Да разчупим малко модела 
Какво ще направите, ако срещнете дракон?
- Публикувана: 12 юни 2021, 19:04 ч.
- Последно мнение: 9 март 2022, 22:39 ч.
Фентъзи и фантастика - 22
Понеже стана дума за тъпни - любовни фентъзита, да добавя към тях и поредицата "Кръв и пепел" на Дженифър Арментраут. То не е баш любовно, ами си е чисто еротично (макар че и тази дума е твърде поетична за него) фентъзи, в което не е останало много място за магия и свръхестествено между постоянните, при това твърде еднотипни, съвокупления на Попи и Кас/Хоук. Ако се махнат те, би се получила сравнително интересна история, с богове, полубогове, върколаци, вампири и разни други, които се опитват да живеят заедно, но авторката хич не си е дала труда да превърне този свят в нещо поне малко логично, да не говорим, че можеше малко по-завоалирано да пренася средновековни характеристики на Изтока и Запада в света си.
Скрит текст:
След горната тъпня, Абъркромби и втората част от трилогията "Разбито море" ми изглежда направо висока литература. Изобщо, май ще се откажа за известно време от жени-авторки във фентъзито... А потенциал има, и това откровено ме дразни - вместо да превърне героинята си в силна млада жена, полагаща усилия да разбере света, в който живее, да осмисли и овладее силите си и да го промени към нещо по-добро, тя я подлага вече три последователни книги на безсмислено маене напред-назад из кралствата. Сложила ѝ е един изпълнен с телешки възторг партньор-красавец, който освен постоянно да я задоволява, нищо особено смислено не върши, и оттам нататък, ами оправяй се, маце: ооо, ма ти си имала огромни сили, ами хубаво, ще им обърнем малко внимание някъде по средата на следващия том. Ооо, ма ти си била с древна кръв - добре, това ще го оставим за обяснение някъде из следващите книги...
Опитах снощи да чета Квартет за лунните приливи. Имам чувството, че няма да се спогодим с тази поредица, прекалено много странни наименования използва авторът само да е интересен, а действието започно някак си "от средата", без ясно въведение.
pppqqq да, има нещо такова, рязко се отличава стила на Сандърсън в Към Небето и последвалите Към Звездите и Към Никъде. В първата книга Спенса има ясна цел - да стане пилот. Целта е безнадеждна, отчаяна и придава на Спенса героичен ореол. В същата книга тя изгражда и социалните си контакти. Следващите книги я откъсват от екипа й, тя играе досат single-player. Дори ЕфЕм го забеляза в книгата за ЕфЕМ.
pppqqq да, има нещо такова, рязко се отличава стила на Сандърсън в Към Небето и последвалите Към Звездите и Към Никъде. В първата книга Спенса има ясна цел - да стане пилот. Целта е безнадеждна, отчаяна и придава на Спенса героичен ореол. В същата книга тя изгражда и социалните си контакти. Следващите книги я откъсват от екипа й, тя играе досат single-player. Дори ЕфЕм го забеляза в книгата за ЕфЕМ.
Лорд Сняг, аз геройски издържах и втората от Квартета (Алени приливи) и съм дотам, зарязах поредицата. Първата книга от средата нататък става доста по-приятна за четене. Хеър има някои много добри хрумвания и идеи и развива интересно образите, обаче мноооого думи, мноооого излишнотии и ужасно разпокъсано върви.
А и постоянно се дразнех от слабата редакторска работа - мъжете се омъжват, вместо да се женят, кинжалите и мечовете се заравят в различни части на тялото, вместо да се забиват в тях, словоредът в сложни изречения е под всякаква критика.
А и постоянно се дразнех от слабата редакторска работа - мъжете се омъжват, вместо да се женят, кинжалите и мечовете се заравят в различни части на тялото, вместо да се забиват в тях, словоредът в сложни изречения е под всякаква критика.
Аз още чета Стъкленият трон, доста бавничко върви, бебчо се роди новмври, а преди това четях за кърменето и играх Witcher 3, с идеята че като се роди малкия, няма да имам никакво време за игра (е оказа се, че имам и маааааааалко време и за игра даже) .
Мерси за препоръката, допада ми поредицата, трета книга избутах доста трудно, че ми дойде депресивана, ама финала си заслужаваше, сега съм на четвърата и вече знам, че всичко ще дочета. Не ми пречи на кърменето, че имаше и такъв коментар наскоро.
