Обмислям Бебе с Инсеминация от Донор

Знам историята ти и ще следя темата, аз те подкрепям

Помислете и за вариант,ин витро на естествен цикъл.С лека стимулация,с хапчета ще ви вземат яйцеклетка и ще я оплодят с донорския материал, така ще избегнете неуспех от инсеминацията, при евентуален проблем при вас.Намирам го за по разумно от финансова гледна точка,а и има шанс за по голяма успеваемост!

За цената нямам представа, но две приятелки на 40 правиха в Щерев!

Моя приятелка има дете от донорска инсеминация ,във Варна при д-р Александров я правиха.Самата инсеминация е 400 лв,за донора плати малка сума.
Бих те посъветвала да отидеш в репродуктивна клиника близо до теб и да говориш с лекар.При моята приятелка стана от първият път .
По принцип по-скъпо се заплаща донорство на яйцеклетки,защото има стимулация,пункция и оплождане,реално си е цяло инвитро.
Лекарят може би ще поиска да ти направи цветна снимка за проходимост на тръбите и полови хормони,понеже се правят винаги преди инсеминация.Аз правих всичко това също във Варна и е около 500 лв.
Ще следя историята ти,подкрепям те и имаш стиснати палци от мен!

Правих три неуспешни инсеминации. Както уж всичко ми беше наред, пък на инсеминациите не се пукнали фоликулите и айде отново път до София за повторна. И така три пъти. Всеки опит ми излизаше по около 1000лв. След това направих и едно инвитро, което отиде на около 4-5000 като му теглих чертата. Та след 2-3 години опити, че и пари трудно се събират като си сам, осинових. Не съжалявам, че опитах.
Успех пожелавам.

Мама Ру,не ти ли слагаха таймираща инжекция?Така на сляпо е много кофти.
Като цяло успеваемостта на инсеминациите е около 20%,то си е като домашен секс ,само че с обработен материал и таймирана овулация.
Аз имам четири неуспешни,при перфектна спермограма,таймирана овулация и т.н.,две спонтанни бременности и все пак отидох на инвитро,понеже останах без тръби.
Знам,че общинските фондове финансират двойки,но за жена без партньор не знам как стои въпроса.Нашата община финансира до 2000 лв за инсеминации,реинсеминации ,хистеро,лапаро и т.н. .Както и 3500 за донорско инвитро.
Авторката може да провери в сайтът на общината си,в раздел Здравеопазване .

Бобчита, слагаха ми. Ходех късно вечерта за инжекцията, гинекологът ми ме следеше, слагаше инжекцията и тръгвах през нощта, обаче все се оказваше, че фоликулът не се спукал и след два дни повтарят процедурата. А за инвитрото, понеже не бях със стимулация или съвсем лека, все ме оставяха на края, а единия път казаха, че хубавият фоликул се пукнал в момента и извадили другия дето не е съвсем готов. Направо имах чувството, бе гледат първо да ме поизцедят - от провинцията и сама, що пък да не я поиздоим.

Мама Ру,ти си силна жена.Не си се отказала и си родител!Представям си какво ти е било,то с партньор е трудно,а като си сам  съвсем.
ЦАР само двойки ли финансира,няма ли вариант за жени без партньор?
Лора,щом си решила че искаш да бъдеш майка,ще бъдеш .Дори и в семейство се случва по-късно раждане,по независещи от нас причини.Щом имаш план и го следваш ще успееш .

Bobchita, по мое време (2009-2011) искаха три неуспешни опита инвитро за собствена сметка преди да кандидатстваш.

Благодаря момичета. Мислех за инвитро но цената ме спира, ще запиша час в Щерев и ще разуча кое как..

Здравейте! Цените в Щерев са доста високи. Моят съпруг живееше в София за известно време и сме ходили там да правим някои изследвания. Аз съм от Пловдив и правих инсеминация и след това инвитро в Ню Лайф и съм много доволна. Все пак, зависи и за Вас къде е по-удобно, разбира се. Инсеминациите са с много ниска успеваемост 10-15% и по принцип ги препоръчват при по-млада възраст. Но пък е много лека процедура и си струва да се опита преди да се премине към инвитро.
Дано има кой да Ви помага в къщи за детето, дори и за двама човека никак не е леко, особено като не сме вече на 20 г.

Погледни и за Виена инвитро . Знам за жена там с успех на 40 и няколко години. Според мен си направи проучване за няколко клиники и после избери - провери материала какъв е , успеваемост и др. Може да видиш успеваермост по ЦАР. Също при по-големите клиники се чака доста , но за инвитрото по-скоро . Дано се получи .

Може да кандидатстваш в ЦАР като жена без партньор и се покрива 5000 лв за ин витро процедура. Виж повече информация тук: http://car-bg.org/
Според мен, иди директно на ин витро,за да не губиш време и пари.
Браво за смелото решение, действай и успех!

Lora Pav, желая ти успех. Аз съм в подобно положение. Дадох си сметка, че много искам дете. Направих си изследвания. Ще пробвам с инсеминация с донорски материал. Не бъди тъжна! Аз също имах продължителна връзка. В крайна сметка когато си дадох сметка че нещата не се движат в посоката която искам реших че е по добре да се откажа и да обмисля други варианти. Спрях се на този. Времето минава и шансовете за жените намаляват! 👍🏻 Стискам ти палци!

Подкрепям авторката, смело начинание! Не е редно да се лишиш от това да бъдеш майка заради липса на подходящ партньор.

Пожелавам ти успех!

Абсолютно! Аз чакам резултата от първия опит. Честно казано се уморих да търся и да се надявам, че ще срещна човек, с който сме на една вълна и ще искаме да имаме заедно дете. След последната ми връзка реших, че всъщност искам да имам дете независимо дали ще го отгледам сама или с някой. Всички знаем, че за децата идеалният вариант е да имат двама любящи родители. Повечето ми приятелки са разведени и много от тях са отгледали децата си без съпруг, какъвто е бил първоначалният план. Реших да рискувам. Това е което винаги съм искала. Отне ми много време за да се реша да последвам мечтата си сама! Сигурно много хора няма да разберат решението ми но и защо е нужно да обяснявам на някого. Майка ми също ме подкрепя. Каза, че съм много смела! Малко ме е страх! Но сигурно е нормално!

