Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Катерене по корпоративната стълба

  • 3 326
  • 67
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте,

Имам въпрос относно професионалното развитие в голяма компания. Как се случва най-често според вашия опит? Трябва сам да си подпиташ и да намекнеш, че искаш следващата позиция  или е добре да изчакаш те да ти я предложат?

Благодаря за отговорите Simple Smile

# 1
  • Мнения: 2 661
От голяма компания до голяма компания....поне сектора трябва да ни кажеш, за да получиш адекватни отговори.
Политиките са толкова различни, че чак противоположни.

# 2
  • София
  • Мнения: 364
Зависи от сферата на дейност, но все пак - трябва да докажеш, че заслужаваш повишението, да правиш повече от очакваното, да се раздаваш - и ще те повишат. От личен опит ти говоря.

# 3
  • WonderLand
  • Мнения: 3 694
Работила съм в 2 корпоративни фирми и политиката и на две беше много подобна. В първата от време на време се обявяваха свободни места в рамките на проекта и всеки заинтересован беше свободен да кандидатства, да мине интврвю и т. н. Във втората беше същото, но с тази разлика, че се обявяват свободните позиции в цялата компания, включително извън България. Освен това политиката на фирмата е да те насърчи на всеки 2г да смениш позицията си. Но никъде където аз съм работила никой не е бил повишаван просто ей тъй, щото много работи.

# 4
  • Мнения: 19 730
Както ти казаха, няма правило - всяка фирма има различни политики. Много е важно също така за какво повишение говорим - едно е повишение в ниските нива, друго е повишение в мениджърските позиции.
Имай предвид, че корпоративната структура ВИНАГИ е пирамида, което значи, че на второ ниво има по-малко места отколкото на първо, на трето още по-малко и т.н. Извод - само малцина може да бъдат повишени. В много фирми финтират този  ефект с разни измислени длъжности ( например експерт, старши експерт, главен експерт, супер експерт, хипер експерт...) като работата и позицията остават същите, но расте заплатата и има лек гъдел от новата длъжност. Но това е добрият случай, в лошия който си върши добре работата го държат там, където си работи. Освен това даже и да си 10% по-добра от някой на горно ниво никой няма да го махне, за да сложи теб.
И последно и най-гадно, за високите позиции фирмите много често имат навика да викат външни хора, а не да издигат свои.

Та затова мога да обобщя (макар да не е 100% валидно за всички) - расте се съм смяна на фирмата, а не с усърдна работа. Работиш 2-3 години, трупаш опит, портфолио, CV и почваш да се оглеждаш за нова работа. Там ще ти дадат по-висока заплата и евентуално позиция. И после пак. С усърдна тиха работа все ще си уважаван и ценен служител на ниско ниво.

Да допълня. Катеренето нагоре по корпоративната стълбица не е за всеки. Има хора, знаещи и можещи да бъдат мениджъри, но без психиката за това (аз съм такава). То не е за всеки да командва хора. Има хора с луда амбиция за власт и кариера, но без качества. Те май са най-много и, колкото и да е странно, успяват. И най-малко са тези и с психика, и с умения. Те става добри мениджъри. Ти си прецени каква си. Знай, че кариерата дава, но всичко си има цена и тя не е малка. Но за някои хора цената си струва, за други не - прецени си каква си ти. За 3/4 от хората е достатъчно да им расте заплатата, да ги увавават, да имат добри условия за работа и добър микроклимат в колектива и не на последно място сигурност. Тези хора си стоят с десетилетия на едно място. Други издивяват след  1 или 2 години и искат промяна. И това си прецени.

Последна редакция: сб, 24 апр 2021, 10:02 от Черна станция

# 5
  • София
  • Мнения: 4 942
Зависи от конкретната фирма и/или сфера. Има големи корпорации с хоризонтална структура и множество експерти, но ръководство, което се свежда до няколко човека,а дори само до акционерите или управителите.

# 6
  • Мнения: 1 656
През 90-те години един приятел постъпи на работа като чиновник във великата DHL със заплата от $300 или нещо подобно,с увещанието че ще му осигурят бързо израстване в компанията. Но след няколко месеца напусна. Смяташе,че го лъжат...

# 7
  • Мнения: 280
Имай предвид, че корпоративната структура ВИНАГИ е пирамида, което значи, че на второ ниво има по-малко места отколкото на първо, на трето още по-малко и т.н. Извод - само малцина може да бъдат повишени. В много фирми финтират този  ефект с разни измислени длъжности ( например експерт, старши експерт, главен експерт, супер експерт, хипер експерт...) като работата и позицията остават същите, но расте заплатата и има лек гъдел от новата длъжност. Но това е добрият случай, в лошия който си върши добре работата го държат там, където си работи. Освен това даже и да си 10% по-добра от някой на горно ниво никой няма да го махне, за да сложи теб.
И последно и най-гадно, за високите позиции фирмите много често имат навика да викат външни хора, а не да издигат свои.

И моите наблюдения са такива и се питам това защо се получава? Каква е логиката, ако си способен и по-добре справящ се, да не те повишат или да не ти предложат някаква форма на развитие? И защо се предпочитат външни хора, а не такива, които вече имат принос към организацията?

И в този случай, ако вътрешно не се обявяват официално отворените позиции, какъв следва да е подходът, ако човек иска да получи развитие в рамките на дадена фирма?

# 8
  • WonderLand
  • Мнения: 3 694
Е какъв да е - говориш с мениджъра си, с HR отдела по въпроса. Поне аз така бих постъпила, пак зависи от това как работи фирмата ви.

