Да напусна ли?

  • 5 680
  • 31
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 6
Здравейте,
Пиша тук  относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем  дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
 Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място  е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?

# 1
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Толкова много въпроси поставяш!
Аз съм ЧР от 20 години, във всякакви организации. Имам много какво да ти кажа, но не мисля, че е мястото в публичното прпстранство. Ако искаш ми звънни, от 19 до 22 и от 7,30 до 9, за да не съм на работа и в срещи.
И не, не съм консултант и не работя за пари Simple Smile Радвам се да помогна.

# 2
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не се занимавай с глупави хора!
Дръж се на ниво и не обръщай внимание и ако работата наистина ти харесва и знаеш, че си добра в това, което правиш- върши си я и да не ти пука за чатове и шеги.
Някои хора не се вписват сред колегите си, но имат страхотни качества за работата, която вършат. Все пак си там за това

Но явно ти липсва приятелския кръг.
А и това да си говориш с някого. Аз например съм ужасно комуникативна и ако няма с кого цял ден да си говоря се побърквам

# 3
  • Мнения: 7 172
Ако си доволна от заплатата защо да напускаш? Ти си там, за да работиш. Приятелства търси на друго място.

# 4
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Като напуснеш, мислиш ли какво ще следва? Дали на следващото място отношението спрямо теб няма да е подобно? Ако искаш да се впишеш някъде, понякога е необходимо инициатива от твоя страна.
Здравей може първа да кажеш, как си, върви ли работата, всичко ОК ли е. За шеговития чат не бързай, първо трябва да се сближиш и след това да те допуснат,ако си допадате, но не е задължително.

# 5
  • Мнения: 1 560
Даже се радвай, че не си добавена в тази група. Звучи ми доста непрофесионално  и клюкаркско, особено щом и шефът ти е в нея.
Аз не бих напуснала, а събирала професионален опит за следващата си работа. Остани поне малко повече от година, участвай във всички обучения и, разбира се, тиймбилдинги, ако се организират.
Относно новият град - разбирам те и със сигурност е трудно, но 👑 няма да е вечна.
Запиши се след нея на колективен спорт-бадминтон, тенис, танци, ако обичаш..
Намери си и ново хоби, за да си уплътняваш времето, запиши се на курс за нов език, така ще си разшириш контактите и по интереси, които е възможно да прераснат в приятелства.
Успех и не се фиксирай в новата среда на работа. Колкото по-малко ти пука от колегите, толкова повече ще се отпуснеш и ще те търсят.

# 6
  • Мнения: 6 736
На работа се работи, да от време на време има разговори, смешки, но като цяло е сухарщина. Ти нямаш приятели и контакти на това ново място и обременяваш колегите си с не реалистични очаквания.
Като не те поздравява шефа, поздрави го ти, трябва да е пълен ръб да не отвърне. Като толкова искаш да си в тази група, направи си устата, пусни някоя шега, мен ли обсъждате по цял ден, че само аз не съм включена? Или нещо подобно. Може дори да не си дават сметка, че не си добавена, да си мислят, че си там, но просто не пишеш. Направи някакъв жест, за да те приемат в колектива, опечи им една баница, която да занесеш за закуска или купи нещо, кажи колеги, реших днес да ни е сладичко в офиса, взела съм еди какво си. И така, не чакай някой да дойде да те дръпне специално за ръката.
Ако смяташ, че ще се чувстваш по-добре на друго място, смени я тази работа. Не си на 60, опции много.