KamBg, аз пък само се радвам на такива жени като теб! Хубаво е да имат двама родители децата, но по-хубаво е да растат в спокойна атмосфера и да се отглеждат с любов. Че има дечица и с двамата родители, но живеят в някакви лудници, не в нормални семейства. И, да смели сте, наистина, щом вземате решението и тръгвате да го осъществявате. А това, че се страхуваш, е нормално. Едва ли има жена, забременяла от съпруга си, без проблеми, която да не се е страхувала, въпреки че има подкрепата му. Стискам палци да ви се получават нещата, и на теб, и на другите, нека се сбъднат мечтите ви, наистина децата са нещо, заради което си струва да се бориш и да успяваш.

Може ли аз да попитам нещо. С риск някой да се смее на въпроса ми, какво се знае за този донор?
Наясно съм, че някои банки предоставят информация за бъдещият баща, но доколкото знам това са ръст, произход, цвят на косата и такива. Още здравна информация.

Нещо за умствен капацитет споменава ли се? Добро физическо здраве не означава непременно високо iq. Освен това в много случеи децата взимат гени от пра-родителите. За тях нещо споменава ли се? Едно куче като развъждаш искаш снимки на майката и бащата, за да не ти се родят мишки и да не можеш да ги продадеш после.

Labrex, благодаря много за милите думи. Чакам с нетърпение да разбера дали опитът ми е успешен. ❤❤❤
Tulitta, не знам какво биха казали по-запознатите от мен, но за донора не дават много информация. Общо какъв фенотип е - ръст, тегло, цвят на очите и косата и професия. Четох по форуми и статии на сайтовете на някой клиники, че на някой места имало и детски снимки и инфо защо са решили да станат донори. В клиниката, която ходих не беше така. Информацията е оскъдна, макар че имаха договор с датската банка и ползваха донорски материал от там. Но мисля, че този въпрос може да се проучи по-обстойно и да се намери място, което предоставя повече данни. Като цяло донорстворо в Бг е анонимно, така че...човек трябва да реши за себе си дали ще рискува. Моят последен "приятел" при това дългогодишен беше доста потаен. Не съм сигурна, че би ми споделил за наследствени заболявания в техният род.

Стискам палци да се е получило! Може ли да споделиш малко повече за процедурата? Ако разбира се не те притеснява това.

Ами това е доста важно. Не толкова дали ще ти се роди дете със сини или зелени очи, а дали няма някаква наследствена болест. За това и се запознават младите с родителите - родителите да преценят изборът на детето си, а децата да видят що за семейство има избранникът, за да не му скъсят животеца след сватбата.

Аз от тази тема ,разбрах че е паднало ограничението за възрастта за донорки на Я.На 36 и съм с перфектни яйцеклетки,много добре отговорих на стимулацията за нашето инвитро.Говорих с моят лекар и влизам в програмата,може би другият месец ще започнем,ще видим.

Bobby, разбира се, че мога да споделя повече. Чакам резултат другата седмица, ако не е успешно ще пробвам инвитро. При мен стана бързо, пуснаха ми хормонални, посявка и някои изледвания, които се правят задължително преди инвитро процедури /като СПИН, хепатит.../. Ако се интересуваш ще погледна по-точно за да ти кажа. Биха ми 2 инжекции за да се спука фоликулът и на 14тия ден беше планирана процедурата. Първо проверяват яйцеклетката и т.н. и след това си все едно на АГ преглед. Ползва се спекулум и поставят материала с нещо като дълга спринцовка. Не е болезнено. Оставаш така около 30 минути. Не е приятно, но не е нищо, от което да се притеснява човек. Мисля, че момичетата които са правили много опити за инвитро са се мъчили много повече /инжекции, стимулации и т.н./.

Много ти благодаря! От сърце желая да не ти се налага да стигаш до инвитрото 🤗

Благодаря Bobby, дано! Ще споделя другата седмица. Ако не е успешно не искам да се отчайвам. Виждам че тук много хора споделят за техния опит и ще вземам пример от тях да следвам целта си /даже мечта не просто цел/ ❤

А защо не директно с инвитро? Доколкото знам обикновената процедура е като да правиш секс, може да не стане веднага.

Лекарката ме посъветва така, дори инсеминацията е на ест цикъл, без стимулация.

Но то и с инвитро нямагаранция, че ще стане от първият път. Отделно са доста пари и много хормони и инжекции. Може да видите статистиката по ФАР - а спрямо годините , процентът успели доста намалява.
Някои си успяват с инсеминация, някои не , но си заслужава според мен да си спестиш инвитрото , ако стане.

Sanssa и аз също смятам така. Опитах, ако не е успешно продължавам напред. Ако пък се е получило ще ми спести ходенето по мъките с хормоналните инжекции и всичко друго. Доколкото четох за успеваемост при инсеминацията е едва 10-20%. Но аз съм настроена положително. Другата седмица ще си направя ще стане ясно...

Kambg как си ? Дай Боже да имаш чудесни новини скоро. От информацията, която четох и от опита на момичетата тук може би ще се насоча направо към инвитро. Прочете ли за безплатната процедура за жени без партньор ?

Може ли да споделиш повече за тази процедура?

Lora, първи опит - неуспешен, уви. Малко съм тъжна, но другият път смятам да опитам инвитро. Надявам се през август. При друг лекар и в друга клиника! Смятам да напиша мнението си за лекарката и мястото където бях. Може да е полезно за някои други момичета да вземат информирано решение!  Lora и аз те съветвам да се насочиш към инвитро, много по-висок % на успеваемост има. Но някак по-важно е да си платиш процедурата! Тъжно, но факт!

Хубаво е да напишеш къде е било. Но имай предвид, че не сравар нещата от първи, че и втори опит. Аз правих 4 инвитро и то в Надежда при Стаменов и  2 ЗЕТ и нямах успешна бременност ( един кюртаж, заради спрял развитие ембрион и една биохимична) . Има жени успяват с 1 инсеминацияили 1 инвитро, има такива с 10 опита инвитро и без някакъв сериозен проблем, но не става. Не искам да те отчайвам, но не си мисли, че от първият път става и инвитрото. Важно е поне да има повече ембриони , ако не стане , поне да се направи ЗЕТ , а не нови инвитро.
И за лекарите - понякога  всичко е късмет и ... да се случат нещата. Колкото и да е добър лекарят няма гаранция...
Проверете за по -големи кклиники, защото ви трябва добър ембриолог - важно е съхранението , оплождане и тн
Също подгответе тялото си - витамини - витД, б12 и др да са в средни граници и нагоре,щит. жлеза , прогестерон, тромбофилии може да се проверят. След трансфер е важна фолиевата кис. и трябва да наблегнете на протеини в храната.