Покрай това, което Лорда написа за героините, си мислех, че то не може само за мъжки момичета да се пише, лично нямам против да чета и за мъжко и за женско момиче героиня, ако разбира се добре описано и да си отговаря малко от малко на възрастта. Примерно героинята от Здрач, вади много зрели разсъждения за тийнеджър, сигурно се случва и в реалността, ама не е обичайно.
Иначе Елейн от Колелото и мен ме е дразнила понякога, но на фона на братята си е прекрасна.
Мерси за препоръката, допада ми поредицата, трета книга избутах доста трудно, че ми дойде депресивана, ама финала си заслужаваше, сега съм на четвърата и вече знам, че всичко ще дочета. Не ми пречи на кърменето, че имаше и такъв коментар наскоро.
Покрай това, което Лорда написа за героините, си мислех, че то не може само за мъжки момичета да се пише, лично нямам против да чета и за мъжко и за женско момиче героиня, ако разбира се добре описано и да си отговаря малко от малко на възрастта. Примерно героинята от Здрач, вади много зрели разсъждения за тийнеджър, сигурно се случва и в реалността, ама не е обичайно.
Иначе Елейн от Колелото и мен ме е дразнила понякога, но на фона на братята си е прекрасна.
Не е задължително да са само мъжки момичета - всъщност какво се разбира под "мъжко момиче" - мъжкарана (леко занемарена и не се интересува от мода, бижута и подобни), или жена, която може да се оправя сама в живота, без чужда помощ?
Ето, Тери Пратчет има много жени героини, които не са мъжкарани, а са силни жени (и не са тъпи) - главната героиня от Нация, всички вещици - с акцент върху Тифани, която е момиче и харесва обикновените момичешки неща, лейди Сибил, Ангуа, Сюзан (която има черна мантия, обточена с дантела) и др.
Всички са страхотни и пълнокръвни женски образи (но в онзи сериал-абоминация трябваше да ги "поправят"...).
П.п. Леля Ог даже е била свръх женствена на младини
Ето, Тери Пратчет има много жени героини, които не са мъжкарани, а са силни жени (и не са тъпи) - главната героиня от Нация, всички вещици - с акцент върху Тифани, която е момиче и харесва обикновените момичешки неща, лейди Сибил, Ангуа, Сюзан (която има черна мантия, обточена с дантела) и др.
Всички са страхотни и пълнокръвни женски образи (но в онзи сериал-абоминация трябваше да ги "поправят"...).
П.п. Леля Ог даже е била свръх женствена на младини
В последните страници темата е общо взето "какво не препоръчвам", дано скоро да приключи това зариване с еднотипни книги.
И моя принос - "Кралството на прокълнатите", Кери Манискалко. Главната герония без много ясна идея как и защо призовава безсмъртен демон, с който в началото уж не се понасят, а към края, след като през 2-3 страници се подчертава колко е красив и сексапилен, вече е ясно какво става
Най-куриозен е моментът на призоваването, при което героят се появява гол до кръста! Явно в Ада така си ходят, държат да са готови да направят правилното впечатление, в случай, че някоя тийнейджърка ги призове.
След няколко дни, когато съм по-свободна, мисля да дам шанс на "Краля демон" и "Корона от корал и перли", но засега си препрочитам Пратчет.
И моя принос - "Кралството на прокълнатите", Кери Манискалко. Главната герония без много ясна идея как и защо призовава безсмъртен демон, с който в началото уж не се понасят, а към края, след като през 2-3 страници се подчертава колко е красив и сексапилен, вече е ясно какво става
Най-куриозен е моментът на призоваването, при което героят се появява гол до кръста! Явно в Ада така си ходят, държат да са готови да направят правилното впечатление, в случай, че някоя тийнейджърка ги призове. След няколко дни, когато съм по-свободна, мисля да дам шанс на "Краля демон" и "Корона от корал и перли", но засега си препрочитам Пратчет.
pppqqq, да зависи.
