Изнервена съм и си изпускам нервите върху бебето си

  • 7 805
  • 68
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 715
Като майка на дете на година и половина ,ще ти кажа да се възползваш от бабите и таткото на макс. 😂 И до сега отдавна е трябвало да го направиш.Да реве от бабите го разбирам,но да реве от баща си-съжалявам,но не е нормално и мисля,че и ти имаш вина.Вероятно си решила ,че ще е все малко и сладко бебче,което само спи и яде и не си го оставяла за минута на никого,а явно има на кого да разчиташ.
Пък и да реве,голяма работа.В крайна сметка това дете не е само твое.Както ти се оправяш,така ще се научи и бащата да се оправя.И бабите ще се научат.
Нашата госпожица още от изписването започнах да я оставям на бабите и таткото.И да си призная грам не ми е било жал.И мама е човек и не мисля,че като сме в майчинство трябва да забравим какво е това да излезеш сама,да идеш на маникюр и т.н и да се превърнеш в чистачка, готвачка ,миячка и бавачка. У дома се готви много рядко, детето е на кухня, захранвано с готови пюрета ,които и сега яде през почивните дни + вече обща храна.Времето,което би ми отнело да въртя черпака,предпочитам да изляза на разходка с детето.На обяд спим по 3 часа заедно. Спокойна майка=спокойно дете.

# 46
  • София
  • Мнения: 62 595
За бебето и малкото дете е първо и основно важно да познава и да общува с хората от семейството си. Не с други бебета в яслата (аз да си кажа Wink). Детето се залепя за този, който основно полага грижи за него и така оцелява. Когато има хора от близкото му обкръжение - други роднини - то чувства грижата и от тяхна страна, свързва се емоционално с тях. Този мозък трябва да се развива, а развиването на емоциите и създаването на връзки с други хора минава първо през най-близките, защото те по природа са безопасни и грижовни. Така че смело, детето ще свикне и дори е полезно за него. Неслучайно хората живеят на семейства и всички от семейството са се грижели за децата на същото това семейство, живеещо в един двор. Това е различно от яслите, където детето общува основно с деца на същата възраст, от които няма кой знае какво да научи.

# 47
  • MI
  • Мнения: 11 797
Забравяте, че това дете е родено през пандемията. Нормално е да не е имало 101 човека около него, включително баби. Единствено бащата би трябвало от много по-рано да се включва, но това е поправимо. Авторката си знае каква ѝ е търпимостта към хаос, несготвено и т.н. и ще се ориентира според своите лимити. Малко повече търпение и включване на таткото и всичко ще е наред.
Не говоря наизуст, защото дъщеря ми е родена в Италия малко преди пандемията. Няколко месеца и от вкъщи не можеше да се излиза, баби близо няма, детски кухни няма, а дъщеря ми никога не поиска да яде готови пюрета. Не съм я оставяла и да реве просто така никога, особено преди да започне с капризите. Ами оцеляхме и даже не сме се избили. Rolling Eyes Мен ме спаси включването във всеки възможен момент на таткото (все пак работи, няма как денем), както и слинг и после раница. За друг друго е решението, за трети -трето. Важното е майката и детето да са спокойни, няма правилно и грешно. Само до подобни изблици на агресия и нерви не бива да се стига, трябва да се потърси помощ когато се стигне до там. Първо от близките, ако не стигне - и от психолог. Нито е срамно, нито страшно.

# 48
  • София
  • Мнения: 214
Внимавайте ,да не докарате някой психически проблем на детето с много щипане и каране . Направете всичко възможно да спрете ,дали са ви много съвети.Успех

# 49
  • Мнения: 1 099
Вече са ви дали доста добри мнения и съвети. Опитайте да не посягате на детето с щипане и тн. Дори и да се развикате (за жалост всички си изпускаме нервите понякога и викаме), ударете по масата, по вратата, където и да е, но без да пипате детето. Самият факт, че се вика е сам по себе си много стресиращ за него...
На мен също ми помогна да слагам детето да спи рано - преди да обърнат часовника в 7 заспиваше. Така имах всеки ден 3-4ч за мен вечер.
Също излизайте повечко - навън е интересно, има стимули, изморяват се и спят по добре.
Успех!