Lora Pav, подкрепям с две ръце. Ще се справиш. Много ми е интересно дамата, която приравни избора на донор с изборът на куче. Тя така ли прецени мъжа си? Запознаваш се и не се влюбваш, докато не видиш прародителите и родителите??? И мъжът ти ако се окаже, че в семейството му има някой с диабет, ще го зарежеш и ще кажеш, че от него не е добре да имаш деца? Винаги ще се намерят такива хора, които искат да натиснат главата под повърхността, понеже излиза от тяхното собствено разбиране. На донорите се правят грнетични изследвания, каквито съм сигурноа, че коментиралата не е правила на мъжа си преди да “ прецени и анализира” дали да има дете от него. Lora Pav, виж колко много те подкрепяме, за съжаление винаги ше се намери някой, който не вижда по- далеч от носа си, за да сравни детето с кучето. Какво ли ще каже за хората, които осиновяват…Действай смело, пълно е със самотни майки по една или друга причина, които се справят!

Sanssa,
беше в Майчин дом, Варна при д-р Юдова. Четох в друга тема за нея и за това колко са доволни други жени от Инвитро отделението там. Ще я потърся и ще напиша и там. Моето мнение уви е точно обратното. Не защото опитът беше неуспешен. Всичко се прави на конвейр. Просто виждат, че се интересуваш от това и си склонен да си платиш. Това е достатъчно. За съжаление не бих могла да кажа, че лекарката прояви особен интерес към мен или резултатът от процедурата. Насрочват те за нея без да са готови всички изследвания. Наличието им се изисква заради вероятни проверки, прилагат ги в досието ти. Друга подрбност - предварително се бях информирала за цената от самата д-р Юдова, за да не се окажа неподготвена като отида. Е като отидох се опитаха да ми вземат 50% повече и да е по друга тарифа. Това беше от служителките от Инвитро отделението. Ако има момичета от Варна, които се интересуват от повече подробности могат да ми пишат на лично. Далеч съм от мисълта, че ако отидеш друг лекар ще ти гарантира с твърде висок процент успех, но все пак смятам че ако самият лекар има интерес да си платиш просто едва ли могат да се случат нещата. Аз например съм с отрицателен резус фактор. Попитах лекарката има ли проблем ако донорът е с положителен. Тя каза не няма проблем. Темата беше затворена. Всъщност има. Аз съм алергична към гама глобулин. Това са инжекците които се бият по-късно. Прочетох го след прегледа в гугъл. Ами не им плащам по 70 лв на преглед + още сума пари само за да търся в интернет. Смятам че лекар на прилично ниво би се сетил да те пита имаш ли алергии. Докторката не си води никакви бележки, записки, май нямаше и компютър на бюрото при посещенията. Когато те види другия път те пита "Ти за какво беше?". Иначе е любезна и се усмихва, но това не е достатъчно. Прави елементарни грешки - като ми даде рецепта за това кога да се бият инжекциите за да се спука фоликулът пише в неделя на рецептата, казва ми в събота. Звъня за потвърждение. Казава събота. После разбира се и звънят и от клиниката заради разминаването. Дразни се че я притесняват в почивния ден. Ами ако си вършиш работата няма да се налага. И т.н. и т.н. Ще се съглася че базата в Майчин дом не може да се сравнява с тази в други болници във Варна. Но това не е достатъчно за мен. Аз не бих препоръчала лекарката - непрофесионално отношение, ако ще да има 10 специализации. А за инвитро център без коментар. Някаква лелка може би около 60 да ми дава листче с цена 1500 вместо 1000 и да ме гледа нагло в очите и да ме лъже. Дали смята че не съм разгледала тарифата на сайта на лечебното заведение. No comment. Пожелавам на всеки, които се захваща с тези неща да прочете повече и да се информира изчерпателно сам преди да се впуска в опити. Успех на всички.
 

KamBg много съжалявам за преживяното, благодаря за информацията. Аз съм се насочила директно към инвитро и Дай Боже по програмата на ЦАР. Тук момичетата ми каза за нея, четох, избрах клиника, която работи с тази програма, записала съм си и час идната седмица. Защо не видиш с тази програма за финансиране?

Лора, много се радвам. Стискам ти палци. Дръж ни в течение. Вземаш правилно решение.
Аз имам една близка приятелка която е по-голяма от мен. Още преди няколко години ми беше подхвърлила тази идея. За съжаление аз тогава все още вярвах в чудеса и разсъждавах различно. Сега имам приятелки по малки от мен които виждам че по една или друга причина не си намират партньор или нещата не се получават. Те също не възприемат идеята за инвитро с донорски материал.
Но може би по този начин много жени пропускат възможността да бъдат майки макар и да искат. На тези които искат дете им го пожелавам от сърце - с или без мъж.

Kambg, казваш, че много приятелки не споделят идеята да е от донор. Предполагам те са с много “щастливи “ семейства. В повечето случаи тези, които са щастливи наистина , искат и другите да са щастливи, така че биха подкрепили всичко, за да си и ти щастлива. Обикновено хората, които не са много добре в семейството си, са против сама да си имаш бебе. В живота от слаби хора и нещастни съвет не искайте. Винаги е нещо от сорта”ох защо сега”, обмислил ли си го”, “ама как така” - убийци на мечти и успехи във всякакъв аспект в живота. Искай съвет от щастливи и успели хора. Тези “ приятелки “ ги забрави. А и ако се налага да се аргументираш , какви приятелки са?! Успех

Чуждото мнение не трябва да ви интересува,то не влияе на вашата матка ,тяло и живот.Успех!

Тя пише - по-млади жени ... Човек си променя мнението спрямо години и ситуации. И сам трябва да си взимаш решение. Тези жени се надяват да не са  сами според мен занапред... И много жени имат страхове, че като имат дете няма никой да ги вземе ...