# 9
  • Мнения: 2 661
Да отговоря на въпрос по-горе: в общия случай да си много добър на сегашната си работа не означава, че би бил добър на висока позиция.
Била съм свидетел 5 години на едно място на издигане на хора за мениджъри само отвътре. Това овластяване имаше за цел да ги мотивира,  и още един куп ползи, да не ги изброявам. Една от които ползи беше на фирмата да излезе по-евтин мениджърския екип.  Евтиното излезе скъпо. Въпреки голямото си желание, тези чудесни, но недостатъчно компетентни и неопитни хора, съсипаха фирмата, резултатите се влошиха, парите свършиха, единиците опитни межиджъри напуснахме. Само с амбиция и с даване на възможност не става. Както е писала ЧС по-горе - не всеки става за мениджър, дори и да е супер добър служител.
Да не говорим, че не е и хубаво. Да отговаряш за хора е най-трудната част от всяка работа. Не бих избрала да го правя, ако имах специфични талант или умения, с които да изкарвам толкова пари на немениджърска позиция. Пример - новонаетият ServiceNow developer при нас ще взима колкото мен, без да управлява екип. Да, човекът има опит зад гърба си, развивал се е, но има професия, с която сам за себе си да отговаря и да изкарва стабилни пари. Това е най-добрият вариант според мен и натам бих насочила всеки млад човек - не само ИТ има и други печеливши професии без ръководна отговорност, вкл. извън офис и корпоративна структура.

За неръководни нива понякога има голяма разлика в отговорности и задължения, понякога са основно повече пари и по-висока длъжност и продържаваш да копаш и старата работа, плюс новата.

Последна редакция: сб, 24 апр 2021, 13:26 от Doro

# 10
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 453
Как се случва най-често според вашия опит?
На първо място трябва да знаеш работата си перфектно, и малко отгоре. Обикновено при повишение ти точно си отговорна за обучаването на човека след теб, и ще си му/й директен мениджър, така че трябва да знаеш детайлите добре. Неща като "това съм го вършила 2 години" не вървят. Важното е как си го вършила.
Следващото е ставаш ли за по-високата позиция. Хубаво си знаеш работата, но можеш ли да се справиш с отговорностите на тжзш над теб? Само заради спецификите при нашата фирма трябваше преди повишение да изкарам месеци в обучение как да се оправя с две от дейностите на следващото ниво.
И трето, можеш ли да водиш екип. Трябва да покриеш това, защото иначе ще забатачиш нещата сериозно. Понякога човек става мениджър точно заради тази точка - може да приоритизира работата, да разпределя добре задачите, да се сработи с екипа, и разрешава вътрешни конфликти и спорове, добър е в преговорите за обема работа дето хората му да поемат, и т.н.

# 11
  • Мнения: 4 611
Чудя се на хората като се юрнат по тази стълбичка, за какво им е... Следващата бурмичка в машината. И здравето им страда, и личният живот, ама се напъват ли, напъват. За мен е неразбираемо с какво корпорациите са привлекателни работни места.

# 12
  • София
  • Мнения: 737
Много зависи и в какъв стадий от развитието си е самата корпорация. Едни са възможностите за растеж по корпоративната стълба в подразделение на фирма, току-що утвърдила се на даден пазар, съвсем други - когато самата корпорация е в стадий на реструктуриране или в зрялост.
Колкото до това, защо за мениджърските позиции фирмите по-често предпочитат външни хора, това също зависи от стадия на развитие на фирмата и много често е наложително - търси се външен поглед, различна гледна точка и необременен подход към вътрешните проблеми на фирмата. Това е особено в сила за позиции в маркетинга, работата с ключови клиенти, развойната дейност.
А иначе, принципът е прост - ако фирмата няма практиката да обявява вътрешни конкурси, винаги е по-добре да получите предложение, отколкото да се самопредложите. Самопредлагането върши работа, само когато човек е убеден, че вече е бил забелязан и високо оценен не само с изпълнение на конкретните си работни задължения, а и с успешно справяне с допълнителни отговорности, разрешаване на някакъв ключов проблем, уталожване на конфликт и т.н. При това, отварянето на дума, че се интересувате от по-висока позиция, е по-добре да се прави към HR-а на компанията, не към прекия или висшия началник, за да не предизвика проблем на нивото, на което сте в момента.

# 13
  • Мнения: 1 269
Викането на външни хора се предпочита и защото освен добрите практики, които може да донесе един външен кадър, той и по-лесно се приема за ръководител от екипа. Докато когато се издига вътрешен човек много често бившите му колеги не го възприемат в новата му роля на началник. Разбира се, навсякъде е различно и зависи от много неща.

# 14
  • Мнения: 19 730
Викането на външни хора се предпочита и защото освен добрите практики, които може да донесе един външен кадър, той и по-лесно се приема за ръководител от екипа. Докато когато се издига вътрешен човек много често бившите му колеги не го възприемат в новата му роля на началник. Разбира се, навсякъде е различно и зависи от много неща.

Тук има нещо вярно, макар че и новаците не ги приемат автоматично, но поне почват от нулата, а не им се налага да убеждават довчерашни приятелчета (заедно ругали и псували шефа), че нещата са различни. Но иначе моето мнение е, че истински шеф си само на хора, които сам си назначил (повишил). Старите кучета от преди новия шеф винаги имат едно наум към него и все му търсят кусури. Ма то и в Библията е казано - никой не е станал пророк в собственото си село.

# 15
  • София
  • Мнения: 12 334
Черна станция е написала повечето неща, но друг вариант е:
Там си в критични ситуации + допринасяш допълнително за работата+ шефовете ти имат доверие за странични неща и когато се отвори възможност, поставяш картите на масата.

# 16
  • Мнения: 751
Да се самопредложиш за по-високата позиция не ми се струва правилно. Ако са обявили вътрешен конкурс, тогава да, кандидатстваш си. Но ако няма такива неща, а просто има една по-висока позиция отворена, смятам че началниците ти са тези, които ще преценят дали на теб да я поверят, дали на друг или ще търсят външен човек. Това вече според качествата и спецификите.

Иначе дали вътрешен или външен човек се търси - имам наблюдения от фирмата, в която работи мъжа ми - той е от средния мениджмънт.  Част от висшия мениджмънт е тръгнал от най-най ниско ниво. Това са хората, които скатават, не влизат в конфликти, нагаждат се. Вярно, част от тях добре познават работния процес, но не допринасят с някакви кой знае какви идеи или проекти, защото просто си пазят гърбеца и службичката. Имаха и няколко външни, които дойдоха от други големи компании в други сфери, но си имаха управленски опит просто. И на тях не им се получи за дълго. Те пък не познаваха продуктите, процеса, спецификата и бързо се ориентираха към други поприща, а някои от тях  " поеха нови предизвикателатва", ако ме разбирате....