Ето Биргит си е мъжкарана отвсякъде, а Мин може да се оправя сама в живота, тя не парадира със своята женственост, а напротив - също като Мулан предпочита панталони, къса прическа и пр. старае се да прилича на момче. Носи ками, за да се пази от изнасилвания. Вин и Спенса също са "мъжки момичета", доколкото постоянно се борят с живота. Алтея от Живите кораби - също
На мен обаче любимката ми е Кетрикен - загуби брат, загуби дете, а на финала - и съпруг, имаше атентат срещу нея, имаше заговор за свалянето й, но не падна духом а се бореше до самия победен край.
Леля Ог ми харесва, че е щура. Бабчето (Есме) - не. Прекалено е сопната и мрачна, прекалено много обича да командери. Единствено в "Захапи за врата" имаше по-човешки образ.
Всъщност именно в "Захапи за врата" има два страхотни диалога на Леля Ог с Маграт.
и
Да, Пратчет е добър пример най-вече с Ангуа, но също и със Сюзън например. Дори Рози Палм си я бива, който е чел "Нощна Стража" ще ме разбере.
Одри,
На Елейн ми харесва че е щура, но в един реален свят тя никога не би била добра владетелка - твърде безотговорна и ирационална е.
Хепи, по лични наблюдения най-добрите любовни романи са книги като "Джейн Еър" или "Гордост и предрасъдъци".
П.С. казах "Конника без глава" та се сетих - много повече ми харесваше Исидора де Коварубио лос Лянос, в сравнение с Луиза Пондекстър. Тъкмо защото беше тип мъжкарана, не че не бе красива, дори напротив но в нея имаше нещо мъжествено - като поведение. Сравни реакцията Луиза при набезите на Къхуун (бяга от него) с тази на Исидора, която плясва Диас с бича.
Ето Биргит си е мъжкарана отвсякъде, а Мин може да се оправя сама в живота, тя не парадира със своята женственост, а напротив - също като Мулан предпочита панталони, къса прическа и пр. старае се да прилича на момче. Носи ками, за да се пази от изнасилвания. Вин и Спенса също са "мъжки момичета", доколкото постоянно се борят с живота. Алтея от Живите кораби - също
На мен обаче любимката ми е Кетрикен - загуби брат, загуби дете, а на финала - и съпруг, имаше атентат срещу нея, имаше заговор за свалянето й, но не падна духом а се бореше до самия победен край.
Леля Ог ми харесва, че е щура. Бабчето (Есме) - не. Прекалено е сопната и мрачна, прекалено много обича да командери. Единствено в "Захапи за врата" имаше по-човешки образ.
Всъщност именно в "Захапи за врата" има два страхотни диалога на Леля Ог с Маграт.
Скрит текст:
Лельо, никой не организира тълпа — прояви наивността си Агнес. — Тя се събира от само себе си.
Очите на Леля блеснаха.
— В нашия край живеят седемдесет и девет юнаци с фамилията Ог. Няма начин да не се съберат от само себе си.
Спря поглед за миг на същинската галерия от портрети, после свали единия си ботуш и заудря по стената. След секунди трясна врата и някой мина край прозореца.
Джейсън Ог, ковач и старши по ранг сред мъжете в рода Ог, надникна в кухнята.
— Какво, мамо?
— Една тълпа ще се събере от само себе си и ще нападне замъка след… да речем, след половин час — осведоми го Леля. — Кажи на хората.
— Добре, мамо.
— И предай на всички, че не ги задължавам, разбира се — добави Леля.
Джейсън се вторачи за миг в йерархията на портретите. Нямаше нужда майка му да обяснява повече. Понякога и сандъчето с пясък на котарака имаше нужда от някоя и друга хартийка.
— Добре, мамо. Ще им предам, че си казала да не идват, ако не искат.
— Умно момче.
— Факли ли да носим или… сещаш се, коси, вили и тояги?
— Туй е труден избор. Ама за всеки случай носете от всичко по малко.
— Мамо, а таран да стъкмим ли?
— Ами-и… май ще минем и без таран.
— Чудесно! — промърмори Маграт. — Все пак говорим за моя параден вход.
— Мамо, а какво да викат хората?
— О, каквото им падне.
— Нещо да мятаме ли?
— Тоя път само камъни — реши Леля.
— И да не са големи! — намеси се Маграт. — Част от зидарията около портата е доста крехка.
— Ясно, значи нищо по-твърдо от варовик и пясъчник, запомни ли?
