Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За уморените коне

  • 4 392
  • 51
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 744
Ами има хора, които не са кариеристи и си харесват работа с работно време от 8 до 17 и почивни дни събота и неделя плюс редовни отпуски.
Ако пък и заплатата е добра, за какво ти е да напускаш?

Много стереотипно мислите. Има професии, като моята, при които ежедневието е коренно различно. А работното време е всякакво друго, но не и от 8 до 17 ч. Така годините минават много бързо Simple Smile А и в моя бранш общо взето е едно и също, където и да работиш.

Мисля, че не ме разбрахте. Ако си фамилно ориентиран, вземаш хубави пари и си доволен като цяло от бонуси, заплата и работно време - няма за какво да напускаш.  Ако искаш да напускаш ей така щото си 10 години на едно място и другите го правят пък ти - не ами глупаво е. Особено жени с деца, където как да е не се наемат пожелателно на работа даже и в "толерантна" Германия.

# 31
  • Мнения: 653
Не става въпрос за смяна на професията. И аз обичам моята и си я работя с удоволствие. Става въпрос за ново работно място. Като не си доволен, или не си добре оценен, или просто искаш нещо ново, ами търсиш. Не става без инициативност.
Да, но не можеш да знаеш на новото работно място как ще е - атмосфера, колеги, шефове. Не знаеш какво те очаква там и дали изобщо рискът ще си заслужава. Според мен решението за напускане трябва да се взима без емоции. За да не се окаже "от трън, та на глог."

# 32
  • София
  • Мнения: 11 954
Ами има хора, които не са кариеристи и си харесват работа с работно време от 8 до 17 и почивни дни събота и неделя плюс редовни отпуски.
Ако пък и заплатата е добра, за какво ти е да напускаш?

Много стереотипно мислите. Има професии, като моята, при които ежедневието е коренно различно. А работното време е всякакво друго, но не и от 8 до 17 ч. Така годините минават много бързо Simple Smile А и в моя бранш общо взето е едно и също, където и да работиш.

Мисля, че не ме разбрахте. Ако си фамилно ориентиран, вземаш хубави пари и си доволен като цяло от бонуси, заплата и работно време - няма за какво да напускаш.  Ако искаш да напускаш ей така щото си 10 години на едно място и другите го правят пък ти - не ами глупаво е. Особено жени с деца, където как да е не се наемат пожелателно на работа даже и в "толерантна" Германия.

Затова съм съгласна.
Исках само да уточня, че натрупаният стаж в една фирма не значи задължително скука и механизиране на процеса. Всичко много зависи от конкретната професия. Принципно, ако си касиер в хипермаркет, мога да се съглася, че ежедневието ще е едно и също от първия до последния ден. Но и в това всъщност няма нищо лошо. Не всеки има амбиция за кариера.

# 33
  • Мнения: 790
За себе си осъзнах, че като поддържам поне 2 източника на доход ми е по-лесно първо да комуникирам подобни ситуации с началник/шеф и второ оценявам ситуацията без оглед финансите, бидейки подсигурена.

Та ако имаш и други доходи, големи спестявания и т.н.то може да говориш с шефа ти, да поемеш инициатива за още дейности в работата, да напуснеш или да поставиш ултиматум.

Ако обаче разчиташ на тази заплата, то е добре да запазиш търпение и да си съставиш план, ако те съкратят евентуално.

# 34
  • Мнения: 280
За себе си осъзнах, че като поддържам поне 2 източника на доход ми е по-лесно първо да комуникирам подобни ситуации с началник/шеф и второ оценявам ситуацията без оглед финансите, бидейки подсигурена.

Та ако имаш и други доходи, големи спестявания и т.н.то може да говориш с шефа ти, да поемеш инициатива за още дейности в работата, да напуснеш или да поставиш ултиматум.

Ако обаче разчиташ на тази заплата, то е добре да запазиш търпение и да си съставиш план, ако те съкратят евентуално.
На абсолютно същото мнение съм. И аз смятам, че е важно човек да има повече от един източник на доход и на мен това ми е цел, която се надявам да успея да постигна. В подобни ситуации действам по-предпазливо или пасивно именно заради финансовия аспект, като това е нещо, което доста спъва и се опитвам да преодолея.

Но и без допълнителен източник на доход, такова притеснение трябва да се игнорира и да се действа по-смело. Така или иначе един разговор надали би имал негативни последици за авторката, освен тя да се разочарова още малко, ако й бъде отказано развитие.

# 35
  • Мнения: 5 339
Аз лично не бих препоръчвала ултиматуми, освен ако човек няма готово предложение от другаде за нова работа на по-добра заплата.

# 36
  • София
  • Мнения: 52 102
ТърсИ си нова работа, явно на тази вече времето й е изтекло.

# 37
  • Мнения: 934
Фен съм на спокойствието и рутината и не бих се впечатлила от това, което споделяш, че те гложди. От друга страна, наистина те разбирам, защото имах кратък период от ок.2 години, койо започнах със старание да се докажа и предложа малко по-работещи за служителите модели, но фирмата си беше кокошкарска, макар и средноскъпа верига, та бързо се демотивирах и минах на перманентен режим 'ще си хвърля молбата'. Е, след 2 години наистина я хвърлих, де, след няколко скарвания с пряката ми шефка и със собственика.
Възможно е идеята ти, че шефът те смята за изчерпана, да е само в твоята глава и да прикрива съвсем личното ти неудовлетворение, че буксуваш.
Моето лично мнение е, че ако някой не се чувства комфортно на дадено работно място - дали заради усещането, че буксува в рутина, дали заради обратното - че твърде много го/се юрка - най-доброто решение е да смени работата при появата на удобна възможност за това.