Последна редакция: ср, 05 май 2021, 11:38 от lovingsun

# 50
  • Мнения: 35 069
Първо, поздравления, че имаш смелостта да кажеш нещата с истинските им имена. Рядко майка може да си признае, че в изнервена, и че от това пари детето.
Когато бях в твоето положение  с едно дете направо си мислех, че не се справям. А той не беше от закачените за майка си деца. Беше доста самостоятелен  и не ревящ. Но това го осъзнавам сега, когато имам второ дете, което е все едно с нвотрязана пъпна връв. Той е постоянно в мен! В проходилката ако е , ме е хванал за крачола .
Честно казано, много по- лесно ми е, когато и двете деца са и дома, защото голямото, макар и само на 3.6 г.много занимава малкото и аз имам време да свърша нещо.
Спрях да се правя на героиня и да готвя 5 степенно меню. До нас има частна детска кухня и за 3.50 имам осигурени 2 хранения на бебко. В седмицата пускам 3 перални - една с мои дрехи, една с баткото и една с на бебко. Чистя с метлата всеки ден, ако в нужно пускам робота, прахосмукачка- веднъж в седмицата.
Правя си заготовки за вечерята , докато спят децата и я 16ч слагам яденето да се готви.
Разходки сутрин преди обедното хранене и следобед излизат с баща си.
За мен най- важното в едно - детето да има режим. От там нататък, си нареждаш дните. Сега се старая двете деца да имат еднакъв режим , за да може и аз да пипна това - онова.
Идва с този си акъл ( две деца по- късно) си повтарям, че не всичко е на всяка цена , и че всичко е период. Наистина след 2рата година на детето става по- лесно. А след 3 вече искат да са по- самостоятелни. Просто... търпение. Не се вглеждай много я битовизми, че тези малките растат много бързо и както днес имаш бебе, утре имаш дете , което ти задава въпроса " Защо?" По милиард пъти в минута Wink

# 51
  • Мнения: 27
Авторката може да си вземе ергономична раница, да се научи да носи бебето на гръб, така ще има свободни ръце да готви и чисти (за някои хора това е мания), а бебето ще е спокойно близо до мама.
Да носи 11-месечно дете на гръб, за да може да готви и чисти? 👀 Как това би я успокоило, когато е изнервена?

# 52
  • Мнения: 3 029
Аз имам две деца с малка разлика помежду им - две години и четири месеца. Откакто се роди малката, имам усещането, че ще изперкам.
Детето не ходи на ясла. Майка ми помага и го гледа по два-три дни в седмицата и пак ми е многоо трудно.  Почти няма ден, в който да не готвя. Не обичам готжвата храна, а и финансово не можем да си я позволим. Това е опция за хора с добрш финансови възможности. Не е особено чисто. Чистенето ми изостава, просто нямам сили да стигна до него. Готвя, пера доста често и на ръка. Нямам съдомиялна. Поне час на ден отделям за миене. Почти всичко правя сама. Таткото приспива голямото дете и го извежда понакога сам. Доста пъти излизаме всички заедно. Откакто е започнала пандевшята, мъжът ми работи от вкъщи и хвърля по един поглед на голямото дете. Той е изключително палав, енергичен. Ужасно ми е трудно. Отделно от това ми е кофти, че не отделям достатъчно внимание на децатата. Разкъсвам се между грижите за двете деца и домакинстване.
Срещи с някой, нещо за моя кеф и удоворствие не съм правила поне от една  година. Освен всичко това може би останах и без работа. Позицията ми е съкратена. Прелях от едно майчинство в друго. Не съм работила над три години.
Трябва да ти кажа, че като порасне още малко детето, те чакат още предизвикателства и хабене на нерви. Към втората година се започва с казване на "Не" за всичко, тръшкане, мрънкане.
Кали си нервите! Психородите само ще те изслушат и ще ти вземат парите.
Приеми, че ще трябва да минеш през това. Да, не е готино усещането. Знам!