И кажи на нашичкия Кев да изтърколи навън едно буре от моята бира Трети номер — нареди Леля. — По-добре сипи вътре шише бренди да не мръзнете. Студът направо се просмуква през дрехите, когато се мотаеш пред замъка, викаш и размахваш тояга. Накарай нашичкия Нев да изтича при Слабпетел, да рече, че пращам поздрави, и да поиска половин дузина големи пити кашкавал и десет дузини яйца. Да каже и на госпожа Коларова, че ще бъде много мило, ако ни услужи с един от големите буркани марино-вани лукчета, дето ги прави толкоз вкусни. Жалко, че няма време да опечем нещичко на шиш, ама трябва да се примирим с дребните неудобства, щом тълпата ще се събира от само себе си. Леля Ог намигна на Агнес.
— Добре, мамо.
— Лельо… — промълви Маграт, когато Джейсън излезе тичешком.
— Кажи, миличка.
— Преди два-три месеца Верънс искаше да въведе мито върху износа на алкохол и в двора на замъка се събра многолюдна тълпа да изрази несъгласието си. А той се примири: „Е, щом такава е волята на народа…“
— Ами тъкмо такваз си беше волята на народа — увери я Леля.
— О-о… Ясно. Добре.
— Само че се случва народът временно да забрави каква му е волята — допълни Леля. — Можем да оставим малката Есме при жената на Джейсън
Очите на Леля блеснаха.
— В нашия край живеят седемдесет и девет юнаци с фамилията Ог. Няма начин да не се съберат от само себе си.
Спря поглед за миг на същинската галерия от портрети, после свали единия си ботуш и заудря по стената. След секунди трясна врата и някой мина край прозореца.
Джейсън Ог, ковач и старши по ранг сред мъжете в рода Ог, надникна в кухнята.
— Какво, мамо?
— Една тълпа ще се събере от само себе си и ще нападне замъка след… да речем, след половин час — осведоми го Леля. — Кажи на хората.
— Добре, мамо.
— И предай на всички, че не ги задължавам, разбира се — добави Леля.
Джейсън се вторачи за миг в йерархията на портретите. Нямаше нужда майка му да обяснява повече. Понякога и сандъчето с пясък на котарака имаше нужда от някоя и друга хартийка.
— Добре, мамо. Ще им предам, че си казала да не идват, ако не искат.
— Умно момче.
— Факли ли да носим или… сещаш се, коси, вили и тояги?
— Туй е труден избор. Ама за всеки случай носете от всичко по малко.
— Мамо, а таран да стъкмим ли?
— Ами-и… май ще минем и без таран.
— Чудесно! — промърмори Маграт. — Все пак говорим за моя параден вход.
— Мамо, а какво да викат хората?
— О, каквото им падне.
— Нещо да мятаме ли?
— Тоя път само камъни — реши Леля.
— И да не са големи! — намеси се Маграт. — Част от зидарията около портата е доста крехка.
— Ясно, значи нищо по-твърдо от варовик и пясъчник, запомни ли?
И кажи на нашичкия Кев да изтърколи навън едно буре от моята бира Трети номер — нареди Леля. — По-добре сипи вътре шише бренди да не мръзнете. Студът направо се просмуква през дрехите, когато се мотаеш пред замъка, викаш и размахваш тояга. Накарай нашичкия Нев да изтича при Слабпетел, да рече, че пращам поздрави, и да поиска половин дузина големи пити кашкавал и десет дузини яйца. Да каже и на госпожа Коларова, че ще бъде много мило, ако ни услужи с един от големите буркани марино-вани лукчета, дето ги прави толкоз вкусни. Жалко, че няма време да опечем нещичко на шиш, ама трябва да се примирим с дребните неудобства, щом тълпата ще се събира от само себе си. Леля Ог намигна на Агнес.
— Добре, мамо.
— Лельо… — промълви Маграт, когато Джейсън излезе тичешком.
— Кажи, миличка.
— Преди два-три месеца Верънс искаше да въведе мито върху износа на алкохол и в двора на замъка се събра многолюдна тълпа да изрази несъгласието си. А той се примири: „Е, щом такава е волята на народа…“
— Ами тъкмо такваз си беше волята на народа — увери я Леля.
— О-о… Ясно. Добре.
