Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Смятат ли ви децата ви за строги?

  • 5 841
  • 63
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 959
Мисля, че строгостта се разбира различно.
Мисля, че всичко зависи от това как подхванеш децата от малки.
Нашият син винаги е имал занимания, във възрастта, в която почвст да скиторят, ние се преместихме на село и всяко мърдане зависи от нас, за да го свалим в града.
За мен решение за дигиталните устройства беше, че компютър в къщи не се купи до 3ти клас може би. Аз работех на служебен лаптоп, мъжа ми си имаше компютрите в офиса.
На към 13 г синко се зариби по риболова и всяка събота и неделя почти сме/бяхме на риба. Колко пари са отишли по реките и клоните като примамки ... но пък не е имало стоене пред компа.
Занимания разни - спорт, език и седмицата се запълва. Чак не стига време за учене Simple Smile

# 31
  • София
  • Мнения: 55 196
Мен винаги ме е дразнела строгостта от типа "неотвратимост на правилото и на наказанието". Все пак става въпрос за собствените ни деца, а не за казарма, където трябва да се държат в определено състояние много мъже на едно място. В обичайния живот понякога правилата се нарушават или границите се изместват, има преговори. Лошо ми става като чуя колеги  и разни гурута по възпитаване на деца да говорят за граници, правила, наказания, някаш родителите са полиция, съд и надзиратели, а не най-близките хора, които трябва да се погрижат детето им да се развива  като член на семейството и най-обичното, а не като в казарма.

# 32
  • Мнения: 2 204
Никой нормален родител не чупи хатъра на детето си,но и думата му на родител не трябва да се чупи на две. Когато е наредил или наложил наказание на детето си,то трябва да се изпълни. Точка.

# 33
  • София
  • Мнения: 55 196
И защо трябва да се изпълни наказанието и изобщо да се налага наказание? За да се издигне родителят като принципен в собствените си очи? А ако възрастните получаваха наказание всеки път, когато нарушат някое правило? Тогава светът щеше да е пълен с постоянно наказани по поне пет пъти на седмицата.
Според мен едно дете може съвсем спокойно да се възпитава без налагане на наказания. Правилата са за безопасност и за по-лесно вършене на нещата през деня. Аз не мога да наказвам. Нито децата, нито възрастните чуват и разбират от първо казване, а са нужни поне три казвания, за да се направи това, което е нужно да се направи. Понякога по някакви техни причини не могат или не искат да го направят. Наказанието разчита на страха, а не на това какво ще постигне или ще спечели човек, ако направи това, което се иска от него. От децата си очакваме да правят или да не правят някакви неща не заради страха от наказание, а да се научат и затова трябват И обяснения според възрастта.

# 34
  • Мнения: 959
Трябва Много да се говори! Да се обяснява, разказва, дават примери от личен опит, но и да се разбира, че всичко се променя. И родителят също трябва да се променя. Да правиш така, че защитната граница край детето да е там, но и да я няма, да не я усеща и пак да държиш контрол...
Затова напр предпочетох и да стана рибар - да, 1 От 2 почивни дена прекаврвам по реките. Някой трябва да води/кара по реки и язовири. Но пък така имаме време за нас. Освен че не виси по компютри ...
Мисля, че трябва да има/ хубаво е да има/ помага да има занимание, интерес, хоби ... което да споделяте с детето. Дори ако се наложи да завържете ново хоби като при нас Simple Smile

# 35
  • София
  • Мнения: 30 982
А, ето това не искам да ми е базата на възпитанието - страха!
А пък най-тъпото наказание според мен е - да не излиза или "прибираме се".

# 36
  • Мнения: 29 158
И защо трябва да се изпълни наказанието и изобщо да се налага наказание? За да се издигне родителят като принципен в собствените си очи? А ако възрастните получаваха наказание всеки път, когато нарушат някое правило? Тогава светът щеше да е пълен с постоянно наказани по поне пет пъти на седмицата.
Защото това е начинът детето и изобщо човешкото същество да разбере, че всяко действие има последици и че, когато си направил простотия, следва да понесеш последиците от нея. За надробената чорба и сърбането ѝ иде реч.

# 37
  • Мнения: 4 040
Както казах, наказвала съм два пъти. Първия път беше наложително - беше тормозила дете в занималнята, обади ми се и ми каза, че е паднала и че сигурно има нещо счупено, а като отидох ми каза,че я набила госпожата. До тогава не беше правила такива неща, просто този ден....Говорих, виках, говорих и после съвсем спокойно обясних защо ще има наказание, както и че ще излезем с детето и майката, за да се извини и за да види, че ще могат да играят заедно без да се дразнят. Имаше ефект.
Втория път беше за простотия, ама не обичам да ме лъже. Надявам се да няма трети. Между двата пъти има две години разлика, не е като да е през ден.

