детето е със здравословен проблем или просто е невъзпитано.
Винаги си личи.В първия случай би трябвало хората да са толерантни.
Но когато детето няма диагноза,но се държи нагло и невъзпитано ,то тогава родителите нямат никакво оправдание и останалите не са длъжни да търпят.
Познавам дете-напълно здраво,което беше местено от едно училище в друго,заради безобразно поведение.
След като го изгониха от няколко училища в града, накрая-7клас беше преместено в училището в едно село наблизо.
Да,ама там повечето ученици бяха от ромски произход.
Кротна се детето още първия срок.Защо ли?Сещате се...ромите думи като ,,терапевт,, и ,,толерантност,, не са чували..
Винаги си личи.В първия случай би трябвало хората да са толерантни.
Но когато детето няма диагноза,но се държи нагло и невъзпитано ,то тогава родителите нямат никакво оправдание и останалите не са длъжни да търпят.
Познавам дете-напълно здраво,което беше местено от едно училище в друго,заради безобразно поведение.
След като го изгониха от няколко училища в града, накрая-7клас беше преместено в училището в едно село наблизо.
Да,ама там повечето ученици бяха от ромски произход.
Кротна се детето още първия срок.Защо ли?Сещате се...ромите думи като ,,терапевт,, и ,,толерантност,, не са чували..
Да си решат проблема, той не е на другите деца. На терапевт ли ще го водят, ще го наказват ли, както искат.
Има случаи, в които институциите няма какво да направят. При положение, че родителите се държат нормално, а детето не може да преодолее проблемите и поведението му да се подобри, става игра на нерви, защото няма как да съжителстват постоянно чужди деца и техните родители в затормозяваща среда. А много често някои от децата не са за масово училище и за масова детска градина, защото просто не могат да издържат, не могат да отговорят на очакванията като поведение и зрялост и стават сериозни конфликти. На някого му изпушват бушоните.
Уиш, аз с моето дете нямам проблеми от точно такъв характер. Имам от друг, но той не е за масово училище и за масова градина и не си и помисляме за подобно нещо, невъзможно е. Подразних се в случая от написаното за златото, родителите, които глезят детето и затова то е такова, родителите, които са единствените, които трябва да се справят с проблема, те си знаят как, да се оправят, ние ще го разкараме от нас, друг да му мисли. Понякога няма как, а схващането на някои явно е "родителите са виновни, детето е огледало". И също така някои си мислят, че има ясен белег, ясна граница между СОП и нормално, но "нагло" дете и че при едното родителите не са виновни, но виж, при другото са - не, няма такова нещо, няма такава граница. Кое е диагноза, е въпрос на схващане, на концепция, на последните приети критерии за диагностика на психичните болести, която диагностика винаги е въз основа на преценка на проявите, нищо друго, няма изследване, което обективно да ти каже болест ли е това (поведенческо разстройство), или не. Няма граница между лек случай и норма, това ми е мисълта, и определено не винаги родителите правят детето такова, каквото е. Иначе братята и сестрите, вкл. осиновените, като еднакво възпитавани щяха да бъдат еднакви, а както знаем, не е така.
Институциите вероятно правят горе-долу каквото могат, не е съвсем без нищо, естествено, че у нас винаги има какво да се желае.
Не знам това конкретно дете дали е такова заради възпитанието от баща си, но тук се генерализира за всички пречещи уж "злата".
Институциите вероятно правят горе-долу каквото могат, не е съвсем без нищо, естествено, че у нас винаги има какво да се желае.
Скрит текст:
Подобно е, както писах, понякога с агресивните или пречещи по друг начин (трупане на боклуци и т.н.) психично болни възрастни. Там не се спори, че има увреждане и няма виновен, но често като че ли се очаква роднините им да решат проблема някак - да ги укротяват, да ги следят да си вземат лекарствата, да ги вкарват в болница и т.н. - едва ли не ако го правят, пък те, нали, могат, и проблемът ще се реши. А те също далеч не винаги могат да направят изобщо нещо, не винаги изобщо е възможно нещо съществено да се направи; не мисля и че са длъжни да посветят живота си на това.
Не знам това конкретно дете дали е такова заради възпитанието от баща си, но тук се генерализира за всички пречещи уж "злата".
Магдена, уважавам мнението ти, макар да не го споделям. Децата "наглярчета" са точно такива от родителско възпитание. Какво значи не може родител да влияе на възпитанието? А кой може....?
Със СОП или без децата трябва да се възпитават и да уважават останалите. Независимо от причината, децата не трябва да се оставят на самовъзпитаване, когато някой реши, че няма сила да се оправи с тях.....
Със СОП или без децата трябва да се възпитават и да уважават останалите. Независимо от причината, децата не трябва да се оставят на самовъзпитаване, когато някой реши, че няма сила да се оправи с тях.....
От личен опит споделям - има наглярчета, чиито родители умишлено ги възпитават да бъдат такива, има и наглярчета чиито родители въпреки усилията и старанията си не успяват да се справят с възпитанието на децата си, а има и наглярчета, чиито родители просто са оставили децата си да се отглеждат и възпитават сами.
За случаите, за които Магдена коментира - нямам наблюдения.
За случаите, за които Магдена коментира - нямам наблюдения.