# 7
  • Мнения: 8 601
Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н.
отишла си там да работиш, и трябва да работиш, а не да се сприятеляваш. Да не ти пука, че се държат така. Явно е тъпа фирмата, с извинение, в една голяма фирма с морален кодекс, това с чата не може да се случи, защото си е чиста проба дискриминация, и то даже шефът ти те дискиминира, вместо обратно, ако види, че има такова нещо, трябва да вземе мерки. Обаче ти се дръж на положение и изобщо си го избий от главата този чат и глупави смешки.  Влизай си от къщи в чатове, колкото искаш, ако това го обичаш.
Това е твоята работа   и си я работи, остави околните какво мислят. Дори и да е мълчание цял ден, пусни си музика, нещо за разсейване и времето ще мине. Не показвай, че се дразниш. Ти трябва да ги победиш всичките там..., те накрая няма да се държат така, може би защото не те познават още. Може някой колега да започне да говори с теб. Покани някой на обяд в обедната почивка.
Шефът ти, като не поздравява, е невъзпитан човек, още повече щом работи с хора и има подчинени. Зарежи го, да ти дава задачи и със смс, ако иска. Ти си ги върши, поне мейл му пиши, не смс. Той като е простак, ти си възпитана. Игнорирай  факта, че е на 3 м от теб, обърни си бюрото да не го гледаш, да не се дразниш. Говори с глупавата колежка отвреме на време.
След известно време няма да си им толкова интересна и нещата ще приключат.Мисли си, че те тестват дали издържаш на стрес, на напрежение и ти си в една игра, която приключва след изпитателния срок.
Аз живея в чужбина, където хората идва, работят  и си отиват. В БГ - като, че ли фокусът е изместен малко да си прекараш добре и покрай това, да свършиш някоя работа на фирмата.
Приятели, гаджета си търси навън, не в колектива. Но в колектива, трябва постепенно да имаш някой съмишленик, иначе няма да си в течение за някои важни неща. Търси и хора, които могат да ти помогнат за нещо, да те научат. Да те подкрепят в някое предложение.
А тази, дето е създала чат-групата, я попитай: "Иванке, ще ме добавиш ли в чата или да създам и аз един чат с тези дето не сме там? Simple Smile Спокойно, не си само ти вън от чата.
Мениджъра го питай, правят ли тиймбилдинг в тази фирма и кога ще бъде? Негово задължение е да наглежда какво става в тима и да взима мерки.
Ако напуснеш няма гаранция, че историята няма да се повтори на новото място. Остани си. Трябва да си вярваш, да се обичаш. Мисли си, че ги превъзхождаш с нещо. Ти открий с какво.

# 8
  • Мнения: 3 178
Защо ти е да напускаш? Работя от години в Германия. На работното място няма приятелства - всеки отива работи си и се прибира у дома. Даже гледам да не споделям много лични неща, защото всичко, което кажа може да достигне до шефовете. Хубаво е с време да разграничиш двете неща, за да нямаш неприятности.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Относно поздравяването: Като започнах работа поздравявах всички наред, без да се замислям кой ми отговаря, и кой- не. Веднъж се засякохме на входната врата с един възрастен колега , и  като се разминахме с една колежка, той ми каза: " Тази я научих да поздравява. Много упорито я поздравявах всеки ден и колкото по се инатеше тя, толкова по-шумно й казвах "Добър ден" . В един момент й стана неудобно и започна да ми отговаря ". След година , същото направих аз с един колега. Беше странен, мълчалив ,....направо див. Но реших,че просто си е такъв и не е в мен причината. И той стана учтив. И не само това, ами в един много труден за мен момент, той ме подкрепи, без да съм посмяла да му поискам помощ. Човекът си е бил качествен, но със своите особености. Та, не се скапвай. Поздравявай ги. Няма да ти падне позлатата. Може би ще се уморят от мълчанието към теб. Наистина ходим на работа, за да работим, а не за да се харесваме. Успех.

# 10
  • Мнения: 861
Щом и отношението на шефа ти към теб се е променило, значи и в теб има нещо, което явно отблъсква хората да комуникират с теб. Ти не си виновна за това, просто такъв ти е характера явно. Ако напуснеш, пробвай на другото място от самото начало да се впишеш, положи малко усилия и ти, сама казваш, че разговорите с другото момиче от стаята са скучни, ами ето, ти сама окачествяваш, а всъщност може тя да си мисли същото, но да е учтива и да не иска да те нарани. Другите си ги отървала, особено с този чат, смятай, че доста често присъстваш в него и се шегуват на твой гръб. Аз бих напуснала и започнала на чисто на друго място.

# 11
  • Мнения: 658
А ти поздравяваш ли колегите си? Държиш ли се ведро и отворено с тях, както би искала да се отнасят с теб? Случва се несъзнателно да копираме чуждото поведение и емоции (в случая те твоите?). Може би си струва да пробваш в тази насока?