# 17
  • Мнения: 31
Интересни мнения прочетох. Бяха ми полезни.
От моя опит: ако не си се подмазвал на шефовете (говоря за България), няма да видиш по-голяма заплата, нито по-висока позиция.

# 18
  • Мнения: 19 730
Интересни мнения прочетох. Бяха ми полезни.
От моя опит: ако не си се подмазвал на шефовете (говоря за България), няма да видиш по-голяма заплата, нито по-висока позиция.

Зависи, има много варианти. Ако си добра в работата за теб няма пречка - или ще ти я вдигнат за да не те загубят, или ще се преместиш за повече пари. "Подмазване" или да го наречем умение да продаваш усилията и успехите си, са от полза за кариерата, но ако е само за заплата май вече повечето работодатели се усетиха, че ако не плащаш не получаваш и се опитват да плащат. А  ако не го правят - губят хора, това се отразява на проекти и поръчки и от там на цялата фирма. Е да, не важи за всички браншове, някъде все още шефът е господар и повелител, коли, беси и уволнява с думите "десет чакат за твоята позиция". Обаче за много браншове не е така - чакат десет, ама некадърни или най-малкото необучени.

Като сме се заговорили за стълби, работещите в чужди фирми е добре да имат идеята и за "стъкления таван", макар че едва 99% ще се ударят в него, та едва ли му е тук мястото.

# 19
  • Мнения: 507
Мазненето е за екземпляри без особени качества и обикновенно се толерира в компании с токсична култура. Колкото по-нагоре се катерят, толкова повече проблеми създават за околните. Станете незаменими в работата и работете заради самата работа, а не за стълбицата. Създайте собствен бизнес и така ще извоювате независимост. Работа има за целия китайски народ - израствайте със замах, разумна стратегия и финес.

Последна редакция: вт, 27 апр 2021, 13:22 от Пух

# 20
  • Мнения: 19 730
Собственият бизнес съвсем не е панацея - не е най-доброто за всички, даже за повечето.

# 21
  • WonderLand
  • Мнения: 3 694
Интересни мнения прочетох. Бяха ми полезни.
От моя опит: ако не си се подмазвал на шефовете (говоря за България), няма да видиш по-голяма заплата, нито по-висока позиция.

Значи си работил(а) само за кофти фирмички. Моя опит е съвсем различен както в международните компании в които съм работила, така и в българските фирми с които съм се сблъсквала. Но тук идва въпроса щом средата е токсична и е нужно подмазване, защо тогава се натискаш да се развиваш във фирмата? Аз лично не бих се занимавала, по-скоро в момента в който усетя, че има нещо, което не съвпада с моите ценности и разбирания си хващам багажа.

# 22
  • Мнения: 5 353
От моите наблюдения, обикновено ръководството избира, а не се самопредлагаш. Това, че отлично се справяш на ниво изпълнител, не означава, че ще си също така отличен ръководител. Работата не е същата, само че по-високо платена - различна е, необходими са други качества, които не е сигурно, че притежаваш.
Не пречи да проведеш разговор с ръководителя си, ако узнаеш за добра свободна позиция. Но ако те харесват  там, където си си и не те издигат, се оглеждай за по-добро  място другаде.

# 23
  • Мнения: 1 656
Не може ли човек да получава много по-голямо възнаграждение без да е нужно да се издига по "стълбицата"? В Гърция има няколко журналисти забогатели с милиони евро от работата си на журналисти и без да се катерят по йерархията на новинарските компании.

# 24
  • Мнения: 19 730
Не може ли човек да получава много по-голямо възнаграждение без да е нужно да се издига по "стълбицата"? В Гърция има няколко журналисти забогатели с милиони евро от работата си на журналисти и без да се катерят по йерархията на новинарските компании.

Може, и аз го споменах. Има  много хора, които не искат да ги издигат. Харесва им да не се занимават с управление на хора, а да проектират, програмират,  създават, продават и общуват с клиенти... Та на такива хора заплатата им расте заедно с нарасналите им умения и от там реализирания по-голям оборот/печалба.  И това са много ценни хора, защото местата за началници са ограничени.
Често проблем има обаче, когато започнат да печелят наистина много. Тогава, въпреки че си го изработват (примерно имат 5% бонус върху печалбата и ако те вземат 10 000 лева заплата фирмата взема от труда им 200 000), шефовете почват да си мислят, че им плащат прекалено много. И идва разрив, от който губят и двете страни. Много пъти съм го виждала.

# 25
  • Мнения: 722
Дами,
Струва ми се, че повечето мнения стъпват на чужд опит или индиректни наблюдения, или са от недоволни.
Като израстнал в корпоративна среда на чужда компания в БГ с ценности и политики, ще споделя:
Корпорациите предпочитат да развиват хората си.
Фирмената култура е нещо, което не се насажда или привнася. Да има си моменти за търсене на външни кандидати, но предпочитанието е млада кръв отдолу.
 Има си форми за развитие, деклариране на интереси, хоризонтални или вертикални, оценки и т.н.
Всички работни места от оператор До директор и т.н се обявяват външно и вътрешно. Вътрешните кандидати в повечето случаи дори е задължително да се интервюират.
Това, което външните и неопитно кандидати не знаят често, е че в корпоративните компании се привеждат ситуационни интервюта на база политики и ценности. Често се случва са идват неподготвени хора. Дори непрочели историята на компанията и т.н.
За съжаление в БГ всеки мисли, че щом е учил е направо за началник... не си ли бил “в обувките” на оператор или по-ниско ниво под някаква форма, няма шанс да разбираш. Затова са и стажантските програми.
Имайте предвид, че CV с нова работа на 2-3 години не говори добре за кандидата, в повечето случаи. Да не говорим, че някои сменят работа на 1-2 г . Да така се расте в заплата Simple Smile
Но какви ценности търсите? Каква среда и т.н

Има си хора за всяка работна среда!успех на каквото и поприще да изберете!

# 26
  • Мнения: 5 353
Собственият бизнес съвсем не е панацея - не е най-доброто за всички, даже за повечето.
Собственият бизнес е голямо напрежение и отговорност, която няма с кого да бъде споделена. Определено повечето хора не си дават сметка за какво става дума.