Здравейте, момичета. И аз се включвам с моето мнение относно донорството, тъй като съм в сходна ситуация. Общо взето, доста неща се промениха, откакто с моя приятел разбрахме, че ще ползваме донор, защото няма да се получат нещата. Реакцията на близките и роднините ни беше меко казано негативна и неприятна, но с времето и това се преглъща. Спираш да гледаш назад, а само напред. А там някъде те чака това, за което се бориш. И всяка следваща стъпка те прави по-силен.
Ще споделя моя опит с избор на донор за първата (неуспешна инсеменация). В каталога, който ми предоставиха от болницата, нямаше почти никаква информация. Само цвят на очи, образование, интереси, ръст. Базова информация. Имаше 6 профила, от които трябваше да избера, предвид това, че след 2 дни щяха да ми правят процедурата. никой нищо не ми обясни. А като попитах на какъв принцип трябва да подбера, не ми дадоха смислен отговор. Тогава не бях запозната с датската спермална банка, която разполага с много разширен профил на своите кандидати. За да се разгледа, трябва да си направиш профил, но има подробна информация за повечето като запис на гласа, родословно дърво, мотивация, образование, интереси, детски снимки. В зависимост от това колко е попълнен профила, цената е по-висока. Мисля, че имаше и нещо като медицинско досие. Ако някой има нужда от информация за това, с радост ще помогна на лични.
Според мен хората, които съдят изборите на другите в подобни ситуации, са меко казано нещастни. Те са по-скоро безчувствени. Но с времето спрях да обръщам внимание. Няма как някой, който не е в твоята ситуация, да си представи през какво преживяваш. Точно затова не трябва да се обръща внимание на хорското мнение. Пожелавам успех от сърце на всички, които са взели това нелеко решение. Дано мечтата се сбъдне, без значение от начина. В крайна сметка детето си е дете, частица от нас, без значение кой е бащата. Винаги ще го обичаме така, както само една майка може - с цялото си сърце. Целувки и прегръдки и кураж на всички.

Аз се сблъсках със същото мнение като донор ,само мъжът ми ме подкрепи.
Кофти ми беше ,но си продължих и направих каквото съм намислила .
Успех!

Темата е много добра, надявам се повече жени да се осмелят да споделят повече за самия процес. От вас научих за успеваемостта от инсеминацията.

Сигурно сте минали през много изследвания. Все пак в Турция пробвали ли сте? Има достадвойки , които там успяват - говоря само със собствен материал ! Ние бяхме с женски фактор , така че нямамопит за вашият проблем. Но след 4 неуспешни инвитро + 2 ЗЕТ в една от добрите клиники тук, там от първият път се получиха нещата.
В Турция не използват донорскк материал, но за някой, ако ще е от полза - правят инвитро с донорски материал в болници в Кипър.

Не сме ходили в Турция, защото диагнозата, която се потвърди след биосията, означава, че няма клетки, които да възпроизвеждат сперматозоиди. Така се е родил за жалост. Нямаме друг вариант освен донор и започнахме тук, защото нямаме финансова възможност за чужбина. А и отсъствието от работа става все по-сложно.
Надявам се следващата инсеменация да е успешна.
Стискам палци за всички

Kuche , пожелавам ви следващият опит да е вашият!

Kuche, желая ти успех. Съсредоточи се на това какво ти искаш /и приятелят ти/. Не обръщай голямо внимание на мнението на близки и роднини. Ако чакаш решенията ти да се одобрят от всички това едва ли ще се случи. Аз съм чела и чувала че успеваемостта с бг донор е по-голяма отколкото с датските. Не знам дали е вярно. Чела съм също, че при двойки е добре да се избере фенотип сходен до партньора ти - примерно ако е с тъмни очи и коса да си избереш подобен донор. Някой двойки дори избират да има съвпадение на кръвната група, каквата е неговата такава да е и на донора. Аз когато ходих на инсеминация дори не бяха ми казали, че ползват датската банка. Обясниха ми "имаме в наличност донорски материал". Трябваше да си избера преди самата процедура, в същия ден. Моят избор беше още по-ограничен от твоя. Инсеминацията беше неуспешна. При двойки или жени, които не могат да бъдат финансирани по ЦАР избирането на материал от датската банка не е толкова евтино, особено от донорите за които има повече информация. Но пък имаш по-голям избор. Ако можеш да си го позволиш е много добър вариант. Изпращат го до болницата където ще ти бъде процедурата. Моето мнение е че възможността да имаш дете като се използва донор е истинско чудо! Независимо дали проблемът е у жената или мъжът. Чудесно е, че хората стават донори и по-този начин много други с репродуктивни проблеми сбъдват мечтите си. Толкова жени правят дълго опити докато успеят. Заслужават уважение за смелостта, а не някой да ги съди дали това е правилно или не защото са ползвали донор или дали детето е заченато нормално или в клиника за репродукция! За свой късмет отдавна не слушам хорското мнението. За щастие майка ми ме подкрепя, това ми стига. Наскоро близка приятелка ми каза "че било много опасно" че искам да отида на инвитро и да имам дете. Ще разчитам на себе си както и до сега и дано се получа нещата. Добре е, че най накрая /дано не е късно/ се реших на тази стъпка /да ползвам донор/.  Стискайте ми палци за втория опит, надявам се другия месец. Аз вярвам, че при теб нещата ще се получат, хубаво е че имаш подкрепата на мъжа си. Евентуално с времето и близките ти ще го приемат.