# 12
  • Мнения: 1 983
На това място си, за да работиш, а не да създаваш приятелства. Отношенията с колегите трябва да са на колегиално ниво, не вид пръв приятел. Трябва да слушаш какво говорят другите - дали някой иска или търси нещо, някой споделя проблем и се включваш. Подкрепям по-горното мнение - вземи почерпка по някакъв повод, опитай да споделяш с шефа работата, която си свършила през деня, за да види, че работиш и други неща, не само неговите. Постепенно нещата ще се наредят, а дали наистина ще имаш приятели , с които да си лафиш времето ще покаже.

# 13
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Относно поздравяването: Като започнах работа поздравявах всички наред, без да се замислям кой ми отговаря, и кой- не. Веднъж се засякохме на входната врата с един възрастен колега , и  като се разминахме с една колежка, той ми каза: " Тази я научих да поздравява. Много упорито я поздравявах всеки ден и колкото по се инатеше тя, толкова по-шумно й казвах "Добър ден" . В един момент й стана неудобно и започна да ми отговаря ". След година , същото направих аз с един колега. Беше странен, мълчалив ,....направо див. Но реших,че просто си е такъв и не е в мен причината. И той стана учтив. И не само това, ами в един много труден за мен момент, той ме подкрепи, без да съм посмяла да му поискам помощ. Човекът си е бил качествен, но със своите особености. Та, не се скапвай. Поздравявай ги. Няма да ти падне позлатата. Може би ще се уморят от мълчанието към теб. Наистина ходим на работа, за да работим, а не за да се харесваме. Успех.
Големи аплодисменти от мен! Хората така се учат от примери. Ако им липсват първите 7, може вторите или третите да са им полезни!
Аз имам подобен случай с комшия алкохолик и аутсайдер, който в един момент само с мен говореше. Говореше силно казано, но със сигурност поздравяваше.

А съм съгласна с по-горните постове. Зависи и от теб доколко си мила с колегите. Някак няма как те да срещат стоун фейс и да им се прииска да те заговорят те поканят в чата.
И, моли хора, чат винаги има Да, работим за работата, за фирмата, за пари и т.н. , но винаги има и част фън. (чат)

# 14
  • Мнения: 98
Аз имах много подобен случай, но мениджърът ми беше в чата! Не напуснах врднага, а трябваше. Мина над година преди да напусна, сега съжалявам, че не беше по-рано. Хората бяха много зле! След това започнах на друго място, хората не си бяха много близки, но нямаше дискриминация и чатове. Наитина няма как да сте приятели, но при условие, че работа се намира няма какво да се тормозиш!

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 3 972
Аз не мога да давам много съвети понеже нещата не са нормални с тази пандемия. Единствено бих те посъветвала да си намериш първо нова работа ако сменяш старата. Послушай какво са ти казали Ноеми и Radeva-87.

# 16
  • Мнения: 19
Възможно ли е просто да са пропуснали да те добавят в групата? Simple Smile
Също: възможно ли е да си намериш приятелчета от други тиймове? Дадени тиймове изискват даден майндсет, който не е съвместим с прекалена комуникативност. Вземи ИТ отборите - там по-трудно се завръзват разговори отколкото примерно в отбор Продажби или Маркетинг, където ключово качество е да си комуникативен и приятелски настроен. Simple Smile Дали не ти се е случвало да общуваш по работа с някой по-комуникативен колега/колежка от друг отбор, с който/която бихте могли да сте си приятелчета?

# 17
  • Мнения: 14 668
Нищо лично, но звучиш като ригидна тънкообидна ревла, която не иска да поеме отговорност.
Много е изкушаващо да определим хората с неочаквано/нежелано от нас поведение като непрофесионални грубияни, пък ние да сме суперяки недооценени аутсайдери по неволя. май всеки го е правил... в 6ти клас. От написаното аз виждам относително сплотен екип, който работи гладко и си разбира вътрешноведомствените шегички. И по някаква причина ти си аут от този сплотен екип - съжалявам, но причината не е у техния хахо-хихи чат.
Разбира се, можеш да напуснеш - и после кво? Почваш в друга фирма и там пак същото - аз съм недооценената аутсайдерка и не ме канят. Тренди обясненията  от типа 'ами аз от дете...' минават до време, да не казвам, че релевантността им е нула.
Стягай се и работи. В темата са прави да ти казват, че си отишла да работиш.
Още нещо - в професионалните среди задачите се дават писмено. Дори в кокошкарските беге фирмици възприемат вече този маниер, за да не се стига до 'ми той каза, тя каза, пък аз помислих и не го направих'.