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 2 340
И аз така се усещам вече повече от 9 години. Май е време за промяна.

# 39
  • Мнения: 1 010
Интересно е, как в един момент някои работодатели решават, че трябва да мислиш за тяхната фирма, като твоя собствена. Все да им даваш идеи, все да им намираш работа, договори и пари. И когато нещо не им хареса... Опс-с-с-с... Вече не ставаш.
И в същото време уж собствената ти фирма ти дава заплатка - ама видиш ли няма как повече. Пък и що да хвърляме пари за стар кадър, като може да назначим още 2-3 нови с икономисаното. Може да не вършат работа, но поне ще има бройка. А старият кадър дано даде още нещо от себе си. В американски компании разни готвачи стават милионери, защото са били готвачи още при основаването на фирмата. Тук може да си "ценен кадър", но... парите са тема табу. Пък и не работиш достатъчно.

# 40
  • София
  • Мнения: 398
Интересно е, как в един момент някои работодатели решават, че трябва да мислиш за тяхната фирма, като твоя собствена. Все да им даваш идеи, все да им намираш работа, договори и пари. И когато нещо не им хареса... Опс-с-с-с... Вече не ставаш.
И в същото време уж собствената ти фирма ти дава заплатка - ама видиш ли няма как повече. Пък и що да хвърляме пари за стар кадър, като може да назначим още 2-3 нови с икономисаното. Може да не вършат работа, но поне ще има бройка. А старият кадър дано даде още нещо от себе си. В американски компании разни готвачи стават милионери, защото са били готвачи още при основаването на фирмата. Тук може да си "ценен кадър", но... парите са тема табу. Пък и не работиш достатъчно.

Извинявай, но ако работиш в такава фирма е хубаво да помислиш за промяна. Вероятно съм голяма късметлийка, но когато съм започвала от началото на млада фирма и сме израствали заедно, никога не са ме пренебрегвали и са ми отдавали нужното уважение и заплащане, защото съм била с тях отначало, повярвала съм в успеха на компанията и съм допринесла с усилията си за това.
Парите не са тема табу, но е много важно да знаеш и как да ги поискаш.

# 41
  • Мнения: 934
Много е възможно да си късметлийка или да не си в България Simple Smile
При мен съм забелязала нещо странно. В началото на трудовия ми стаж бях от отбора на критикарите с рефрена тези млади за нищо не ги бива, мързи ги, искат големи заплати за нищо. Като поостарях, си смених мнението на за толкова пари - толкова работа, фирмата не е моя, че да си давам зор.
Никоя страна не бива да свиква, че е нормално служител на заплата да се раздава срещу малко или направо без нищо.
За един предишен работодател често казвах, че бизнесът му ще умре, защото няма идея къде е на пазара, администрацията му е некадърна, а пчелички не се хващат заради лоши условия. И действително така стана.

# 42
  • Мнения: 4 824
Ами не само парите са важни, за да се раздаваш, а и отношението към теб. Въпреки че си стар служител трябва да ти показват, че те ценят, лийдът да нахъсва хората като цяло. Аз например съм на добра заплата, ама не се раздавам на макс, защото съм видяла, че никой не го забелязва, никой не ти казва едно "браво", "мерси", "ти си ценен за комапнията"... Не само парите са важни.

# 43
  • Мнения: 934
Аз не бих се раздавала прекомерно и за браво - работя, за да живея, не обратното.

# 44
  • София
  • Мнения: 398
Много е възможно да си късметлийка или да не си в България Simple Smile
При мен съм забелязала нещо странно. В началото на трудовия ми стаж бях от отбора на критикарите с рефрена тези млади за нищо не ги бива, мързи ги, искат големи заплати за нищо. Като поостарях, си смених мнението на за толкова пари - толкова работа, фирмата не е моя, че да си давам зор.
Никоя страна не бива да свиква, че е нормално служител на заплата да се раздава срещу малко или направо без нищо.
За един предишен работодател често казвах, че бизнесът му ще умре, защото няма идея къде е на пазара, администрацията му е некадърна, а пчелички не се хващат заради лоши условия. И действително така стана.

В България съм.
Колкото до младите - ако трябва да обобщя - наистина има доооста безхаберни млади хора с твърде нереалистични оценки за уменията си, но твърде щедри в очакванията си. Simple Smile Но е хубаво човек да мечтае на едро, за да знае към къде се стреми, искрено им желая да постигнат това, което очакват.
Има, обаче, невероятни млади хора - приятни, възпитани, мотивирани и наистина знаещи защо са в компанията и какво искат да постигнат. Честно, пълнят ми сърцето и ме зареждат с енергия, в последните 2 години един такъв човек беше промотиран 3 пъти (със съответната корекция в заплащането).

Аз не съм поддръжник на мантрата - те ме лъжат, че ми плащат, а аз ще ги лъжа, че работя. Причината е, че така аз си губя времето, вместо да отида в друга компания и да се равивам. Има хора, които обаче не са амбициозни и точно това искат - да си кютат някъде, да си получават парите и да го карат лежерно - абсолютно е ОК, но е също така и нормално да не очакват кой знае какъв финансов растеж. Съгласна съм, че никой не трябва да си посвещава живота на компания, освен ако не е лично негова, но и това е добре да има баланс.

Общи условия

Активация на акаунт