Така, както пишете, разбирам,че един вид това как се развива вашата връзка и кога ще се случват важните неща в живота ви не зависи от вас,а от партньора ви.То, вярно,че предварително няма как да нагласи нещата човек,но как сякаш вие нямате думата,това говори,че си имате работа с мъж,към който все ще трябва да се приспособявате,да се съобразявате.Имайте предвид,че той хич не е малък,време му е вече да се ангажира сериозно,нерешителен ми се струва!?Съвет не мога да ви дам,но вие ще поемете голям риск и разбирам страховете ви да не сгрешите!Обмислете хубаво решението си,каквото и да е то,но щом сте готова за брак и деца,това чакане на подходящия момент,ще ви напрегне и все ще се чувствате неудовлетворена!
- Публикувана: 22 апр. 2021, 18:30 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2021, 14:18 ч.
Ще съм благодарна за обективен поглед
Става за връзка, колкото да не си сама. Но за повече или трябва да изчакаш да еволюират нещата, или да се оглеждаш за друго.
А бягането от брак и деца си е типично оставяне на вратичка за лесно измъкване, тоест несигурност или е неузрял за семейство. Но то днес повечето мъже са така, хем са едни такива леко джендъри, хем са надъхани срещу брака от приказките на аверите.
Та ако ти тиктака часовника (не видях на колко си) в един момент може да си решиш склонна ли си евентуално сама да си гледаш детето, пък той както се получи.
А бягането от брак и деца си е типично оставяне на вратичка за лесно измъкване, тоест несигурност или е неузрял за семейство. Но то днес повечето мъже са така, хем са едни такива леко джендъри, хем са надъхани срещу брака от приказките на аверите.
Та ако ти тиктака часовника (не видях на колко си) в един момент може да си решиш склонна ли си евентуално сама да си гледаш детето, пък той както се получи.
Накратко казано, ти си готова за етапа от живота ти, в който да имаш брак и деца и искаш да се фокусираш върху това. Лошо няма.
За две години обаче и то не постоянно живеене заедно, аз поне не бих била сигурна, че това ще е мъжът, който ще е баща на децата ми. Моят съвет е да направите така, че да живеете заедно, щом толкова добре се разбирате и се обичате. Не прекалявай с даването на зор за пръстен и бебе. Не само заради него ами и ти самата ще си развалиш момента, ще е някак изпросено.
По-добре да си имате дете след година, две, но при вече зрели отношения и подреден живот, отколкото в момент, в който не сте на една вълна. Трябва все пак и ти да проявиш търпение и да правиш компромиси. Относно брака обаче, имай предвид, че може да не отстъпи, ако това ще ви накара да скъсате на по-късен етап, не знам доколко е резонно изобщо да сте заедно.
Двегодишната връзка все още е подвластна на емоции, след 2-3 години ще сте съвсем различни, имай го предвид.
За две години обаче и то не постоянно живеене заедно, аз поне не бих била сигурна, че това ще е мъжът, който ще е баща на децата ми. Моят съвет е да направите така, че да живеете заедно, щом толкова добре се разбирате и се обичате. Не прекалявай с даването на зор за пръстен и бебе. Не само заради него ами и ти самата ще си развалиш момента, ще е някак изпросено.
По-добре да си имате дете след година, две, но при вече зрели отношения и подреден живот, отколкото в момент, в който не сте на една вълна. Трябва все пак и ти да проявиш търпение и да правиш компромиси. Относно брака обаче, имай предвид, че може да не отстъпи, ако това ще ви накара да скъсате на по-късен етап, не знам доколко е резонно изобщо да сте заедно. Двегодишната връзка все още е подвластна на емоции, след 2-3 години ще сте съвсем различни, имай го предвид.
Може и ви се получат нещата, а може и да не се получат. Зависи кой какви компроми е склонен да направи, да отстъпи в името на общото ви бъдеще заедно. Дали той ще възприеме твоите виждания за брак и времето за деца, дали ти неговите или ще намерите нещо по средата, може да се разбере, ако си дадете този шанс с новото начало в новия град.