# 27
  • Мнения: 19 730
Дами,
Струва ми се, че повечето мнения стъпват на чужд опит или индиректни наблюдения, или са от недоволни.
Като израстнал в корпоративна среда на чужда компания в БГ с ценности и политики, ще споделя:

А аз, като преминала през 5 - 6 чужди концерна и то водещи в света в своята област, с многомилиардни обороти, ще ти кажа:
- Има изключително голяма разлика от фирма до фирма и ако опитът ти е само от една ти се явяваш като един от слепците от притчата за слона*.
- Огромна е разликата между световните фирми от бранш до бранш - няма нищо общо между  фирми от ИТ бранша, от енергетиката и тежката промишленост, от фармацията и т.н.
- Огромна е разликата и в националността на фирмите.
- Огромна разлика има и между това дали работиш във фирма на борсата (особено американска) или в затворена семейна компания.
- Фирмата си е фирма, но как ще е при теб конкретно зависи от локалният мениджмънт (не само в българския клон, но и региона). В два отдела на една и съща фирма може да е много различно.
- Като цяло нещата стават все по-динамични и практиката от моята младост хора да работят 20-30 години в една фирма ( в това число и топ мениджъри) вече я няма, има бърза ротация. Особено при фирмите на борсата - при тях всяка промяна се приема като знак за нещо от акционерите и затова се прави заради самата себе си, а не поради нужда или стратегия.
- Много често най-големите фирми ама изобщо не ги е грижа какво става в България, когато си определят политиката. Може местният клон да се справя супер и да го разтурят и да го направят филиал на Румънския например, защото горе някой си прокарва някоя политика. Никой не го е грижа, че губят пазар (колко е българският пазар?)
- Много от тези концерни са си жив социализъм, идеална среда за сървайвъри, особено средният мениджмънт (не за България, за регионите). Всяка сутрин един такъв сървайвър се събужда и първата му грижа е да си сложи тенекията на задника за да си го опази. И после, ако без да я изпуска може да свърши и някоя работа, върши я.
- Почти навсякъде показността печели над истинската работа. Един го даваха на пример на корпоративно ниво, че бил написал нам колко си отчета за година, а друг го наказаха, понеже не влизал и не лайквал във фирмения чат. И изобщо административната работа на места надминава 50% от времето. Как ли сме работили някога, когато нямаше интернет и се оправяхме с по десетина факса на ден?
- По времето на бай Тошо и Горбачов имаше един лаф, че в СССР Горбачов прави перестройка,  а у нас Тошо прави ПЕРЕСТРУВКА. Е, в 90% от фирмите и фирмената политика, и HR-отдела са си пълна переструвка. Добре, че детето ми започна работа в истинска фирма за да видя истински и вършещ си работата HR отдел, защото аз не бях виждала.

И не, не съм недоволна, стигнала съм до върха на йерархията в кариерата си, но е вярно, че не ми е харесало особено. И сега ми е много по-добре да обикалям контейнерите по улиците.

Но за да обобщя - не може да се обобщава, защото макар наглед да е еднакво има огромни разлики. И всеки е хващал слона за различен орган*. И съвсем не казвам, че работата в чужда фирма е нещо лошо, даже напротив - има много предимства пред българска такава и за много хора (повечето) е най-доброто, което ще им се случи в кариерата. Но просто нека не обобщаваме и дай боже всеки да има късмет да попадне на добро място.

* споменатата по-горе притча за слона:
https://vibes.bg/pritcha-za-slona-ili-zashto-razbirame-zhivota-razlichno/

# 28
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 453
Дами,
Струва ми се, че повечето мнения стъпват на чужд опит или индиректни наблюдения, или са от недоволни.
Като израстнал в корпоративна среда на чужда компания в БГ с ценности и политики, ще споделя:
Напротив, мисля че мненията бяха предимно от личен опит. И естествено за всеки истината е различна.

# 29
  • Мнения: 507
Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. Стигне ли се до намеци и пазарлъци, нещата не са добре. Трябва да се случват естествено и да се обсъждат на перформънс ревютата (2 пъти годишно). Пълно е с фирми и фирмички с интересна работа и много възможности. Всеки може да намери мястото си. Ако човек е достатъчно упорит да стои 10/15/20г. в един момент ще е най-старши, защото всички други или ще са промотирани, или напуснали отдавна или починали. Но за промоцията никога няма гаранции. В кръга на шегата и не на шега, ако човек е добър в това, което прави като изпълнител, няма да бъде промотиран, защото няма кой да работи :-х

Всичко е искрено и лично - ще карам направо: аз мразя корпорациите и борбата на колеги, без необходимия житейски опит и капацитет да стават началници. Всеки иска да е началник, на баницата мекото и на работата лекото, но преди всичко трябва да се запита дали и защо заслужава да е начело, да може да се погледне отстрани, да бъде истински лидер, професионалист и преди всичко човек. Всъщност колкото по-нагоре се катерите по стълбицата, толкова повече стреса ще е по-голям и по-малко време ще отделяте на важните неща в живота. Истината е, че много началници умират от преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести. Повечето хора знаят, че корпорация в САЩ и Западна Европа е едно, а съвсем друго е малко подразделение или аутсорс в България. Има голяма дискриминация, върши се най-черната работа, развитието не се базира на обективни фактори, оценяването е неадекватно, хората безпринципни, хаоса пълен, а културата най-често не отговаря на претенциите, бюджета е недостатъчен, очакванията са големи, крайните срокове нереалистични, работи се със стара техника излизаща извън строя и т.н. Не на последно място съществува моралната дилема дали да работим за корпорации, които се свързват със замърсяване на природата в огромни размери, изяждане дребния и среден бизнес, производство на вредни за здравето на човека продукти и др. Като цяло корпорациите стават за начало на кариера и впечатляващо резюме, но не са добри за дългосрочно развитие: пълни са с всякакви **** и сигурноста е привидна. Няма нужда да чакате Х години, за да не ви промотират, да ви бият шута преди коледа, да се отегчите или депресирате от работата, да си загубите здравето и младините или вечно да се оплаквате (всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно).