— Само че се случва народът временно да забрави каква му е волята — допълни Леля. — Можем да оставим малката Есме при жената на Джейсън
и
Скрит текст:
“ Но все ще има друг начин.
— А ако няма?
— Ще се омъжиш за него — непреклонно нареди Леля.
Маграт ахна и чайникът изтрака в ръката й.
— Ама че ужас!
— Предпочитам да се самоубия! — заяви Агнес.
„Чак сутринта!“ — сгълча я Пердита.
— Няма що да е дълъг семеен живот — успокои я Леля. — Ти си носи остро колче под жартиера и момъкът ще изстине, преди да са разрязали сватбената торта.
— Лельо!
— Току-виж, успееш да го склониш… да си попромени навиците. Смайващо е какво може да постигне жената, ако знае какво иска… тоест ако и двете знаете във вашия случай. Спомни си например какво се знае за крал Верънс Първи. Докато се оженил, мятал кокалите през рамо, ама кралицата го научила да ги оставя прилично до чинията.
Аз пък бях омъжена за първия господин Ог едва от месец, а той вече излизаше от ваната, щом му се припикаеше. Можеш да очовечиш съпруга си. Нищо чудно да го убедиш да предпочита кървавица и недопечен бифтек.
— Лельо, ти наистина нямаш никакви задръжки, нали? — промълви Агнес.
— Нямам — простичко потвърди Леля. — Щото сега става дума за Ланкър. Ако бяхме мъже, щяхме да приказваме как да дадем живота си за родината. Щом сме жени, приказваме как да отдадем телата си
“ Но все ще има друг начин.
— А ако няма?
— Ще се омъжиш за него — непреклонно нареди Леля.
Маграт ахна и чайникът изтрака в ръката й.
— Ама че ужас!
— Предпочитам да се самоубия! — заяви Агнес.
„Чак сутринта!“ — сгълча я Пердита.
— Няма що да е дълъг семеен живот — успокои я Леля. — Ти си носи остро колче под жартиера и момъкът ще изстине, преди да са разрязали сватбената торта.
— Лельо!
— Току-виж, успееш да го склониш… да си попромени навиците. Смайващо е какво може да постигне жената, ако знае какво иска… тоест ако и двете знаете във вашия случай. Спомни си например какво се знае за крал Верънс Първи. Докато се оженил, мятал кокалите през рамо, ама кралицата го научила да ги оставя прилично до чинията.
Аз пък бях омъжена за първия господин Ог едва от месец, а той вече излизаше от ваната, щом му се припикаеше. Можеш да очовечиш съпруга си. Нищо чудно да го убедиш да предпочита кървавица и недопечен бифтек.
— Лельо, ти наистина нямаш никакви задръжки, нали? — промълви Агнес.
— Нямам — простичко потвърди Леля. — Щото сега става дума за Ланкър. Ако бяхме мъже, щяхме да приказваме как да дадем живота си за родината. Щом сме жени, приказваме как да отдадем телата си
Да, Пратчет е добър пример най-вече с Ангуа, но също и със Сюзън например. Дори Рози Палм си я бива, който е чел "Нощна Стража" ще ме разбере.
Одри,
На Елейн ми харесва че е щура, но в един реален свят тя никога не би била добра владетелка - твърде безотговорна и ирационална е.
Скрит текст:
Този номер минава при Мат, защото е авантюрист, но в случая когато трябва да управлява държава, че и да имаш отношения със съседните народи няма как да залагаш само на късмета.
Галад на мен лично ми харесваше, да, малко безчувствен беше, но пък това бе от добродетелност. Освен това се отдаваше на размисъл.
Елейн запали гражданска война в Амадиция, Галад - в Геалдан.
Но Елейн запали гражданска война заради егоистични цели и отказа да понесе отговорност - избяга и заряза Аматера като слугиня. При това не си изпълни обещанието да я върне на трона.
Галад запали гражданска война, за да изпълни думата си към Нинив, отговорността си към Елейн и остана да се бие. Доста е различно, нали?
Обаче Гавин с неговата емоционалност откровено ме дразнеше. Гавин накрая се чудеше как да постъпи спрямо Егвийн и постоянно и се пречкаше. То ходи в Тар Валон, то се връща в Кемлин, то пак се връща в Тар Валон....