# 18
  • Мнения: 1 108
Била съм на работно място, където половината колеги изобщо не ме харесваха и го показваха. Имаше и грозни интриги - любовна история, в която аз не бях замесена, но една колежка ревнуваше от мен и отношението и беше отвартително. Разбирам как се чувстваш, много е натоварващо психически и демотивиращо, особено за първа работа и за млад човек. На по-опитните им е по-лесно да кажат “там си за да работиш, не за да завързваш приятелства” но истината е, че този мироглед се изгражда с времето и опита. Не знам точно каква е ситуацията при теб, но мога да те уверя, че няма да е винаги така - в моя екип тогава имаше персонални промени и започна едно момиче, с което се сприятелихме и си станахме супер дружки Simple Smile
Моят съвет е - ако работата наистина ти харесва, има какво да научиш, условията са добри - потрай няколко месеца. Пробвай съветите в по-горните коментари, има много добри (например да ги бъзикнеш директно за чата). Ще научиш много за междуличностните отношения. Опитай се да си изградиш network извън твоята стая - това доста помага, както за самочувствието, така и професионално. Шефът ти явно е идиот и му липсва грам емпатия, но съм съгласна с коментарите, че не трябва да отвръщаш по същия начин. Поздравявай го напук! Търси личен контак с него - например като ти прати задачата, стани и отиди при него - питай дали е удобно да обсъдите подробности. Според мен е абсолютно в реда на нещата да му дадеш и обратна връзка относно как се чувстваш! Бъди упорита и не се отказвай! Ако минат 6-8 месеца и въпреки опитите ти нещата не се подобрят, работни места бол! За себе си мога да кажа, че смених работното място, за което разказах горе, след близо 2г и новото място нямаше нищо общо като атмосфера! Хората бяха къде къде по-разбрани и се държаха много по-професионално и приятелски Simple Smile

И не, не винаги пробемът е в новия човек. Проблемът винаги става негов, но някои колективи просто са с особено голяма концентрация на идиоти, злобари и комплексари. Не е краят на света! Успех!

# 19
  • Мнения: X
[video][/video]
Като напуснеш, мислиш ли какво ще следва? Дали на следващото място отношението спрямо теб няма да е подобно? Ако искаш да се впишеш някъде, понякога е необходимо инициатива от твоя страна.
Здравей може първа да кажеш, как си, върви ли работата, всичко ОК ли е. За шеговития чат не бързай, първо трябва да се сближиш и след това да те допуснат,ако си допадате, но не е задължително.

Ако напусне ще изпадне в същата ситуация. Голяма част  от ситуацията си я създава сама. Минала съм не през едно две работни места. Хората почти навсякъде са едни и същи.
Тя търси приятели на работа. Иска шефът да й е приятел. Да се държи с нея като чичо, вуйчо и т.н ,а колежките като първи дружки от детската градина . Само като прочетох, че търси приятели на работа и се плеснах по челото. Аз също заминах да работя в друг голям град. И то не кой да е ,а - София. Бях глупава, наивна , летяща в облаците . Доста ме мачкаха докато ми дойде акъла, че на работа не се търси дружки, не се споделят лични неща, дори  си ял вчера, здравословната дистанция с колеги може да ти спести главоболия, клюки, подигравки, решение за напускане и т.н. Много е важно да поздравяваш и да се усмихваш сутрин. Всичко останало е лицемерие . Не си мисли, че на някой му пука и ти е приятел. Или може да ти стане такъв. Не .    Научи някои правила и ще си спестиш много неприятности на работа. Това и в следващото .