Но ти се притесняваш и тази начална крачка да направиш, може би защото дълбоко в себе си разбираш, че различията ви са големи. Не само вижданията за брак и деца, но и характерите.
На мен ми направи впечатление, че:
‘’ че той не е емоционален, опитва се да е рационален, което на моменти много ме изнервя и съм му казвала, че няма как да живеем като тенекиени човечета и трябва да показваме емоции понякога.’’
‘’Той изобщо не е разговорлив по телефона, смята за глупаво да ми разказва деня си, как е минало на работа и такива. Преди водех спорове, че вадя с ченгел думите, вече не знам- улегнала ли съм, примирих се или не ми пука’’
Дали не се опитваш да го моделираш по представите, които ти имаш за това какво трябва и какво не трябва. Понеже аз също съм човек, който не обича да говори как е минал денят му, работа, всекидневно, представям си ако мъжът ми ме тормозеше да го правя. Изключвам случаите, когато е станало наистина нещо интересно.
Но ти се притесняваш и тази начална крачка да направиш, може би защото дълбоко в себе си разбираш, че различията ви са големи. Не само вижданията за брак и деца, но и характерите.
На мен ми направи впечатление, че:
‘’ че той не е емоционален, опитва се да е рационален, което на моменти много ме изнервя и съм му казвала, че няма как да живеем като тенекиени човечета и трябва да показваме емоции понякога.’’
‘’Той изобщо не е разговорлив по телефона, смята за глупаво да ми разказва деня си, как е минало на работа и такива. Преди водех спорове, че вадя с ченгел думите, вече не знам- улегнала ли съм, примирих се или не ми пука’’
Дали не се опитваш да го моделираш по представите, които ти имаш за това какво трябва и какво не трябва. Понеже аз също съм човек, който не обича да говори как е минал денят му, работа, всекидневно, представям си ако мъжът ми ме тормозеше да го правя. Изключвам случаите, когато е станало наистина нещо интересно.
А, окей. Ами от това което казваш съществува си неизвестното, съвсем основателно. Може да седнеш и да се замислиш за възможните случки и как ти би реагирала в дадената ситуация. Дали би живяла с него без брак, дали би приела работа която ти харесва по-малко, дали си съгласна да имате дете без официално да сте съпрузи и т.н. Ако тези неща са ти "абсолютно не, в никой случай", тогава не се мести. Той звучи много неотстъпчив. Изчакай или той да узрее за семейство, или да разбогатее достатъчно че да гледа дете и въобще да му се нагласят неговите условия както той си ги представя, пък чак тогава се мести при него.
Ти хвърчиш, той е приземен – от вас може да се получи стабилна двойка, стига да не си борите характерите, а да се допълвате и взаимно да се коригирате.
Разбирам, че много ти се иска дете в момента, сега и веднага, но това едва ли е добра идея. Съберете се, уредете си дома, работата и бита, станете семейство - с брак или не, увери се, че имаш достатъчно стаж за майчинство, и чак тогава мисли за деца.
Предвид несигурностите около пандемията, оставам с впечатление, че някак си много лековато гледаш на нещата. Ами ако не ви потръгне на новото място? Ами ако някой от вас или и двамата останете без работа и доходи?
Не бързай толкова. Прави нещата едно по едно, с малки стъпки, за да стигнеш по-далеч.
Разбирам, че много ти се иска дете в момента, сега и веднага, но това едва ли е добра идея. Съберете се, уредете си дома, работата и бита, станете семейство - с брак или не, увери се, че имаш достатъчно стаж за майчинство, и чак тогава мисли за деца.
Предвид несигурностите около пандемията, оставам с впечатление, че някак си много лековато гледаш на нещата. Ами ако не ви потръгне на новото място? Ами ако някой от вас или и двамата останете без работа и доходи?
Не бързай толкова. Прави нещата едно по едно, с малки стъпки, за да стигнеш по-далеч.
"към момента така мисли, за след време не знае".
Дали това е страх от неизвестното ли е или несигурност в моите чувства?
Дали това е страх от неизвестното ли е или несигурност в моите чувства?
Не ти дава ясни сигнали, затова си разколебана.
Тръгва с това, в какво ще го обвиниш, не с това какво ще съградите. Леко бяга по тъча и оставя последствията в твоето поле. Не е ясен какви ще са ви следващите стъпки, как ги вижда нещата.
Ами, несигурна е работата, аз не си падам по вечното разтакаване с някакви оправдания.
Въпреки всичките му качества, по фундаменталните неща се разминавате.
Не напускай, не избързвай, остави нещата така и виж ще подеме ли нещо или и той ще се прави на разсеян.
Тръгва с това, в какво ще го обвиниш, не с това какво ще съградите. Леко бяга по тъча и оставя последствията в твоето поле. Не е ясен какви ще са ви следващите стъпки, как ги вижда нещата.
Ами, несигурна е работата, аз не си падам по вечното разтакаване с някакви оправдания.
Въпреки всичките му качества, по фундаменталните неща се разминавате.
Не напускай, не избързвай, остави нещата така и виж ще подеме ли нещо или и той ще се прави на разсеян.
Споделям напълно твоите виждания за брак, семейство, деца. Не съм била склонна да си играя на семейство с някой, който го мързи да сключим брак (не говоря за пищна сватба и т. н.). Не е вярно, че подписът не значи нищо. Значи много - ангажимент, отговорност.
Не казвам, че този мъж е лош или виновен в нещо, но като те чета, просто не е твоят човек. Гадже да, съпруг и баща - не.
Не казвам, че този мъж е лош или виновен в нещо, но като те чета, просто не е твоят човек. Гадже да, съпруг и баща - не.
Ами всякаш и двамата не сте сигурни, че сте си един за друг. На теб не ти се мести много много на новото място, той пък се презастрахова. За брака може и да си промени мнението. Аз също не исках и не защото не си обичам половинката, напротив. Той все пак ме убеди. За децата, някои мъже наистина никога не са готови, но като се родят и си ги гледат, и си ги обичат.
За да се съберете, ти трябва да оставиш целия си живот и да започнеш наново. Това е голяма стъпка, но само ти я правиш.
Срещу това не получаваш връзката, както ти я виждаш: годеж, брак и деца. Получаваш уверение, че след много години може и да се стигне до деца, но без брак.
Мисля, че ако направиш тази наистина голяма жертва без нищо насреща, няма да му простиш, ще го намразиш и ще се проклетисваш, че си си провалила живота и си го последвала.
Срещу това не получаваш връзката, както ти я виждаш: годеж, брак и деца. Получаваш уверение, че след много години може и да се стигне до деца, но без брак.
Мисля, че ако направиш тази наистина голяма жертва без нищо насреща, няма да му простиш, ще го намразиш и ще се проклетисваш, че си си провалила живота и си го последвала.
Понеже аз съм тип характер като приятелят ти, а съм имала приятел с характер като твоя, ще ти кажа няколко неща. С времето тези различия все повече ще ви бъркат в нервната система и е напълно вероятно в даден момент да не можете да се гледате вече. Аз съм темерутеста, по-студена, необяснителна, даваща предимство на здравия разум, вместо на емоциите, не бързам никога за нищо, особено пък за сериозни неща като брак и деца. Искам нещата да се случват по естествен път, а не от напиране на другия и вечното обсъждане на темата. Хора като теб, които постоянно говорят, разказват ми всякакви баналности от ежедневието си и въодушевени, сякаш за първи път имат гадже, на мен ми бъркат в здравето, напрягат ме, изстискват ме енергийно и просто в даден момент искам да ми се изпарят от погледа, или аз да се изпаря, само да има тишина. От своя страна приятелят, за който говоря, се чувстваше пренебрегнат, игнориран, недоволен, изпадаше в някакви драми, че той всичко ми споделял, пък аз на него не, емоциите го тресяха яко и често не разсъждаваше с главата и очакваше и от мен да се мятам с главата напред като влюбена ученичка. И когато не го правех, следваха цупни, фасони, караници. Отделно, че напираше да живеем заедно, да се женим, деца да правим още на четвъртия месец. В един момент и на двамата ни писна и кой откъде е.