Благодаря ви за милите думи. Kambg, стискам палци всичко да се нареди. Добре си направила, че търсиш решение за себе си, без да разчиташ на друг. Човек трябва да преследва мечтите си и да се бори, за да сбъдне това, което иска. Много е хубаво, че майка ти те подкрепя, това дава допълнителна сила.
Относно това дали ин витрото е опасно, или не, аз бих казала на някой, който ме провокира така, следното: "В живота всичко е опасно. И да дишаш е опасно, и да ядеш, и да ходиш по улицата. И да обичаш е опасно, но всеки го прави." Животът е опасен, затова трябва да се живее

Вярвам, че при теб ще се получи всичко в най-добрия момент. Аз се успокоявам, че когато нещо не се е получило, значи така е трябвало. Защото нещо по-хубаво предстои. Колкото и трудно да е, човек трябва да съхрани вярата си в доброто и в това, че най-хубавото ще му се случи. От сърце ти желая това. Както и на всички други момичета изпращам позитивна енергия

Аз също бях чувала, че с български донор успеваемостта е по-голяма, но за съжаление каталогът, с който разполагаха, беше само с един, който да отговаря на фенотипа на моя мъж. Той е със светла коса и очи. Дори кръвната груба успяхме да изберем да е същата, но не се получи. Аз разглеждах много подробно профилите в датската банка. Има наистина много информация, но си е доста скъпо. Утре имам час при докторката, понеже ми дойде цикъла и ще ми дава стимулация. Ще говоря с лабораторията и ще ги питам колко от материала трябва да поръчам и евентуално кога ще дойде, ако искаме да го ползваме за следващия опит. Ще разгледам пак каталога, макар че не ми се вярва нещо ново да се е появило от 1-ви юли насам. Ако не успеем, ще ползваме пак български.
Иначе по отношение на хорското мнение, колкото по-малко, по-добре. Повечето хора са тесногръди и много нетактични, когато става въпрос за репродуктивни проблеми.
Винаги съм мечтала да имам  3 деца. Самата аз дълго време бях едно дете и ми беше много тъжно, защото всичките ми познати и приятели имаха братя, сестри. Забавляваха се, караха се. А аз все бях самичка.
Вече знам, че едва ли ще се случи мечтата ми за 3, защото всичко е несигурно и ужасно скъпо. Аз съм на 30+. Но съм благодарна, че имам тази възможност, защото преди време не е имало тази опция и хората са били нещастни. Ние сме обсъждали и осиновяване, но там процесът е много дълъг във времето, труден и изпълнен с не по-малко проблеми и трудности. За в бъдеще ще помислим и над това, но засега ще се мъчим с донорите. Дай Боже да са с най-добрите плувци.

Не искам да обидя,натоваря или притесня,някоя от вас,само да споделя за някои от българските донори.Аз също забременях ин витро,с наш материал,но докато ходехме на процедурите и мъжът ми да даде сперма,минахме покрай донорите,неугледни мъже,миришещи на алкохол,дори се зачудих,какви са тези мъже и кой ги е пуснал в клиниката!?После се досетих,че това са донори, естествено не всички са такива,но ходят и допускат всякакви хора.Желая успех на всички ви и извинявайте,просто исках да предупредя.

Горният коментар е доста .... бих казала глупав - досетих се, че са донори!!!
Докато вадят яйцеклетките ми - на мен още от 5 до 10 жени. Долу всички мъже дават сперма. Хора всякакви... В една от добрите клиники съм била - имаше и турци и цигани и чужденци - най- различни по вид и облекло. Не съм разбирала кой е донор и кой не...
Инвитрото да е страшно ... Ми после си правете 3-5 г. редовни прегледи при мамолог и гинеколог, заради хормоните. Иначе най- неприятното е чакането пред кабинетите и после за теста ...
Аз си мислих, че за едно инвитро ще имам сили ( емоционално по-скоро и финансово) ... пет направих ..
Виждала съм жена с бебе от датски донор - супер сладко, русо , бяло със светло сини очи .. и майката беше по- светла като визия.
Само моят съвет е да има кой да ви помага след това с бебето, че си е изморително и си трябва помощ по някога. Ако съм сама майка без баби и дядовци, тогава би било доста трудно. Но човек, като иска нещо със всичко може да се справи!

hindi76, благодаря за мнението. За мен е важно да премисля всички гледни точки. Датската банка предлага повече варианти, най-малкото, за да можем да си представим как би изглеждало бъдещото ни дете. В България донорите са изцяло анонимни и с оня класьор ми беше трудно на база цвят на очите и образование да се ориентирам. Така или иначе ще се мъчим този месец да ползваме чужд донор, ако успеем с времето. Още веднъж благодаря. Аз предпочитам да знам, отколкото да си затварям очите. А когато избираш от кого да имаш дете, все пак е важно да се премисли всичко. Поздрави и всичко добро

sanssa, споделям, че чакането пред кабинетите и теста е най-ужасно. Не знам дали ще ни помага някой, защото родителите и моите, и на моя мъж, са извън града, в който живеем. Освен това са работещи и трудно. Но ще се справим. Дотам да стигнем

Здравейте, каква беше диагнозата на мъжа ви. Имаме сходен проблем, тъй като на първата спермограма заключението е: много тежка  oligoasthenozoospermia и се чудим дали има начин за лекуване.

Здравейте.
Спермограмата, която правихме в Малинов, беше с азооспермия, т.е. липсва на сперматозоиди в еякулата. бяхме на преглед при Кацаров и той каза или да направим генетични изследвания, за да се види каква е причината, или биопсия. Макар че след генетичните изследвания пак можело да се наложи биопсия. Предложи направо биопсия, защото изследванията бяха от порядъка на 1000 лева и след това пак можеше да се наложи да го режат.

Биопсията я направиха през март. Излязоха два резултата - от андрологична лаборатория и от още нещо си. От лабораторията казаха, че не са намерили нищо. А другият резултат беше "генерална аплазия". Докторът обясни, че няма тъкани, които да образуват сперматозоиди. Така се е родил за съжаление и нищо не може да се направи. Затова решихме да продължим напред.
Вие с кой лекар се консултирахте? Винаги има надежда, според мен. Дори да не е точно това, което очакваме. Стискам палци да се получат нещата. Ако мога да помогна с друго, пишете ми на лично.
Поздрави.

Здравейте, )) има по малко истина за мъжките донори  във всички коментари по горе:))) И може би всички мъже се изпотяват , не само българските )))
В клиниката в която аз правех моята процедура ползват Датска банка за мъжки донорски материал - Нордик Крио банк. Но там освен скандинавци, има материал от най различни раси мъже. Избира се по каталог.
Моето бебе също е с донор, но в моя случай аз ползвах донорска яйцеклетка.
Късмет!

 

Колкото повече информация, по-добре, все пак да има някаква представа човек какво ще излезе. Хубаво е, че има мъже от различни раси сред донорите, не всички харесват руси и синеоки Аз например харесвам по-екзотични. Имам смесено детенце (не от донор).