# 20
  • София
  • Мнения: 575
Сприятеляването с хората е на база общи интереси. Аз се придържам към правилото за общи приказки. Как си? Ще почивате ли през празниците? Ако са споделили нещо предния път, питам как върви еди какво си?  И то с хората, с които често се засичам. Не си говоря с всеки, също и не поздравявам всеки. Само хора, с които общувам по-често по работа. Не се старая да си говоря с всички хора, с които работя. С някои само се поздравяваме с други се заговаряме и така.

С времето реших да поема инициативата и да поканя една колежка на обяд, тя е много мила, но не е от моя отдел. Често се засичаме и постепенно се сприятелихме. В началото и аз като теб исках да си имам приятели на работното място, но сега съм повече от доволна.  Имам една по-близка колежка, засичам се с някого 1-2 минути си говорим и после всеки по пътя. Не ми е вече фикс идея да се сприятелявам с колегите Wink.

# 21
  • Мнения: 25 675
Здравейте,
Пиша тук  относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем  дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
 Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място  е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?

Ти нещо объркваш понятията. Работата е работа.
Там си за да работиш. Не да се кикотиш по някакви тъпи чатове с колегите.
Ако имате време, в което няма какво да се прави, чети си в нета, пиши си с твои приятели. И ти се смей, но неща които наистина са смешни за теб.

Щом не си в кокошкарския чат, значи си на друго ниво. Те са го забелязали.
Остани си на нивото. Работи си.И не се занимавай със дребнавости.

Казвам ти го като мениджър, който също не се смее с колежките.

# 22
  • Мнения: 3 010
Да, колегите ти са гадняри. Гадно е един-единствен човек да е тенденциозно изключен от чат.
Не ме кефи тяхното поведение тип шести клас. 
Аз също съм мениджър, не бих си позволила да не поздравявам някого или да го изключа от групов чат. Унизително и контрапродуктивно е.

# 23
  • Мнения: X
Да, колегите ти са гадняри. Гадно е един-единствен човек да е тенденциозно изключен от чат.
Не ме кефи тяхното поведение тип шести клас.  
Аз също съм мениджър, не бих си позволила да не поздравявам някого или да го изключа от групов чат. Унизително и контрапродуктивно е.

Същото мисля и аз. Много не- мениджърско е от страна на мениджъра (т.нар.) да е ОК и дори да участва в такава среда. Наистина, докато четях първия пост си мислех, че някои хора никога не излизат от училище, оставят си със същото поведение и го пренасят и дори налагат на хората в живота им - в личен и професионален план. Много често такива хора дори не асимилират, че трябва да има и разлика между лични и професионални отношения. А да има мениджъри, които подкрепят това е още по-глупаво.

Освен това е добре, когато НЕ се впишеш в такава среда, защото хората, които я създават го правят с манипулативни цели.

Единственото здраво и адекватно поведение, а и професионално, в работна среда е да ходиш на работа, за да работиш ш да си свършиш работата. Така нареченото “приятелско отношение” в екипа и изречения от типа “млад и амбициозен екип, в който всички сме като едно семейство” не е ОК, а ако е така трябва да е с много ясно определени граници и да е с цел единствено и само продуктивност.

Последна редакция: пт, 04 юни 2021, 11:50 от Анонимен

# 24
  • Мнения: 3
Съжалявам за това, което ще кажа, но изключително не-градивно и лошо за теб е да се поставяш в ролята на жертва и да си намираш оправдания в ситуацията (и в която и да е друга ситуация). Дали са "простаци" или супер сплотен отбор, който работи и в който не можеш да се впишеш с държанието си, всъщност не е от значение. Те са това, което са. Ние не можем да променим никой освен себе си и начина по който реагираме на ситуациите в живота си. Ако не ти харесва и се чувстваш зле си тръгни, но помисли дали на следващото и на по-следващото място няма да се случи същото.
Натоварваш колегите си с някакви големи очаквания, те са отделни индивиди и не са длъжни да те харесват, както и ти тях. Хората не те познават, но усещат, че искаш от тях внимание и едва ли не с идването си да им навлезеш в личното пространство, което не е добре. Щом ти самата трудно завързваш приятелства, защо очакваш от другите да приемат с отворени обятия всеки непознат. С годините особено хората се научават да не допускат всеки до себе си. Работата е работа, те са там за да работят и да изкарват пари, не за да  си стават приятели. В тази ситуация, ти си новият човек, който трябва да предприеме стъпките да се впише в колектива. Дръж се професионално, което не значи да седиш и да мълчиш. Влизаш, поздравяваш, питаш как си, отговаряш на мейли. Давай най-доброто от себе си, когато си вършиш работата - сега е важно да трупаш опит и да се докажеш като професионалист и така ще получиш уважение. Наистина възможно е след като мине време и те опознаят, някой да те хареса достатъчно, че да иска да е по-близък с теб, но това става с времето и не насила.
И да, наистина можеш и да покажеш, че си добронамерена като им занесеш храна - това работи, защото задейства реакции заложени у нас на напълно елементарно еволюционно ниво.

