Налегнала ме е скука...

  • 4 152
  • 52
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 25 590
Ън, още ли живеете със сина ти? Нали взехте ново жилище, не го ли оставихте в старото?

# 46
  • Мнения: 4 949
Аз моята скука си я обяснявам ..С развода, с порасналото си дете. Вече не съм нужна толкова.  Преди все планувах, а сега е ден за ден.
Отделно пандемията, съвсем ме разбута. Ритъма, приятелите, спорта...Сега ми е трудно да се стегна.

# 47
  • Мнения: 8 803
Ън, още ли живеете със сина ти? Нали взехте ново жилище, не го ли оставихте в старото?

Да, взехме апартамент. Обаче още ремонтираме. Ремонтът гълта много пари, а на практика само аз плащам. Трудно ми е. Има още много да давам. После и обзавеждане трябва. Няма да стане още 1 година сигурно.

# 48
  • Мнения: 25 590
Жалко... Хвани и сина ти да помага – все пак цяло жилище получава наготово, отделно, че още се грижите за него.
Време му е не само да порасне и да стане самостоятелен, ами и да започне да помага...

# 49
  • Мнения: 430
Аз пък си мечтая точно за такава скука - искам да живеем с мъжа сами ,без 30-годишния обесник, който виси на вратовете ни като воденичен камък. Искам цял ден да съм си у дома, сама с котето. Да работя по 2-3 часа на ден,  да си правя каквото си искам, да спя следобед, да почивам задължително в събота и неделя. Не обичам да съм навън или да пътувам, умората ми е постоянен спътник, болят ме и краката ,ще ми бъде по-добре да седна на терасата и да гледам навън. Книги, интернет и понякога телевизия са ми достатъчни.
Не искам никакви нови вълнения, пардон изпълнения, ама никакви. Не искам всеки ден да ми се сервира нова простотия от сина ми и роднините на мъжа ми. Не искам никой да ми иска нещо, каквото и да е. Щом аз не искам нищо от никого, значи не трябва и от мен да се изисква. Имам ресурс да се грижа само за себе си и котето си, всички други са длъжни да се справят сами, не ми пука дали могат и искат. И не искам никой да ми стоварва на главата проблемите си, да си ги решава сам.
Как може някой да се оплаква от спокойствието в живота, това ме изумява?!
От сърце ти пожелавам спокойствието, за което мечтаеш!
Да уточня само - аз не се оплаквам от спокойствието.

# 50
  • Мнения: 6 577
Аз пък си мечтая точно за такава скука - искам да живеем с мъжа сами ,без 30-годишния обесник, който виси на вратовете ни като воденичен камък. Искам цял ден да съм си у дома, сама с котето. Да работя по 2-3 часа на ден,  да си правя каквото си искам, да спя следобед, да почивам задължително в събота и неделя. Не обичам да съм навън или да пътувам, умората ми е постоянен спътник, болят ме и краката ,ще ми бъде по-добре да седна на терасата и да гледам навън. Книги, интернет и понякога телевизия са ми достатъчни.
Не искам никакви нови вълнения, пардон изпълнения, ама никакви. Не искам всеки ден да ми се сервира нова простотия от сина ми и роднините на мъжа ми. Не искам никой да ми иска нещо, каквото и да е. Щом аз не искам нищо от никого, значи не трябва и от мен да се изисква. Имам ресурс да се грижа само за себе си и котето си, всички други са длъжни да се справят сами, не ми пука дали могат и искат. И не искам никой да ми стоварва на главата проблемите си, да си ги решава сам.
Как може някой да се оплаква от спокойствието в живота, това ме изумява?!


https://www.imdb.com/title/tt0274155/?ref_=fn_al_tt_1

# 51
  • Мнения: 2 925
Така е с повечето хора. Нарича се рутина. Не мисли, че животът си отива. Наслаждавай му се! Дори и в градината на родителите ти можеш да се порадваш от сърце на цвете, пеперуда или песента на птичка. Не си мисли, че хората, на които всеки ден им се случват екстремни и нови изживявания са супер щастливи! Спокойствието няма цена!

# 52
  • Мнения: 430
Благодаря, Равена,
Така е. Наистина трябваше да чуя мненията на всички, за да си дам сметка, че не трябва да се оплаквам от спокойствието!

Общи условия

Активация на акаунт