Последна редакция: ср, 19 май 2021, 16:00 от Helinor17

# 53
  • Мнения: 27
Аз имам две деца с малка разлика помежду им - две години и четири месеца. Откакто се роди малката, имам усещането, че ще изперкам.
Детето не ходи на ясла. Майка ми помага и го гледа по два-три дни в седмицата и пак ми е многоо трудно.  Почти няма ден, в който да не готвя. Не обичам готжвата храна, а и финансово не можем да си я позволим. Това е опция за хора с добрш финансови възможности. Не е особено чисто. Чистенето ми изостава, просто нямам сили да стигна до него. Готвя, пера доста често и на ръка. Нямам съдомиялна. Поне час на ден отделям за миене. Почти всичко правя сама. Таткото приспива голямото дете и го извежда понакога сам. Доста пъти излизаме всички заедно. Откакто е започнала пандевшята, мъжът ми работи от вкъщи и хвърля по един поглед на голямото дете. Той е изключително палав, енергичен. Ужасно ми е трудно. Отделно от това ми е кофти, че не отделям достатъчно внимание на децатата. Разкъсвам се между грижите за двете деца и домакинстване.
Срещи с някой, нещо за моя кеф и удоворствие не съм правила поне от една  година. Освен всичко това може би останах и без работа. Позицията ми е съкратена. Прелях от едно майчинство в друго. Не съм работила над три години.
Трябва да ти кажа, че като порасне още малко детето, те чакат още предизвикателства и хабене на нерви. Към втората година се започва с казване на "Не" за всичко, тръшкане, мрънкане.
Кали си нервите! Психородите само ще те изслушат и ще ти вземат парите.
Приеми, че ще трябва да минеш през това. Да, не е готино усещането. Знам!

А защо не ходят на ясла/детска? Заради пандемията или не са приети?

# 54
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Отговарям на последният въпрос за яслата и градината.
Моите са с 2г и 9 месеца разлика. Каката, на 5 и половина, ако ходи 5 дни, на втората седмица е болна. Влачи се с кашлица поне по 3 седмици. Малкия - 2г. и 10 месеца, издържа 3-4 седмици... И двамата с баща им работим извън къщи - аз съм 2 на 2, той от 10-18 часа. Като са болни, което е НОНСТОП са с нас наработа. До обяд при мен, след обяд - при него...
Ако се случи някога въобще двете деца да са едновременно на градина за повече от 2 дни, ще се пропука земята, вселената и всичко останало.
За психолога - на мен ми помага доста. Да, скъпо ми е, трудно намирам време, но ходя и съм доволна.

# 55
  • Мнения: X
И моите деца са с разлика 2г и 3м. Когато бяха малки ги гледах сама, домакинската работа не ми беше приоритет, но имах сушилня, миялна, пералня - все неща които много ме улесняваха.
 От детската градина имам ужасни спомени - синът в ясла , тя първа- втора група - постоянно бяха болни. Лекарствата, витамините и прегледите по някой път бяха над 100 лева месечно ,пълна лудница. Отделно притеснения и недоспиване,  по цяла вечер не съм мигнала да следя температури , кашлици,  фарингити и какви ли не гадости. Когато ги гледах аз  не боледуваха. Този период премина когато малкото дете стана втора група..
Не бях ходила на работа 4 години.
Според мен си смени приоритетите - нека майка ти да помага с готвене, пране,  чисти като можеш , но основно обръщай внимание на децата. Никой няма да ти даде медал, че си се утрепала от чистене и миене за сметка на здравето ти.
Не е хубаво да делиш така децата - едното да го гледа баба му, другото ти. Това поражда ревност и отчуждение между тях.  Моите деца дори и в най- трудните ни моменти са били винаги заедно и сега са много единни, вече са големи.