# 25
  • Мнения: 4 591
maya млада си и тепърва ти предстои трупането на житейски опит, а той е време . Не напразно има термини като  работно време и лично време. Научиш ли се да ги разграничаваш ще живееш живота си по- леко. Работата е за да ти осигурява стандарт на живот и тогава спазваш определен микроклимат наложен от колектива- ако не ти е ок я сменяш  , а останалото време  го използваш както искаш лично за себе си според интересите и желанията си.

# 26
  • София
  • Мнения: 580
Здравейте,
Пиша тук  относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем  дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
 Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място  е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?

Когато започвах работа, мислех, че ще си намеря приятели. С времето се научих да разделям работа и личен живот. Имала съм стотици колеги, мъже и жени, чужденци и българи. Повече съм имала разочарования, отколкото нормални приятелства. За толкова години, приятелите ми се броят на пръсти - имам предвид приятели от различните фирми. Повече са злоупотребявали колегите. Ще се научиш да отсяваш фирата и да преценяваш кой става и кой не. И да ти кажа сега, можеш да разбереш, но трябва да ти се случи, за да се научиш как да се пазиш. След толкова години в корпорации бих казала, че не бих завързала приятелства. В моя сектор има голяма конкуренция и колегите използват всичко, за да те избутат, а информация за личен живот е като топъл хляб за тях. Ще се поопариш един-два пъти и ще се научиш кой става за приятел и кой не.
Ако се натискаш да те приемат, няма как да стане. Ако имаш алтернативи смени работата си, защото колективът също трябва да те предразполага, а понякога колективът е кофти. Смени нагласата си и ще ти е по-леко, не е голяма трагедия, ако не те приемат, но в някои фирми е важно, особено важи за шефа ти.
В моята работа сега имаме над пет чата, отделни групи, водят се работни, абсолютни глупости си пишат барабар с шефовете, последно си пращаха снимки на зомбита - но, така е като се работи понякога с жени, аз и друг път съм казвала, че предпочитам работа с мъже, защото хич не харесвам празни приказки, чатове и клюки. Не че и мъжете не клюкарят, но все пак, с жени като съм работила невероятни клюки, загуба на време в излишни чатове и интриги - има няма 10 процента да работят.
Трябва ти време, като понатрупаш опит, отгоре ще гледаш на нещата.

# 27
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Мили хора, чета ви, все ме сърбят ръцете и все се въздържам да коментирам.
Според мен работата е голяма  част от живота ви/ни, и е важно да се чувстваме добре там. Да, вярно е, че аз лично съм особено социално същество и за мен общуването е важно.
Моя лична стратегия: Социализирай се, питай, интересувай се! Не клюкарски, разбира се!  Помагай на колегите! Намирай начини да бъдеш полезен както за себе си, така и за другите! Учи нови неща за бизнеса, за правната рамка, за конкурентите, за новостите в индустрията! Споделяй полезна служебна информация, така че и колегите ти да бенефитват от нея. Питай и тях! Търси решения (понякога иновативни)! Работи в екип, брейнстормвай. Остави личните дребни амбицийки, сплетни и глупости. Доказано е, че не носят никакви ползи.
Ако си стойностен служител, "началниците" ще те оценят. Казвам го като човек с 26 години опит в какви ли не организации (и като мениджър от 14 години). Винаги съм била отзивчива, независимо в каква посока и това никога не ми е играло лоша шега, наротив. Наблюдавам успешите модели коло себе си - същото правят. В момента съм в нова организация и в нова роля и пак е същото - просто принципът е навсякъде еднакъв. Помагайте си взаимно, защото все пак сте там с една цел - да върви бизнесът на организацията ви! Нали ви плащат именно за това. Simple Smile

Като споделям тези мисли, изключвам държавна администрация - там действат други правила и не съм компетентна. Вероятно и в малкия частен бизнес има изключения, но и там не съм сведуща.