Едно е сигурно за корпорациите - пълно е с неразказани истории и много хумор. Като шеговитите и откровенни до цинизъм 10 корпоративни урока. Прегледайте и карикатурите за Дилбърт на Скот Адамс. Сетих се и за  притча за мравката. Или анимираните изображения от Гифи. Ако откриете британския комедиен ситуационен сериал "The Office", забавлението ще е пълно и гарантирано Simple Smile

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 01:41 от Пух

# 30
  • Мнения: 2 661
" Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. "
Още тук спрях да чета сериозно. Трудно на някого (дори без менидържски опит) би му хрумнало, че директният мениджър разполага с неограничен бюджет да си издига всяка година служителите, само щото има "желание".
Нататък по диагонал минах, предполагам има някакъв препис от цитирани книги, но едва ли нещо с разбиране.
А, и от "преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести" умират и много звезди в Холивуд. Без да са началници на аутсорс в България, нали.

# 31
  • WonderLand
  • Мнения: 3 694
Пух, това важи с пълна сила за корпорациите с които си се сблъсквала може би, но съвсем не е така за всички корпоративни фирми в България.   От екип до екип в една фирма има балкан разлика, какво остава за самите фирми.

# 32
  • Мнения: 73
Много интересна за мен тема, тъй като и аз имам подобна дилема. Работя в международна финансова компания с офис от 1200 човека в БГ. Миналото лято, след една година в сегашния ми екип, говорих с тийм лидера ми, че желая да се издигам (в моя случай от analyst  да стана senior analyst) и да ми дава повече задачи. Той реагира супер позитивно и каза, че е чудесно, че проактивно искам да поемам повече отговорност. В нашата фирма обикновено април-май е периодът на повишенията и имах големи очаквания, че това ще се случи, но уви, шефът каза, че в момента нямало възможност за синиъри, първо трябвало да се разрасне екипът. Ние сме 10 човека, имаме 1 синиър и една синиърка в майчинство, която ще се върне това лято. Само че аз август ще направя 2 години в този екип, а не се случва нищо. С ипотечен кредит съм и сериозно се замислям дали да не се пробвам на друго по-добре платено място. От друга страна сегашната ми работа е много спокойна, никога не се работи извънредно, няма стрес, заплатата ми е добра... Много внимателно трябва да си пресметна плюсовете и минусите.

# 33
  • София
  • Мнения: 364
Всички искат да се развиват и в това няма нищо лошо... Не знам защо обаче много хора си мислят, че развитие = по-висока заплата и това е. Напротив, по-високите длъжности идват и с много повече нерви, отговорности и стрес (особено, ако отговаряш и за други хора под теб), а заплащането далеч не е пропорционално. Та, мечтаят си всички за "на баницата мекото" както някой по-горе се бе изразил, а реално колкото по-нагоре, толкова по-натоварено е. И да, не може всички да са мениджъри, и слава богу

# 34
  • Мнения: 5 353
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

# 35
  • Мнения: 1 656
Имаше някакъв закон,(но не на Мърфи),че във всяка организация,(включително и корпорацията),80% от работата се върши от 20% от персонала. И мисля че "закона" е верен.

# 36
  • София
  • Мнения: 364
Законът на Парето (или разпределение на Парето). Напълно важи навсякъде и за всичко.

# 37
  • Мнения: 19 730
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

Има и друг вариант - да си експерт и да можеш да вършиш това, което другите не могат. Бях още пионерче с червена връзка, когато прочетох "Летище" и там ме впечатли един от второстепенните персонажи - Джо Патрони. Та тоя общо взето си живееше живота, без работно време и други, ама като излезе един самолет от пистата и наруши целия график на летището и всичкият редовен персонал не можа да го изтегли, го извикаха, той дойде, измисли как да стане работата, оправиха всичко и си замина. Няколко часа работа, ама критично важни и подплатени с огромна заплата. Та тогава реших, че не искам да ставам директор или бизнесдама, ами нещо като този Джо Патрони.

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 12:54 от Черна станция

# 38
  • Мнения: 507
" Не те ли промотират за година-две: бягай с 200. В корпорация нещата стават по-бавно и тромаво.. понякога твърде бавно и супер тромаво, поради нежелание на директния мениджър да развива служителите. "
Още тук спрях да чета сериозно. Трудно на някого (дори без менидържски опит) би му хрумнало, че директният мениджър разполага с неограничен бюджет да си издига всяка година служителите, само щото има "желание".
Нататък по диагонал минах, предполагам има някакъв препис от цитирани книги, но едва ли нещо с разбиране.
А, и от "преяждане, препиване и цигари, самота и сърдечни проблеми, хронични и дегенеративни болести" умират и много звезди в Холивуд. Без да са началници на аутсорс в България, нали.

Ами стани звезда в Холивуд. Като не може нищо да споделиш, най-лесно е да нахейтиш някого. Темата тук е за катерене на корпоративната стълбица. И нищо несъм преписвал, а говоря от собствен дългогодишен опит от фирми, корпорации и различни позиции. Мога и книги за израстване да споделя, но май си тук само за спора.

80% процента от развитието ти си е твоя заслуга, но няма ли ги останалите 20% от шефа ти - нищо не става и решението е единствено смяна на отдела или дори напускане на компанията. Каквото и да ми говориш, приказките за нямане на пари съм ги слушал много пъти и ми звучат като дебилно оправдание, лицемерие и снобизъм.

На първата си работа взимах около 700 лв., докато шефа ми вземаша 7000 евро + бонуси. Счупвах се от работа по 12+ часа, направих много иновации и успешни проекти, но повишението не идваше. Едва като тръгнах да напускам казаха "ама чакай сега, как така, дай да поговорим..".

Виждал съм с очите си как се разхищават огромни средства за какви ли не глупости като служебни кредитни карти, смяна на корпоративно лого, служебни обяди, вечери и тим билдинги в чужбина, корпоративни подаръци, наем/строеж на грандомански офиси, нов автопарк, бонуси и дивиденти, консултантски услуги и др., а пари за развитие на персонала, подобряване условията на труд, инвестиции в машини и технологии и т.н. - няма..