# 38
  • София
  • Мнения: 55 196
Уиш, детето така или иначе разбира, че има последици, най-малкото по реакциите на родителя на емоционално и физическо ниво. На бебето му казваш "не", когато посегне към контакта и го отместваш, а не му налагаш наказание. Горе-долу е така и с по-големите деца - казваш, казваш, казваш, но не наказваш. Децата са склонни да слушат възрастните, защото им се доверяват. Така или иначе във всяко семейство има някаква рутина и някакви правила, но не виждам защо трябва да се обвързват с наказания. Ако ти не сготвиш мъжът ти ще трябва да те накаже ли?  Какво е наказанието за това, че няма манджа за вечеря? Или ако мъжът ти не донесе заплата вкъщи? Тогава ще го накажеш ли? Или наказанията важат само за децата, когато те не направят нещо?

Веднъж се опитах да ги накажа, дори ясно казах защо, и ответната реакция беше комична. Те изобщо не разбраха защо го правя, гледаха ме изненадано, а после изпротестираха, при това аргументирано. И толкова беше историята с наказанията.
Служебно съм отстранявала от групово занятие при трето предупреждение, че поведението е неприемливо и следващия път при такова поведение ще бъде отстранен от групата за часа.

# 39
  • София
  • Мнения: 30 982
Обикновено грешките имат последствия. Например - пада в локва. Боли, мокро е, гадно е. За какво да го наказвам?
Седи цял ден на компа - заболява го главата.
Не си пише домашните - забележка и дуднене от учителите, подигравка от съучениците.
И т.н.
Наказвам само като си отворят устата твърде много и започнат да ме обиждат.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 22 769
Андариел е абсолютно права! Със сигурност възрастните не се наказват за всяко "провинение". А, че всяко действие си има последствие - много ясно, но последствието не е наказание. Ако се държиш лошо с другите няма да имаш приятели. Ако счупиш играчката няма да имаш играчка. Ако нарушиш норма в училище може и да отнесеш наказание, но вкъщи, за всяка глупост е просто абсурд. Да има правила е едно, но да организираме другарски съд за всяко провинение съвсем друго.

# 41
  • Мнения: 356
Да не донесеш заплата вкъщи или да не сготвиш вечеря не е като да се сбиеш със съседчето или да блъснеш съученичка по стълбите, за да се налага наказване... Какво искате да кажете? Ако детето ви иска нещо от вас - покупка, водене до някакво място, например, но предния ден започне да ви крещи, да обижда и да чупи покъщнината, пак ли ще му угодите на желанието? Аз определено бих отменила купуването на играчка. И това не е просто наказание, все пак и родителите са хора, които имат чувства и не би трябвало да търпят всякакво оскърбително поведение от децата, че пък и да им угаждат като награда за гадното поведение... Или ако изрично сте му казали да не ядат на бюрото с компютъра ви, но те са яли и са разляли супата отгоре, в следствие на което компютърът ви е изгърмял, ще им купите ли сладолед след това?

# 42
  • София
  • Мнения: 30 982
В точно такъв случай - когато има умишлена атака срещу мен, естествено има наказание. Аз не му говоря, камо ли нещо да му купя.

# 43
  • София
  • Мнения: 19 479
Всяко дете е различно, при някои действат едни методи, при други - други....

Не знам защо трябва да се сравняваме кой как възпитава децата си и дали е "правилно". Няма правилно.....има работещо.
При моят например действа заплаха от наказание /дори не самото наказание/, също и похвала. В умерени количества и двете.....
Както казах по-назад, смята ме за строга, обаче вече е захитрял и знае как да ме манипулира. Не, че не усещам манипулацията, но си трайкам.

# 44
  • София
  • Мнения: 55 196
Какви са тези фантасмагории за чупещи, викащи и прочие деца? Ако едно дете се държи така, значи има проблеми, при това сериозни проблеми и трябва да се разбере защо се държи така.
Ако мъжът ти се сбие с друг как ще го накажеш?
Въпросче - ако ти разлееш чашата си с кафе върху лаптопа и той изгори, ще се накажеш ли с това да стоиш без нов лаптопи, че и да се накараш сама на себе си? Знаеш, че не трябва да има кафе до теб, нали така!

Общи условия

Активация на акаунт