Успех желая!

# 28
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 030
Здравейте,
Пиша тук  относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем  дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
 Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място  е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Преди години започнах работа в голяма фирма с много офиси из цялата страна. Първата ми пряка ръководителка беше сестра на регионалната. Екипът бяха тази управителка и още едно момиче, с което работеха вече доста време когато ме назначиха. Тотално ме изолираха от личният им малък свят. Не дълго след това взехме на обучение колега, гей. Споменавам сексуалната му ориентация, тъй като поведението му беше типично (поне по мои наблюдения спрямо хората, парадиращи с това) - демонстративно чупене на стойки, лигаво говорене и плоски шеги. Е, той се вписа перфектно. Тъй като офисът нямаше работа за четирима, управителката реши аз да бъда преместена. В офис, с управител, на който му се носеше славата на най-големия гадняр в региона. Приех го тежко, разбира се, но си казах, че в края на краищата има и други фирми - ако се държи зле ще напусна и това е. Не знам защо този човек си поддържа такава слава, но се оказа мега точен и готин управител. Винаги усмихнат, винаги положително настроен. Паснах си на мястото. Подкрепи ме да израстна. Благодарение на него след няколко месеца ме преназначиха като управител на един новооткриващ се офис.
Каква е поуката? Не може да паснеш навсякъде. Трябва да намериш своето място.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 324
Ама хич не трябва да се очаква, че веднага ще се стане първа дружка с всички. Нито да се очаква инициативата да е само от отсрещната страна, докато се стои мълчаливо пред компютъра. Тези хора трябва да те опознаят, за да те допуснат до по-неработното си пространство.

Мъжът ми беше в една фирма 10г. Не може да си представиш колко народ е минал през там това време. Има едни 10 човека, с които поддържа приятелски отношения извън работа, но те са от години рамо до рамо в проектите и командировките.
Аз в сегашната ми фирма поддържах нормални отношения с шефката и колегите. Кафе сутрин, на обяд и после чао всеки по къщите си. Говорили сме си напълно рандъм неща, защото сме били заедно на едно по цял ден, но не сме излизали извън работно време. Сега като се върна от майчинство ще е напълно нов екип, наново опознаване, ама хич не очаквам да сме първи дружки.

Поздравявай сутрин, вечер, птави small talk, покажи, че съществуваш. Приятелства някъде навън може да търсиш.

# 30
  • Мнения: X
Авторке, трудно е без приятели и в нова среда, ясно ми е. Предполагам, щом скоро си завършила, че сме на сходна възраст, с разликата, че аз имам повече професионален опит от теб. Ти тръгваш с розовите очила напред, няма лошо, но така човек остава най- разочарован. Аз също бях така като започнах работа, но бързо разбрах, че това е мястото, на което основно отивам да изкарам пари, за да мога да живея. В крайна сметка и ти си там за това, а не да си гукате и шегувате. Извинявай ако звучи грубо, не те критикувам, минал съм по този път и ти давам съвет.
Гледай задачите да вървят, да взимаш заплата, обстановката да не те напряга(имам впредвид да няма интриги) и това е. Ако си пасвате като хора, то след време нещата ще се наредят и може да се сприятелите, но представи си, че не сте един “чешит”- тогава може интриги и мръсни номера да започнат. Ако им се навираш де. Аз попринцип съм много приветлив и разговорлив, но не усетя ли интерес от другата страна- темерутствам. Все пак никой не обича лепки и чувствителни хора, борещи и молещи се за внимание.
И не, не напускай работата, ако засега те удовлетворява като спокойствие/възнаграждение/пеивилегии. Цял късмет си е, че са те взели прясна прясна без опит още след напускане на уни-то и то по специалността ти.

