Какво не знаем за сълзите?

Плачът играе съществена роля за човешката биология, социалните и културните ни преживявания.

Има ли разлика в химичния състав на сълзите

Учените казват, че солените секрети, произведени от нашите слъзни жлези, са биологична необходимост, но не всички сълзи са еднакви.

Те различават три вида сълзи – базални (основни), които овлажняват и предпазват повърхността на очите, рефлекторни, които се отделят при дразнене (рязане на лук или напрашване) и съдържат същите вещества като базалните, и емоционални, които се отделят в моменти на интензивни чувства – понякога на радост, но по-често на скръб.

Емоционалните сълзи са отговор на физическа или емоционална болка и липсват при бебетата, докато не станат на няколко месеца.

Те се различават от другите сълзи по химичен състав. Не само че съдържат по-голямо количество протеин (около 25%) от базовите или рефлекторните, но също така манган (над 30 пъти повече, отколкото в кръвта) и хормона пролактин – вещество, което тялото произвежда в отговор на стреса.7

Има ли разлика в химичния състав на сълзите от радост и тези от тъга?

При промяна в настроението при жените се секретира по-голямо количество пролактин, отколкото при мъжете. Хормонът стимулира лактацията и има успокояващ ефект.

Изглежда, че когато плачем, ние отстраняваме от тялото си вещества, свързани със стреса, което може би ни кара да се почувстваме по-добре, тъй като спомага за възстановяване на химичния баланс в организма.
Някои изследвания твърдят, че сълзите от тъга не съдържат окситоцин, за разлика от сълзите от радост.

Дали различните емоционални състояния изпращат различни сигнали? Какви вещества участват? Различни ли са сълзите на жените от тези на мъжете? А сълзите на децата? Според учените, да.

Емоционалните сигнали са химически кодирани в сълзите и дори тези, над които нямаме влияние, въздействат върху поведението на другите.

Една от теорите е, че едно или повече от веществата в сълзите имат свойство да "контролират" ума, предизвиквайки предвидимо поведение в околните.

Едно от тези вещества е хормонът пролактин. Той оказва влияние върху хипоталамуса – част от мозъка, която произвежда хормони, които на свой ред въздействат на поведението ни.

Бебешкият плач

Бебетата плачат, защото това е техният най-ефективен метод на комуникация. Новородените не притежават емоционална зрялост, за да плачат със сълзи. Емоциите започват да се проявяват между 2 и 4-месечна възраст. Чувства като самота, неудовлетвореност или други емоционални състояния стимулират нервната система на бебето и троичния нерв, който изпраща сигнал на слъзните жлези да произвеждат сълзи.

Голяма част от изследванията върху плача са фокусирани върху тълкуването на езика на бебешките ридания.
Изследователите открили, че бебетата плачат по различен начин в зависимост от това дали са гладни, уплашени или ги боли.

Съвсем наскоро те открили, че интонацията на бебешкия плач отразява мелодиката на езика, който говорят техните родители. Това специално проучване, водено от Kathleen Wermke от Center for Prespeech Development and Developmental Disorders във WГјrzburg's university в Германия, открива, че плачът на френските бебета завършва с високи тонове, наподобявайки повишаването на гласа в края на изречението от френскоговорящите, а немските бебета понижават гласа си по образец на немската реч.

Тази констатация е довела изследователите до заключението, че бебетата започват да развиват способност за речта в утробата.

Междувременно американски учени са установили, че повечето новородени плачат в тоналност "до" или "до минор".

Съвременните проучвания показват, че продължителният плач при бебетата стимулира мозъчния ствол, увеличава производството на адреналин и повишава нивата на стрес-хормона кортизол.

"Големите момчета не плачат"

В бебешка възраст няма разлика между половете – изследванията сочат, че малките момченца плачат колкото и момиченцата, а може би дори и повече.

Не е тайна, че отрочетата от мъжки пол обикновено са насърчавани да не проливат сълзи, когато станат малко по-големи.

Много родители не се чувстват добре, когато децата им плачат. А плачът показва, че детето се чувства достатъчно сигурно да покаже емоциите си и не се страхува от отхвърляне.

Сълзите и лошите настроения са свързани с оздравителните механизми, които им помагат да преодолеят ефектите от стрес и травма. Приемането на силните емоции е основна черта на безусловната любов и привързаност. Децата имат нужда от среда, която позволява те да плачат, без да бъдат смущавани, осмивани или наказвани. Това ще им позволи да поддържат емоционалното си здраве чрез освобождаване от ефектите на разочарование, страх или смущение.

Пречистващ ли е плачът?

Общоприета мъдрост е, че когато се чувстваме тъжни и нещастни, ако се наплачем, ще ни помогне. Но дали това наистина е вярно?

Лабораторните експерименти, целящи да отговорят на този въпрос, дават смесени резултати и заключенията са, че контролираната среда е неподходяща за тестване на плача.

Въпреки това, според учените: "Плачът не може да има пречистващ ефект, ако причините, довели до сълзите, са останали неразрешени или ако плачещият забележи негативни реакции от страна на другите."

Сълзите се явяват като социален сигнал, че се чувстваме наранени и уязвими и че имаме нужда някой да ни утеши.

Така че плачете, колкото ви се плаче, но без измами чрез предизвикване на сълзи с лук. Слъзните жлези правят разлика.

Последна редакция: вт, 17 май 2022, 16:55 от Редактор*