Галад на мен лично ми харесваше, да, малко безчувствен беше, но пък това бе от добродетелност. Освен това се отдаваше на размисъл.
Елейн запали гражданска война в Амадиция, Галад - в Геалдан.
Но Елейн запали гражданска война заради егоистични цели и отказа да понесе отговорност - избяга и заряза Аматера като слугиня. При това не си изпълни обещанието да я върне на трона.
Галад запали гражданска война, за да изпълни думата си към Нинив, отговорността си към Елейн и остана да се бие. Доста е различно, нали?
Обаче Гавин с неговата емоционалност откровено ме дразнеше. Гавин накрая се чудеше как да постъпи спрямо Егвийн и постоянно и се пречкаше. То ходи в Тар Валон, то се връща в Кемлин, то пак се връща в Тар Валон....
Хепи, по лични наблюдения най-добрите любовни романи са книги като "Джейн Еър" или "Гордост и предрасъдъци".
Скрит текст:
Дори в "Под игото" има любовна интрига или в книгите на Майн Рид (Бялата ръкавица, Конника без глава, Оцеола, Креолката). Всички тези книги имат едно общо нещо - любовната интрига е на фона на някакво централно събитие.
Докато романите на Нора Робъртс, Катрин Каултър, Джейн Ан Кренц и проиче за мен са си живо порно.
Обикновено героинята отива на самотно пътешествие, бива отвлечена от пират/арабски шейх/някакъв аристократ/викинг, принудена е да му стане държанка или пък насила я оженват за него или просто му става робиня. Той прави насилствено секс с нея и след два -три сеанса тя се влюбва безмерно в него и накрая се женят.
Обикновено ако е влюбена в някого в началото, той накрая се оказва лош герой. Ако има брат е слабохарактерен оставя се нейния нов възлюбен да доминира над него. Лично на мен такива книги трудно могат да възбудят интереса ми.
Докато романите на Нора Робъртс, Катрин Каултър, Джейн Ан Кренц и проиче за мен са си живо порно.
Обикновено героинята отива на самотно пътешествие, бива отвлечена от пират/арабски шейх/някакъв аристократ/викинг, принудена е да му стане държанка или пък насила я оженват за него или просто му става робиня. Той прави насилствено секс с нея и след два -три сеанса тя се влюбва безмерно в него и накрая се женят.
Обикновено ако е влюбена в някого в началото, той накрая се оказва лош герой. Ако има брат е слабохарактерен оставя се нейния нов възлюбен да доминира над него. Лично на мен такива книги трудно могат да възбудят интереса ми.
П.С. казах "Конника без глава" та се сетих - много повече ми харесваше Исидора де Коварубио лос Лянос, в сравнение с Луиза Пондекстър. Тъкмо защото беше тип мъжкарана, не че не бе красива, дори напротив но в нея имаше нещо мъжествено - като поведение. Сравни реакцията Луиза при набезите на Къхуун (бяга от него) с тази на Исидора, която плясва Диас с бича.
Хареса ми, обаче ми напомня за други сюжети на жанрови книги. Разкритието за това какво всъщност са копачите ми се видя малко слабо, не достатъчно добре обяснено. И как влияят на негативното пространство, което е съществувало хиляди години преди тях?...
Не е достатъчно добре обяснено и за войните на хората - в предишните книги не се ли споменаваше, че са владели галактиката? А сега излиза, че през цялото време са се отбранявали.
Освен това има малко повече поучения (на тема емоции и агресия) - на места звучи като лекция, което не ми допада.
Хареса ми, че (спойлер) е жив.
Не е достатъчно добре обяснено и за войните на хората - в предишните книги не се ли споменаваше, че са владели галактиката? А сега излиза, че през цялото време са се отбранявали.
Освен това има малко повече поучения (на тема емоции и агресия) - на места звучи като лекция, което не ми допада.
Хареса ми, че (спойлер) е жив.
Мерси, че ми напомняш Меган. преди две седмици дни я търсих, но не бе излязла още.
предполагам до месец ще я купя.
Pppqqq да,
предполагам до месец ще я купя.
Pppqqq да,
Скрит текст:
на моменти историята има нужна от задълбочаване, например да се направи връзка между това как се е появил първият гробокопач, как са го извикали сайтонците, повече място да се отдели как се е размножавал...и пр.