Здравейте и аз да се запиша тук. Моето положение е същото на 41 г. без дете и скоро приключена 4 годишна връзка. Вече се уморих- явно ще си остана сама ,а и нямам време. От няколко дни чета за осиновяване и за забременяване с донор. Знам,че ще се справя сама-имам жилище и финансово съм добре за сега, но изпитвам и страх ,че ще е трудно. Родителите ми са възрасни ,не знам до колко ще мога да разчитам на тях,имам брат -той и жена му ще помагат. Не съм правила до сега инвитро или инсеменация. Правихме опити за забременяване с бившия,откриха ми полип-махнах го ,след това опитвахме 2-3 месеца-не забременях,а и се разделихме -аз исках да забременея ,но той-не, колебаеше се-разведен с дете ,което не живее при него . И сега след като се разделихме са ме налегнали тези мисли за дете,като се обърна и приятели не са останали,скучен живот от работа в къщи -особено като си без партньор. Мисля,че е по лесно да осиновиш-не раждаш,но после като порасне трябва да му кажеш ,че е осиновено,ако не се е намерил някой друг да каже.Притеснението ми е,че това дете ще трябва да знае,но как ще раегира. Познавам осиновено дете-казали са му -реагирало е нормално,но ако се обърнат нещата и то"скочи " срещу мен.Ако е с донор-да ли пък ще имам късмет и да се роди симпатично дете-да не е някое неугледно и да не е взело нищо от мен. Такива мисли ме налягат. Мисля август месец да помисля,да се отърва от мисли за бившия и да взимам решение какво ще правя от тук нататък. Радвам се ,че открих темата, ще чета с интерес вашите насоки,защото и мен това ме очаква.

Здравей, Veselina04. Добре дошла в темата. Пожелавам ти много кураж за това, което ти предстои. Щом си решила, действай смело напред. Направи си преглед при репродуктивен специалист. Изследвай всичко, което ти кажат и направи план. По отношение на донора, мога да споделя моя опит. Правила съм една инсеменация с български донор от клиниката. Не се получиха нещата. След това избрахме да поръчаме от Датската Крио банка, тъй като там има повече информация за донорите: цвят на коса, очи, някои са с детски снимки, образование, интереси и т.н. Естествено, по-пълните профили, са за по-скъп материал. Но пък за сметка на това можеш да си представиш как би изглеждало евентуално бъдещето ти дете. Може да разгледаш сайта на cryos international. Наистина е много добре направено всичко. Поръчва се лесно, идва бързо, стига да имаш парите. Моят съвет е да не отлагаш и да започнеш да действаш, защото времето лети и не се знае какви перипетии ще срещнеш по пътя. Ако решиш да осиновиш, също няма гаранция колко време ще чакаш. Процедурите са много тежки и невинаги резултатът е положителен. Според мен ако наистина желаеш да имаш дете, няма особено значение дали ще е осиновено или заченато с ин витро процедури. Важно е да бъде обичано и обгрижвано, да расте в среда, в която ще има хармония. А дали е биологично, няма особено значение. Важно е какво ще му дадеш като среда, като внимание, като емоции. Пожелавам ти успех от сърце и дано  нещата се случат по-бързо.

Здравейте! Желая да се включа в темата, аз съм на 43 г., без партньор и реших да имам дете чрез инсеминация от донор. Посетих преди месец специалист по репродуктивна медицина.Констатира,  че имам  миоми в матката, насрочихме лапароскопска операция за премахване. Премахнаха 1 от миомите другите 2 ги "стопиха", не разбрах какво значи израза стопяване, но доктора така ми обясни. Тръбите са ми ок, това установи  по време на операцията.
Днес ми махнаха конците и ми изписа вариант 1. фертил и ова бууст на капсули илиВариант 2.профертил /каквото от двете намеря/ за 2 месеца, след 2 месеца да отида за изследвания.
Направиха ми  консултация с биолог за  донори, дадоха ми избор от 6 души българи и датската банка Криос - след регистрация.
Искам да ви попитам, тъй като аз искам да правя само инсеминация, необходимо ли е да пия горните добавки или не?
Не съм си правила изследвания на хормоните, тъй като лекаря ми каза да ида след 2 месеца, след приема на фертил и ова бууст или профертил-а.
Пожелавам на всички успех!

.    Здравейте,хубаво е да пиете лекарствата, увеличавате шанса да отделите яйцеклетка,не се знае какво е състоянието на яйчниковият резерв при вас!?Бих искала да ви попитам,защо държите да е инсеминация,знам че,е по щадяща процедура,но е с много малка успеваемост.Мисля,че по полезен би бил вариантът с ин витро на естествен цикъл,там шансовете ви за успех ще са повече!Желая ви,успех!

Здравейте, hindi76,
благодаря за коментара. Ще помисля и ще направя консултация с репродуктивния специалист, той това ми препоръча. Притесненията ми са относно приема на хормони и стимулации.
Успешен ден!

Хормоните и стимулациите са с идея нещата да се случат по-лесно и бързо. Доколкото знам, инсеминацията има горе-долу същият шанс, като зачеването по нормалният начин. Т.е. напълно възможно е да се налагат повече процедури.

На 43 шанса за естествено забременяване не е кой знае колко голям. Качество на яйцеклетки, яйчников резерв и т.н. Инсеминацията реално е заместител на полов акт в правилният момент. За мен на 43 не виждам смисъл в нея. Аз лично изобщо бих я прескочила.

Здравейте. Инсеменация по принцип не се препоръчва след 35 години, защото е загуба на време и не дава резултат. Според мен трябва по-сериозно да се ангажирате с лекар, който си разбира от работата и ще подходи отговорно и сериозно предвид сроковете и т.н. Не разбирам защо не са ви изследвали хормоните. Това е нещо базово, което се прави. Аз си ги  бях изследвала още преди първото посещение при репродуктивен специалист. Моето мнение е че ин витрото е по-подходящо в тази ситуация. Но все пак трябва лекар да ви насочи. Желая ви успех и всичко добро.

На тази възраст ин витро на стимулиран цикъл единствено би дало резултат. Всичко друго е загуба на време и пари. Ин витро на естествен цикъл си е голямо тото - я има годна яйцеклетка, я не, а пак са си едни близо 2000 лв.