Може да катериш корпоративната стълбица, ако си близо до бизнеса, началниците и клиентите в позиции като маркетинг, продажби, УЧР, консултант, асистент. Или да станеш незаминим в работата. Но съвременната корпоративна стратегия е да няма незаменими хора, а просто да си бурмичка в огромната машинария.

За онези, които се чувстват недооценени на работното място, липсва добра корпоративна култура и развитие или имат луди шефове и подчинени ще кажа, че най-правилната дългосрочна стратегия според мен е да се напусне за по-висока заплата (ако не сте на зор искайте поне минумум 20-30%). Често на много места липсва дори годишна индексация, въпреки растящите цени, а заплатата е основния мотивиращ фактор и ресурс за оцеляване.

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 16:17 от Пух

# 39
  • Мнения: 19 730
Но съвременната корпоративна стратегия е да няма незаменими хора, а просто да си бурмичка в огромната машинария.

По принцип това е съвсем вярно. Тенденцията вече не е и много нова. Незаменимият талант е трън в задника, а също е и рисков фактор (ако напусне следват проблеми). От друга страна взаимозаменяемите няма да ти докарат бляскави успехи, но няма да докарат и провали, което значи предвидимост. И няма риск ако напуснат.
Точно заради тази тенденция се въвеждат CRM и прочее системи - целта е информацията да бъде във фирмата, а не (само) в главите на служителите. Така новият идва, отваря CRM-a и почва да работи с минимум преходен период.

Но не винаги става, все още има високо ценени и платени експерти.

# 40
  • Мнения: 2 661
Пух, ти може много неща да се виждал, но не си разбрал, че тия неща не ги плаща директният ти мениджър от джоба си и не ги решава той.
Директният ти шеф да взима 20 пъти колкото теб в корпорация, не се сещам какъв може да си бил, освен негова секретарка или шофьор - с уговорката, че това са заплати от миналото, разбира се.
Има йерархия/организационна структура, която в една корпорация няма как да е напълно плоска, за да се различава 20 пъти заплащането от ниво до ниво.

# 41
  • Мнения: 5 353
Очевидно е, че за повече пари трябва да работиш повече, или по-качествено, или с повече стрес и нерви. Ей така за сините ти очи няма как да получаваш повече.

Има и друг вариант - да си експерт и да можеш да вършиш това, което другите не могат. ...
Да, и аз това имах предвид с "по-качествено". Ако например се доквалифицираш по подходящ начин, тогава и на това място ще си по-ценен, и друго място по-охотно ще те вземат. Поне аз така съм правила винаги, но то е, защото ми е интересна материята. А ако някой работи само, за да си отседи работните часове, няма да му се получи изкачването по въпросната  стълбичка.

# 42
  • Мнения: 2 661
Често е яйцето или кокошката.
"Аз си отседявам работните часове, защото съм демотивирана, че след 1-2 години не ме повишават. Ако шефът иска да ме накара да си размърдам задника, ще трябва да ме мотивира с повишение".
Това съм го чувала многократно и в живота, и в социалните мрежи е пълно с така мислещи.
Не знам кой печели от такива разсъждения.

# 43
  • Мнения: 507
Пух, ти може много неща да се виждал, но не си разбрал, че тия неща не ги плаща директният ти мениджър от джоба си и не ги решава той.

Напротив - той ги решава, има си заложен бюджет. Затова е началник да планира всяка година (headcount etc.) и управлява разходите. Точно, че на първата работа бях сътрудник и ги разбирах тези неща. Но както кажеш, нямам намерениe да споря.

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 16:14 от Пух

# 44
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 453
Пух, нещо се обърках. На първа работа няма как да те наемат на нещо по-високо от първото стъпало. Но шефа над теб е едва ли не Изпълнителен директор?... Правилно ли разбирам?

# 45
  • Мнения: 2 661
...щом шефът му по свое решение си строи грандоманския офис и сменя фирмено лого...
не си го представям по-ниско от CEO

# 46
  • Мнения: 5 353
Пух, според мен тръгваш от конкретен пример, който ти е познат на теб и не приемаш в друга корпорация да е по различен начин.
Но пък и аз не искам да споря с непознати в интернет. Wink

# 47
  • Мнения: 73
Често е яйцето или кокошката.
"Аз си отседявам работните часове, защото съм демотивирана, че след 1-2 години не ме повишават. Ако шефът иска да ме накара да си размърдам задника, ще трябва да ме мотивира с повишение".
Това съм го чувала многократно и в живота, и в социалните мрежи е пълно с така мислещи.
Не знам кой печели от такива разсъждения.
Не знам дали това се отнася отчасти и до моя пост, но както обясних, си "размърдах задника" още миналото лято и в последните 12 месеца, 11 съм на второ място по продуктивност (винаги над 120%), като пред мен е само синиърът. Участвам във всякакви възможни странични дейности, примерно 3 човека от екипа трябва да се обучат на нещо, аз съм една от тях; двама човека от екипа трябва да се обучат и да правят нещо друго - пак съм една от тях. В този смисъл не търся повишение само защото съм работила 1-2 години в екипа, а смятам, че напълно съм го заслужила, което се потвърждава и от мнението на шефа ми на годишното ни performance review, където пак имах втори резултат след този на синиъра. Ясно е, че не зависи само от тийм лидера ми, като гледам как две нови позиции за аналисти в екипа чакаме одобрение 3 месеца от горе, ми е ясно, че за синиър също е трудно. От тук идва и дилемата ми, дали да търся евентуално друг екип в същата фирма/друга фирма или да си седя и да чакам все някога да ме огрее.

# 48
  • Мнения: 507
Първа работа след завършено висше образование, стаж и специализация от чужбина. Първият ми шеф беше началник отдел за България, средно ниво, няколко локации. Мултинационална корпорация в пълния смисъл на думата. Имам много познати в чужбина, които след 5-6 години образование директно започват на мениджърска позиция или на 5-цифрена годишна заплата. Все пак за какво иначе са учили?!? При нас действителността е друга. Всъщност съм работил в няколко корпорации в т.ч. и много за малко в една надправителствена организация, даже с няколко C-level мериднжеи - уж интелигентни и успели хора, но с много тежки характери.. Наистина неискам да споря и навлизам в повече подробности.