# 56
  • Мнения: 6 539
И аз съм имала такива моменти ...малката е по цял ден с мен,мрънка,залепена за краката ми...
Понякога и чинии не мога да измияот рев😳😳😳
Особено първите четири месеца с коликите бяха ад,много силни- рев и носене ....Бабите са по селата идват рядко само ако повикам свекърва ми идваше преди иначе не си позволява неочаквано гости,нашите са още по-далечно село най често идва баща ми да си свърши някоя работа в града и да я види,излизаме на разходка ...Като цяло гледам баща й да ме замества аз отивам до мола следобед -надвечер или в  големите хипермаркети за малко свобода 👍😇😇😇

# 57
  • Мнения: 1
И аз бях така като Вас и в един момент просто се сринах тотално. Рев по цял ден и невъзможност да си гледам детето. Буца в гърдите и адска депресия. Признах си го, отидох на лекар, започнах да си пия лекарствата, взех си помощ вкъщи, спрях да кърмя, започнах да излизам и да правя неща за себе си и резултатът - щастлива майка, щастливо бебе и на мен ми олекна и бебето ми е в пъти по-спокойно и щастливо. Те го усещат и тя също беше много по-раздразнена преди. Сега прекарвам времето си с нея много по-пълноценно и мога истински да й се радвам. Преди това ми беше като огромен товар, защото и аз бях свикнала да съм постоянно навън, постоянно социални контакти и време за себе си, а откакто родих нон-стоп с бебе... еми не на всеки такава рязка промяна му се отразява добре на нервите. Не се сравнявайте с другите майки, които се справят сами с всичко и не им тежи. Аз заради тези сравнения само си загубих времето да неглижирам своите собствени нужди, а с това не помагаме на никого - нито на себе си, нито на децата си. Успех!

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 3
Момичета, а какво правите с мъж, който не вижда по-далеч от носа си, а именно не допуска, че може да сте по-изморени от него, по-ненаспани, да сте с повече болки по тялото .... ? Питам, защото ММ е точно така - той ходи на работа, той е изморен, той е ненаспан, краката го болят, нямал време за нищо и т.н. - неговият проблем е световен проблем, а на всеки друг - колкото и да е голям, си е нищожен проблем (да ходи на фитнес и да седи да пие протеини после има време). Когато бях бременна, проявявах разбиране и вършех абсолютно всичко вкъщи, въпреки че работех до последно и въпреки, че бременността ми никак не беше лека, не можех да спя въобще и имах разни проблеми. Сега просто нямам време заради бебето, иска ми се 1 час някой да я гледа, а аз да лежа и да зяпам в една точка.. уви, таткото все ми повтаря как другите жени се справят, че и по-добре от мен; да не съм само аз майка, щом съм станала майка, значи ще си изтърпя всичко, както и "някакви си 5 месеца" да не спя; щом съм в майчинство, значи си почивам ... Обаче винаги, каквото и да е порожението, както и да се промени, той все си намира оправдание, че на него му е по-тежко.

Аз наистина имам проблеми със съня, но аз съм била винаги така - будя се от най-малкото, през деня няма никакъв шанс да заспя и дори и да заспя, после се чувствам ужасно.

Бабите ни работят, не искам да ги занимавам, а и бебка е изцяло на кърма, когато си поиска (което е все по-често), пък аз не се цедя.

Та как се процедира с такъв мъж, който не умее изобщо да прояви разбиране?

# 59
  • Мнения: 2 109
Maechtiger, бих го пратила да си ходи, поне да не ме занимава и той с неговите глупости. Ако точно в този момент не е до мен да ми е подкрепа и отмяна, за какво ми е?
Но аз като цяло съм много крайна в това отношени, от самото начало, когато заживяхме заедно съм очаквала да си поема домашните задължения. Той знае, че няма вариант да поема цялата домакинска работа, а когато родих се подразбираше, че ще гледа детето наравно с мен. Такива оправдания с работата не вървят, всички работим.

Общи условия

Активация на акаунт