И пак зависи от случая . Ако имате добър яйчников резерв и сте здрава  , може да се случи и с инцеминация. Доста жени с малко яйцеклетки и лошо качество , са на естествен цикъл - за да не се развалят яйцеклетките от стимулацията. Обикновено като не става със стимулация стигат до ест. цикъл  - събират яйцеклетки, оплождат се - бавят се нещата , но трябва за някои. Не си мислете , че със стимулации инвитрото става ей така от първият път. И няколко пъти може да не стане - зависи си от случая.  А при някои се случват нещата и от първи път   -  и с инсеминация!
  Помислете добре за лекарят - направете изследване на хормони - АМХ , антрално фоликули на втори ден . Хормони на щит. жлеза - 5 бр +ехограф, витамини да са в средна стойност поне и нагоре - б12 и вит Д . Пийте малко мутливитамини - преди забременяване . При бременност и първите месеци , аз не бих пила нищо - до 3-ти месец. Изследване за тромбофилия - показва и усвояване на фолиевата киселина. Фолиевата е важна първите седмици - пийте от по-рано. И все пак не се стресирайте - това вреди също .. И без много спорт - без скачане и много изтощителен спорт - умерено.
Питайте и за прогестерона /изследвайте го /, че с възрастта намалява , а е важен за бременността.

Vesela, аз също не бих те посъветвала да си губиш времето /и парите/ с инсеминация. Аз мислех като теб /че е по-щадяща и т.н./, но инсеминацията ми беше неуспешна, тя е определно за по-млади жени. Отначало бях много голяма оптимистка - нямам никакви гинекологични проблеми и хормоналните ми са много добри. Не се получи. Съжалявам, че не ми препоръчаха направо да се насоча към инвитро и не ми разясниха успеваемостта при двете процедури. Желая ти успех!

Почти изцяло грешна информация:
1. В повечето клиники инвитрото на ЕЦ не се заплаща пакетно , така че ако няма качествена яйцеклетка се заплаща само пункция.
2. Дали ще се прави или не стимулация зависи от много неща, но инвитрото на ЕЦ масово се прави при жени с нисък резерв и напреднала възраст.  

На нас докторката ни предложи инсеминация, но не повече от 1-2, бях на такива години горе долу, но при мен се видя нередовна овулация, заради което направо минахме на вариант инвитро.
Така, че не намирам инсеминацията безсмислена заради възрастта, но пък без да са изследвани хормони, тръби и да е проверено има ли овулация е стрелба в тъмното.

Здравейте незнам дали тук е мястото за което ви се извинявам момичета... Така да кажа на кратко с коя приятел правим опити за бебе от 1 година и половина всичко ние наред тръби.... Хормони при него много добра спрермограма и преживяемост. Правихме 1 инсеминация не успешна стимулирана с фемара... Така гитвихме се за втора и моята доки е болничен при което ме прехвърли при др доктор. Започнахме образувах доста фоликула .. От нещата който знам и чувам два пукнах направихме иснсето но два останаха бях днес днес да ме види пак но са си там каза няма проблем да започна дуфастон за 7 дни и тест след 12 дни  той каза нямало и да се пукнат. Въпроса мие дали наистина е така за тези фоликули какво ще стане с тях дали може да стане листа и защо само 7 дни дуфастон много благодаря ако някой ми отговори

Искам да попитам при донор какво име се записва като бащино ?

Името на майката. Също е възможно бащата на майката, т.е. дядото, да даде неговото име.

А ако дядото е починал ?

Питам, защото името на майката като второ, се разпознава и някакси не е приятно вбъдеще за детето.

Не съм сигурна при такава ситуация. Някой по-запознат ще трябва да се включи. Дали не може брат, чичо, вуйчо... По-скоро не.
Но разбирам притеснението, че има имена, които си личи, че идват от майката, а не от баща, и звучат странно.

И двете ми деца носят за през име името на моя баща, който почина много преди тях да ги има. Двама съдии коментираха, че разрешение е нужно от жив човек, но той е починал и следователно няма проблем децата да носят името му, не е нужно разрешение, но не всички съдии тълкуват еднакво закона.
В закона има вариант второто име да е без наставка и ако се роди момиче може да се ползва тази опция, например Кристина Мария/ Росица/ Биляна, т.е да стане като второ лично име презимето, ако няма мъжки вариант като Антония/ Антон, Иванка/ Иван и т.н. Има и вариант презимето да е образувано само от корена на майчиното име. Това по закон, а как звучи на практика не знам.

Благодаря Ви за информацията ! Вярвам, че ще е полезна за много жени

На 34 години съм и през последните 10 години имам сериозен натиск от семейството да намеря 'някой'. На мен самотата също ми тежи.

Но за цялото това време съм имала краткотрайни връзки, все с неподходящи хора, на които не можех да разчитам, а хората, които бяха подходящи през годините, нямаха интерес към мен.

Уморих се от вечно търсене, включително и от разни дейтинг сайтове, където има хора от кол и въже, комуникацията, с които ме уморява.

Казват, че любовта трябва да се случва лесно, но при мен е много мъчително.

Не знам кога вие се решихте на тази стъпка, но не вярвам нещо да се промени в следващите години.

Искаше ми се да имам отговор на нещата, които казваш.
Аз съм решила да си дам още 2-4 години време. Малко преди 40, ако все още няма подходящ човек, обмислям да направя същото. Дотогава мисля да се грижа за себе си и тялото си максимално добре, защото осъзнавам и проблемите, които времето може да създаде. Има жени, които раждат и на 50, но не ми се чака толкова време.

Ще те посъветвам да си пуснеш още сега изследвания за състоянието на яйчниковия резерв, за да не се окаже, че после е късно. Когато аз се реших на инсеминация от донор се оказа, че съм с AMH 0.05 и двуцифрен, и то много висок FSH. Направих 2 инсеминации (неуспешни) и преминах директно към донорски ембриони. С донорски Я и С.
И не, не бях престарила чак толкова, с AMH 0.05 се оказах на 36. Мислех си, че ще стане от раз, когато реша. Дори се пазех, преди да  реша, че ми е време.

Бях си поставила границата от 30 години. Когато ги навърших, посетих специализирана клиника. След две инсеминации и едно преждевременно раждане в 24-а седмица, кюретаж, серклаж и пет месеца в леглото родих на 33 години. В момента синът ми е на 9 години.

