Той :разведен с дете,аз също.Запознахме с в приложение за запознанства преди 2 г.Той не беше в страната първите 7-8 м и комуникацията изцяло беше онлайн-чат,видео разговори.Първоначално писахме няколко дни,после той изчезна за 2-3 м.,след което се появи и в този момент комуикацията стана почти денононощна в рамките на 3-4 м.Обяснението за изчезването беше прекратяване на връзка.
Разговорите бяха много приятни ,темата за секса беше на доста късен етап,като той много често питаше къде е в главата ми и дали бих искала,когато се прибере да се пробваме за някаква връзка.Определено ме накара да хлътна по него .
Дойде заветния момент,имахме среща в едно кафе,химията си я имаше,разговорите също,сякаш се познавахме от 100 години,но в моята глава вече имаше някакви очаквания ,а усещах физическа дистанция от негова страна-очаквах поне прегръдка.Няколко часа след срещата той ми писа с какво впечаление съм от срещата.Обясних това,което съм усетила,а отговора беше ,че ме вижда за първи път и че едва ли не всичките тези месеци комуникация не означават нищо,а започваме от начало.Последва уговорка за друга среща,която в последствие той отложи в последния момент,аз се ядосах и вдигнах скандал,че не цени времето ми.След което се дистанцирах няколко месеца,за да отмине това мое хлътване.
В следващата година търсенето беше главно от него,срещите са били не повече от веднъж месечно,винаги в нас,винаги приятни ,ако сме говорили лични неща,то е било по-скоро за него и по-малко за мен.Секса не е бил основа на срещите,имало е такива и без.
Към края на въпросната година 2 пъти аз инициарах среща,той отказа с тъпи оправдания.При следващо търсене от негова страна му обясних,че не съм ок така и че не става само когато той иска.От там нещата се обърнаха:следващата среща беше в тях,а поведението му беше коренно различно в положителна страна,последва гостуване на вилата му,където през голяма част от разговорите бях аз,а към края на вечерта обърнахме срещата в работна.Няколко дни по-късно ми стана клиент.Чуваме се доста по-често,иска постоянно лични и професионални съвети ,дори и да не е съгласен с мението ми, в крайна сметка прави това,което съм го посъветвала.Измисли си спешна работна среща, но направи така,че да види детето ми за първи път,като му донесе нещо дребно.Касаеше се за 15 мин разлика,в която нямаше да се засекат ,след като детето не беше с мен ,срещата премина в лична.При последното ни виждане преди седмица,макар да не го бяхме обсъждали,спах в тях по негово желание.
Каква е „драмата“:провокирана е от отлагане на среща от негова страна.Давам си сметка,че пак започвам да хлътвам и да си задавам въпроси къде съм в неговата глава.
Да тръгна да изяснявам?!То ако е щяло да стане нещо сериозно,е щяло от самосебе си ,за тези 2 г.
Да му кажа,че личните ни отношения трябва да се прекратят?За да не съм го направила до този момент,явно не ме дразни толкова много.
Ако има значение:разделена съм с бащата на детето от 4 г,детето ми е на първо място,това да имам мъж до себе си не е на всяка цена,даже на моменти не мога да си представя как ще деля времето за детето с някой мъж,как ще съжителствам пак с мъж.Преди да срещна въпросния господин,а и от както съм го срещнала съм имала и други срещи,но просто преди и след него я няма тази химия.Детето ми ,никога не е виждало някой мъж,с който имам някаки интимни отношения,освен въпросната ситуация,като тогава му беше представенно като клиент.
Не се чувствам добре в кожата си само и единствено 2-3 дни след комуникацията с господина-мисля за него,имам желания за нещо повече.След като минат въпросните дни съм си ок и се наслаждавам на времето за мен,времето с детето,работа,почивки.
Знам,че е хем сърби,хем боли,но :Как бихте определили тези взаимоотношения?Какво бихте направили в ситуацията?