Здравейте , винаги е хубаво да чуеш едно мнение и от чужд човек , който не те познава , но може да те накара да се замислиш 
Омъжена съм на 28 с детенце на 2 г. материално добре за да мога сама да си гледам детето ...с един непокист, мързелив ,с работа на приливи и отливи ,но обичащ детето си мъж . Стигали сме много пъти до развод на думи , но заради детето все си остава на думи и уж пак пробваме за пореден път този път да е различно ... абе по течението уж...хванат го няколко пъти да си пише с други жени... свалки и тн. няма физическа изневяра знам то си и личи по писанията , но както и да е.. след тези чатове ест за мен той приключи, нямам чувства , за мен отдавна е баща на детето ми. Та простих му , както си живеехме като мили съквартиранти и с някои други ежедневни скандали , които даже не ме впетляват вече случайно се засякох с бившия ми в интернет и се зароди разговор , който продължава и до ден днешен... Не знам защо , но не се чувствам виновна за разговорите си с него .За информация бяхме заедно около 6 месеца и няколко месеца живяхме заедно , тоест го познавам добре , знаем се и със семейството му от тогава , не е женен.. няма деца.. искаше да се женим още тогава , беше доста сериозен в отношенията си , но аз не бях готова и исках да се разделим затова ... и така минаха години .. ест веднага му обясних моята ситуация , че не е за всеки а неговия отговор беше : Не ме имтересува колко деца имаш или колко пъти ще се разведеш , може да имаш и 5 деца и пет развода , за мен ти винаги си оставаш същата и съм готов да бъда ако ми позволиш и баща на детето ти и твой отново , ще те чакам да приключиш , знам че е труден период за теб и отново да сме заедно Тримата... и така и така подобни неща ... говорил е със семейството си че отново сме се намерили и че ме чакат с малкия при тях ... и така де , а иначе цитирам думите на мъжа ми : Заминавай където си искаш , но детето остава с мен , няма да ти го дам , забрави ... и сега какво правим , не искам и да мисля за вариант детето в съда да го оставят при него ... самата мисъл за това ме кара да продължа този безсмислен брак...
Омъжена съм на 28 с детенце на 2 г. материално добре за да мога сама да си гледам детето ...с един непокист, мързелив ,с работа на приливи и отливи ,но обичащ детето си мъж . Стигали сме много пъти до развод на думи , но заради детето все си остава на думи и уж пак пробваме за пореден път този път да е различно ... абе по течението уж...хванат го няколко пъти да си пише с други жени... свалки и тн. няма физическа изневяра знам то си и личи по писанията , но както и да е.. след тези чатове ест за мен той приключи, нямам чувства , за мен отдавна е баща на детето ми. Та простих му , както си живеехме като мили съквартиранти и с някои други ежедневни скандали , които даже не ме впетляват вече случайно се засякох с бившия ми в интернет и се зароди разговор , който продължава и до ден днешен... Не знам защо , но не се чувствам виновна за разговорите си с него .За информация бяхме заедно около 6 месеца и няколко месеца живяхме заедно , тоест го познавам добре , знаем се и със семейството му от тогава , не е женен.. няма деца.. искаше да се женим още тогава , беше доста сериозен в отношенията си , но аз не бях готова и исках да се разделим затова ... и така минаха години .. ест веднага му обясних моята ситуация , че не е за всеки а неговия отговор беше : Не ме имтересува колко деца имаш или колко пъти ще се разведеш , може да имаш и 5 деца и пет развода , за мен ти винаги си оставаш същата и съм готов да бъда ако ми позволиш и баща на детето ти и твой отново , ще те чакам да приключиш , знам че е труден период за теб и отново да сме заедно Тримата... и така и така подобни неща ... говорил е със семейството си че отново сме се намерили и че ме чакат с малкия при тях ... и така де , а иначе цитирам думите на мъжа ми : Заминавай където си искаш , но детето остава с мен , няма да ти го дам , забрави ... и сега какво правим , не искам и да мисля за вариант детето в съда да го оставят при него ... самата мисъл за това ме кара да продължа този безсмислен брак... 