Момичета, за съм в края на 30-те си години и вече взех решение да вървя по стъпките на донорска инсе. Разделих се след дълга връзка и нямам повече време и нерви да чакам да развивам тепърва нова, докато се стигне до планове за бебе. За късмет имам още добър яйчников резерв. Ще правя първи опит този ил сл месец при д-р Шефкетова в репродуктивната клиника към Токуда! Успех на всички и да се похвалим скоро с добри новини! А в даден момент, като срещнем "нашия човек", ако наистина ни обича, ще ни вземе и с дете! Важното е да не изпуснем биологическата възможност да станем мами!

Детето го записваш с твоята фамилия и бащиното име се формира или от твоето първо име, или със съгласието на баща ти - може да носи неговото, но така ще стане все едно детето ти е брат/сестра.

Може и да сте прави да не чакате .. и все пак жени без проблеми раждат и на 35 ина 38 г…. Важно е после да имате поне роднини да ви помагат , защото е много сложно сам. Ако детето се разболее - кой ще иде до аптеката да купи нещо. В началото е доста тежко - постоянно искат внимание и трябва някой - да имате няколко часа почивка. Всеки може и сам да се оправи , но с цената на никакво лично време и оставяне на детето само. Също доста по-трудно ще срещнете мъж с дете … Аз с партньор имах бебе след 8 г опити на 38 . Но сама бих се замислила около 35 и нагоре … Все пак това си е личен избор.
Основно постът ми е - не си мислете, че на 30г. сте стари !!!! В много редки случаи има жени с проблеми , може през две години да правите изследвания. Може да се замразят и яйцеклетки.

Баща ми и майка ми само това чакат - внуче да гледат! Освен това установих напоследък, че си падам по разведени татковци с деца, така че отведнъж от нито едно, може да стана мама на много!

Лейди Роуз,чудесно!Не искам в никой случай да те обидя или да съм груба ,но в тази възраст почти няма да срещнеш мъж без дете.Не си стара в никой случай,не ме разбирай погрешно!Звучиш много готино ,оптимистично настроена и широко скроена!

Изобщо не се обиждам, то си е нормално да имат дете/деца. И аз имах много дълго съвместно съжителство със "стар ерген", но по някакви причини нямахме дете. Сега приемам за нормално някой готин самотен татко с дете, а и те са по-подготвени за второ и трето
Нашето поколение изобщо не се възприемаме в зората на 40-те за стари, а напротив! Кипим от младежка енергия и гребем от живота с пълни шепи! Едно дете само ще ме мотивира да правя още повече, а и малко да се дисциплинирам.

Тази нагласа ще те доведе само до успех и щастие!
Аз обмислях самостоятелно майчинство на 30,родителите ми напълно ме подкрепиха.

Бобчита, давай смело! Сама или не сама, ако ти е мечта, не я оставяй да отлежи! Ентусиазмът трябва да се "яхва" на вълни, когато идва и да не се пропуска!

Ами месеци след това решение срещнах голямата любов.За жалост се оказа,че имам проблеми,но успяхме и сме родители .На 35 родих ,на 37 съм сега и съм много здраво стъпила майка.

Чета коментарите и ми става тъжно.

Много интелигентни жени и то на високи позиции, с възможности, прибягват до подобни интервенции...

Каквото и да си говорим едно дете има нужда от баща, има нужда от семейство.

Много е тъжно това, наистина. На никой не пожелавам да попадне в такава ситуация.

Тъжно ли?В коя пещера това?

Ти пък?! Знаеш ли колко е готино?!

На мене ще ми е тъжно, защото детето няма да има историята на половината си род, но не искам да се лиша от поне едно дете, просто защото не съм имала късмета да срещна човек. Вече дори не съм сигурна, че си струва да се чака някой подходящ за дълга връзка, защото и тогава гаранции няма - последните ми две връзки бяха 5 и 6 години. Голяма работа.
Достатъчно ще ми е да съм влюбена в бащата, поне да знам, че с любов съм го направила това дете, а той да прави каквото иска после.

Тъжно е когато майка изоставя детето си и го захвърля като ненужен боклук...тъжно е, когато баща не поема отговорност за потомството си, когато детето се прави за "помирение". Винаги е тъжно, когато едно дете идва или остава нежелано. Когато имаш цялата любов на света да дадеш на едно същество, вместо да си пилееш усилията в безмислени "кариерни щастия" или други, които в един момент не те топлят, тогава е тъжно, когато пропиляваш дадени ти от природата възможности. Аз считам, че всеки има избор в живота.
Както казвате, интелигентни жени остават без деца,а простачките нарояват по 5-6 без да могат да ги гледат и възпитат. Ей това е тъжно. Затова е хубаво човек да се осъзнае овреме какво пропуска.

Моите деца са записани на името на баща ми и не е вярно, че ми стават като брат/ сестра. Реално в живота и в моето семейство има случаи снаха и свекър или зет и тъст да са с едно и също име. Във втория случай няма как да се избегне повторението на бащиното име на детето и майката. В удостоверението за раждане се записват родителите на детето, там дядото не фигурира като баща, защото не е баща на детето. На мястото на бащата се поставят тирета/ звездички.
Моите дядовци са адаши и родителите ми имат еднакви презиме и фамилия.

Здравейте, искате да кажете, че може да няма бащино име?

Не мисля, че по българския закон може без бащино име. Синът ми няма, но той е роден в чужбина, където пък няма бащино име. Съответно в българския акт за раждане е записан с името от чуждестранния. Но ми се струва, че това е частен случай.

По българския закон бащиното име е задължително, а при неизвестен баща или когато е анонимен донор, се взима от името на майката (примерно от Светлана - Светланов/а) или със съгласието на бащата на майката - неговото име и детето има същото бащино име като майката. Ако е родено в чужбина, взима само фамилията и това улеснява до голяма степен тази дилема.

Много сме в това положение...липсата на подходящ човек и най-вече грижовен и интелигентен. В тоя ред на мисли, защо смяташ, че е "тъжно", ако си направим първо детенцето с избор поне на качествен и здрав донор, а не да се вайкаме над съдбата си и може би (никога) да не срещнем този "г-н Идеалният"?