Забавен корпоративен език:

"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 16:43 от Пух

# 49
  • Мнения: 5 353
...От тук идва и дилемата ми, дали да търся евентуално друг екип в същата фирма/друга фирма или да си седя и да чакам все някога да ме огрее.
Според мен,  направи и  двете. Търси си друго място, в същата и друга фирма, а ако междувременно те огрее - много добре.
Но да се отдадеш само на чакането, едва ли е печеливша лична стратегия.

# 50
  • Мнения: 19 730
Имам много познати в чужбина, които след 5-6 години образование директно започват на мениджърска позиция или на 5-цифрена годишна заплата. Все пак за какво иначе са учили?!? При нас действителността е друга..

А аз съм чувала за хора, спечелили шестица от ТОТО, това показва ли, че всеки пуснал фиш трябва да спечели? Wink
Разбира се, че има хора първа година след университет с годишни заплати по 100, 200 или 300 хиляди долара. Но колко са? И какво са завършили? Каква специалност, какъв университет, през каква цедка на интервюта са минали? И най-вече какъв процент от всички са това? Знаеш ли, че на един нормален завършил висшист в Лондон му е адски трудно само да си покрива разходите за живеене? И това не се променя само, защото в банките и няколко други фирми назначават с по 150 000 паунда.
Заплатата е функция на много неща и уви, уменията и знанията не са на първо място, поне много често. По-важни са умението да се продаваш и къде си завършила, а и късметът да се случиш на точното място в точното време. Препоръките и произходът също не са за пренебрегване. Та така, хубаво е, че си амбициозна. По мои дългогодишни наблюдения амбициозните накрая вземат своето - кой по-рано, кой по-късно, кой повече, кой по-скромно, но не остават на дъното. Но все пак си малко идеалистично настроена Simple Smile

П.П. За твоя утеха, ако знаеш как им се реве на онези с по 150 000 паунда като си водят фиша със заплатата, веднага ще се развеселиш.

Последна редакция: пн, 03 май 2021, 16:49 от Черна станция

# 51
  • Мнения: 507
Казах 5, не 6-цифрена годишна заплата.. живял съм в Лондон, добре знам как стои върпоса там с образованието, трудовия пазар, развитието, наеми, цена на живота. Щом не е въпрос на лотария и компаниите искат да имат предвидимост, искам и аз да имам предвидимост, за да се врека доживот във вярност на една компания Simple Smile Иначе съм съгласен с много от казаните от теб неща и по-специално "умението да се продаваш". Ето тук е ключът от бараката!

# 52
  • Мнения: 19 730
И ако ти не притежаваш това умение, защо не работиш по него, а негодуваш? Правилата на играта са извън теб, на теб ти остава да ги приемеш и да играеш по тях.

# 53
  • Мнения: 507
О, вече съм се продал и продължавам да го правя. Но ми липсват други умения като асертивност, ефективна комуникация, екипна работа. Наясно съм със себе си, но по правилото на Парето, работя над силните си страни и нямам намерение да раста вертикално, а хоризонтално. Но хубаво, че повдигна въпроса. Всъщност, за да катерите добре корпоративната стълбица не ви трябват толкова технически и физически умения, колкото добра стратегия, техника, политическа коректност и др. т.нар. меки умения (soft skills).

# 54
  • Мнения: 2 661
Не знам дали това се отнася отчасти и до моя пост, но както обясних, си "размърдах задника" още миналото лято и в последните 12 месеца, 11 съм на второ място по продуктивност (винаги над 120%), като пред мен е само синиърът.
Не съм имала предвид конкретен човек - теб, или друг. Много са тези примери, дори и ти да не си такъв.
Ако ти обосновано претендираш за синиър място, около теб има още 5 други, които в своите си очи също заслужават и ще се чувстват "ощетени", нищо че очевидно мястото е едно и няма как да е за всички.
Имам едно синиърско място при мен и (само) 2 претендиращи за него, с еднакъв стаж в компанията. Аз съм взела своето решение, като основният ми мотив е този, че единият човек не се пести да влага повече, а другият е все "колкото е нужно". С "колкото е нужно" си тежиш на мястото, но не се качваш нагоре, само заради натрупан стаж (през който си правил едно и също).

# 55
  • Мнения: 31
Попитай някой, който е повишен колко време му е отнело. Най-добрата стратегия е да се готвиш за друга фирма. В големите фирми става бавно повишението в длъжност. Само си представи колко шефове има над прекия ти шеф. Освен това има бюджет за тия работи. Ако 2 г. подред ти казват, че си супер, но се оправдават с това, че отгоре не дават повишението, работата е ясна. Всъщност, няма как да знаем дали е истина, Simple Smile
Много интересна за мен тема, тъй като и аз имам подобна дилема. Работя в международна финансова компания с офис от 1200 човека в БГ. Миналото лято, след една година в сегашния ми екип, говорих с тийм лидера ми, че желая да се издигам (в моя случай от analyst  да стана senior analyst) и да ми дава повече задачи. Той реагира супер позитивно и каза, че е чудесно, че проактивно искам да поемам повече отговорност. В нашата фирма обикновено април-май е периодът на повишенията и имах големи очаквания, че това ще се случи, но уви, шефът каза, че в момента нямало възможност за синиъри, първо трябвало да се разрасне екипът. Ние сме 10 човека, имаме 1 синиър и една синиърка в майчинство, която ще се върне това лято. Само че аз август ще направя 2 години в този екип, а не се случва нищо. С ипотечен кредит съм и сериозно се замислям дали да не се пробвам на друго по-добре платено място. От друга страна сегашната ми работа е много спокойна, никога не се работи извънредно, няма стрес, заплатата ми е добра... Много внимателно трябва да си пресметна плюсовете и минусите.

# 56
  • Мнения: 1 019
Аз живея и работя в Лондон, с повечето ми близки и колеги тук сме си говорили и сме категорични, че обикновено скокът в позиция и пари се случва при смяна на компанията. Говоря за сериозен скок. Разбира се, има и много примери за добра кариера в рамките на една и съща организация, но зависи от мащаба и индустрията.

# 57
  • София
  • Мнения: 1 968
Скрит текст:
Много интересна за мен тема, тъй като и аз имам подобна дилема. Работя в международна финансова компания с офис от 1200 човека в БГ. Миналото лято, след една година в сегашния ми екип, говорих с тийм лидера ми, че желая да се издигам (в моя случай от analyst  да стана senior analyst) и да ми дава повече задачи. Той реагира супер позитивно и каза, че е чудесно, че проактивно искам да поемам повече отговорност. В нашата фирма обикновено април-май е периодът на повишенията и имах големи очаквания, че това ще се случи, но уви, шефът каза, че в момента нямало възможност за синиъри, първо трябвало да се разрасне екипът. Ние сме 10 човека, имаме 1 синиър и една синиърка в майчинство, която ще се върне това лято. Само че аз август ще направя 2 години в този екип, а не се случва нищо. С ипотечен кредит съм и сериозно се замислям дали да не се пробвам на друго по-добре платено място. От друга страна сегашната ми работа е много спокойна, никога не се работи извънредно, няма стрес, заплатата ми е добра... Много внимателно трябва да си пресметна плюсовете и минусите.

Във фирма като вашата би трябвало да има възможности и за хоризонтално развитие. Можеш да отидеш в екип, клиент или отдел, който се занимава с друг тип дейност, на работата да е по-платена, с повече шансове за растеж и по този начин също да се развиваш. Ако компанията предлага добри условия, защо да я сменяш цялостно.

# 58
  • Мнения: 114
Възможно е да има хора промотирани, защото много работят, но далеч не е правило. От моя опит повишение и по-голямо възнаграждение се придобиват при създаване на добри контакти в индустрията и корпорацията. Алтернативата е просто да се сменя фирмата от време на време, това в моя случай винаги е носело по-добри условия, чак се чудя, къде подяволите ми е лимита.

# 59
  • Мнения: 2 661
Има лимит все някъде. Аз на трето място работя за почти еднакви пари (10-15% разлика нагоре, не ги броя)
Всеки път ми се иска да е за двойни пари, ама явно толкова си ми е нивото и цената, щом не мога да се продам за повече. Или по-точно щом не мога да се пласирам за по-скъпа роля.😏
Избирам по други фактори и заплатата не мърда особено, какво да се прави.

# 60
  • Мнения: 5 353
Има лимит все някъде. Аз на трето място работя за почти еднакви пари (10-15% разлика нагоре, не ги броя)
Всеки път ми се иска да е за двойни пари, ама явно толкова си ми е нивото и цената, щом не мога да се продам за повече. Или по-точно щом не мога да се пласирам за по-скъпа роля.😏
Избирам по други фактори и заплатата не мърда особено, какво да се прави.
Другите фактори не са без значение, условия на труд, по-интересна работа, работното време, сигурно и други неща - може да има някакви придобивки, които не са добавка към заплатата. Така че си е развитие, макар и не финансово.

# 61
  • Мнения: 2 661
Аз разбрах предишния пост, че не е стигнала тавана за  "по-добри условия = по-добро възнаграждение", включвам и придобивки. Съфорумката ще каже това ли е имала предвид.

Вероятно, мисля си, дали другите фактори, колкото и да са важни, се преглъщат при мноого пари. Ама на, никой не ме купува за толкова много, че да кажа "преглъщам"😁
Вие за колко пари бихте се отказали от останалите си критерии/претенции при смяна на работа? От всички други критерии? Аз си го мислех това насроко и стигнах до извода, че заплатата х 2 би ме склонила да нямам други претенции.

# 62
  • Мнения: 5 353
Не мисля, че някой би  получил двойна заплата при същата квалификация, освен ако не отиде в друга държава, или ако до сега не е работил по специалността си. Поне не си спомням да съм ставала свидетел на такова нещо.

# 63
  • Мнения: 2 661
О, случва се. Реално не е същата квалификация, защото с опита ставаш все по-старши. Така един  зонален менджър продажби в една компания става национален търговски мениджър в друга, на двойна заплата. Моя колежка със същия опит като моя, и бих казала същите умения, познаваме се от 20 години и мога да преценя, започна на място, където отговаря за много държави и каза само "петцифрена е". Друг вариант на двойни разлики са секторите/индустриите, в които работят фирмите. Например в една застрахователна компания Маркетинг мениджърът взима наполовина на този във фармацевтична /така преди загубих ценна колежка/. Моя служителка пък стана ръководител ЧР /без екип/ в ИТ компания, повече от двойна заплата, финансовата контролерка отиде финансов мениджър на start-up - не знам на колко пари, но се похвали със солидната първа вноска на жилище, което се строи. Примерите са безкрай.

# 64
  • Мнения: 5 353
Успех тогава. Simple Smile

# 65
  • Мнения: 2 661
Ааа, мерси, аз не съм тръгнала сега, малко време съм на последната, няма да си развалям сивито. Разсъждавам си по принцип, за парите.
Мисля си, че последните 8 години вероятно животът е поскъпнал с по-голям % от заплатите ми 😃 Деградирам значи, вместо да прогресирам.

# 66
  • Мнения: 73
Благодаря на всички за мненията, вчера си ъпдейтнах CVто и пуснах на 3-4 места, оказа се, че специфичното нещо, което работя, се търси, но обявите бяха все от средата на април. В едната фирма имам позната, бивша колежка, там са две подходящи позиции, но тя каза, че са си наели, просто си държат обявите, без да ги свалят. Нямам голяма надежда, но и за момента не ми е спешно за щастие.

# 67
  • Мнения: 1 019
Според мен няма лошо човек периодично да пуска по някое сиви, дори да не е в процес на активно търсене. Виждаш къде стоиш на пазара на труда, а и никога не се знае дали няма да се появи наистина добра възможност. На ДД бих казала да се оглежда и за повече вътрешни възможности. Всеки си знае за какво се бори. Аз в момента съм на терапия за забременяване, която ми е тежка психически и физически. Това, че на работа имам спокойствие и разбиране, е само в мой плюс.

Общи условия

Активация на акаунт