# 31
  • Мнения: 46
Мили хора, чета ви, все ме сърбят ръцете и все се въздържам да коментирам.
Според мен работата е голяма  част от живота ви/ни, и е важно да се чувстваме добре там. Да, вярно е, че аз лично съм особено социално същество и за мен общуването е важно.
Моя лична стратегия: Социализирай се, питай, интересувай се! Не клюкарски, разбира се!  Помагай на колегите! Намирай начини да бъдеш полезен както за себе си, така и за другите! Учи нови неща за бизнеса, за правната рамка, за конкурентите, за новостите в индустрията! Споделяй полезна служебна информация, така че и колегите ти да бенефитват от нея. Питай и тях! Търси решения (понякога иновативни)! Работи в екип, брейнстормвай. Остави личните дребни амбицийки, сплетни и глупости. Доказано е, че не носят никакви ползи.
Ако си стойностен служител, "началниците" ще те оценят. Казвам го като човек с 26 години опит в какви ли не организации (и като мениджър от 14 години). Винаги съм била отзивчива, независимо в каква посока и това никога не ми е играло лоша шега, наротив. Наблюдавам успешите модели коло себе си - същото правят. В момента съм в нова организация и в нова роля и пак е същото - просто принципът е навсякъде еднакъв. Помагайте си взаимно, защото все пак сте там с една цел - да върви бизнесът на организацията ви! Нали ви плащат именно за това. Simple Smile

Като споделям тези мисли, изключвам държавна администрация - там действат други правила и не съм компетентна. Вероятно и в малкия частен бизнес има изключения, но и там не съм сведуща.

Успех желая!

Ноеми, много добри съвети даваш. Вярно, не е решението да се сприятеляваш с колеги, ами да се социализираш, така че комуникацията и работата да вървят.

Аз не съм като авторката, ами отивам в другата крайност, към темерутщина. Което също си носи проблеми.


Не знам как някой от "началниците" ще ме оцени - при нас проектите се сменят и хората, с които работя се сменят, защото работим с отдалечени екипи. Директната ми шефка от нашия офис ме подценява и ходатайства за свои хора, защото аз с моята темерутщина не успях да се впиша в нейната групичка. Ако бях по-амбициозна, още преди година и половина щях да напусна, защото тогава очаквах повишение, което не получих.

Аз си работя съвестно и помагам на колегите. От доста време се чувствам прекалено квалифицирана за позицията, на която съм. Нямам нужда да питам никого как да си върша работата, защото знам всичко, а пък ми се струва че така се създава впечатление, че се скатавам и не се вижда точно колко много работя. Знам, че аз се нагърбвам с доста неща, дето други ги делегират към по-опитни от тях колеги. Това никой не го забелязва. 

Пък тия колеги дето са на същата позиция като мен, даже не идват да ме питат, защото си мислят, че знаят повече. Правят някакви глупости и на мен пада да им ги оправям после. Не признават, че аз съм им помогнала. Имаше един колега, който лъжеше пред целия офис барабар пред мен, че е свършил нещо дето аз еднолично го направих и му го показах, за да се научи. Оплаках се от него на шефката, ама после тя ходатайстваше да повишават него, а не мен.

На няколко пъти говорих не само с директната шефка, ами и с този над нея, че искам развитие. Уж щяли да ми дадат по-отговорна работа, ама сега нямало.

Извинявайте, че завземам темата. Съвет мога да дам само, че работата не е място да се сприятеляваш, но съм с две ръце за съветите на Ноеми, че трябва да се социализираш, особено с тези, от които ти зависи развитието във фирмата.

Също личният живот е по-важен от работата и трябва да се обръща внимание да се градят връзки с хора, хобита, да се грижиш за здравето си, да спортуваш. Иначе ако в един момент, загубиш работата, оставаш абсолютно сам и ти се срива живота. Старите ти колеги се оказва, че не са ти истински приятели и в новия офис трябва да почваш отначало. При мен сега така се случва, че съм неудовлетворена и от личния живот, и от работата. Затова и толкова взех да зациклям върху проблемите в работата. Ама поне взимам заплата, имам си и хобита Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт