Не е тайна, че много от съвременните семейства са непълни. В повечето случаи след развода детето остава при майката. Има бащи, които искат да поддържат отношения с децата си, а има и такива, които напълно се измъкват от тяхното възпитание.
Но има ли нужда детето от баща?
Психолозите отдавна изучават проблема с непълните семейства и влиянието на самотния родител върху възпитанието на децата. Че без майка детето ще расте трудно - не предизвиква съмнения. Но как стоят нещата с бащата, нужен ли е той? Колко силно влияе върху изграждането на личността на своето дете?
Да разгледаме някои факти относно положителните и отрицателните страни на този проблем.
Ако децата растат без баща, то...
1. Може да възникнат проблеми в такива сфери като емоционалната и поведенческата и това да доведе до нисък успех в училище, възможно е такива деца да имат в бъдеще проблеми с алкохола и наркотиците. Нестабилното емоционално състояние при подрастващите, лишени от присъствието на баща си, по-често водят до самоубийства, отколкото при децата от пълни семейства.
2. Без примера на бащата и ролята му в семейството децата в зряла възраст може да не са способни да създадат собствено.
3. Психолозите считат, че отсъствието на бащата развива детската агресия, която може да се излее върху майката, понякога даже във физическа форма. Това се дължи на факта, че детето не е било запознато с бащината дисциплина и мъжкото възпитание.
4. Момичетата повече страдат от отсъствието на бащата в подрастваща възраст. Една от задачите на бащата е да поощрява самостоятелността на дъщеря си, да ѝ помогне да стане по-отговорна.
5. Отсъствието на баща провокира развиването на женски черти у момчетата.
Деца, растящи с баща...
• Те са по-уверени в себе си, а най-вече – самодостатъчни. Това им помага по-лесно да развиват отношения с противоположния пол.
• Изследванията показват, че децата от пълни семейства имат по-големи успехи в училище. Свързват го с това, че именно бащите развиват у децата тези способности и таланти, които им е заложила природата.
• Децата, израснали с бащи, имат по-добре развити качества като самоконтрол, послушание, а също така самоуважение и отговорност за постъпките си.
• Бащата влияе непосредствено за формирането на половата идентификация у момчетата и момичетата. Синът гледа на него като пример. Той му помага да развие мъжки черти на характера и поведението. А за дъщерите е необходимо да получат именно от баща си признание за своята значимост като жени. Баща, който ги поддържа в постъпките и решенията, възхищава се от способностите и външността им, полага тези основи, благодарение на които момичетата ще станат в бъдеще пълноценни жени.
Ясно е, че влиянието на бащата във възпитанието на децата е също толкова важно, колкото и това на майката и изобщо не може да се говори за някакъв приоритет от едната или другата страна. Бащите най-добре могат да възпитат децата като самостоятелни, активни и отговорни хора.
Затова на въпроса нужен ли е бащата за детето, отговорът е – нужен! Още повече че днес съвременният мъж е много по-готов да участва във възпитанието на децата си, отколкото този от средата на миналия век.