Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пътуване без бебе

  • 2 673
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 795
Един коментар нагоре е формулирано това твърдение. И никой не е "посочен", а са изказани факти. А квалификациите къде са? Или просто така - наизуст.

# 31
  • Мнения: 249
Не знам! Аз май без да има някаква причина от сорта - болници и такива кофти обстоятелства, едва ли бих я оставила да нощува в които и да е роднини ... Пускам я за през деня и толкова. Понякога ме побърква и ми иде да се застрелям, но да тръгна на почивка без детето.. Точно на същия ден ще съм се върнала и ще твърдя, че съм си починала.Може и да звуча като пълен олигофрен, но това е ..

# 32
  • Мнения: 588
Аз пък мисля, че е добре малко човек и без деца да остане. Няма нищо страшно, ако ги погледа някой друг. Стига всички да са ОК с това. Няма как винаги да сме с децата навсякъде, те растат и се отделят и си живеят живота..

# 33
  • София
  • Мнения: 838
Почти на 9м ще е като ще пътуваме за един уикенд без него, защото ще ходим на сватба, а не мислим, че още е ок да ходи по такива места.

Евентуално искаме 3-4 дни само двамата на море (ще е около 10м тогава). Ей така като гаджета. Да отидем да пием по нещо край морето, да не мислим нон стоп памперси, какво ще ядем, какво ще яде детето, какъв ремонт има и т.н. всякакви битовизми. Както и други писаха и мама, и тати са хора. За мен такова време само за двамата родители е изключително важно за отношенията между двамата. Спокойна съм, родителите ми ще го гледат, другите внуци са покрай тях и няма да му е скучно.

# 34
  • Мнения: 588
Jayray така е, даже е много добре психически, особено за майката. Моят мъж не иска без децата, за да не натоварва майка му да ги гледа, иначе на мен също  ми се иска. Не виждам нищо лошо в това..

# 35
  • София
  • Мнения: 5 613
Ех, уикенд на морето като гаджета Simple Smile Това ми звучи възможно само ако не кърмя иначе трябва цял месец да събирам кърма и да тръпна дали ще стигне. Евала на бабите, че се навиват!

# 36
  • Мнения: 2 034
Миналия месец, на почти 3 и 5, за два дни, за да ида на погребението на баща ми. Признавам си, за децата даже ме се сетих. Те също си бяха изкарали ОК със свекървата, нямаше драми. Сега ми се иска да ги бях оставяла на майка и татко, ама няма.

# 37
  • Мнения: 1 614
От както съм ги отбила , към 10-12 мес.,  нямам никакви скруполи да ги оставям при бабите. Това е възможно само лятото , но пък децата си почиват на макс. Още повече,  че бабите са млади и на морето - могат да им обръщат внимание и ги водят на плаж. Другата алтернатива е почти цялото лято да стават в 7 и да са по градини и занимални. На почивки  ги взимаме с нас. Не съм имала никакви притеснения да ги оставям и не знам дали заради това , но винаги са били много самостоятелни от малки,  не са плакали нито на градина , нито в училище. Винаги са ходили с желание на зелени училища и лагери.

# 38
  • Мнения: 548
На близо 2 год започна да спи при родителите ми. На 2,6 години вече ходеше на почивка с тях в други градове. Сега е на 5 год и поне един път в седмицата иска да спи в баба си.

# 39
  • София
  • Мнения: 7 578
На 2 месеца за 2 дни го оставихме при свекърите.

# 40
  • Мнения: 1 451
На две и половина за една седмица на вилата с майка ми и баща ми. Миналата година, на три и половина, остана две седмици, но на нас с мъжа ми ни се видяха много.
Това са единствените случаи, в които не е спала при нас (в една къща).
Не е било за почивка, вилата е на 40 километра от нашия град и винаги има уговорката, ако стане нещо, да отидем да я вземем.

# 41
  • Мнения: 10 365
Беше на 4 месеца, когато я оставихме при свекърва ми за 6 дни, за да отидем сами на почивка. От тогава всеки уикенд е на гости при баба си и така вече 8 години. Всяка година я оставяме през лятото за по 2 седмици при баба й.

# 42
  • Мнения: 174
Ако не кърмите вече- още сега. Останете насаме с мъжа си. Забавлявайте се! Не сте лоша майка ако искате малко въздух.

# 43
  • Мнения: 609
Първият път беше на 2м, много го мислих и се притеснявах. Вторият беше на год и 4м. Също се притеснявах, но вече го имаше и това,че ни търси, осъзнава повече неща и тн. Реално като е малко бебе сякаш е по-лесно. А това да се притеснявам като не е до мен и на 30 да е сиг няма да отмине. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт