В някои семейства на практика жената се занимава с всичко и това напълно устройва нейния партньор.
Според психотерапевтите всяко такова семейство преминава през няколко етапа и е от голямо значение как ще се държи жената във всеки един от тях.
20 – 30 години. "Синчето"
Тя: Инициативна, волева, успяваща жена, безусловен лидер. Не изпитва нужда от партньор със силен характер. Трябва ѝ някой, който не е в състояние да се справя без ръководство.
Той: Ярък, умен и талантлив мъж, който се нуждае от постоянна грижа и опека. Такива деца често израстват в семейства, в които майките са извънредно властни и държат всичко под контрола си. Създавайки семейство, такъв мъж избира жена, която охотно поема управлението, позволявайки му по-дълго време да остане дете.
Отношения: В такъв брак характерите на съпрузите напълно отговарят на потребностите им. Отношенията между тях са на принципа "майка – син".
30 – 40 години. "Аз съм вече възрастен"
Тя: В семейния живот при разпределение на задълженията всичко е уредено и е непонятно защо съпругът изведнъж започва да се бунтува, да си търси правата. Но така или иначе ще му се наложи да отстъпи, защото така е по-удобно за всички, даже и за него самия.
Той: Отношението му към света постепенно се променя. Наблюдава се процес на порастване. За това допринасят и професионалното израстване, и сериозните отговорности в работата, и вече подрастващите деца. Постепенно той осъзнава, че вече не го устройва ниското ниво на самостоятелност, което жена му му е предоставила.
Отношения. В семейството започват конфликти, които стават все по-ожесточени.
40 – 50 години. "Нов живот"
Тя: През целия им съвместен живот жената никога не е показала колко много се нуждае от собствения си мъж. Даже когато е боледувала. Даже и в присъствието на чужди хора е давала на съпруга си да разбере кой е главата на семейството.
Той: Постепенно натрупващата се обида все повече и повече накърнява мъжкото самолюбие. "Мъж под чехъл!" – чете той в очите на околните, даже и те да не си мислят нищо подобно. В него се събужда заглушената през годините потребност да бъде господар на собствения си живот. И същевременно с това и желанието да бъде "главата", самият той да ръководи и да се грижи за някого.
Отношения: В началото настъпва измамно затишие, семейните схватки се прекратяват. Мъжът вече не се впуска в пререкания и спокойно реагира на опитите на жена си да управлява живота му както преди. Ситуацията се разрешава тогава, когато мъжът обявява връзката си с друга жена. Той сам е станал "татенце": намерил си е по-млада жена, мека, отстъпчива, нерешителна и за която да се грижи. Той се впуска в новия "самостоятелен живот". При това в него се борят противоречиви чувства. Той все така е привързан към дома и жена си, даже все още я обича по своему. Но разцъфтяващото чувство не означава просто нов живот, а живот по собствените му закони и правила. Сега или никога, все пак той не е вече младеж.
Разделени
Тя: Оказала се сама, неочаквано за себе си открива, че се е лишила от някаква опора, че целият ѝ обичаен свят е рухнал. Сега, когато няма кого да управлява, тя е напълно разстроена. Разочарованието от брака прераства в разочарование от целия свят и от собствения ѝ живот.
Той: Мисли си, че такава силна и умна жена няма да пропадне. С това той успокоява съвестта си. В заслепението си покрай градежа на новия си живот той даже не забелязва, че инстинктивно е избрал същия тип жена като предишната.
Отношения: По-нататъшните събития могат да се развият по различен начин, това зависи от много фактори. Но даже мъжът да се върне при първата си жена, чувството за извършеното предателство може да отрови живота и на двамата завинаги.
Противоотрова
За да не се осъществи подобен жесток сценарий и във вашия живот, опитайте да промените своето поведение.
Правило № 1. Старайте се да направите така, че той да се чувства незаменим. Опитайте от време на време да бъдете (или да изглеждате) слаба. На първо време неочакваната безпомощност и нуждата от подкрепа може да събудят у мъжа недоверие и даже възмущение. Нищо, това е само първата реакция. Мъжете много искат да изглеждат силни и в края на краищата няма да пропуснат такава възможност.
Правило № 2. Позволявайте си понякога да се отпуснете. Опитайте за седмица, за ден или за час да забравите за своите задължения да "отговаряте за всичко". Позволете си да бъдете ласкава и нежна, а понякога даже разстроена и плачеща.
Правило № 3. Отървете се от родителския стереотип. Вътрешният ви глас постоянно шепне на ухото ви: "Ти си длъжна да бъдеш силна и твърда, трябва винаги да контролираш ситуацията!". Или "Той нищо не може да направи сам, ако аз не се намеся". Той много наподобява на гласа на мама, но не трябва да повтаряте грешките на родителите си – те си имат свой живот, вие – също.
Доверете се на своя мъж за поне половината от решенията относно семейството. Той ще успее да направи всичко както трябва, ако не се намесвате с критични забележки. Естествено, ще се наложи да проявите търпение – не е толкова просто да се превърнеш от потребител в активен участник в събитията. Но вашето одобрение и искреното ви възхищение могат да го накарат да извърши чудеса.